№ 355
гр. гр. *****, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20231620100510 по описа за 2023 година
Производството е образувано по депозирана искова молба от Д. К. М.,
ЕГН **********, от гр. *****, К. Ц. К., ЕГН **********, от гр. *****, В. Ц.
К., ЕГН **********, от с. *********, обл. Монтана, Д. Ц. К., ЕГН **********,
от гр. *****, всички чрез пълномощника, адв. Д. Ц., МАК, срещу *********, с
която е предявен установителен иск за собственост на земеделски имот.
Твърди се в исковата молба, че ищците като наследници на М. П. Ц.а,
поч. **.**.19** г., и на Ц. К. Ц., поч. **.**.19** г., двамата - съпрузи, са
собственици на закупените от тях през 1946 г. 1,125 дка от празно място в гр.
*****, м. *********. В имота наследодателите построили жилищна сграда.
Административният адрес на имота е гр. *****, ул. ****** № **. В
последствие част от наследниците на двамата съпрузи построили в същото
дворно място и двуетажна жилищна сграда със ЗП от 92 кв.м.
При опит да се снабдят със скица ищците твърдят, че са установили, че
същият имот бил актуван като общинска собственост - земи по чл. 19 ЗСПЗЗ и
попада в границите на ПИ с идентификатор 44***.***.*** по КККР на
*********, одобрени със Заповед № РД-**-*/**.**.20** г. на ИД на АГКК, м.
*******, целия с площ от 2193 кв.м. и е само 1063 кв.м., с трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на ползване -
неизползвана нива, категория на земята 0, стар идентификатор - няма, № по
предходен план: *******.
Твърди се, че от 1946г. и до сега наследодателите, а в последствие и
ищците като техни наследници са владели спокойно и необезпокоявано имота,
който никога не е бил отчуждаван и/или внасян в ТКЗС.
Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
1
установено, че част - само 1063 кв.м. /хиляда шестдесет и три кв.м./ от ПИ с
идентификатор 44***.***.*** по КККР на *********, одобрени със Заповед
№ РД-**-*/**.**.20** г. на ИД на АГКК, м. *******, целия с площ от 2193
кв.м., е собственост на ищците.
Претендират се и разноските за водене на делото, за което е представен
списък по чл. 80 ГПК.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
В същия се сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и се
оспорват изцяло фактическите твърдения в исковата молба. На първо място,
ответникът твърди недоказаност на претенцията: поради неустановяване на
идентичност между закупения от наследодателя имот и процесния, неясно как
индивидуализиран. Твърди се в ОИМ, че на ответника служебно било
известно, че с нотариален акт за дарение № *, т. *, д. №*/19** г., с който Ц. К.
Ц.в дарил на синовете си К. и Д. по 300 кв.м.от дворово място в гр. *****, ул.
********* № **, с постройки в него, цялото от 1125 кв.м., собствеността
върху което произтича именно от представения с исковата молба нотариален
акт за покупко-продажба от 1946г. Т.е. според ответника в случая не е
безспорно установен по делото дори посоченият от ищците административен
адрес: ул. ****** № **.
Претендират се и разноски. Депозирана е и писмена защита, макар
съдът да не е дал такава възможност на страните съгласно чл.149, ал. 3 ГПК,
поради което изложеното в същата не следва да бъде вземано предвид.
В откритото съдебно заседание ищците чрез процесуалния си
представител поддържат така предявения иск и молят съда да го уважи.
Ответникът ********* в ОСЗ се представлява от редовно
упълномощения адв.Л.А. от МАК, която поддържа ОИМ.
В хода на съдебното дирене в качеството на свидетели са разпитани Й.
В. Т., Е. Г. И.. Изготвена и защитена е съдебно-техническа експертиза,
приобщени са писмени документи като писмени доказателства по делото.
Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
С нотариален акт № ** том * рег. № **** дело *** от **.**.19**г. на
*****ски обл.съд М. Ц. К. като пълномощник на Ц. К. Ц.в закупила от А. Ю.
от лозището, сега празно място, в района на град *****, местността
*********, от 4,5 дка, до съседи: от две страни Г. С. К., Г. Т. и път, само 1,125
дка до конкретни съседи: Г. С. К., път, Г. И. Л., Ц. Л. И. с части от същото.
