РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти август две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря ДИАНА КИРОВА сложи за разглеждане гр. дело №363 по описа за 2021 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Л.М.Л.
с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат О.Б. ***, съдебен адрес:***
срещу К.Г.Г., ЕГН ********** *** и
втори адрес по месторабота: гр.Приморско, общ.Бургас, фирма „Топ-Ин” ЕООД с
управител М. Т. М. за изменение на месечната
издръжка от 125.00 лв. в полза на малолетното дете Г.К.Г., ЕГН **********, присъдена с Решение №879 от 03.10.2017г., постановено
по гр. д. №2278/2017г. по описа на ДРС, на
300.00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
03.02.2021г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла или пропусната
вноска до окончателното изплащане на сумата. Предявеният иск е с правно
основание чл.150 от СК.
В ИМ се твърди, че от 2017г. до сега /около 4 години/ нуждите на детето са нараснали значително, че то посещава извънкласни форми, които се заплащат, че има здравословен проблем – атопичен дерматит и алергии, които изискват проследяване и лечение, което е допълнителен разход. Отделно от това, майката на Г. има минимални трудови доходи, живее с детето в общинско жилище под наем и е затруднена финансово да посреща вскички разходи. Въпреки проведените разговори с ответника за увеличаване на издръжката, не е срещнала разбиране и това я е принудило да подаде настоящата искова молба с правно основание чл.150 от СК.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът, чрез упълномощения адв. М.С. е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва иска по размер, заявява, че има друго дете – С.К.Г., роден на ***г., за което полага грижи, че живее в жилище под наем в гр.Бургас, за което заплаща месечен наем в размер на 320 лв., отделно от това, към момента трудовият договор на ответника е прекратен, доходите му били минимални, а допълнителни такива нямал. Оспорват се представените от ищцата документи, като се твърди, че някой от тях са нечетливи, а други не доказвали, че описаните във фактурите вещи са предназначени за нуждите на детето, а определени неща били закупени на прекалено завишени цени. Не били представени доказателства за извънкласни форми, които се твърди, че посещава Г.. Ответникът можел да заплаща минимална издръжка в размер на 170.00 лв. в полза на детето си.
В съдебно заседание, проведено на 24.08.20201г., ищцата се явява лично, и с процесуалния си представител,като моли съдът да уважи иска за сумата, за която е предявен, респ. ответникът, чрез упълномощения адвокат твърди, че може да заплаща издръжка в минимален размер, около 180.00 лв. и за горницата над тази сума до търсените 300.00 лв. настоява за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
Съдът след преценка доводите на страните и анализ на доказателствената съвкупност, събрана по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Детето Г.К.Г., ЕГН **********, произхожда от майка Л.М.Л. ЕГН********** и баща К.Г.Г. ЕГН **********. С решение №1/08.05.2013 г. по гр. д. № 3747/2012 г. по описа на ДРС, упражняването на родителски права по отношение на момчето е предоставено на неговата майка, а на бащата е определен режим на лични контакти. Със същия съдебен акт, ответникът К.Г. е осъден да заплаща в полза на сина си, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 90.00 лева, считано от 01.09.2012 г.
С Решение №879 от 03.10.2017г., постановено по гр. д. №2278/2017г. по описа на ДРС е увеличена месечната издръжка от 90.00 лв. на 125.00 лв., считано от 28.06.2017г.
Непосредствени грижи за малолетното дете Г.Г. полага неговата майка Л.М.. Помощ и подкрепа в грижите за детето оказва неговата баба по майчина линия. През учебната 2021/2022 г. Г.Г. ще е ученик в шести клас в СУ „П.Р Славейков” гр. Добрич. Момчето се справя много добре с усвояване на учебния материал, има желание да придобива допълнителни знания и умения. С израстване на детето се увеличават неговите разходи за закупуване на учебни помагала и принадлежности, за заплащане на различни такси, както и за закупуване на дрехи и обувки. Майката не може да заплаща извънкласни занимания на детето – спортни тренировки по плуване – л.86, /а детето желае да тренира и волейбол/, тъй като е с ограничени финансови възможности.
