№ 2121
Гр. Пловдив, 11.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2081
по описа за 2021 год. и, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на М.И.И. с постоянен адрес: ***, чрез адв. М.А.със служебен адрес:
гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“ бл. 208, вх. В, ет. 4, ап. 16, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП
№ 21-1030-001383/19.06.2021 год. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ „ временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“.
По
подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да
бъде отменен оспорения административен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В жалбата
се поддържа ,че в заповедта не е описано нарушението пълно,точно и ясно,на
практика липсват мотиви,като горното се определя като нарушение на
чл.59,ал.2,т.4 от АПК.Твърди се още,че заповедта е антидатирана.Направено е
искане за присъждане на разноски по делото.
Ответният
административен орган – Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР
– Пловдив, , оспорва жалбата.Представя писмено становище по делото,в което
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,в случай,че
жалбата бъде уважена.
Пловдивският
Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1030-001383/19.06.2021 год. на Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив е подадена в срока по чл.
149, ал.1 от АПК/заповедта е съобщена на
жалбоподателя на 01.07.2021г.,а жалбата е изпратена чрез куриер с клеймо на
плика от 15.07.2021г./ и от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването, поради което e ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН №
GA445722 /19.06.2021г.
От фактическа страна се основава
на това,че на 19.06.2021 г. около 21:37 часа в гр.Пловдив ,на ул.Тодор Александров
като водач на МПС – „Опел Астра“ с per. № *** , М.И.И. управлява личния си лек
автомобил ,посочен по-горе като допуска следното нарушение: 1. Управлява МПС
след употреба на наркотични вещества или тяхните аналози. Пробата е извършена с
полеви тест Drager Drug Check 3000 с Lot ARPA-0021, годен 2022-07, на който отчита
употреба на Тетрахидроканабинол. На водача е издаден талон за медицинско
изследване 122176 до дежурна хирургия Пловдив.
Горното е квалифицирано от органите на
реда като нарушение на чл.5,ал.3,предл.2 от ЗДвП.
.По делото няма данни и не се и
твърди,жалбоподателят да е дал кръв и да е бил изследван в посоченото лечебно
заведение.
Въз основа на така съставения АУАН, е
издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл.
171, т.1, б. б от ЗДвП на М.И.И. е наложена ПАМ ,при възприемане и
възпроизвеждате на посочената по-горе фактическа обстановка е прието, че същият
управлява МПС след употреба на наркотични вещества ,установено с техническо
средство,с което виновно е нарушил чл. 5,ал.3,предл.2 от ЗДвП
-"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца" .
При
така установените факти се налагат и следните правни изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5,
б."а", т.6 и 7
от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Към
датата на издаване на административният акт със Заповед № 81213-1524 от
09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл.
165 от ЗДвП и чл.
33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи
структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които
е съответната Областна дирекция на МВР.
Отделно
със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е
делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед.Налична е и
Заповед № 3121К-6152/07.05.2020г. относно преназначаването на Матей Матов на
длъжност „Началник група ,Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Пловдив.При така
изложеното ,се налага извод,че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити,
съгласно изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
172, ал. 1 от ЗДвП.
Оспорената
заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за
установяване на административно нарушение,поради което изцяло неоснователни са
доводите развити в жалбата за липса на точно и ясно описание на нарушението.
Съдът в настоящия си състав намира,че липсва каквото и
да е несъответствие между сочената като нарушена законова норма
и описанието на нарушението в АУАН.
Не се констатира и липсата на
фактически основания за издаване на оспорената заповед, така както се твърди в
жалбата.
Заповедта, както вече се посочи, е
издадена в предписаната от чл.
172, ал. 1 ЗДвП писмена форма и мотивирана с
конкретно изложени фактически съображения за извършено нарушение от
жалбоподателя при управление на МПС, с посочване на фактите, определящи го като
административно по чл. 5,ал.3,предл.2 от ЗДвП,в съответствие с които е
приложена разпоредбата на чл.
171, т. 1, б."б" ЗДвП - правно основание на
разпореждането за временно отнемане на свидетелството за управление на
жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността му. С това съдържание на
заповедта органът е съобразил при издаването й изискванията на общата
разпоредба на чл.
59, ал. 2 АПК.
При издаване на оспорения акт не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не е
ясно какво разбира жалбоподателя под антидатиране,тъй като оспореният
административен акт се издава към датата на извършване на нарушението .
Заповедта
е издадена във връзка с проведено и приключило административнонаказателно
производство по реда на ЗАНН, в рамките на което е установено административно
нарушение – деяние от хипотезата на чл.
5,ал.3,предл.2 от ЗДвП ,
съставляващо материалноправното основание за налагане на принудителната
административна мярка по чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП.
Следва
да се подчертае,че законът, в разпоредбата на чл.
171 ЗДвП, не е обвързал прилагането на
мерките за принуда с приключването на административнонаказателното производство
с влязло в сила наказателно постановление, в която връзка е без значение
образуваното съдебно производство по жалба срещу последното. За издаването на
заповедта по чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП следва да са
установени фактите от хипотезата на правната норма, в случая управление на ППС
след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Фактите
от състава на нарушението по чл. 5,ал.3,предл.2 от ЗДвП са установени за целите
на производството по чл.
171 ЗДвП със съставения АУАН № GA445722 /19.06.2021. с констативна функция,
и доколкото са фактически основания за налагане на мярката по чл.
171, т. 1, б."б" ЗДвП, оспорената заповед е
законосъобразна.
АУАН е част от административната
преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото
основание на заповедта по смисъла на чл.
59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не обори по
надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на
принудителната мярка фактическите констатации, поради което настоящият състав
на съда приема наличието на предпоставките за издаване на административния акт
по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.
Въпреки ,че в жалбата липсват
конкретно изложени твърдения за противоречие на заповедта с материалноправните
разпоредби, като в жалбата се отрича лаконично извършването на
административното нарушение, съдът служебно извърши проверка и за наличие на
основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че заповедта съответства
на материалния закон.
Оспорената
заповед е издадена при точно прилагане
на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни
мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на
административни нарушения – водач,управляващ ППС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, конкретно "временно отнемане на свидетелство
за управление на МПС" до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца .
В
жалбата И. не е отрекъл факта,че е употребил наркотични вещества или техните
аналози,установено с техническо средство при проверката,извършена на
19.06.2021г.
Горното
е достатъчно за осъществяване на фактическия състав на чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП.
Съгласно
чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
издава ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който управлява ППС след употреба на накротични
вещества или техни аналози – до решаване на въпроса за отговорността му, но за
не повече от 18 месеца.
При това положение съдът прима за установено,
че на 19.06.2021 г. около 21:37 часа в гр.Пловдив ,на ул.Тодор Александров като
водач на МПС – „Опел Астра“ с per. № *** , М.И.И. управлява личния си лек
автомобил след употреба на наркотични вещества или тяхните аналози. Пробата е
извършена с полеви тест Drager Drug Check 3000 с Lot ARPA-0021, годен 2022-07,
на който отчита употреба на Тетрахидроканабинол,с което виновно е нарушил чл. 5,ал.3,предл.2
от ЗДвП.
Следва да се подчертае още,че мярката по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП няма санкционен
характер. Тя се прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията
на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид
административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на
регулираните с него обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да
приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с
констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана
компетентност го задължава да приложи посочената мярка.
Именно
с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под
прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача
на МПС, но за не повече от 18 месеца". С настъпването на посоченото
прекратително условие се преустановява действието на мярката, като
законодателят е предвидил максимален срок за приложението й. Ето защо определянето
на конкретен срок на действие на процесната мярка не е задължителен реквизит на
заповедта .
На
последно място следва да се посочи, че приложената мярка в една от хипотезите
на чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП и за срок в рамките
на пределния по закон /за не повече от 18 месеца в действащата редакция на
разпоредбата към момента на издаване на заповедта – ДВ, бр. 77 от 2017 г./ е
съответна и на неговата цел - осигуряване на безопасността на движението по
пътищата. Компетентността на органа по чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП е обвързана и при
наличието на посочените в диспозицията юридически факти е бил длъжен да издаде
заповед със съдържанието на оспорената. Съответствието с целта на закона е
дължима преценка към момента на издаване на заповедта и при отсъствието на
други факти, които да са относими и да водят до друго приложение на материалния
закон – чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП, при доказаните по
делото посочени в заповедта фактически основания за нейното издаване, отсъстват
предпоставки за отмяната й по чл.
146 АПК,така както се поддържа в жалбата на М.И..
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК Административен съд – Пловдив,Първо
отделение,І състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба
на М.И.И. с постоянен адрес: ***, чрез адв. М.А.със служебен адрес: гр.
Пловдив, ж.к. „Тракия“ бл. 208, вх. В, ет. 4, ап. 16, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП
№ 21-1030-001383/19.06.2021 год. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Пловдив.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: