№ 19622
гр. *, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110128776 по описа за 2023 година
намери следното:
Предявен е иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34, ал.
1 от ЗС от Л. М. Х. против Д. М. Х. и Н. И. Ш.. Ищцата твърди, че с
ответниците били единствени наследници на М.В.ХР.. Ищцата била негова
дъщеря от брак, приключил с развод през 1983 г., ответницата Д. М. Х. била
негова дъщеря от втори брак, приключил през юни 2010 г. а третата ответница
била негова трета съпруга, на основание сключен брак през юли 2010 г. и
приключил със смъртта му през 2017 г. Страните били съсобственици на
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.306.347.3.* гр. *, общ. *, обл. * /столица/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД***/01.04.2016 г. на
Изпълнителен Директор На АГКК с адрес на имота: гр. *, район *, ул. *, бл. *,
ет. *, ап. * идентичен с адрес *, *, бл. ***, вх.Б, Самостоятелният обект се
намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.306.347. Предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, Брой нива на обекта: с площ: 139.17 кв.м.. Прилежащи части:
таван № * (5.79 кв. м) и ).817% ид. ч. от общ. ч. на сградата при съседни
самостоятелни обекти в страдат; На същия етаж: 68134.306.347.3.146, Под
обекта 68134.306.347.3.133, Над обекта 68134.306.347.3.146. Описание по
документ за собственост: АПАРТАМЕНТ : * /сто тридесет и шест/, находят се
в гр. *, район “*”, в жилищната сграда на ул.“*” № * /петнадесет, буква „Б”/,
вход „Б”, на XXI /двадесет и първи/ етаж, с площ от 139,17 /сто тридесет и
девет цяло и седемнадесет стотни/ кв.м., състоящ се от четири стаи и кухня -
столова, при граници: ат. № 10, от три страни - двор, вентилационно
помещение и коридор, заедно с ТАВАН № * /шестдесет и осем/, с площ от
5.79/пет цяло и седемдесет и девет стотни/ кв.м.. при граници: таван № 67.
асансьор, стълбище, двор, коридор, заедно с 0.817% /нула пяло осемстотин и
седемнадесет хилядни върху сто/ идеални части от общите части на
жилищната сграда и съответните идеални части от правото на строеж върху
1
дворното място. Счита, че имотът не може да бъде поделен доброволно между
страните и моли да бъде допуснат до делба. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът Д. М. Х. подава отговор на исковата молба. Не оспорва фактите, че
ищцата е дъщеря на М.В.ХР. от брак, приключил с развод през 1983 г., че тя
самата е негова дъщеря от втори брак, приключил през юни 2010 г. а третата
ответница е негова трета съпруга, на основание сключен брак през юли 2010 г.
и приключил със смъртта му през 2017 г. Оспорва твърдението, че ХР. бил
изключителен собственик на процесния имот. Твърди, че имотът бил
придобит със Заповед № РД* от 22.06.1989 г. по време на брака на ХР. с Д. Н.
Х., сключен на 25.03.1987 г. и прекратен с Решение № ІІІ – 80-198 от
07.06.2010 г. За заплащане на пълната му цена М. и Д. ХР.и сключили договор
за заем № ******* с Банка ДСК АД изплатен изцяло през 2001 г. Поради това
счита, че имотът бил съпружеска имуществена общност между М. и Д. ХР.и и
последната също имала качеството на съсобственик. Моли съда да допусне
имота до делба между съсобствениците при посочените в отговора квоти. В
изпълнение на задължителни указания, дадени от съда с Разпореждане №
114898 от 19.09.2023 г. ищцата Л. М. Х. предявява иска си и срещу Д. Н. Х.,
като счита, че същата няма качеството „съсобственик“. Твърди, че
отчуждителната преписка за имота била от 1986 г., т.е. преди сключването на
брака между М. и Д. ХР.и. Оспорва наличието на СИО между тези съпрузи,
като излага юридически съображения в тази насока. При условията на
евентуалност прави възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност,
като присъединява своето добросъвестно владение за периода от 10.04.2017 г.
до м. декември 2020 г. към добросъвестното владение на М. ХР., за когото
твърди, че владял апартамента от 02.06.2010 г. – датата на приключване на
брака му с Д. Х. – до смъртта му на 10.04.2017 г. Моли съда да допусне делба
между нея, Д. М. Х. и Н. И. Ш. при равни квоти. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответницата Д. Н. Х. подава отговор на исковата молба. Не оспорва фактите,
че ищцата е дъщеря на М.В.ХР. от брак, приключил с развод през 1983 г., че Д.
М. Х. е негова дъщеря от втори брак, приключил през юни 2010 г., че тя
самата е негова съпруга от този втори брак, а третата ответница е негова трета
съпруга, на основание сключен брак през юли 2010 г. и приключил със
смъртта му през 2017 г. Оспорва твърдението, че ХР. бил изключителен
собственик на процесния имот. Твърди, че имотът бил придобит със Заповед
№ РД* от 22.06.1989 г. по време на брака с М. ХР., сключен на 25.03.1987 г.
и прекратен с Решение № ІІІ – 80-198 от 07.06.2010 г. За заплащане на пълната
му цена М. и Д. ХР.и сключили договор за заем № ******* с Банка ДСК АД
изплатен изцяло през 2001 г. Поради това счита, че имотът бил съпружеска
имуществена общност между нея и М. ХР. и също имала качеството на
съсобственик. Моли съда да допусне имота до делба между съсобствениците
при посочените в отговора квоти. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Н.
И. Ш. подава отговор на исковата молба. Не оспорва фактите, че ищцата е
дъщеря на М.В.ХР. от брак, приключил с развод през 1983 г., че Д. М. Х. е
негова дъщеря от втори брак, приключил през юни 2010 г., че Д. Н. Х. е негова
съпруга от този втори брак, а тя самата е негова трета съпруга, на основание
сключен брак през юли 2010 г. и приключил със смъртта му през 2017 г.
Твърди, че е възможно Д. Н. Х. да е съсобственик на процесния имот, моли
съда да допусне същия до делба при определени квоти.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани, не се явяват. С изключение на Д. Х. изпращат представители, чрез
които поддържат исканията си.
2
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Между страните не са спорни, а и от представените по делото
удостоверения за наследници се установяват следните факти: М.В.ХР. е бил
женен за ГаЛ. Б. Х., като този брак е приключил с Решение от 23.11.1983 г.;
ищцата е единствена негова дъщеря от този брак; на 25.03.1987 г. М.В.ХР.
сключил брак с Д. Н. Х., приключил с Решение № ІІІ – 80-198 от 07.06.2010 г.;
ответницата Д. М. Х. е единствена негова дъщеря от този втори брак; на
31.07.2010 г. М.В.ХР. сключил брак с Н. И. Ш.; М.В.ХР. е починал на
10.04.2017 г. като Л. М. Х., Д. М. Х. и Н. И. Ш. са единствени негови
наследници. По делото е представен препис на Договор за продажба на
държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от
държавния жилищен фонд от 04.03.1970 г. (л. 160 и л. 161 от делото), от който
се установява, че на М.В.ХР., Л.М. Х. и В.М. ХР. е продаден апартамент,
находящ се на бул. * № *, ет. *, ведно с 7,17 % идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж върху мястото. Представен е и препис на
Заповед № РД-*** от 01.09.1987 г. (л. 34 от делото), с която посоченият в нея
имот с планоснимачен номер 6 от квартал 234 по плана на гр. *, находящ се на
бул. * № * е отчужден в полза на държавата за изграждане на улица. Имотът е
оценен на 112426,47 лева, а наследодателят М. ХР. е бил един от
съсобствениците му. За обезщетяване на ХР. е определено едно четиристайно
жилище за нуждите на тричленното му семейство. За съсобствениците на този
имот е била съставена сметка (л. 35 от делото), от която се установява, че за М.
ХР. съобразно квотата му в съсобствеността е определено обезщетение в
размер на 11191,87 лева. С молба вх. № 0-906 от 08.06.1989 г. (л. 36 от делото)
М. ХР. и ответницата Д. Х. са подали молба въз основа на Заповед № РД-***
от 01.09.1987 г. да им бъде предоставено едно жилище в блок 15/16 в квартал
*. От Заповед № РД* от 22.06.1989 г. (л. 37 от делото) и представения препис
от удостоверение за идентичност (л. 8 от делото) се установява, че процесният
имот е представлявал това обезщетение, като стойността му е възлизала на
34516 лева. Представена е и служебна бележка (л. 38 от делото), от която се
установява, че на М. ХР. е връчен препис от тази заповед, като му е указано,
да уреди изплащането на същото в тримесечен срок от получаване. По делото
е представен препис от удостоверение от трето по делото лице – Банка ДСК
АД (л. 39 от делото). Установява, че за закупуване на процесния имот М. ХР. е
бил титуляр по заем, като погасяването му е ставало както с касови вноски,
така и с вноски в списъчна форма и чрез удръжки от месечно възнаграждение.
Кредитът е погасен през 2001 г. По делото е представен и препис от
Споразумение по чл. 51 СК (л. 137 от делото) въз основа на което е прекратен
бракът между М. и Д. ХР.и. Посочено е, че процесният имот остава за
ползване на М. ХР., като Д. Х. го е напуснала преди тринадесет години и няма
претенции за ползването му. С Нотариален акт № 151 от 29.07.2010 г. (л. 118
от делото) М. ХР. е учредил в полза на ответницата Н. Ш. пожизнено право на
ползване върху процесния имот, от което право същата се е отказала с
декларация от 11.06.2014 г. (л. 119 от делото).
Като свидетел по делото беше разпитана В.М.СТ., племенница на М.
ХР.. Заявява, че апартаментът в гр. * на бул. „*“, бил придобит от баба * Х.
и дядо В. ХР. и М. ХР.. Това жилище било отчуждено, защото от общината
мислели да направят път, който да минава през кооперацията и да се свързва с
бул. „*“. С отчуждаването, на бабата и майката на свидетелката бил даден
двустаен апартамент, а на М. ХР. бил даден по-голям апартамент в същия
3
квартал. Когато му било дадено това жилище, същото било на шпакловка и
замазка. Това жилище било на М. ХР.. Преди да се разделят официално, М. и
Д. имали среща, след което свидетелката се видяла с М. и той казал, че са
постигнали споразумение, при което Д. нямала никакви претенции към
въпросното жилище. Тази среща била през 2008 г. или през 2009 г., като
свидетелката знае за нея от М. ХР.. Той казал, че жилището остава за децата
му и мисли да учреди право на ползване на Н. Ш., което и направил. След
неговата смърт в това жилище живее Д. Х. със семейството си. С М. и Д.
свидетелката се срещала много рядко, само на празници. За придобИ.е на
апартамента, даден на бабата и майката на свидетелката било необходимо
допълнително заплащане. М. ХР. живял в имота до 2012 г. след което заминал
за Г., а свидетелката наглеждала имота, тъй като живеела наблизо.
Като свидетел по делото е разпитан и П.М.П.. Заявява, че с М. ХР. били
съседи. През 2018 г., свидетелят напуснал жилището си, което се намирало в
съседство с ХР.и. Познава Д. и Д. ХР.и от 1994 г. В този апартамент живеели
М., Д. и Д.. Не знае кога са се разделили М. и Д.. Последните години в този
апартамент живеели Д., М. и дъщеря им, през цялото време само те живели
там. След като починал М. свидетелят не знае някой да е живял в апартамента.
До 2018 г. само те живели в апартамента. В апартамента се нанесли да живеят
през месец октомври 1994 г. Не познава ищцата Л. Х.. От 2000 г. до 2018 г.
виждал Д. в това жилище, когато се връщала от работа или отивала на работа.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи:
С решението по допускане на делба се установява кои са вещите –
предмет на делбата, кои са съсобствениците и при какви квоти следва делбата
да се допусне. В случая делбата на недвижимите имоти се явява допустима с
оглед на чл. 34, ал. 1 ЗС.
Първият спорен по делото въпрос е за качеството „съсобственик“ по
отношение на ответницата Д. Х. и за това дали процесният имот е придобит от
М. ХР. лично и в изключителна собственост или от тях двамата в режим на
съпружеска имуществена общност. Безспорно е между страните, че бракът на
М. и Д. ХР.и е възникнал на 25.03.1987 г. и е прекратен на 07.06.2010 г.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс от 28.05.1985 г. (отм.), действал към
момента на сключване на брака, вещите и правата върху вещи, придобити от
съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.
Съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на
средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството и се предполага
до доказване на противното. В случая собствеността върху процесния имот е
придобита с влизането в сила на Заповед № РД-*** от 01.09.1987 г. – така чл.
103, ал. 1 ЗТСУ (отм.), Решение № 2964 от 12.X.1981 г. по гр. д. № 2258/81 г., I
г. о. и др. – и доколкото на тази дата М. и Д. ХР.и са били в брак, на основание
чл. 19, ал. 1 СК (отм.) настоящият състав приема, че този апартамент е
придобит поне частично при условията на съпружеска имуществена общност.
Поради това съображенията на ищцата, че отчуждителната преписка е
образувана преди сключването на брака са ирелевантни, тъй като посочената
заповед представлява титул за собственост, съгласно разпоредбите на ЗТСУ
(отм.). Необходимостта от допълнително заплащане съдът намира за
установена с оглед разликата между стойността на обезщетението, определено
за М. ХР. – 11191,87 лева и стойността на процесния имот – 34516 лева,
4
разпоредбата на чл. 103, ал. 2 ЗТСУ (отм.), съгласно която, когато се дължи
разлика между стойността на отчуждения и стойността на отстъпения като
обезщетение имот, тя се заплаща по ред и начин, определени с правилника за
прилагане на закона и факта, че за изплащане на този имот ХР. е бил титуляр
по договор за заем, сключен с Банка ДСК АД. По делото не беше установено
по какъв начин и с чии средства е заплащан този заем, но доколкото
съвместния принос не е ограничен до внасяне на парични средства в
семейството и в рамките на този процес презумпцията за наличието му по
отношение на Д. Х. не беше оборена, настоящата инстанция приема, че
същият е налице и имотът е бил придобит в режим на съпружеска
имуществена общност.
Възражението за изтекла в полза на ищцата Л. Х. съдът намира за
недоказано. На първо място, не се споделя становището, че със
споразумението по чл. 50 от действащия Семеен кодекс, с което е прекратен
бракът между М. ХР. и Д. Х., последната се е отказала от правото си на
собственост върху делбения апартамент. В съдебното решение (л. 10 от
делото) е записано, че страните не притежават недвижими имоти в режим на
съпружеска имуществена общност. Това изявление не може да се приравни на
отказ от право на собственост, тъй като на основание чл. 100 от ЗС, такъв
отказ трябва да бъде изричен, в писмена форма с нотариално заверен подпис и
да посочва достатъчно индивидуализирано имота, от чиято собственост се
прави отказ. На следващо място безпротиворечиво в правната теория и
съдебната практика се приема, че съществените признаци на владението са
два: обективен - упражняване на фактическа власт, и субективен - намерение
да се владее за себе си. Те са посочени в чл. 68 ЗС. Други признаци на
владението, с които се борави в теорията и практиката, са логическо следствие
от съществените и те са: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно
и явно. Те не са нормативно уредени, но се извеждат по логически път и от
опитните правила, като някои от тях съставляват допълнителни изисквания,
установени в закона при упражняването на някои права (чл. 81, чл. 75 ЗС).
Когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху
съсобствен имот, той е владелец само на притежаваната от него идеална част
от имота и държател на идеалните части на останалите съсобственици. За да
се приеме, че този съсобственик е установил владение и върху притежаваните
от другите съсобственици идеални части от имота, не е достатъчно той да е
упражнявал фактическа власт върху целия наследствен имот повече от 10 г.
необезпокоявано от никого, а е необходимо освен това да е отблъснал
владението на останалите съсобственици, като е манифестирал ясно пред тях
намерението си да владее целия имот само за себе си. Само в този случай след
изтичане на 10 г. от момента, в който е отблъснал владението на останалите
съсобственици, владеещият съсобственик може да придобие по давност и
техните идеални части. Владението на невладеещия съсобственик се счита
отблъснато, когато с действията си владеещият съсобственик го отблъсква и
препятства да упражнява правото си на собственост. Такива действия могат да
бъдат недопускане до имота, заявяване пред самия него и пред трети лица, че
владее за себе си, както и други, които изключват недвусмислено властта
върху вещта. След анализ на доказателствената съвкупност настоящият състав
не счита, че намерението на М. ХР. да владее не само своята, но и идеалната
част на Д. Х. от имота беше доказано. В показанията си свидетелката
Стоичкова заяви, че знае от М. ХР. за проведен между него и Х. разговор, в
който тя заявила, че „няма претенции“ към апартамента. На първо място този
5
разговор не е възприет непосредствено от свидетелката и не може да се
приеме за безспорно установен. На второ място заявената от Х. „липса на
претенции“ не е конкретно понятие и не може да се счита отказ от право на
собственост или от субективния признак на владеенето. Вече беше пояснено,
че правото на отказ е изрично и формално, а субективният признак не е бил
губен от ответницата, видно от процесуалното поведение в настоящото
дело. На следващо място в показанията си, тази свидетелка заяви, че след
смъртта на ХР., не Л. Х., а Д. Х. живеела в апартамента, т.е. не се установява
ищцата да е осъществявала фактическа власт върху вещта. От свидетелските
показания на свидетеля Петров също не се установяват релевантни факти, тъй
като познанията му за събитията около процесния имот приключват през 2018
г. На основание изложеното, съдът намира, че възражението за изтекла
погасителна давност е неоснователно.
По отношение на възражението на ответницата Н. Ш. за частична
трансформация на лично имущество, съдът намира, че съгласно чл. 21, ал. 1
СК (отм.) лични са вещите и правата върху вещи, придобити през време на
брака изцяло с лично имущество, придобито преди брака. Между страните не
се спори, че идеалната част от правото на собственост върху имота, находящ
се на бул. * № *, е била придобита от М. ХР. в лично качество, както и че
отчуждаването на този имот е било обезщетено с процесния апартамент. От
представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот
съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от
04.03.1970 г. се установява, че имотът, който е бил заменен с процесния имот,
е бил придобит от М. ХР., * Х. и В. ХР. преди сключването на брака между
ГаЛ. Б. Х. и М. ХР.. Съгласно чл. 13, ал. 2 от Семейния кодекс от 1965 г.,
действал към момента на сключването и на прекратяването на този брак
недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака,
както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство,
дарение или по реда на чл. 389а - 389д от Гражданския процесуален кодекс ,
принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Като съобрази, че
апартаментът, находящ се на бул. * № * е придобит преди брака, както и
факта, че обезщетението за сумата от 11191,87 лева е изплатено единствено на
М. ХР., съдът приема, че тази сума действително е представлявала негово
лично имущество и че за тази стойност делбеният апартамент № * не
представлява съпружеска имуществена общност, а лично имущество на М.
ХР., което с неговата смърт е преминало на неговите наследници. Съдът
изчисли съотношението между сумата от 11191,87 лева – частта от делбения
имот, представляваща лично имущество на ХР. и сумата от 34516 лева –
пълната стойност на делбения имот и установи, че тя е приблизително 32%
или 32/100 идеални части. Останалите от имота 68/100 идеални части са били
придобити при условията на съпружеска имуществена общност от М. ХР. и Д.
Х.. С развода им тази общност се е трансформирала в обикновена
съсобственост при равни квоти, доколкото по-голям принос за единия от
двамата не се установи в процеса. Всеки от тях е получил по 34/100 идеални
части. М. ХР. е станал собственик на общо 66/100 идеални части, а Д. Х. – на
34/100 идеални части. След смъртта си ХР. е наследен от ищцата и от
ответниците Д. Х. и Н. Ш. по равно, т.е. всяка от тях е станала собственик на
по 22/100 идеални части. Съдът намира, че процесният имот следва да бъде
допуснат до делба между всички страни в производството при посочените
квоти.
С оглед спецификите на делбеното производство и на основание чл. 355
6
ГПК на този етап разноски между страните не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Л. М. Х., ЕГН:
**********, със съдебен адрес гр. *, ул. *, № * ет. 5, Д. М. Х., ЕГН:
********** и съдебен адрес гр. *, ул. * *, № 8, ет. 5, офис 4, Д. Н. Х., ЕГН:
********** с адрес гр. *, ул. * № 10 и Н. И. Ш., ЕГН: ********** и съдебен
адрес гр. *, ул. *, № 29, ет. 2 на следния недвижим имот: самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.306.347.3.* гр. *, общ. *, обл. * /столица/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД***/01.04.2016 г. на Изпълнителен Директор На АГКК с адрес на имота: гр.
*, район *, ул. *, бл. *, ет. *, ап. * идентичен с адрес *, *, бл. ***, вх.Б,
Самостоятелният обект се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот
с идентификатор 68134.306.347. Предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, Брой нива на обекта: с площ: 139.17 кв.м.. Прилежащи
части: таван № * (5.79 кв. м) и ).817% ид. ч. от общ. ч. на сградата при съседни
самостоятелни обекти в страдат; На същия етаж: 68134.306.347.3.146, Под
обекта 68134.306.347.3.133, Над обекта 68134.306.347.3.146. Описание по
документ за собственост: АПАРТАМЕНТ : * /сто тридесет и шест/, находят се
в гр. *, район “*”, в жилищната сграда на ул.“*” № * /петнадесет, буква „Б”/,
вход „Б”, на XXI /двадесет и първи/ етаж, с площ от 139,17 /сто тридесет и
девет цяло и седемнадесет стотни/ кв.м., състоящ се от четири стаи и кухня -
столова, при граници: ат. № 10, от три страни - двор, вентилационно
помещение и коридор, заедно с ТАВАН № * /шестдесет и осем/, с площ от
5.79/пет цяло и седемдесет и девет стотни/ кв.м.. при граници: таван № 67.
асансьор, стълбище, двор, коридор, заедно с 0.817% /нула пяло осемстотин и
седемнадесет хилядни върху сто/ идеални части от общите части на
жилищната сграда и съответните идеални части от правото на строеж върху
дворното място при квоти: 22/100 идеални части за Л. М. Х., ЕГН:
**********, 22/100 идеални части за Д. М. Х., ЕГН: **********, 34/100
идеални части за Д. Н. Х., ЕГН: ********** и 22/100 идеални части за Н. И.
Ш., ЕГН: **********.
Решението в подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд по реда на Глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7