Относно податните възможности на двамата родители, съдът намира за установено следното:
Видно от трудов договор №48/23.06.2019 г. – л.10 и социалния доклад, представен от ДСП Добрич – л83-84, се установява, че майката Л.Л. работи като „помощник кухня, заведение за бързо хранене” в „Р енд Д” ЕООД в гр.Добрич, месечното ѝ трудово възнаграждение възлиза на 650 лева /л.12/. Трудовият и договор вече е безсрочен, /същият е бил сключен през 2019г. на осн. чл.68, ал.1, т.1 вр. чл.70, ал.1 КТ/. Майката се подпомага от ДСП – Добрич, съгл. чл.7 от ЗСПД, в размер 40.00 лева месечно, или общо, месечният доход на Л.Л. възлиза на около 690 лева, но без удръжки и данъци. Ищцата не притежава недвижими имоти /л.63 – справка от АВ-Добрич/, има само едно МПС – „Пежо 206” с рег. №****, произведено 2000г. /л.68/. Видно от представенте от майката на детето писмени доказателства, на 11.05.2017 г. Л.Л. *** /наемодател/ договор за наем, за недвижим имот в гр. Добрич, с адрес: жк „***” №22, вх.Г, ет.5, ап.20 с площ от 42.10 кв.м., за срок от 3 години. Месечната наемна цена е в размер на 52.10 лева /л.8-9/. С Анекс №2/14.05.2020г. срокът на договора е удължен с още 6 месеца /с опция за продължаване на срока за нови 3 години/, като наемната цена е 56.80 лв. и отделно 28.46 лв. – такса битови отпадъци /л.13/.
Детето Г. К. страда от „атипичен дерматит” и има алергия към прах, полени, и към някой храни, което налага да се спазва стриктна хигиена в дома, където живее, да носи само памучни дрехи, да ползва определена козметика, да се перат дрехите му с определени перилни препарати, да спазва определен хранителен режим /без яйца, шоколад, червено месо, риба и др./, да посещава периодично дерматолог и алерголог и да се лекува и ползва превантивно лекарства и кремове. В тази връзка е изискана медицинска документация от личния лекар на детето – д-р Ж.К., а отделно ищцата е представила и др.медицински бележки – рецепти, касови бонове за закупени лекарства, резултати от алергични тестове и др. /л.14-18, л.73-82, л.87-88, л.92-94, л.101-102/.
Ответникът К.Г.Г. е работил като работник строителство /л.46-47/, но представя Заповед №7 от 19.05.2021 г., издадена от работодаеля му „Токо 229” ООД – Приморско, с която е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 19.05.2021г. на осн. чл.71, ал.1 от КТ /л.48/. Г. е приложил договор за наем от 01.03.2021г. /л.44/, видно от който, ответникът е наел недвижим имот в гр.Бургас, за периода от една година, с месечна наемна цена в размер на 320 лева. Договорът е оспорен от ищцата. Контрактът е нищожен, тъй-като в него липса визиран предмет, т.е., той няма минимално изискуемите реквизити на договор за наем, определени в закона. Видно от служебно извършени справки, не са налице данни за декларирани от Кр. Г. МПС. По делото е представено доказателство, че ответникът е баща на още едно малолетно дете – С.К. К., родено на *** г. /л.43/, което посещава ДГ „Русалка” в гр.Приморско и е в 3 предучилищна група /л.45/. К.Г. живее с майката на второто си дете – С.Н.Г., която има регистрирана фирма „Ни Да Са” ЕООД и е съдружник в „Стостар” ООД. Н. стопанисва магазини за плодове и зеленчуци в гр.Приморско и в гр.Бургас. Отделно от това, С.Г. /с местоживеене ***/ работи по срочен трудов договор №1/14.06.2021г. със срок до 30.09.2021г. като продавач консултант в магазин за хранителни стоки в гр.Приморско по ул. „***” №49, при договорено трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата – 650.00 лв. /л.125/.