М. П. Ц.а (Ц.ва К.а), ЕГН **********, б.ж. на гр. *****, поч. **.**.19**
г. била наследена от:
1.Ц. К. Ц.в, съпруг, поч. **.**.19** год.,
2.Д. Ц. К., син,
3.К. Ц. К., син, поч. **.**.20** год., с наследници:
2
3.1.М. Л. К., съпруга, поч. **.**.20** год.,
3.2.Д. К. М., дъщеря,
3.3. Ц. К. Ц., син, поч. **.**.20** год., с наследници:
3.3.1.В. Ц. К., дъщеря,
3.3.1.К. Ц. К., син.
Горепосочените обстоятелства са приети от съда за безспорни с
доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните. За
същите впрочем са представени и доказателства по делото.
От приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № **-**-
****-**.**.20**г. на общ.***** (заверен препис) се установи, че Ц. К. Ц.в, с
ЕГН ********** е поч. **.**.19**г., като е оставил следните наследници:
1.Д. Ц. К., син,
2.К. Ц. К., син, поч. **.**.20** год., с наследници:
2.1.М. Л. К., съпруга, поч. **.**.20** год.,
2.2.Д. К. М., дъщеря,
2.3.Ц. К. Ц., син, поч. **.**.20** год., с наследници:
2.3.1.В. Ц. К., дъщеря,
2.3.2.К. Ц. К., син.
Установи се въз основа на представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства, че със заповед № ***/**.**.20**г. на директора на ОД
„Земеделие“-Монтана е било одобрено протоколно решение № * от
**.**.20**г. на комисия, назначена със заповед № ***-*/**.**.20**г. на
директора па ОДЗ Монтана по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ. по раздел I - Определените
имоти по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ по землищата на с.*******, с.**********,
с.******* с.*********, с.*********, с.********, кв.******** на гр.*****,
гр.***** и с.*********, общ. *****, които следва да се предоставят на
********* за актуване, и по раздел II - Определените имоти, по отношение на
които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по
чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, ведно с приложенията по протоколното решение.
Видно от приложеното по делото (заверено копие) протоколно решение
№ * от **.**.20**г. и приложение 8 към раздел 1, т.1 от същото, назначената
комисия е определила имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ по землища (посочените
по-горе), вкл.придобитите преди влизането в сила на ЗИДЗСПЗЗ, като в
цитираното приложение под номер *** е записан имот № ******* с площ
2.193 дка, НТП врем.неизп.нива, начин на възстановяване – стари реални
граници.
Видно от представената скица (заверен препис-л.36 от делото)
поземлен имот с идентификатор 44***.***.*** /четиридесет и четири хиляди
********/ по КККР на гр.*****, одобрени със заповед № РД-**-*/**.**.20**г.
на ИД на АГКК, с адрес: гр.*****, м.******, с площ от 2193 кв.м., с начин на
трайно ползване: неизползвана нива (угар, орница), категория на земята: 0,
при съседи: 44***.***.***, 44***.***.***, 44***.***.***, 44***.***.***,
3
44***.***.***, 44***.***.*** е бил с номер по предходен план: ******* и
следователно е имотът, който е актуван като общинска собственост на осн. чл.
19 ЗСПЗЗ.
Действително за периода 2018 – 2023г. са заплащани данъци от ищците
за имот в гр.*****, м. *******, за което са представени доказателства, но от
същите не може да се установи дали данъците са заплащани за процесния
имот.
По делото са представени и нотариални актове (три броя в заверени
преписи) от 29.05.2024г. на *****ски областен съд, с който А. Ю. е
прехвърлила част от същия имот – лозище в гр.*****, м.********* с площ 4,5
дка, на други три лица. Представено е и удостоверение за наследници (л.88 от
делото) на лице - единия съсед, описан в нотариален акт № ** том * рег. №
**** дело *** от **.**.19**г. на *****ски обл.съд. – Г. И. Л..
Установи се, че ищецът Д. М. на 22.08.2022г. се е сдобила с нотариален
акт за собственост за следните сгради: сграда с идентификатор
44***.***.***.1, със застроена площ от 92 кв.м., с предназначение: вилна
сграда-еднофамилна, находяща се в имот с идентификатор 44***.***.***, и
сграда с идентификатор 44***.***.***.2, със застроена площ от 18 кв.м., с
предназначение: гараж, находяща се в имот с идентификатор 44***.***.***.
От приложената по делото пълна история на имот № ******* към
16.02.2024г., намиращ се в землището на гр.*****, ЕКАТТЕ *******, е видно,
че имот № ******* е получен от разделяне на имот № ****** с площ 2,862
дка, имот № ****** е получен от разделяне на имот № ******** с площ 3,384
дка, който пък е получен от разделяне на имот № ******* с площ 6,964 дка,
получен от разделяне на имот № ****** с площ 8,876 дка. Този имот е
получен от разделянето на имот № ******* с площ от 12,217 дка, който пък е
получен от разделянето на имот № ******** с площ от 13,630 дка.
По делото е приложена и скица от КВС за имот № ***, масив *** от
землището на гр.*****.
Видно от представената справка от АГКК (л.140 от делото) в
предадената от Общинска служба „Земеделие“ (ОСЗ) гр.***** на СГКК
Монтана карта на възстановената собственост (КВС) на землището на
гр.*****, за поземлен имот с идентификатор 44***.***.***, като собственик е
записано - „Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ“, с Решение № Ф01 от 26.08.2008 г. на
ОСЗ гр.*****. По заявление с вх.№ 01-*******-**/**/20**г. на Д. К. М., като
пълномощник на К. Ц. К. са нанесени две сгради в поземления имот. По
заявление с вх.№ **-******-**.**.20**г. на ********* е отразен АДС, вписан
в Служба по вписванията гр.***** с № **, том **, вх. рег. № **** от
02.08.2023г.
От показанията на св. Й. Т се установи, че адресът на претендирания от
ищците имот е: гр.*****, ул. ****** № **. Същата е посочила, че са съседи с
ищците, като тя самата живее на ул. ****** № **, който имот е бил на бабата
на мъжа на свидетелката, която се е казвала Г.ца. Свидетелката е посочила, че
ищците са си построили къща върху земята на „дядото Ц.“. Същата е заявила,
4
че от 1970г. е станала снаха там и е заварила ищците, като е имало и две къщи,
които са в двора на ищците и към момента. Т. е пояснила, че откакто е отишла
да живее на посочения по-горе адрес - от 1970 година, винаги само ищците са
владеели имота и те са си живели там, като преди това са живели и бабата и
дядото (М. и Ц.). Уточнила е, че техният двор (на ищците) е около 1 декар,
стига от едната улица до другата. От показанията на Т. се установи, че имотът
на ищците е ограден с мрежа. Същата е заявила, че цялата улица е извън
чертите на града, така е било винаги. Посочила е, че районът се води „******“.
От нейните показания се установява, че старото име на ул.****** е било ул.
„******“. Същото се потвърждава и от показанията на св.Е. И. Последната е
посочила, че ищците са й съседи, тя самата живее на ул. ****** № **, като е
посочила, че административният адрес на техния имот е ул. ****** № **. От
показанията на св.И. се потвърждава, че имотът на ищците (а и този, в който
И. живее) бил закупен през 1946 г. от А.. Уточнила е, че нейният баща е Г. И.
Л.. И. е посочила, че не знае някой да е оспорвал собствеността на имота, да е
гонил ищците оттам. От показанията й се установи, че в процесния имот са
живели бабата М. и дядото Ц., както и бащата К. и майката М. (родители на
ищцата Д. М., която, както е посочила И., е родена и живее в процесния имот).
Потвърждава, че процесният имот е ограден, като е посочила и че от едната
страна същият граничи с ул.****** и от другата с ул. ******. Потвърждава, че
в имота има сгради.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, т.к.
същите са ясни, непротиворечиви, логични и се подкрепят от останалите
събрани по делото доказателствени материали.
По делото е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза,
защитена от вещото лице Е. Н. в открито съдебно заседание. Видно от същата
след посещение на място и заснемане на реално владяната от ищците част от
имот № 44***.***.***, сравняване на местоположението и съседите на
процесния имот и налагане на заснемането върху сега действащата
кадастрална карта, е установено, че имотът, описан в нотариален акт № ** от
1946г., представен с исковата молба, и този, описан в нотариален акт № * от
19**г., представен с отговора на исковата молба, съвпада със заснетата на
място владяна част. Уточнено е, че процесният имот е с площ от 1108 кв.м. В
заключението, а и в ОСЗ, вещото лице е посочило, че има почти пълно
съвпадение на имотите, описани в посочените два нотариални акта, с
владението, установено в източната част от имота 44***.***.***, като
разминаването е в съседите. Пояснено е, че част от съседите не са описаните в
нотариалните актове, но в по-голяма част съвпадат. Това разминаване може да
се дължи на различни фактори (напр. прехвърлителна сделка). Видно от
експертизата вещото лице след направена проверка не е открило документи за
одържавянане на процесния имот от 1946г. В експертизата се потвърждава, че
в имота има изградени два броя масивни жилищни сгради и един гараж, както
и масивна селскостопанска сграда. В КК са отразени две от съществуващите
сгради, като гаражът не е отразен.
Съдът намира изготвената експертиза за обективна, обоснова и ясна,
като изводите на вещото лице се подкрепят и от другите събрани по делото
5
доказателствени материали. Същата е приета по делото без възражения в ОСЗ.
От правна страна:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за право на
собственост с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗС вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Константна е практиката, че правният интерес от предявяването на
един иск се определя от твърденията в исковата молба. След като ищците
твърдят, че са собственици и че това тяхно право се оспорва от ответника, те
имат правен интерес да искат от съда защита на това свое твърдяно право. В
настоящия случай е безспорен правният интерес на ищците от водене на
установителен иск за собственост, доколкото правото им на собственост върху
процесния недвижим имот се оспорва от ответника. Искът е предявен от и
срещу надлежна страна. Спазени са изискванията на родовата и
функционалната подсъдност.
Предвид това така предявеният иск се явява процесуално допустим и
съдът следва да се произнесе по неговата основателност.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
С доклада по делото съдът е указал на страните, че в тежест на ищците
е да установят правопораждащият правото им на собственост факт в рамките
на очертаните с исковата молба предели. В доказателствена тежест на
ответника по иска е в случай, че противопостави правоизключващи
възражения за притежавани права върху имота, да установи фактите, от които
произтичат. За да се признае на едно лице право на собственост върху
недвижим имот разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява, че
претендиращият собствеността следва да е упражнявал в период по-дълъг от 5
год., респ. 10 год. фактическата власт върху конкретната вещ явно, спокойно и
без прекъсване за период по-дълъг от 6 месеца с намерение за своене на вещта.
Правото на собственост върху недвижим имот принадлежи на определено
лице до момента, в който друго лице придобие това право.
При предявен иск за установяване принадлежността на правото на
собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на
предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или
навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от
ищеца придобивно основание, носи тежестта да докаже осъществяването на
основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ.
наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е.
да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения.
Следователно в тежест на ответника ********* е да докаже, че са били налице
обстоятелства, изключващи възможността ищците да придобият имота. Тоест
щом ответникът твърди, че ищците не са собственици на имота по причина, че
този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, то негова е тежестта да
докаже, че имотът е включен в ТКЗС или е отнет или одържавен в някоя от
хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на реституция по реда на
ЗСПЗЗ (в т. см. Решение № 488 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2010
6
г., I г. о., ГК). Ищците не носят доказателствена тежест да установят
обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ (в т. см. са Решение № 145 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2412/2016 г., II г. о., ГК, Решение № 21 от 04.02.2011 г. по гр. дело №
1327/2009 г. на ВКС, II ГО).
Константна е практиката на ВКС досежно това, че имотите, за които е
запазено владението в реални граници, защото владеещите ги не са станали
членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници, респективно върху тях
не е установено кооперативно земеползване, не подлежат на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ. Щом тези земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ,
те не могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд
влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но
са останали незаявени в законните срокове. Целта на реституцията, уредена в
ЗСПЗЗ, е да възстанови правото на собственост, което юридически не е
отнето, но фактически владението върху него е отнето, като обособи обектът,
върху който се възстановява това право, като установи съществуващите
реални граници или ги възстанови /когато е възможно/, а когато старите
граници не са запазени и не могат да бъдат възстановени, да обособи имоти в
същата местност, върху които да се възстанови собствеността. ЗСПЗЗ като
реституционен закон няма за цел да отнема правото на собственост, чието
упражняване е продължило и след колективизацията.
В приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи,
които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за
възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след
възстановяване правото на собственост. Ако лицата, които владеят земи,
неподлежащи на възстановяване, не притежават документ за собственост, те
могат да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да
се позоват на придобивна давност в хода на един съдебен процес. За тези земи
не е съществувала забраната на чл.86 от ЗС за придобиването им по давност,
включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр.31/1990г., доколкото
върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са
одържавени. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 488 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., ГК.
В решение №197 от 10.05.2011г. по гр.д.№430/2010г. на ВКС, І ГО, е
прието, че не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. В случаите, при които имотът не е бил коопериран по силата на
членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически,
запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не
подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. В същия смисъл са и други решения на
ВКС - решение №798/16.11.2010г. по гр.д.№3303/2008г. на ВКС, І ГО, решение
№380/04.08.2010г. по гр.д.№110/09г. на І ГО и др., решение № 79/10.04.2013г.
по гр.д.612/2012. на ВКС, I ГО.
По делото от свидетелските показания и от изготвената СТЕ се
установи безспорно, че процесният имот е част от актувания от ответната
община имот, както и че ищците са упражнявала фактическа власт върху тази
7
част, разположена в източната част от имот № 44***.***.*** повече от 10
години (видно от свидетелските показания с категоричност след 1970г.
владението на ищците не е било прекъсвано), вкл. към момента на депозиране
на исковата молба, като владението им е било постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно, несъмнено и с намерение да държат имота като свой собствен
така, както е прието в решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр. д. № **3/2012 г., I г.
о. на ВКС, решение № 304 от 04.05.1995 г. по гр. д. № 75/1995 г., I г. о на ВКС,
решение № 649/1993 г. по гр. д. № 477/1992 г., I г. о. на ВС, в които се сочи, че
макар и ЗС да не посочва изрично тези признаци на владението, те се
извеждат като логическо следствие на основните два признака на владението
по чл. 68 ЗС. Още повече, че се установи, че фактически процесният имот е
ограден и с ограда на място, като видно от заключението по изготвената СТЕ
ищците владеят 1108 кв.м. реална част от имот с идентификатор
44***.***.*** по КККР на гр.*****.
С оглед горното съдът намира, че ищците са придобили собствеността
върху процесния имот въз основа на повече от 53-годишна придобивна
давност.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищците, като владелци държат вещта като своя, защото няма доказателства, че
я държат за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК. По делото няма доказателства ищците да са
губили правото на собственост. Установи се следователно безспорно, че
процесният имот, владян и ползван от ищците и представляващ неизползвана
нива (угар,орница), находящ се на ул.****** № ** в гр.*****, не е бил
включван в блокове на ТКЗС, не е бил обработван от ТКЗС или организации
от подобен тип, няма доказателства да е бил одържавяван или отчуждаван по
какъвто и да е начин. Предвид това не е подавано и заявление за
възстановяване правото на собственост върху процесния имот, т.к. той не е
подлежал на възстановяване по реда, предвиден в ЗСПЗЗ.
Впрочем не се и твърди имотът да е заявяван от ищците или техни
праводатели за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Настоящият имот се
установи, че не е кооперирана земеделска земя, отнета от собствениците -
имотът е бил застроен и обитаван от семействата на ищците, поради което е
неприложима процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ. Следва да се добави и
че, обстоятелството, че имотът е изключен от регулация и представлява
земеделска земя по трайно предназначение не означава автоматично, че се
касае за земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. Установи се, че имотът е владян от ищците
поне от 1970г. насам.
С оглед изложеното по отношение на процесния имот собствеността в
реалните му граници, в които ищците се установи, че владеят, не е била
загубвана и поради това не е следвало да бъде възстановяван по реда на
ЗСПЗЗ, съответно не е имало основание да бъде включен в остатъчния фонд
по чл. 19 ЗСПЗЗ, който се образува само от бивши кооперирани земеделски
8
земи, които не са възстановени по реда на ЗСПЗЗ, съответно не е станал
общинска собственост.
Както бе посочено, този, който в съдебния процес оспорва
възможността за придобиване на имот, неподлежащ на възстановяване, по
давност, следва да установи правоизключващото си възражение, като
например докаже, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е
бил одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на
реституция по ЗСПЗЗ. Ако такива доказателства липсват, не може само от
факта например, че начинът му на трайно ползване е неизползвана нива
(орница,угар), а трайното предназначение на територията е земеделска, да се
прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не
е бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл.19
от ЗСПЗЗ (в т. см. Решение № 488 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1403/2010 г., I г. о., ГК). Такова доказване ответникът не успя да проведе.
Предвид гореизложеното искът се явява основателен, тъй като ищците
се легитимират като собственици на процесния имот на основание изтекла
повече от 10-годишна придобивна давност, а ответникът не доказа
възраженията си за наличието на предпоставките за включване на имота във
поземления фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Следва да се посочи, че ищците са претендирали, че владеят 1063 кв.м.
реална част от актувания като общински на осн. чл. 19 ЗСППЗ имот с
идентификатор 44***.***.***, който е с обща площ от 2193 кв.м., с установен
по делото административен адрес – гр.*****, ул.****** № **, намиращ се в
източната част от посочения поземлен имот, както е отбелязано в
комбинираната скица, приложена към СТЕ, и следователно искът следва да
бъде уважен именно за тази част, независимо, че въз основа на експертизата се
установи, че реално ищците владеят 1108 кв.м. от посочения имот.
Тоест налага се извода, че ищците следва да бъдат признати за
собственици по отношение на ответника на процесния имот с площ от 1063
кв.м., като комбинираната скица, изготвена от вещото лице Е. Н., намираща се
на лист 155 от делото, приподписана от съдията-докладчик, следва да се счита
за неразделна част от решението.
По повод цитираната от ответника практика, следва да се посочи, че
решение № 203 от 18,09,.2018г. по гр.д. 1703/2016г. на ВКС, I ГО и решение №
212 от 06.02.2017г. по гр.д. 1493/2016г. на ВКС, I ГО, касаят наличие на
незавършила процедура по възстановяване на земеделска земя и казусите,
разглеждани в тях, са свързани с имоти, които са били включени в ТКЗС и за
които има издадени съответни решения на ПК за възстановяване на
собствеността, но процедурата не е завършила, какъвто не е настоящият
случай, видно от установеното в хода на производството.
Касателно възражение на ответника, че липсва индивидуализация на
процесните 1063 кв.м., които ищците твърдят, че владеят и които са част от
ПИ № 44***.***.***, съдът намира, че такава индивидуализация е направена
в хода на делото от страна на вещото лице, изготвило СТЕ.
9
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че разпоредбата
на чл. 537, ал.2 ГПК намира приложение само по отношение на актове, които
се издават в охранителното производство. Актовете за държавна и
общинска собственост са официални свидетелстващи документи, които обаче
се издават по специален ред, различен от установения в охранителното
производство, и следователно тези актове не може да бъдат отменяни по реда
на чл. 537, ал.2 ГПК (в т. см. Решение № 97 от 29.03.2011 г. на ВКС по
гражданско дело № 431/2010 г., II г.о., ГК).
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовата
страна има право на направените разноски пред настоящата инстанция, за
които са представени доказателства, като е приложил и списък по чл. 80 ГПК.
По делото се установява, че ищецът е направил следните разноски: 800,50 лв.
за депозит за изготвяне на експертиза, 60 лв. - държавна такса за предявяване
на иска и за издаване на 2 бр. съдебно удостоверение, 16лв. вписване на искова
молба, 500 лв. платени в брой адвокатски хонорар, 25 лв. такса по сметна на
АГКК за снабдяване със скица на процесния имот, 24 лв. ДТ за данъчна
оценка, или общо разноските, направени от ищците, са в размер на 1425,50 лв.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
*********, ул. „*******“ № **, представлявана от Ц. Ц. – ****, ЕИК
***********, че ищците Д. К. М., ЕГН **********, от гр. *****, К. Ц. К., ЕГН
**********, от гр. *****, В. Ц. К., ЕГН **********, от с. *********, обл.
Монтана, Д. Ц. К., ЕГН **********, от гр. ***** са собственици по силата на
давностно владение, продължило повече от 10г., на следния недвижим имот:
поземлен имот с площ от 1063 кв.м. /хиляда шестдесет и три кв.м./,
представляващ част от поземлен имот с идентификатор 44***.***.***
/четиридесет и четири хиляди ********/ по КККР на гр.*****, одобрени със
заповед № РД-**-*/**.**.20**г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.*****, м.******, с
площ от 2193 кв.м., с начин на трайно ползване: неизползвана нива (угар,
орница), категория на земята: 0, номер по предходен план: *******, при
съседи: 44***.***.***, 44***.***.***, 44***.***.***, 44***.***.***,
44***.***.***, 44***.***.***, намиращ се в източната част на посочения
имот, с административен адрес: гр.*****, ул.****** № **.
ПРИЛОЖЕНАТА към изготвената съдебно-техническа експертиза
комбинирана скица, намираща се на лист 155 от делото, приподписана от
съдията-докладчик, да се счита като неразделна част от решението по делото.
ОСЪЖДА *********, ул. „*******“ № **, представлявана от Ц. Ц. –
****, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. М., ЕГН **********, от гр.
*****, К. Ц. К., ЕГН **********, от гр. *****, В. Ц. К., ЕГН **********, от с.
*********, обл. Монтана, Д. Ц. К., ЕГН **********, от гр. ***** сумата
от 1425,50 лв./хиляда четиристотин двадесет и пет лева и петдесет ст./
10
представляващи направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
11