№ 1135
гр. Русе, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20214520100345 по описа за 2021 година
ПРЕДЯВЕНИ са обективно съединени искове с правно основание чл.242 от КТ,
чл.224 от КТ, чл.262 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ИВ. П. ОБР. твърди, че по силата на сключен с ответника „Анидел“
ООД, ЕИК:********* трудов договор №11/14.10.2019г. изпълнявал длъжността
„шофьор на автобус“, с основно трудово възнаграждение 560.00 лева и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% за
всяка година трудов стаж при настоящия работодател. Заявява, че реално е започнал
работа в ответното дружество още на 02.09.2019г., считано от 03.09.2019г. с обещание
от страна на управителката копие от договора и длъжностната характеристика да му
бъдат предадени , след писменото им оформяне, поставяне на подпис и печат, което
щяло да се случи след връщането му от първия курс. Още на следващия ден с автобус
Мерцедес с рег.№Р 2828 КМ имал пътуване до Турция, което продължило седем дни,
считано от 03.09.2019г. до 09.09.2019г.
Едва след месец и половина подписал трудовия си договор, но не бил обърнал
внимание на записаните в него дати.
Твърди още, че трудовото възнаграждение по договора не му било изплащано, с
изключение на сумите за командировъчни. За дължимите му суми управителката на
ответното дружество го уверявала , че ще му бъде платено до няколко дни. По негова
молба, която не била входирана във фирмата, на 15.02.2020г. бил освободен по
взаимно съгласие.
1
Заявява, че не му били изплатени брутни трудови възнаграждения за периода
02.септември 2019 г. – 15.февруари 2020 г., в общ размер на 3155,00 лв., както следва:
за м.септември 2019г. – 560лв.; за м.октомври 2019г. – 560лв.; за м. ноември 2019г. –
560лв., за м.декември 2019г. - 560лв. , за м.януари 2020г. - 610лв. и за м.февруари
2020г. -305лв. Предвид обстоятелството, че трудовите възнаграждения не били
изплатени в срок, претендира законната лихва за периода от 01.09.2019г. до
15.02.2020г. в общ размер на 68.95 лева и мораторна лихва в общ размер на 303.23 лева
за периода от 15.02.2020г. до 25.01.2021г.
Твърди още, че през целия период на трудовото правоотношение не е ползвал
полагащия му се платен годишен отпуск, като следва да му бъде заплатено
обезщетение по чл.224 КТ за неизползваните общо 23 дни платен годишен отпуск (20
дни за 2019г. и 3 дни за 2020г., или дължимо обезщетение в размер на 647.84лв.
Дължимата мораторна лихва върху сумата от 647.84 лева била в размер на 62.26 лева
за периода от 15.02.2020г. до 25.01.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът му дължи и възнаграждение за положен
извънреден труд, както следва: - За положен извънреден труд в делнични дни – сума в
размер на 567.56 лева и 16.66 лева законна лихва върху главницата за периода
01.09.2019г. – 15.02.2020г.; - За положен извънреден труд в почивни дни – сума в
размер на 2656.56 лева и 43.89 лева законна лихва върху главницата за периода
01.09.2019г. – 15.02.2020г. и - За положен извънреден труд в празнични дни – сума в
размер на 213.60 лева и 6.35 лева законна лихва върху главницата за периода
01.09.2019г. – 15.02.2020г. Дължимата мораторна лихва върху сумата от 3437.72 лева
била в размер на 330.40 лева за периода от 15.02.2020г. до 25.01.2021г.
Моли ответното дружество да бъде осъдено да му заплати следните суми, както
следва: сумата от 3155,00 лв. – неизплатени трудовите възнаграждения за периода
01.09.2019 г. – 15.02.2020 г., законната лихва в общ размер на 68.95 лева за периода от
01.09.2019г. до 15.02.2020г. и мораторна лихва в общ размер на 303.23 лева за периода
от 15.02.2020г. до 25.01.2021г.; обезщетение по чл.224 КТ за неизползваните общо 23
дни платен годишен отпуск в размер на 647.84лв. и мораторна лихва върху сумата от
647.84 лева в размер на 62.26 лева за периода от 15.02.2020г. до 25.01.2021г. ; сума в
размер на 567.56 лева за положен извънреден труд в делнични дни и 16.66 лева законна
лихва върху главницата за периода 01.09.2019г. – 15.02.2020г.; сума в размер на
2656.56 лева за положен извънреден труд в почивни дни и 43.89 лева законна лихва
върху главницата за периода 01.09.2019г. – 15.02.2020г. и сума в размер на 213.60 лева
за положен извънреден труд в празнични дни и 6.35 лева законна лихва върху
главницата за периода 01.09.2019г. – 15.02.2020г., мораторна лихва върху сумата от
3437.72 лева в размер на 330.40 лева за периода от 15.02.2020г. до 25.01.2021г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 25.01.2021г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендира и разноски по делото.
2
Ответникът „Анидел“ ООД, ЕИК:*********, чрез проц. си представител
адв.К.Димова оспорва изцяло предявените искове по основание и размер и моли да
бъдат отхвърлени.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Исковете за периодът от 02.09.2019г. до 14.10.2019г. са неоснователни, защото
се претендират права по устен трудов договор, който е очевидно нищожен на осн. чл.
26, ал. 2 ЗЗД поради несключването му в изискуемата от чл. 62, ал. 1 КТ форма за
валидност – писмена. Трудово правоотношение възниква по силата на предвидено в
закона юридическо основание /юридически факт/, като по българското право тези
основания са уредени изчерпателно в Кодекса на труда и те са: 1) трудов договор по
чл. 61 и сл., 2) избор по чл. 83 и сл., 3) конкурс по чл. 89 и сл., и 4) конститутивно
съдебно решение по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. В конкретния казус нито едно от
посочените основания за възникване на трудово правоотношение между страните по
делото не е било налице през процесния период от 02.09.2019г. до 14.10.2019г. Самият
ищец признава в исковата си молба, че през този период е работил фактически при
ответника без сключен между страните писмен трудов договор. Обстоятелството, че
ищецът е полагал труд обаче само по себе си не води до възникването на трудово
правоотношение, а за да стане това е необходимо и осъществяването на едно от
посочените по-горе формално-правни основания, каквото не се установява. По-
специално, не е налице трудов договор, доколкото същият се сключва в писмена форма
съгласно чл. 62, ал. 1 КТ, която от 2.01.2003 г. /от когато е в сила ЗИДКТ – обн. бр.
120/29.12.2002 г./ е форма за действителността му, т. е. без наличието на такъв писмен
трудов договор не е налице и трудово правоотношение, независимо дали има
фактическо полагане на труд. Действително, в периода от 9.01.1996 г. (от когато е в
сила изменението на КТ от бр. 2/5.01.1996 г.) до 02.01.2003 г. (изменението на КТ от
бр. 120/29.12.2002 г.) предвидената в чл. 62, ал. 1 КТ писмена форма не бе такава за
действителност, което се извеждаше от ал. 2 на чл. 62, предвиждаща, че трудово
правоотношение възниква и когато, без да е сключен писмен трудов договор,
работодателят е приел на работа работника или служителя и той е започнал да я
изпълнява, като в тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да
се установява с всички доказателствени средства, т. е. допустим бе и устен трудов
договор. След отмяната на ал. 2 на чл. 62 със ЗИДКТ /обн. бр. 120/29.12.2002 г./ такава
правна възможност вече не съществува, а именно поради наличието на писмена форма
за действителност на трудовия договор, неговото установяване със свидетелски
показания е забранено от чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо доколкото през исковия
период между страните не е бил сключван писмен трудов договор, и не е било налице и
друго основание за възникване на трудово правоотношение, то такова трудово
правоотношение не е съществувало, а устен трудов договор не поражда правни
3
последици.
Сключването на трудовия договор се предхожда от преддоговорни отношения,
които имат за цел да се постигне пълно съгласие между страните както в частта за
необходимото му минимално съдържание – място, характер на работата и трудово
възнаграждение, така и относно всички допълнителни и факултативни елементи, които
са поставени на разглеждане. Преди изготвянето и подписването на трудовия договор
работникът или служителят има задължение да представи и необходими писмени
документи. Съгласно действащата редакция на чл. 62, ал. 1 от КТ съвпадащите
насрещни волеизявления на договорящите трябва да се материализират в писмена
форма. И без това да е изрично записано няма съмнение, че писмената форма е
необходима за действителността им и не са съставна част от съдържанието на трудовия
договор. Договорът може да се състави и подпише с един общ акт, но насрещните
волеизявления могат да се материализират и поотделно /решение № 410/27.06.1990г. по
гр.д. № 326/1990г. на III ГО/.
Въведената в закона писмена форма за действителност на трудовия договор
изключва възможността страните да изразят волята си по друг начин, например с
конлудентни действия. В този смисъл за съществуването му са без значение косвените
прояви, свързани с изпълнението на договора – регистрацията в ТД на НАП (каквато
липсва в настоящия случай), допускането до възложената работа и др. /решение №
1393/11.01.1994г. по гр.д. № 1393/1993г. на III ГО/.
Следва да бъде съобразено и решение № 612/22.03.2011г. на ВКС по гр.д. №
1024/2009г., IV ГО, в което е застъпено становището, че по силата на чл. 62, ал. 1 от КТ
трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие за валидността му, и
със задължително съдържание в него за обстоятелствата по чл. 66, ал. 1 от КТ, т.е. за да
е налице такъв договор, той трябва да е обективиран в документ, отразяващ
съвпадащите волеизявления на страните по него, което се удостоверява с подписването
му от всяка от тях. С оглед на това трудово правоотношение не може да бъде
установяване с други гласни и/или писмени доказателства, включително изхождащи от
някоя от страните, сочещи по косвен начин за съществуването му като наличие на
уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ, изпратено от страна на ищеца до НАП, внасяне на
осигурителни вноски, издаване на удостоверение по образец за набрания при ищеца
осигурителен стаж и пр. Както вече бе посочено по-горе, такива доказателства биха
били писмено волеизявление на ищеца за сключване на трудов договор, като например
молба /предложение/ за постъпване на работа или друг документ, в който се съдържа
съгласието му за сключването на договора с твърдяното в исковата молба съдържание
на правата и задълженията по него.
Предвид изложеното и обстоятелството, че страните по делото не са страни по
трудово правоотношение, респективно ответникът няма и задължения да заплаща
4
възнаграждение по такова правоотношение. Предявеният иск не е доказан по
основание и подлежи на отхвърляне.
По делото се установи, че страните са били в трудово правоотношение за
периода от 15.10.2019г. до 15.02.2020г., което е прекратено. Твърденията на ищеца за
неизплатени възнаграждения по трудово правоотношение не кореспондират с
представените и потвърдени с експертиза РКО. Същите тези документи доказват, че са
изплатени суми за процесния период. Съдът счита, че макар и да не е изследван
въпроса дали РКО са заведени като счетоводен документ в счетоводството на
ответното дружество – обстоятелство, което не е предмет на настоящото производство
и по което не следва да се произнася, РКО доказват разместване на паричен поток в
полза на ищеца. Периодът, посочен във всеки един от тях съвпада с процесния период,
за който ищеца претендира неизплатени трудови възнаграждения. Това навежда на
мисълта, че ищеца е получил дори повече от уговореното възнаграждение и дори да не
е осчетоводена тази сума не би му дало основание да я изисква, тъй като би се
обогатил неоснователно. В този смисъл неоснователни се явяват и предявените искове
за неизползвани общо 23 дни платен годишен отпуск (които са 7 дни съобразно
заключението на СИЕ), както и претенцията за лихва за забава. Следва да се посочи, че
в тежест на ищеца бе да докаже полагането на извънреден труд за претендирания
период съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че искът се явява неоснователен и
недоказан, предвид което следва да се бъде отхвърлен.
По отношение на направените от страните разноски:
В производството по трудови дела работникът не е освободен от отговорност за
разноски, направени от другата страна, когато същата е била представлявана от
адвокат.
По настоящото дело ответника претендира сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие ответникът е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. Ето защо на
основание чл.78 ал.3 ГПК направените от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се заплатят от ищеца, а именно - сумата от 1000.00 лв.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ИВ. П. ОБР., ЕГН **********, от гр. Р., ул. Ч. № ..
против „Анидел“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
5
ул.“Мадарски конник“, №4, вх.1, ет.3, представлявано от управителя Д. С. А.,
обективно съединени искове с правно основание чл.242 от КТ, чл.224 от КТ, чл.262 от
КТ и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на: сумата от 3155,00 лв. – неизплатени трудовите
възнаграждения за периода 01.09.2019 г. – 15.02.2020 г., законната лихва в общ размер
на 68.95 лева за периода от 01.09.2019г. до 15.02.2020г. и мораторна лихва в общ
размер на 303.23 лева за периода от 15.02.2020г. до 25.01.2021г.; обезщетение по
чл.224 КТ за неизползваните общо 23 дни платен годишен отпуск в размер на 647.84лв.
и мораторна лихва върху сумата от 647.84 лева в размер на 62.26 лева за периода от
15.02.2020г. до 25.01.2021г. ; сума в размер на 567.56 лева за положен извънреден труд
в делнични дни и 16.66 лева законна лихва върху главницата за периода 01.09.2019г. –
15.02.2020г.; сума в размер на 2656.56 лева за положен извънреден труд в почивни дни
и 43.89 лева законна лихва върху главницата за периода 01.09.2019г. – 15.02.2020г. и
сума в размер на 213.60 лева за положен извънреден труд в празнични дни и 6.35 лева
законна лихва върху главницата за периода 01.09.2019г. – 15.02.2020г., мораторна
лихва върху сумата от 3437.72 лева в размер на 330.40 лева за периода от 15.02.2020г.
до 25.01.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 25.01.2021г.
до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни.
ОСЪЖДА ИВ. П. ОБР., ЕГН **********, от гр. Р., ул. Ч. № ..да заплати на
„Анидел“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.“Мадарски конник“, №4, вх.1, ет.3, представлявано от управителя Д. С. А. сумата в
размер на 1000.00лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6