С.Н. има и друго дете – Д.В.Г., роден на ***г. /л.126/, който е пълнолетен и е бил записан през 2019г. за студент в Университет „професор Асен Златаров” – Бургас, специалност „Компютърни системи и технологии” /л.127/, но дали и към настоящия момент продължава да учи, респ. каква е таксата му на семестър и кой я заплаща, не са представени доказателства.
По делото са разпитани свидетели и на двете страни – К.В.Н. /приятелка на ищцата, без родство/ и Р.Г.Е. /сестра на ответника/ и е изслушан мамолетния Г.К..
Така св. Н. сочи, че е колежка и близка на Л.. Работят заедно в обект на „Българска скара” в жк „***” на 6-дн. раб. седмица и получават трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Свиделката познава детето на Л. – Г. и сочи, че той с майка си живее под наем в гарсониера на жк „***”, която е общинско жилище. Момчето има алергии към прах, полени, някой храни и се налага да ползва лекарства, кремове, специална козметика, да носи само памучни дрехи. К. В. знае, че парите на ищцата не и достигат /доходите и се ограничавали само до заплатата и/ и се е случвало да иска назаем от нея. Л. полагала усилия да не лишава сина си от нищо. Г. ходел на плуване, а отделно искал да тренира и волейбол. Момчето се учело много добре в училище /СУ „П.Р. Славейков”/. Свидетелката знае, че бащата на детето закъснява с издръжките, рядко се вижда с него и почти не го търси, това лято Г. искал да отиде при баща си в гр.Бургас, но последният отказал да го вземе и казал на сина си, „майка му да си гледа работата и когато той реши, тогава ще ходи при него”.
Съдът кредитира показанията на св. В. Н. като преки и кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал.
Св. Р. Г.е леля на детето и казва, че често поддържа контакт с него и го взема в дома си и го води на село при баба му по бащина линия. Често двете жени му купуват дрехи, дават му пари и на ръка. По празниците детето се събирало с роднините си и с баща си. Понякога свидетелката му помага с домашните. Откакто е започнало делото, детето не и вдигало телефона и не говорело с нея. Енчева знае, че Л. живее на квартира с детето, но никога не е влизала в жилището.
Г.сочи, че брат и К. има друго семейство, че е баща и на друго дете – С., който е на 6г., че той често боледува и се налага да пие антибиотици. Ответникът живеел в двустаен апартамент в гр.Бургас под наем в размер на 320лв. месечно. В момента брат и не работел от месец-два, жена му /С./ го издържала в момента, тя работела в магазин в гр.Поморие, но магазинът не бил нейн. В жилището в Бургас живеели К., С., болният и баща /той е трудноподвижен, след прекаран инсулт/ и синът им С.. Свидетелката казва, че Г. има алергия към прах, полени и др., че ползва специални душ-гелове и трябва да носи памучни дрехи. Понякога алергията му се обостряла и тогава ползвал лекарства /а не непрекъснато/.
Съдът кредитира показанията на свидетелката В. Г.прз призмата на чл.172 от ГПК, предвид близката и родствена връзка с ответника и възможна заинтересованост от изхода на спора, но същевременно показанията и са преки, дългогодишни и като цяло, кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
При изслушване на малолетното дете Г.К. /на 12 г./ в присъствие на социален работник от ДСП-Добрич, момчето сподели, че има алергия към прах, полени, някой храни, че пролет и есен състоянието му се обостря и трябва да приема лекарства, да ползва спрей, да се маже със специални кремове. Г. сподели, че се чува с баща си по телефон, но тази година не е ходил при него в Бургас, защото татко му не е изявил желание да го вземе. Миналага година, ответникът не е купил подарък за рождения ден на Г. /15.09./. Детето се вижда с баща си на Коледа/Нова година, когато той идва в Добрич. Момчето често е общувало с леля си, но сега майка му е забранила да се чува с нея. Обича да ходи и при баба си на село в Жегларци, но рядко се случва. Г. получава подаръци от леля си и баба си и те са му давали и пари.
Детето сподели, че и майка му му е купила лаптоп, че му дава пари почти всеки ден /около 3-4 лв./, когато излиза с деца през лятото, а и като тръгне на училище, защото не винаги си взема храна от вкъщи. През учебната година, майка му и леля му са му помагали с домашните. Детето иска да тренира волейбол, а също така, желае да си има домашен любимец, но заради алергията това не може да се случи.
Обстоятелствата, изложени от Г. кореспондират с показанията на свидетелите и на събрания доказателствен материал.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 вр. чл. 149 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от своето имущество. Безусловният характер на задължението на родителите да издържат децата си произтича от основното им задължение да се грижат за тяхното физическо, психическо и нравствено израстване, прокламирано в чл. 143, ал. 1 от СК като задължение за осигуряване на необходими за развитието на детето условия на живот. По делата за издръжка съдът е длъжен да определи размера ѝ, след като изясни действителните нужди на търсещия издръжка и материалните възможности на дължащия. За да се уважи иска по чл.150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания и/ или в материалните възможности на дължащия. В процесния случай безспорно е налице такова изменение, доколкото предходната определена издръжка през 2017 г. е била по отношение на дете на възраст 8г., а сега, след седмица Г. ще навърши 12 години и ще бъде ученик в 6 клас, което определя необходимостта от повишени разходи за учебни помагала, уроци, извънкласни дейности. Несъмнено, обусловено от бързия растеж на децата в тази възраст, майката извършва и периодични разходи за закупуване на нови дрехи и обувки за сина си /л.20-21/, колело /л.89/, легло от мебели „Виденов” /л.90/ и др. Безспорно, предвид възрастта на детето, неговата имунна система е неукрепнала, което предполага често сезонно боледуване, респективно, извършване на допълнителни и непредвидени разходи.
Основните показатели за конкретния размер на издръжката са нуждите на детето и възможностите на родителя. Разпоредбите на чл. 142, ал.1 и ал. 2 от СК сочат, че размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя, при определен минимален размер от една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС №331/26.11.2020 г., МРЗ за страната е в размер на 650 лева, считано от 01.01.2021 г. Следователно, минималният размер на издръжката, дължима от всеки от двамата родители на детето, валиден за 2021 г. е в размер на 162.50 лева.
При така очертаната фактическа обстановка, съдът намира, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.150 СК за увеличаване размера на дължимата издръжка. Този извод е обусловен от следните съображения: от определянето на месечната издръжка в размер на 125 лева през 2017 г. е изминал немалък период от време /около 4 години/, като през това време са нараснали, както разходите за живот, така и потребностите на малолетния Г.Г., променила се е и социално-икономическата обстановка в страната. От друга страна, с възрастта, интересите на детето се променят, в т.ч. то е започнало спортни тренировки по плуване, има желание да тренира и волейбол, възможно е да се наложат посещения на извънкласни уроци, които да му помогнат в усвояване на учебния материал и др. /предвид предстоящи НВО по математика и БЕЛ през следващата учебна година/. Доколкото грижата за отглеждането и възпитанието за детето е задължение и на двамата родители, майката не може сама да посреща изцяло променените потребности на детето. Приемането на противното би било, освен противоречащо на закона, но и житейски несправедливо. Безспорно заплащаната издръжка от бащата е недостатъчна /125 лв. към момента/, като същата е в размер по-нисък от определения минимален за страната за 2021 г., т.е. 162.50 лв.
С оглед гореизложеното, съдът, намира че са налице законните предпоставки за увеличение на размера на определената месечна издръжка. Като се съобразява с икономическата обстановка в страната, районният съд намира, че обща месечна издръжка в размер на 480 лв. за детето би била достатъчна за задоволяване на потребностите му. От друга страна, издръжката освен с оглед нуждите на детето, следва да бъде определена и в зависимост от възможностите на родителя, който е задължен да я заплаща. По делото се установи, че ответникът полага грижи за друго малолетно дете, което е свързано с извършване на разходи, но по делото са събрани доказателства, че Кр. Г. е здрав и в трудоспособна възраст, работил е в строителната сфера, където винаги има нужда от кадри, особено в района по морето, което презюмира, че Кр. Г. може да получава доходи около средните за страната. Доколкото не се доказа бащата да полага труд по регистриран трудов договор към момента и с оглед безусловния характер на задължението за издръжка към непълнолетните деца, при липса на твърдения и доказателства за обективна пречка да се реализира доход от трудова заетост, следва да се приеме, че ответникът може да получава работна заплата около средната за страната в сферата на строителството за район Бургас - 1200 лева, по данни на НСИ за последното тримесечие, от които да отделя за нуждите на детето си Г.Г. - 240 лева месечно.
По отношение на майката са налице доказателства, че се намира в трудово правоотношение и получава минималната работна заплата, живее с детето в гарсониера под наем /Г. няма самостоятелна детска стая, съгласно социалния доклад/, освен това, тя сама полага преките и непосредствени грижи по отглеждането, и възпитанието на детето, същото има здравословен проблем, който изисква лечение, проследяване във времето, а това е свързано с допълнителни разходи. От друга страна, майката също следва да осигурява издръжка на детето си, като дава 240 лева за задоволяване на необходимите средномесечно средства за нуждите на малолетното дете.
В този смисъл, искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен до размера от 240 лв. За горницата до претендираните 300 лв. месечна издръжка, съдът не намира основания да бъде уважен, тъй като не са налице данни, които да позволяват присъждането ѝ, затова в тази част искът следва да бъде отхвърлен. При определяне размера на издръжката, съдът се съобрази, както с действителните нужди на търсещото издръжка дете, така и с материалните възможности на ответника. Увеличената издръжка се дължи от ответника с начална дата – 03.02.2021 г., съобразно претенцията на ищеца, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска и до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, решението подлежи на предварително изпълнение.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК, ответникът трябва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт съответната държавна такса върху присъденото изменение на издръжката в размер на 165.60 лева /240-125=115х36=4140х4%/.
Съобразно уважената част на иска се дължат разноски от ответната страна на ищцовата. Представят се доказателства за сторени такива в размер на 300.00 лв. – уговорено и платено адвокатско възнаграждение /л.23/, то К.Г. трябва да бъде осъден да заплати на майката на детето си Л.М. разноски в настоящото производство в размер на 240.00 лв. /300х240=72000:300=240/.
Съобразно отхвърлената част на иска се дължат разноски от
ищеца на ответника, като такива са претендирани и извършени реално – 300.00 лв.
уговорено и заплатено адв. възнаграждение /л.49/, следователно Л.М. трябва да
бъде осъдена да заплати на К.Г. съдебни разноски в размер на 60.00лв. /300х60=18000:300=60/
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ на
основание чл.150 СК размера на
издръжката, определена, въз основа на Решение №879 от 03.10.2017г., постановено по гр. д.
№2278/2017г. по
описа на ДРС, по силата на който съдебен
акт К.Г.Г., ЕГН ********** е осъден да
заплаща на малолетното си дете Г.К.Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Л.М.Л. с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 125.00
лв., считано от 28.06.2017г., като я УВЕЛИЧАВА
от 125.00 лв. /сто двадесет и пет
лева/ на 240,00 лв. /двеста и
четиридесет лева/ месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2021г. до навършване
пълнолетие на детето или до настъпване на други законно установени причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава върху
всяка закъсняла вноска до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна и недоказана претенцията над сумата
от 240.00 лева /двеста и четиидесет
лева/ месечно до пълния предявен размер от 300.00 лева /триста лева/.
ОСЪЖДА К.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Л.М.Л. с ЕГН ********** ***, сторените по делото разноски в размер на 240.00 лв. /двеста и четиридесет лева/ - адв. възнаграждение, съобразно изхода от спора.
ОСЪЖДА К.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 165.60 лв. /сто шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки/.
ОСЪЖДА Л.М.Л. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на К.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сторените съдебни разноски,
съобразно изхода от спора в размер на 60.00
лв. /шестдесет лева/ - адв.
възнаграждение.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред ДОС в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 07.09.2021 г.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: