Р Е Ш Е Н И Е
№ 520 18.09.2019 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –Търговище Девети състав
На четвърти септември 2019 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 1043 по описа за 2018 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.200 ал.1, 3 и 4 от КТ във вр. с чл.201 ал.2 от КТ и с правно основание чл.84 ал.3 от ЗЗД.
Ищците твърдят
в исковата си молба, че първият от тях е
син, втората ищца е партньорка, живуща във фактическо съпружеско съжителство, а
третата ищца е майка на Р. З. О., който работил от 12.12.2017г. по трудово
правоотношение с ответника като шофьор на линейка марка „Ситроен Джъмпер“ с ДК
№ Т2823 АТ, собственост на „Пашабахче България“ ЕАД по силата на сключен между
двете дружество договор. На 09.01.2018г.
в работното му време около 14 ч. е възложено на Р. О. да откара пострадало лице
в болнично заведение в София. На връщане
от София, около 04.00 часа на 10.01.2018г. по пътя София-Варна, в близост до
разклона за с. Камбурово, общ. Омуртаг, навлиза в лентата за насрещно движение
и се удря в автобус „Бова Футура“ с рег.№ СА4009 КХ. Вследствие на удара е
получил тежка съчетана черепно-мозъчна,
гръдна и коремна травма и е починал на място. Злополуката е призната за трудова
с Разпореждане № 5104-25-6/16.02.2018г. на РУСО-Търговище. Всеки от ищците
претърпял душевни болки и страдания от внезапно настъпилата и по такъв жесток начин смърт. Всеки от тях е
бил много привързан към Р., разчитали на неговата материална и духовна опора и
подкрепа. Особено тежко се отразява загубата на баща на непълнолетния му син Н.,
на когото тепърва предстои да завърши средно образование, да създава семейство
и ще има нужда от бащина опора и съдействие. Ищците молят съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да им заплати обезщетение за неимуществени
вреди от трудова злополука, както следва: за Н.Р.З. – в размер на 120000 лв.; за К.И.Д. – в размер на 90000 лв. и
за Р.И.И. – в размер на 90000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на
увреждането – деня на злополуката 10.01.2018г. до окончателното изплащане,
ведно с разноските по делото.Редовно призовани в открито заседание от ищците се
явиха лично първите двама, а за всички ищци се явява техният упълномощен процесуален представител
– а.. а.. М. Г. ***, която поддържа
исковете така, както са предявени по основание и размер.
Ответникът „ФТМ ДЖОБС“
ЕООД / с предишно наименование „АЙ ВИП СЕРВИЗ БГ“ ЕООД/ , редовно уведомен за исковата молба, подаде
в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който
счита исковете за допустими, но
неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени. Прави възражение за съпричиняване, тъй като при изпълнение на
трудовата си функция Р. З. е проявил
груба небрежност и съгласно чл.201 от КТ
случилото се дължи на изключителна негова вина. На връщане от София за
Търговище при разрешена скорост 90 км/час, той се е движил със 133 км/час по
време на удара и мястото на удара е било в лентата за насрещно движение и
въпреки подаваните сигнали не е предприел , нито намаляване на скоростта, нито
връщане в своята лента за движение. Претендираните размери на обезщетение са
силно завишени. Ответникът има сключена застрахователна полица за задължителна застраховка
„Трудова злополука“ със ЗАД "Булстрад Виена Иншуръс Груп“-София,
която е валидна от 13.01.2017г. до 12.01.2018г. и след като трудовата злополука е настъпила на 10.01.2018г., то следва застрахователят да изплати
застрахователно обезщетение. Ответникът има сключен договор с „Пашабахче
България“ ЕАД-София, по силата на който
осигурява наличие на шофьор във фабриката, но „Пашабахче България“
ЕАД определя къде и кога ще пътува
шофьора на линейката. В случая шофьора Р. З. откарал болния в болницата в
Търговище, но впоследствие от завода
наредили да закара болния до „Пирогов“ в София, което не е задължение на
шофьора на ответника, не е в обхвата на договора т.е. ако е било спешен случай
следвало е от болницата в Търговище да
го закарат в София. Редовно призован, в открито заседание ответникът няма упълномощен процесуален
представител и няма изразено становище по исковете . След връчването на последната призовка на
11.06.2019г. на актуалния адрес в с. Кочово,
общ. Велики Преслав, ул. „Цанко Церковски“ № 3, чрез управител Ф.М. /л.270-271 по делото/, за последното по
делото открито заседание, проведено на 04.09.2019г., ответникът е променил
наименованието си, седалище и адрес на управление, като промените са вписани в
търговския регистър от 24.07.2019г., както следва: „ФТМ ДЖОБС“
ЕООД , гр. Кюстендил, ул. „Цветна градина“ № 11.
