№ 14296
гр. София, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110163414 по описа за 2022 година
Делото е по предявени от „/банка/” АД, със седалище и адрес на
управление гр. С/адрес/, ЕИК: ..., представлявана от законните
представители, действащи чрез пълномощника си адв. Д. спрямо Й. В. К.,
ЕГН: **********, гр. С/адрес/ чрез адв. Р. искове.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за издаване на
кредитна карта № 32РКО-А-1497/15.11.2004г. изменен и допълнен с Анекс 1
от 30.10.2006 г. и Анекс от 17.10.2007 г., наричан „Договора за овърдрафт“,
по който ищецът е предоставил на ответника банков кредит - овърдрафт по
картова разплащателна сметка в размер на 20 000 лева. Излага се, че сумата е
била предоставена по и усвоена изцяло по банкова сметка с IBAN: BG...,
открита на името на Кредитополучателя в Банката по начин и вноски,
подробно описани в исковата молба. Сочи се още, че вноски по кредита са
правени, но овърдрафтът е в просрочие с общо 3415 дни към 25.08.2021г. вкл.
като длъжникът не е изпълнявал точно задълженията си за връщане на заетите
суми и поради неплащане в срок на задълженията по Договора за овърдрафт.
На основание раздел XIII, чл.13.1 във връзка е чл. 13.1.1 от ОУ на банката за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип
Master Card и Visa, Банката и чрез ЧСИ с per. № 844 на КЧСИ, ищецът е
пристъпил към писмено уведомяване на кредитополучателя за доброволно
изпълнение на задълженията по Договора в срок от седем дни като поканата е
1
връчена лично на кредитополучателя на 04.06.2021г. Същият обаче не е
платил просрочените задължения по Договора, поради което ищецът е приел
овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 20.08.2021 г. При
горното се излага, че към 18.02.2021г. вкл. дългът е бил в общ размер на 75
229.96 лева, както следва:
разрешен размер на кредита 20 000.00 лева, усвоен размер на кредита
20000.00 лева, непогасена главница 20000.00 лева, договорна лихва,
начислена за периода от 19.04.2012 г. до 19.08.2021 г. включително, дължима
на основание т. 6 от Анекс от 17.10.2007г. към Договор за издаване на
кредитна карта № 32РКО-А-1497/15.11.2004 г. – 43 938 лева, наказателна
лихва, начислена за периода от 08.05.2012 г. до 19.07.2015г., включително,
дължима на основание т. 6.1. от Анекс от 17.10.2007г. от Договор за издаване
на кредитна карта № 32РКО-А[1]1497/15.11.2004 г. в размер на 11 198.53
лева, законна лихва, начислена за периода от 20.08.2021 г. до 25.08.2021 г.
вкл. 33.33 лева, както и годишни такса за 2012г., дължима на основание т.9 от
Договор за издаване на кредитна карта № 32РКО-А-1497/15.11.2004 г. от
100.00 лева.
Твърдят се и разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост в размер на 60.00 лева или стойността на целия дълг е от 75
229.96 лева. Излага се, че за част от сумите - 20 000.00 лева за просрочена
главница по Договор за издаване на кредитна карта № 32РКО-А-
1497/15.11.2004 г., изменен и допълнен с Анекс 1 от 30.10.2006 г. и Анекс от
17.10.2007г. ведно със законната лихва от 26.08.2021г. до изплащане на
вземането, 11 287.56 лева - сума, представляваща договорна лихва, начислена
за периода от 25.08.2018 г. до 19.08.2021 г. включително, дължима на
основание т.7 от Договор за издаване на кредитна карта № 32РКО-А-
1497/15.11.2004г., 33.33 лева - сума, представляваща законна лихва,
начислена за периода от 20.08.2021 г. до 25.08.2021 г., включително, 60,00
лева- сума, е била издадена и оспорена заповед по чл. 417 от ГПК от
07/09.2021г. по ч.гр.дело с № 49849/2021г. по описа на СРС, 144 гр.състав,
поради което се заявява и настоящия иск за установяване на сумите по
заповедта: непогасена главница от 20 000 лева, договорна лихва, начислена
за периода от 25.08.2018 г. до 19.08.2021 г. включително, дължима на
основание т. 7 от Договор за издаване на кредитна карта № 32РКО-А-
2
1497/15.11.2004 г. в размер на 11287.56 лева, законна лихва, начислена за
периода от 20,08.2021 г. до 25.08.2021 г., включително от 33.33 лева и
разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост от 60 лева.
Като се ангажират доказателства се претендира решение за
установяване на сумите по заповедта и се претендират разноски.
В срока за отговор от ответника е депозиран такъв, с който исковете се
оспорват като неоснователни с възражение за давност. Не се спори, че е бил
сключен договор за кредитна карта между страните от 15.11.2004г., изменен с
анекс от 30.10.2006г., не се спори, че сумата за главница е усвоена изцяло на
06.04.2012г. Навежда се, че е настъпила предсрочна изискуемост още
19.04.2012г. на основание чл. 36.3 от ОУ и чл.28а от ОУ и към датата на
сезиране на заповедния съд исковите суми за били погасени с давност –
26.08.2021г. Не се оспорват плащанията по договора като се навежда, че
последното плащане е на 13.03.2012г. и не се оспорва наведеното от банката –
ищец просрочие от 19.04.2012г. Не се ангажират доказателства и не се
оспорват тези на ищеца вкл. и извлечението по чл. 417, т.2 от ГПК, въз основа
на което е издадена и заповедта по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело с №
49849/2021г. като се уточнява в съдебно заседание, че не се оспорва размера
на исковата претенция, както и изложените от ищеца фактически твърдения
досжно получаване на сумите по кредита и цялото задължение по него, но се
поддържа възражението за давност.
Искът е с правно основание по чл.422 от ГПК във вр.с чл. 240 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД като с доклада си по чл.146 от ГПК съдът е приел, че страните
нямат спор по фактите.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и на база на
събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.дело № 49849/ 2021г. по описа на СРС се
установява, че спрямо ответника Й. В. К. е била издадена заповед по чл.417 от
ГПК за сумите по исковата молба – 20 000.00 лева за просрочена главница по
Договор за издаване на кредитна карта № 32РКО-А-1497/15.11.2004 г.,
изменен и допълнен с Анекс 1 от 30.10.2006 г. и Анекс от 17.10.2007г. ведно
със законната лихва от 26.08.2021г. до изплащане на вземането, 11 287.56
лева - сума, представляваща договорна лихва, начислена за периода от
3
25.08.2018 г. до 19.08.2021 г. включително, дължима на основание т.7 от
Договор за издаване на кредитна карта № 32РКО-А- 1497/15.11.2004г., 33.33
лева - сума, представляваща законна лихва, начислена за периода от
20.08.2021 г. до 25.08.2021 г., включително, 60,00 лева.
Страните нямат спор по фактите, а и те се установяват от договор за
издаване на кредитна карта с № 32РКО-А-1497/ 15.11.2004г. , Анекс 1 към
Договора от 30.10.2006г., Анекс 2 към Договора от 17.10.2007г. и ОУ към тях,
че са били обвързани по заемно правоотношение първоначално по
предоставяне на кредитна карта с разплащателна сметка, по който е
предоставен банков кредит овърдрафт в размер на 20000 лева, който по
смисъла на договора може да бъде усвояван с използване на картата за
извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в
брой от терминално устройство или ПОС.
Страните не спорят, а и това е видно от представеното банково
извлечение в ч.гр.дело с № 49849/2021г., че банковият кредит е изцяло усвоен
като размерът на дълга към датата на извлечението – 26.08.2021г. е за
непогасена от 20 000.00 лева главница по Договор за издаване на кредитна
карта № 32РКО-А-1497/15.11.2004 г. и законната лихва от 26.08.2021г. до
изплащане на вземането, 11 287.56 лева - сума, представляваща договорна
лихва, начислена за периода от 25.08.2018 г. до 19.08.2021 г. включително,
дължима на основание т.7 от Договор за издаване на кредитна карта №
32РКО-А- 1497/15.11.2004г., 33.33 лева - сума, представляваща законна
лихва, начислена за периода от 20.08.2021 г. до 25.08.2021г., включително,
60,00 лева- сума. Според представеното извлечение сумата по кредита е
усвоявана в периода от 28.12.2004г. до 06.04.2021г., когато е последното
теглене от ответната страна на сумата от 21.96 лева, като отново от
извлечението се установява, че последното внасяне на суми по сметката
овъдрафт към банката от страна на кредитополучателя е на 13.03.2012г. и е в
размер на 200 лева.
Не се спори между страните, а това се установява и от банковото
извлечение, че кредитът – овърдрафт е в просрочие от 19.04.2021г. така, както
е обявен от банката – ищец.
Не се спори и това се установява от покана за доброволно
изпълнение, изпратена от банката до Й., че същата е била уведомена за общия
4
й дълг по договора към 12.04.2021г. в размер на 73 790.41 лева в това число
просрочени и изискуеми задължения от 53 572.94 лева и с която е определен
срок за доброволно плащане от седем дни. Тази покана е връчена на
21.05.2021г. лично на длъжника и ответник по делото – Й..
Страните не спорят, че исковите суми не са били погасени в дадения
срок, поради което на 20.08.2021г. банката е обявила кредита за изцяло и
предсрочно изискуем.
Спорно е обстоятелството между страните досежно момента, от който
настъпва изискуемостта на задълженията по процесния договор за издаване
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ ********** и респективно от кой момент започва да тече погасителната
давност за тях.
От представените Общи условия, действащи към момента на
подписване на процесния договор – 15.11.2004г, за което страните нямат
спор, до момента, в който се твърди същият да е бил обявен за предсрочно
изискуем от Банката – 20.08.2021г., се установява, че съгласно раздел I, т. 1,
б. "з" (раздел I, т. 1, б. "х") за падеж по договора е предвидена датата, до която
титулярят е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или не по -
малко от минималната погасителна вноска или не по –малко от минималната
погасителна вноска; за дата на падежа се счита всяко 5 - то число от месеца (
при отчетен период от 20то число на месеца до 19то число на следващия
месец) и всяко 20то число от месеца ( при отчетен период от 1во число на
месеца до последно число на същия месец), а ако то е неработен ден, датата
на падежа е първият следващ работен ден.
По своето естество „кредитът овърдрафт“ е краткосрочен такъв,
сумите по който се усвояват от разплащателна сметка на кредитополучателя
към картата до разрешения лимит в случая 20000 лева и може да се ползва
изцяло или отчасти, като обикновено се погасява при всяко постъпление по
разплащателната сметка. При него е допустимо надвишаване над салдото като
в задължение на кредитополучателят е да осигурява средства за погасяването
на усвоените суми. По него има месечна падежна дата и размер на
минималното погасяване от формирания дълг, както и дължима лихва за
ползване на средствата.
Безспорно се установи от неоспореното извлечение, а и при липсата
5
на спор, че последната дата, в която Й. е изтеглила сума от предоставения й
кредитен лимит е на 06.04.2012г. и е в размер на 21.96 лева. При тези
обстоятелства и съобразно цитираните разпоредби на ОУ, изискуемостта на
вземанията (погасителните вноски) по процесния договор е настъпила с
определената месечна падежна дата - 05.05.2012 г.
Настоящия състав споделя практиката на ВКС, обективирана в
постановени по реда на чл. 290 от ГПК съдебни актове - №90 от 31.03.2014г.
по гр.д. №6629/2013г. на ВКС, IV г.о., №45 от 17.06.2020г. по т.д.
№237/2019г. на ВКС, II т.о. 50076 от 14.11.2022г. по т.д. №1730/2019г. на
ВКС, I т.о., съгласно които началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор
за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска по
правилото на чл.114 от ЗЗД. С тези решения се приема, вземанията на
кредитора по договор за кредит не са периодични плащания, тъй като се
отнасят за едно неделимо плащане. Договорката за връщане на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски сама по себе си е
изпълнение на задължение на длъжника на части – чл.66 от ЗЗД и следва да
бъде приложена общата петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД. С тези
съображения и на основание чл.110 от ЗЗД съдът приема, че срокът, с който
се погасяват дължимите суми за главница е петгодишен и вземането за
главницата на ищеца спрямо ответната страна се е погасило към 06.05.2017г.
или към датата на сезиране на съда със заявлението за издаване на заповед по
чл. 417 от ГПК – 26.08.2021г. давностния срок е изтекъл.
Обстоятелството, че Банката не е предприела своевременно действия
по прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на ответницата
на задълженията й както и правото й да упражни правомощията си да обяви
кредита за предсрочно и изцяло изискуем едва с изпращането на
нотариалната покана на 16.04.2021г. т.е. след изтичане на петгодишната
погасителна давност за вземанията за главница по договора, не обуславя
изискуемост на вземанията, считано от датата на предсрочната изискуемост.
Такова тълкуване би довело до едностранна възможност за кредитора да
удължава периода на погасителната давност на вземането, като "обявява"
предсрочна изискуемост дълго след изтичането на давността, което би довело
до неравнопоставеност на страните, в частност на кредитополучателя като
икономически по - слабата страна в правоотношението.
6
А според нормата на чл.119 от ЗЗД, съгласно която с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, дори и в случаите, в които давността за тях да не е изтекла, съдът
доколкото се установява, че вземането за главница е погасено с давност,
приема, че с давност за покрити и акцесорните претенции на ищеца, касаещи
договора, а именно за сумата от 11 287.56 лева - представляваща договорна
лихва, начислена за периода от 25.08.2018 г. до 19.08.2021 г. вкл. на
основание т.7 от Договора, за сумата от 33.33 лева – като вземане за законна
лихва, начислена за периода от 20.08.2021 г. до 25.08.2021 г., вкл. и за 60,00
лева- сума за разноски по договора.
С тези съображения настоящият състав приема, че исковете като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски,
сторени в производството по установяване на сумите по заповедта, които са в
размер на 1200 лева за заплатено възнаграждение на адвокат по гр.дело с №
63414/ 2022г. по описа на СРС.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените с основание по чл.422 от ГПК във вр.с чл.
240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „/банка/” АД, със седалище и адрес на
управление гр. С/адрес/, ЕИК: ..., представлявана от законните представители,
действащи чрез пълномощника си адв. Д. спрямо Й. В. К., ЕГН: **********,
гр. С/адрес/ чрез адв.Р. искове за установяване съществуването на вземания в
полза на „/банка/” АД по договор за кредитна карта № 32РКО-А-
1497/15.11.2004г. изменен и допълнен с Анекс 1 от 30.10.2006 г. и Анекс от
17.10.2007 г., наричан „Договора за овърдрафт“, както следва: непогасена
главница от 20 000 лева; договорна лихва, начислена за периода от
25.08.2018г. до 19.08.2021 г. вкл., дължима на основание т.7 от Договор за
издаване на кредитна карта № 32РКО-А- 1497/15.11.2004 г. в размер на
11287.56 лева, законна лихва, начислена за периода от 20,08.2021г. до
25.08.2021г., включително от 33.33 лева и разноски за връчване на покана за
7
предсрочна изискуемост от 60 лева, които суми са предмет на заповед за
изпълнение от 07.09.2021г. по ч.гр.дело № 49849/ 2021г. по описа на СРС, 144
гр.състав и
ОСЪЖДА „/банка/” АД, със седалище и адрес на управление гр.
С/адрес/, ЕИК: ..., представлявана от законните представители, действащи
чрез пълномощника си адв. Д. на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на
Й. В. К., ЕГН: **********, гр. С/адрес/ чрез адв. Р. сумата от 1200 лева
сторени разноски по гр.дело с № 63414 / 2022г. по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8