В едномесечния
срок и по реда на чл.131 във вр. с чл.221 ал.1 от ГПК постъпи писмен отговори
от конституираното трето лице-помагач на ответника: ЗАД
"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП"-София. Твърди, че към
момента на постъпване на Р. З. в „Ай Вип Сервиз“ ЕООД, дружеството
работодател има сключена застрахователна полица „Трудова злополука“ №
3607170710000002 с валидност 13.01.2018г., в която фигурират поименно 18
застраховани лица и при сключване на
полицата липсва договорка между страните застрахователят да носи
авансово риска за всички новопостъпили работници и служители през срока на договора. Няма промяна с анекс в застрахователния
договор, нито допълнително начислена
застрахователна премия, за да са
включени в списъка на застрахованите лица и новоназначени работници. Р. З. не е
включен в списъка към застрахователната полица, тъй като не е бил служител на
ответното дружество към момента на сключване на застрахователната полица и не
му се дължи застрахователно обезщетение. Освен това злополуката е станала при
извършване на дейност в интерес на работодателя, но при грубо нарушаване на правилата за безопасност при работа от
страна на работника, както и при нарушаване на правилата за движение по
пътищата. Налице е виновно поведение от страна на Р. З., поради груба небрежност и значително съпричиняване
на вредоносния резултат. Претендираните обезщетения са завишени
по размер и несъобразени с принципа за справедливост. Не се дължи лихва от датата на увреждането,
тъй като не е налице
забава-застрахователят се е произнесъл в срок. Редовно призован в открито
заседание няма упълномощен процесуален представител и няма изразено становище
по исковете в хода на устните състезания.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 във вр. с чл.221 ал.1 от ГПК постъпи писмен отговори от конституираното трето лице-помагач на ответника: „ПАШАБАХЧЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД –Търговище. Изразеното становище е, че исковете против работодателя са частично основателни, тъй като е налице съпричиняване на вредоносния резултат в огромна степен от Р. О.. В сключения договор между „Ай Вип Сервиз“ ЕООД-Търговище и „Пашабахче България“ЕАД-Търговище за предоставяне на услуги, а именно осигуряване на превоз на пострадали лица с линейка, няма ограничения до кое място следва да бъде осъществен превоза – това място зависи според конкретния случай къде следва да бъде оказана необходимата спешна медицинска помощ. Редовно призован в открито заседание няма упълномощен процесуален представител. В определения по реда на чл.149 ал.3 от ГПК подходящ срок постъпи писмена защита, в която са изложени подробни съображения от пълномощника – а.. Ц.Г. ***: 1. За уважаване на предявените искове против работодателя до размер , съответен на чл.52 от ЗЗД във вр. чл.201 от КТ; 2. За приемане в мотивите на съдебното решение за установено, че третото лице –помагач – застрахователят има задължение да плати застрахователна сума по процесната застрахователна полица; 3. За приемане в мотивите на съдебното решение за установено, че третото лице-помагач „Пашабахче България“ ЕАД не следва да отговаря по предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените с исковата молба удостоверение за раждане на Н.Р.З., род. на ***г. от майка К.И.Д. и баща Р. З. О. и удостоверение за наследници на Р. З. О., неженен, починал на 10.01.2018г., първият ищец – Н.Р.З. е син и единствен законен наследник на пострадалия, а втората ищца - К.И.Д., род. 1965г. е майка на първия и както няма спор за това обстоятелство - тя е фактическата съпруга, партньорка на пострадалия, с когото са живели във фактическо съпружеско съжителство. От удостоверението за съпруг/а и родствени връзки на Р.И.И., род. 1936г., вдовица, се установи, че тя е майка на пострадалия, който е нейн първороден син.
Съгласно трудов договор № 40, сключен на 12.12.2017г., „Ай Вип Сервиз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Сливница“ № 9, представлявано от управител – А.А.Я., от една страна като работодател и Р. З. О., род. на ***г., с адрес в гр. Търговище, кв. „Запад“ бл.71, вх.А, ет.1, ап.3, от друга страна като работник са се споразумели за следното, на осн. чл.67 т.1 от КТ /трудовият договор са сключва за неопределено време/: работникът приема да изпълнява при работодателя длъжността „хххххххххх“, с основно месечно възнаграждение 463 лв., с място на работа – лекотоварния автомобил, на пълно работно време – 8 часа, считано от 13.12.2017г. Към момента на сключване на трудовия договор работникът е на 62 години. От приложените документи към административната преписка на НОИ-ТП-Търговище във връзка с извършено разследване на злополуката, станала на 10.01.2018г., се установи безспорно, че Р. З. О. е освидетелстван от ТЕЛК, с дата на инвалидност 30.06.2010г., с водеща диагноза: „ххххххххххххх“ , общо заболяване: „Захарен диабет тип 2 на инсулинолечение. Диабетна полиневропатия. Хипертонично болест І-ІІ ст. Умерена степен. Начално хипертонично сърце. СН І Ф.К. ХОББ І-ІІ стадий ХДН 0-1 степен.“ с ЕР на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Анна“-Варна от 07.06.2011г. След това има постановени още три ЕР, като по всяко определеният процент за трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане е за срок от две години. Четвъртото и последно ЕР на ТЕЛК – към „МБАЛ-Търговище“ АД е от 03.10.2017г., като лицето е преосвидетелствано и му е определен процент 67 % т.н.р. за срок от две години до 01.10.2019г., със същата водеща диагноза и общо заболяване. В т.15 от визираното последно ЕР е изрично записано, че противопоказани условия на труд за лицето са: тежък физически труд, неблагоприятен микроклимат, нощен труд, извънреден труд, нервно-психическо пренапрежение.
Работодателят на Р. З. О. с фирма „Ай Вип Сервиз“ ООД /от 05.12.2017г. е вписана в Търговския регистър промяна на правната форма в ЕООД, а от 26.06.2018г. е вписана в ТР промяна във фирмата/наименованието – на „Ай Вип Сервиз БГ“/ и “Пашабахче България“ ЕАД, с адрес гр. Търговище, кв. „Въбел“, са сключили на 30.12.2015г. договор за наемане на водачи на линейка. Обхват на дейността по този договор е: постоянно присъствие на шофьор в завода, който да може да управлява линейката на „Пашабахче България“ЕАД. В т.3.1. от договора е дефинирана услугата като: при нужда от страна на „Пашабахче България“ ЕАД, „Ай Вип Сервиз“ ООД трябва да осигури наличието на шофьор във фабриката 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата, като тази услуга ще се предоставя непрекъснато, вкл. и през почивните и празничните дни, а когато шофьорът е в отпуск по болест, или друг отпуск, или отсъства по други причини, задължената фирма трябва да осигури друг шофьор. По силата на т.6.8. от договора задължение на „Ай Вип Сервиз“ ООД е да предостави на „Пашабахче България“ЕАД подписан и подпечатан поименен списък на работниците и служителите си първоначално в деня на подписване на договора и актуализиран списък при промяна на състава. Съгласно т.6.9. и т.6.10 при изпълнение на договора „Ай Вип Сервиз“ ООД дължи спазване на всички правилници и нормативни документи, свързани със здравето на работниците, както и с извършването на тежки и опасни дейности; да вземе и осигури необходимите предпазни мерки относно безопасността; носи отговорност относно всички инциденти и злополуки, които се появят по време на действие на същия договор Договорът за наемане на водачи на линейка е сключен за две години, считано от датата на подписване /т.8.1./ и ако в срок от един месец преди изтичането му не е изпратено писмено уведомление от коя да е от страните до другата, договорът се удължава при същите условия за срок от един месец /т.11.3./. В списък на наети по трудови правоотношения служители към „Ай Вип Сервиз“ЕООД под №16. Е записан Р. Закериев О. – шофьор на линейка, с работно време – 12 часа. Видно от годишен график за периода на сумирано изчисляване на работното време на шофьори на линейка за периода от 06.12.2017г.- до18.02.2018г. Р. З. О. е бил по график, и за 09.01.2018г., и за 10.01.2018г. – първа смяна от 08.00 часа до 20.00 часа.
Безспорно се установи от приложените документи към административната преписка на НОИ-ТП-Търговище, че с разпореждане № 5104-25-6/16.02.2018г. декларираната злополука с Вх.№ 5101-25-4 от 19.01.2018г. от законния представител на наследника на пострадалия – К.И.Д., станала с Р. З. О. на 10.01.2018г. се приема за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО. Констатирано е внезапно увреждане на здравето, станало през време, във връзка, по повод на извършвана работа и в интерес на предприятието. Пострадалото лице в деня на злополуката е извършвало обичайните си служебни задължения по длъжностна характеристика „шофьор на лек автомобил“. На 10.01.2018г. около 04.00 часа Р. З. О. извършва курс с линейка по пътя София-Търговище, по време на който се получава ПТП със смъртта на лицето. Съгласно протокол № 5103-25-4/14.02.2018г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, от представените писмени обяснения от собственика на „Ай Вип Сервиз“ ЕООД-Търговище е установено, че във връзка със станала злополука в „Пашабахче България“ ЕАД около 12.30 часа на 09.01.2018г. , когато Р. З. е бил първа смяна /от 08.00 до 20.00часа/ му е възложено да откара пострадалото лице до болнично заведение в гр. София. Р. О. е тръгнал около 14.00 часа, като е пристигнал в София около 19.00 часа и след като оставил болния тръгнал обратно за Търговище около 24.00 часа на 09.01.2018г. Около 04.00 часа на 10.01.2018г. по пътя София-Варна, близо до с. Камбурово, общ. Омуртаг и настъпило ПТП. От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3/10.01.2018г. при РУ-Омуртаг и постановление за прекратяване на наказателното производство на ОП-търговище от 23.04.2018г., влязло в сила на 08.05.2018г. , се изясни, че по същото време в обратната посока се е движил автобус, като след като отминал разклона за с. Камбурово шофьорът на автобуса видял навлязъл в дясната лента автомобил-линейка, движещ се срещу него. Шофьорът на автобуса присветнал неколкоратно, но насрещно движещото си МПС продължило движението в неговата лента. Шофьорът на автобуса е употребил спирачки с максимална ефективност и отклонил автобуса възможно най-надясно, но въпреки това последвал челен удар между автобуса и линейката. Водачът на линейката О. починал при удара и паднал извън нея.
От писменото заключение по назначената по настоящото гр.дело тройна комплексна експертиза в състав: 1. инж.М.Д.Х., специалист автотехнически експертизи; 2. Д.В. Ц. Г., специалист седебно медицински експертизи и 3.инж. Р.В.Е.-специалист по ЗБУТ към ДИТ-Търговище , възприето като обосновано и компетентно изготвено се установи несъмнено и категорично следното: І. Първи раздел – САТЕ: 1. Основна причина за настъпване на ПТП е субективното поведение на водача на линейката, навлизайки в лявата част на платното за движение и последвалия удар в правомерно движещия се автобус; 2. Не са налице данни за външни фактори, които да са допринесли за настъпване на ПТП.; 3.Водачът на линейката Р. О. е нарушил правилата за движение по пътищата, като нарушението се изразява в навлизане на линейката в лявата част на платното за движение т.е. в лентата на движение на автобуса, като линейката непосредствено преди настъпване на инцидента се движи със скорост около 133 км/ч при ограничение в участъка от 90 км/ч; 4. При спазване на правилата за движение при управлението на специализирания автомобил – линейката , в дясното платно за движение в неговата посока, от техническа гледна точка инцидентът би бил предотвратен.; 5. В случай, че Р. З. бе употребил спирачка в първия възможен момент при появата на опасност на движението при скорост 133 км/ч и скорост от 90 км/ч не е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара т.е. ударът е бил непредотвратим.; 6. В случай, че Р. З. се бе движил в предназначената за това пътна лента/а не тази за насрещно движение/, от техническа и професионална гледна точка инцидентът щеше да бъде предотвратен – двете МПС щяха да се разминат безопасно, технически не би било възможно да настъпи удар.; ІІ. Втори раздел – СМЕ: 1. Смъртта на Р. З. О. се дължи на тежка съчетана черепно мозъчна, гръдна и коремна травми, довели до тежък травматичен хеморагичен шок, което е непосредствената причина за настъпването на смъртта. Смъртта е настъпила много бързо и е била неизбежна.; ІІІ.Трети раздел –ЗБУТ:1. На 15.12.2017г. е проведен начален инструктаж на Р. З. О.. Има данни за сумирано изчисляване на работното време на шофьорите на линейка в т.ч. заповед №6/06.12.2017г. и поименен график за посочения период. Няма представени от работодателя отчетни присъствени форми за отчитане на труда през м. ХІІ.2017г. и м.І.2018г., поради което не може да се установи бил ли е спазен режимът на почивки по отношение на пострадалия работник. Дали определен работник е положил извънреден труд става ясно едва след приключване на отчетния период /в случая 24.00 ч. на 28.02.2018г., но предвид настъпилата смърт на 10.01.2018г.преди края на отчетния период не може да се твърди за починалия работник, че е положил такъв.; 2. В част ІІ „Приложно поле“, чл.4 от Регламент /ЕИО/ № 3820/85г. изрично е посочено в кои случаи не се прилага. Един от тези случаи е: за превози, извършвани от специализираните превозни средства с медицинско предназначение /чл.4 т.8/. В случая управляваният от Р. З. О. специален автомобил /Линейка/, марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег.№ Т2823АТ е именно специализирано превозно средство с медицинско предназначение, поради което при превози със същото не следва да се прилагат разпоредбите на Наредбата за организацията на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт. В открито заседание на 24.04.2019г. вещото лице инж. Р.Е. /л.255-256/ даде допълнителни разяснения, а именно, че шофьорът на линейката е оставил пострадалия в болнично заведение в София около 19 ч. и е тръгнал от София за Търговище в около 24.00 часа, няма данни в този интервал от време от 19.00 ч. до 24.00 ч. почивал ли е следвало ли е да поеме обратен курс в 24.00часа. Липсва командировъчна заповед за Р. О., не става ясно бил ли е командирован и за какъв срок, с преспиване или без преспиване в София; няма данни по чие разпореждане е тръгнал в 24.00часа обратно.
Всъщност, и по настоящото гр.дело, и за нуждите на експертизата по него, и по административната преписка на НОИ-ТП-Търговище за извършено разследване на злополуката, станала на 10.01.2018г., при която е причинена смъртта на Р. З. О. не са представяни и няма, нито командировъчна заповед, нито присъствена/отчетна форма/ форма 76/ за отчитане на положения труд и за отчитане на извънреден труд. От протокол № 5103-25-4/14.02.2018г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, в раздел ІХ. са посочени допуснатите нарушения на нормативни актове от работодателя, които конкретно спрямо починалия са : 1.Не е провел начален инструктаж в деня на постъпването му на работа на 13.12.2017г., а на 15.12.2017г., което е в нарушение на чл.12 ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба № РД-07-02/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите, по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. и 2.В Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред работодателят не е установил разпределението на работното време на отделните категории работници и служители, в нарушение на чл.139 ал.1 от КТ във вр. с чл.4а, ал.1 от НРВПО. Работодателят дори и след смъртта на Р. З. О. не е подал декларация до НОИ-ТП-Търговище за трудова злополука, което е нарушение на чл.57 ал.1 КСО и поради което му е бил съставен акт за административно нарушение.
Няма спор, че работодателят е имал сключена със ЗАД „Булстрад Виена Иншуръс Груп“-София застрахователна полица „Трудова злополука“ № 3607170710000002, сключена на 04.01.2017г. със срок на валидност от 13.01.2017г. до 12.01.2018г. и в този период се включва настъпилата на 10.01.2018г. трудова злополука. Привлеченото от ответника трето лице помагач – застрахователят ЗАД „Булстрад Виена Иншуръс Груп“-София представи с писмения си отговор предложение за сключване на задължителна застраховка „Трудова злополука“ от 04.01.2017г.; „списък на работещите в Ай Вип“ и Общи условия за задължителна застраховка „Трудова злополука“, но не представи копие от самата полица. Видно от предложението за сключване на задължителна застраховка“Трудова злополука“, раздел ІІ. в табличен вид се иска информация за лицата подлежащи на застраховане по : категория, длъжност или професия; месечна брутна заплата на едно лице; годишна брутна заплата на едно лице; брой лица /от съответната категория, длъжност или професия/; застрахователна сума. Никъде не е регламентирано изискване за посочване на лицата по име и още повече кой кога е постъпил. Вместо това е приложен списък на работещите в Ай Вип“, където персонала е посочван по име – с трите части на името и заплата, без данни за това - коя категория труд, длъжност или професия и съответно по колко броя лица са от определена категория, длъжност или професия. Видно от приложената към административната преписка от НОИ-ТП-Търговище за разследване на злополуката на 10.01.2018г. полица задължителна застраховка Трудова злополука“ № 3607170710000002, сключена на 04.01.2017г. /л.133 по делото/ за застраховани лица се иска посочване на : категории персонал, длъжности и професии и общ брой застраховани лица – в случая 18 бр. Никъде в Общите условия не е указано, че работниците /служителите на работодателя, сключващ задължителна застраховка „Трудова злополука“ следва да са посочени поименно, няма такова задължение за застраховащия. Затова и в раздел ХІІІ. „Взаимоотношения при настъпване на застрахователно събитие“ в ОУ е посочено, че при настъпване на риска застрахования, негов представител или законни наследници са длъжни да представят изрично посочени документи, в т.ч. и трудов договор и пр. никъде при задължителни групови застраховки за трудова злополука застрахованите не се посочват поименно, а единствено по категория, длъжност или професия. В този смисъл абсолютно неоснователно е възражението на привлеченото трето лице помагач на ответника – застрахователят , че към датата на настъпване на трудовата злополука на 10.01.2018г. Р. З. О. не бил застраховано лице по полицата, защото същият не е бил включен към датата на сключване на полицата в списъка на застрахованите лица. След като в периода на валидност на полицата е работник при застраховащия работодател, неговата категория труд, длъжност или професия е в списъка на подлежащите на застраховане и е настъпила трудова злополука, то следва, че е застрахован и застрахователят дължи застрахователно обезщетение.
Неоснователно е възражението на ответника и на двете трети лица за съпричиняване от страна на Р. З. О., поради проявена от него груба небрежност. Съдът не може да приеме, че е несъмнено доказана груба небрежност на пострадалия. Имайки предвид данните от ЕР на ТЕЛК с описаните в тях водеща диагноза „ххххххххххххх“, общи заболявания и противопоказани условия на труд /в т.ч. нощен труд, извънреден труд, нервно-психическо пренапрежение/ , подробно обсъдени по-горе, и от друга страна установеното от писмените доказателства, че при предупредителните пресветвания от шофьора на автобуса не е имало абсолютно никаква реакция от страна на шофьора на линейката, то съвсем възможно е последният да е бил неадекватен поради прилошаване и влошаване на здравословното му състояние в момента.
За изясняване на спора от фактическа страна досежно претърпените неимуществени вреди от ищците, съдът разпита в първото по делото заседание на 06.02.2019г. двама посочени от тях свидетели: 1. Н.Х.М., 58г., съпруга на първи братовчед на починалия Р. З. О. и 2. В.А.Ю.– 47г., без родство и дяла със страните, сватя на втората ищца К.И.Д..
Първата свидетелка познава Р. от около 30 години, а К. от около 20 години, системно се събирали двете семейства, тъй като са много близки, празнували са заедно и нейните впечатления са, че двамата са си живели много добре, разбирали се много добре взаимно, от съвместния им живот се родил синът им Н. и докато той бил малък двамата заедно работили в една пицария. К. била с 90 % т.н.р. от ТЕЛК. Посоченото от св. М. кореспондира с писмените доказателства, доколкото видно от ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ-Търговище“ АД № 3250 от 24.10.2018г. /л.169/ , К.И.Д. е с дата на инвалидност от 19.03.2013г., като до датата на тази експертиза – 24.10.2018г. е била с 80 % т.н.р. и при преосвидетелстването и е определен 90 % т.н.р. вид и степен на увреждане за срок от 3 години до 01.10.2021г., с водеща диагноза „Органични разстройства на настроените/афективни разстройства/“; общо заболяване: „Органично разстройство на личността /афективни разстройства/. БКБ.Конкременти в двата бъбрека. Рецидивиращи бъбречни колики. Състояние след ЕКЛТ 1997г., състояние след ЕКЛТ м. 12.12. Хроничен обострен пиелонефрит компенсирана бъбречна функция. Хипертонична болест ІІ ст. умерена степен, сърдечна форма, ХС, СН-І ФК. Затлъстяване ІІ Ст. Бронхиална астма перисистираща средно тежко протичане. Атопична и алергична.“ с противопоказани условия на труд: „физически натоварвания, неблагоприятен микроклимат, нервнопсихическо напрежение, нощен труд, извънреден труд, запрашеност и влага“. Безспорно е, че смъртта на мъжа и Р. на 10.01.2018г. е рефлектирала силно върху здравословното състояние на К., след като на 24.10.2018г. с 10 % е увеличен % н.т.р. /вид и степен на увреждане/. След смъртта на мъжа си Р., К. се сринала психически /“Жената се срина.“/. Св. М. виждала К., че системно плаче и дори когато са правили помени за починалия Р. тя се затваряла в една стая и нямала сили да посрещни близките, за да почетат паметта му. От показанията на същата свидетелка се установи, че единствено Р. се грижил за всички – за сина си, за жена си и за майка си. Р. се радвал на сина си, тъй като му е единствено дете, мечтаел Н. да завърши висше образование, да се ожени и да го направи дядо. /След тези думи на св. М., ищцата К.Д. разплакана напусна съдебната зала./ След смъртта на баща си Н. също „психически се срина“, от стрес получил едно треперене, тикове, постоянно е неспокоен и дори имал проблеми в училище, все бил замислен, влизал – излизал от училище. Н. и дъщерята на св. М. са втори братовчеди и заедно учели в Икономическия техникум в Търговище. Заедно идвали от училище у тях, в дома на свидетелката, където успокоявали Н., но въпреки това останали психически проблеми. Освен това Н., след смъртта на баща си е и финансово затруднен, останал е без издръжката от него. По същия начин – със срив на психиката се отразила смъртта на Р. върху майка му Р.. Двамата били в много добри отношения и майката се надявала единствено на Р. за всичко в живота, тъй като от другите и двама синове - единият също е починал в катастрофа, а другият живее в чужбина и си идва в България веднъж на 10 години. Единствено Р. се грижил за майка си, редовно си ходел в с. Презвитер Козма да я наглежда, да и помага. От показанията на св. М. се установи, че след смъртта на сина и Р., майка му Р. не е същата жена, която е била преди – изключително много отслабнала, а по време на разговори „направо изключва“ , сякаш не слуша и не е в разговора.
Втората свидетелка познава Р. и К.,*** и знае, че от около двадесет години са женени, но от осем години двете семейства са си близки, гостуват си, защото дъщеря и е омъжена за средния син на К. /тя има деца от предходен брак/. От показанията на св. Ю. се установи, че Р. бил крайно уважителен, гостоприемен, добър човек, изключително грижовен към жена си и синът им , и към майка си, бил изцяло отдаден на семейството. Когато научили за злополуката с Р., К. припаднала, синът им също не бил добре и според нея такава болка едва ли ще се превъзмогне. Впечатленията на св. Ю. са, че Н. и да момента останал тревожен, мъчно му е, сам е - без бащина подкрепа, а следва да започне нов етап от живота си. Действително Н., който е роден на ***г. няколко месеца след смъртта на баща си е навършил пълнолетие, а през настоящата 2019г. е завършил средно образование. К. и без това е била болна, но сега е съвсем отпаднала и постоянно е на лекарства, все плаче и се притеснява, все мисли кое и как ще бъде занапред. Св. Ю. само знае Р., че е майка на Р., но в конкретния случай няма преки впечатления за състоянието и.
Предвид установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Несъмнено и категорично е, че е налице вреда от трудова злополука, причинила на 10.01.2018 г. смъртта на работника – баща на първия ищец, фактически съпруг, партньор във фактическо съпружеско съжителство на втората ищца и син на третата ищца и работодателят – ответника “ФТМ Джобс“ ЕООД /с предишно наименование „Ай Вип Сервиз БГ“ ЕООД/ носи обективна отговорност на осн. чл.200 ал.1 от КТ т.е. отговаря имуществено независимо от това дали друг негов орган, работник или служител има вина за настъпването на вредата. Безспорно е , че ответникът не е изпълнил свои задължения като работодател по отношение на пострадалия и починал работник да проведе в деня на постъпването му на работа на 13.12.2017г. /работен ден – сряда/ начален инструктаж; да издаде заповед за командироване , в която са посочени условията за командировка, като се има предвид противопоказаните условия на труд за работника, а и по график е било предвидено той да е на работа първа смяна, и на 09.01.2018г., и на 10.01.2018г.; да има присъствена/отчетна форма/ за отчитане на положения труд и за отчитане на извънреден труд. От друга страна ответникът като работодател и като осигурител по трудовите правоотношения е изпълнил задължението си да сключи договор със застраховател за задължително застраховане за риска “трудова злополука” за периода от 13.01.2017г. до 12.01.2018г. Имайки предвид установените по-горе обстоятелства за начина по който е сключена полицата, работникът Р. З. О. би имал право на застрахователно обезщетение от задължителна застраховка за риск “трудова злополука” , което неоснователно ЗАД „Булстрад Виена Иншуръс Груп“ не е изплатило на законния наследник –сина му. Не са налице законови основания по КЗ за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение. От доказателствата по делото не се установи, че съконтрагента на работодателя – третото лице –помагач на ответника „Пашабахче България“ АД следва да отговаря по предявените искове.
Безспорно се установи от най-вече от гласните доказателства, че тримата ищци, които са най-близки на починалия – единственото му дете; фактическа съпруга; родна майка, са имали силна емоционална връзка и взаимна обич с него. Р. е бил изцяло отдаден на семейството си, живеел във взаимно разбирателство и хармония с жена си К., свързвал мечтите за живота си със сина си Н., обгрижвал старата си майка и съвестно изпълнявал синовния си дълг. И тримата вследствие на внезапната смърт на Р. са се сринали нервно-психически и към момента все още не могат да се възстановят напълно, не могат да превъзмогнат загубата и болката. Несъмнено се доказа от същите свидетелски показания, че синът, жената и майката на пострадалия след неговата преждевременна смърт и първоначалния шок от това и сега продължават да изпитват душевни болки и мъки, тъга и силно страдание, външен израз само на които са емоционалният и нервно–психически срив, чувството за обърканост, безпомощност и тревожност на сина, плачът на жената, неадекватност при разговори на майката. Въз основа на изложеното до тук, съдът приема, че предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание. Съдът счита, че в конкретния случай е неприложима хипотезата за намаляване на отговорността на работодателя, на осн. чл.201 ал.2 от КТ. Съгласно визираната разпоредба отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Нормата е диспозитивна, а не императивна – законодателят е казал „може да се намали“, а не , че задължително се намалява. Но както бе отбелязано и по-горе , съдът не приема за несъмнено, безспорно, категорично доказано, че пострадалият е допуснал груба небрежност, имайки предвид водещата диагноза и общи заболявания на пострадалия; противопоказаните условия на труд, в които практически се е намирал към момента на злополуката /нощен труд и нервно-психическо напрежение/, преумората и липсата на реакция след предупредителните сигнали на шофьора на насрещно движещия се автобус.
Конкретният размер на обезщетението се преценява по справедливост, на осн. чл.52 от ЗЗД. Първият ищец е единствен син на пострадалия. Той е изгубил баща си в критичен момент от своя живот - бил е непълнолетен-пет месеца преди да навърши пълнолетие; преди абитуриентския бал; преди завършване на средно образование. Детето е изгубило своя баща безвъзвратно. Никой и никога няма да замести обичащия и подкрепящия роден баща в живота на детето. Каквото и да предприеме синът от тук нататък, той знае, че не може да разчита на баща си и животът му ще бъде труден, а още не е стъпил на краката си, не е завършил висше образование или няма професия, и дори и да създаде собствено семейство ще е лишен от бащина опора. Съобразявайки изложеното по-горе, съдът счита, че обезщетение за неимуществените вреди в размер на 120000 лв. би било справедливо за първия ищец. Съгласно чл.200 ал.3 от КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда-неимуществена и имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. От удостоверение изх.№ 3042-25-200/17.12.2018г., изд. от НОИ-ТП-Търговище /л.112 по делото/ се установи безспорно, че на Н.Р.З. за периода от м.02.2018г. до м.12. вкл.2018г. е изплатена сумата от общо 1764.20 лв., като в това число пенсията е в размер на 1684.20 лв., и 80 лв. – други добавки. След приспадане на тази сума 1764.20 лв. от 120000 лв. и при липсата на изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Трудова злополука“, което по силата на чл.200 ал.3 от КТ би следвало също да се приспадне, то ответникът следва да заплати на първия ищец сумата от 118235.80 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди , претърпени болки и страдания. По отношение на втората и третата ищци, съдът съобрази следното: Фактическата съпруга на пострадалия е била болна, с крехко здраве и с трайно намалена работоспособност и преди смъртта на мъжа си, като в последното решение на ТЕЛК от 24.10.2018г. е посочено, че не работи – от 21.09.2016г. Единственият човек, който се грижил за нея и във всичко се осланяла на него е бил мъжът и. След неговата смърт здравословното и положение рязко се е влошило, като процентът на трайно намалена работоспособност от 80 % е скочил на 90 % т.н.р. /вид и степен на увреждане/. Изминали са една година и осем месеца от смъртта на мъжа и и тя очевидно не е превъзмогнала загубата и не би могла. Изгубила е най-сигурната емоционална, морална и материална опора в живота си, останала е самотна след смъртта на мъжа си, с когото живели във взаимна обич и разбирателство, К. може да се надява само на милостта на близки и роднини. Третата ищца е 83-годишната майка на пострадалия, която също е крайно съкрушена от неочакваната му смърт. За нея също най-голяма морална и духовна подкрепа е бил Р., който безрезервно се е грижил за майка си и тя на него единствено се надявала. Жестокият удар да почине синът и преди нея като родител е оставил траен отпечатък в съзнанието и, поради което и тя е с влошено здравословно състояние. Съобразявайки изложеното по-горе съдът счита, че предявените искове от втората и третата ищца не са завишени по размер и следва да бъдат уважени в пълен размер т.е. ответникът да заплати на всяка от тях сумата от по 90000 лв., представляваща обезщетение за неимуществените им вреди – болки и страдания..
Ответникът следва да заплати на ищците направените от тях разноски: 240 лв. – депозит за вещи лица /л.197/.
Ответникът следва да заплати на адвокат М. Г. Иванова /пълномощни - на лист 5 и 6 по делото/, защитавала ищците и оказала безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, както следва: по предявения от първия ищец иск - адвокатско възнаграждение в размер на 3894.72 лв., на осн. чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; по предявения от втората ищца иск – адвокатско възнаграждение в размер на 3230 лв., на осн. чл.7 ал.2 т.4 от същата наредба и по предявения от третата ищца иск – също адвокатско възнаграждение в размер на 3230 лв., на осн. чл.7 ал.2 т.4 от наредбата, и на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Търговище държавна такса, както следва: по предявения от първия ищец иск - в размер на 4729.43 лв.; по предявения от втората ищца иск – в размер на 3600 лв. и по предявения от третата ищца иск – в размер на 3600 лв., на осн. чл.78 ал.6 ГПК във вр. чл.83 ал.1 т.1 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ФТМ ДЖОБС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил-2500, ул. „Цветна градина“ № 11, представлявано от управител – Ф.М. /с предишно наименование/фирма „АЙ ВИП СЕРВИЗ БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Кочово, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „Цанко Церковски“ № 3“/ ДА ЗАПЛАТИ на Н.Р.З., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 118235.80 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди , претърпени болки и страдания, на осн. чл.200 ал.1 КТ; на К.И.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 90000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди , претърпени болки и страдания, на осн. чл.200 ал.1 КТ; на Р.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 90000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди , претърпени болки и страдания, на осн. чл.200 ал.1 КТ, последните трима, действащи чрез пълномощник а.. М.Г. ***, съдебен адрес:***, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Н.Р.З., ЕГН **********, за сумата над 118235.80 лв. до пълния претендиран размер от 120000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ФТМ ДЖОБС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил-2500, ул. „Цветна градина“ № 11, представлявано от управител – Ф.М. /с предишно наименование/фирма „АЙ ВИП СЕРВИЗ БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Кочово, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „Цанко Церковски“ № 3“/ ДА ЗАПЛАТИ на Н.Р.З., ЕГН **********, с адрес *** ; на К.И.Д., ЕГН **********, с адрес *** и на Р.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, тримата, действащи чрез пълномощник а.. М.Г. ***, съдебен адрес:***, сумата в размер на 240 лв., представляваща разноски по делото за вещи лица, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ФТМ ДЖОБС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил-2500, ул. „Цветна градина“ № 11, представлявано от управител – Ф.М. /с предишно наименование/фирма „АЙ ВИП СЕРВИЗ БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Кочово, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „Цанко Церковски“ № 3“/ ДА ЗАПЛАТИ на а.. М.Г. ***, съдебен адрес:***, сумата в размер на общо 10354.72 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по предявените от тримата ищци искове, на осн. чл.38 ал.1 т.2 и чл.39 от ЗА и във вр. чл. 78 ал.1 ГПК и във вр. чл.7 ал.2 т.4 и т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „ФТМ ДЖОБС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил-2500, ул. „Цветна градина“ № 11, представлявано от управител – Ф.М. /с предишно наименование/фирма „АЙ ВИП СЕРВИЗ БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Кочово, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „Цанко Церковски“ № 3“/ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Търговище сумата в размер на общо 11929.43 лв., представляваща държавна такса по предявените от тримата ищци искове, на осн. чл.78 ал.6 ГПК във вр. чл.83 ал.1 т.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО има установително действие в отношенията на третите лица-привлечени в процеса от ответника: ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано чрез пълномощник – ст.юрк. Б.В.А. И „ПАШАБАХЧЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Търговище, кв. „Въбел“, Индустриална зона, представлявано чрез пълномощник – а.. Ц.Г. ***, съдебен адрес:***, и насрещната страна : Н.Р.З., ЕГН **********, с адрес *** ; К.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***; Р.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, последните трима, действащи чрез пълномощник а.. М.Г. ***, съдебен адрес:***, на осн. чл. 223 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО има задължителна сила на мотивите за третите лица-привлечени в процеса от ответника: ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано чрез пълномощник – ст.юрк. Б.В.А. И „ПАШАБАХЧЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Търговище, кв. „Въбел“, Индустриална зона, представлявано чрез пълномощник – а.. Ц.Г. ***, съдебен адрес:***, и страната, която ги е привлякла –„ФТМ ДЖОБС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил-2500, ул. „Цветна градина“ № 11, представлявано от управител – Ф.М. /с предишно наименование/фирма „АЙ ВИП СЕРВИЗ БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Кочово, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „Цанко Церковски“ № 3“/, на осн. чл. 223 ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните , пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: