Р Е Ш
Е Н И Е № 260056
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение – девети състав, на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година,
след публично съдебно заседание на
седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка
Георгиева, след като разгледа докладваното въззивно гр. дело № 2428 по описа за 2020 година, за да се произнесе,приема
следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, И.Н.П. чрез адв. П., като се обжалва решение от 17.08.2020 г., постановено по гр. дело № 7435 от 2019 г., на Районен съд - Пловдив, VІІІ гр. състав, в частта, с която в производство по чл. 211 от КТ, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ се осъжда ответникът И.Н.П., да заплати на „Юниливър България“ ЕООД – гр. ****, сумата 3 290, 02 лева с ДДС, представляваща вреди от установени липси следствие извършена на 17.01.2019 г. инвентаризация /ревизия/ на ответника, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 13.05.2019 г., до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 281.60 лв съобразно изхода на спора.
Заявява се в жалбата, че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Счита се че исковата молба е нередовна. Заявява се, че предявеният иск е с материално правна квалификация на претенцията, по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, като се сочи, че ищецът е претендирал осъществяването на отговорност за липси без в текстовата обстоятелствена част на исковата молба да е направено твърдение за конкретни липси, а именно не било описано кои именно артикули сладоледи липсвали и тяхното количество. В тази насока сочи, че отсъствието на твърдение относно това кои именно артикули липсват препятствали напълно правото на защита на ответника, тъй като той не разбирал за кои артикули и за какви количества от тях трябвало да се защити, че липсват. Заявява се, че истината била, че липса въобще отсъства, като ищецът именно поради тази причина се предпазва словесно да назове; т.е. да напише в исковата молба кои именно артикули уж липсвали. В тази насока се заявява, че при заведено дело по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, неописването в самата искова молба на твърдените липси представлява нередовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като отсъствало същинско изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В тази насока се заявява от жалбоподателя, че прилагането към исковата молба на някакви писмени доказателства, представляващи „инвентаризационни протоколи“ и др., не замества задължението на ищеца да посочи конкретно и ясно какво уж липсвало. Сочи се, че прилагането към исковата молба на писмени доказателства не замества липсващи твърдения.
Прави се оплакване и във връзка с нарушение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, като се заявява, че решението е постановено в нарушение на материалните норми на чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закона за счетоводството, чл. 28 от ЗСч и параграф 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗСч.
Прави се анализ на експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза от вещото лице М. М., което не било оспорено от страна на ищеца, като според това заключение, се заявява от жалбоподателя, че твърдяната от ищеца липса се явява недоказана. Въпреки нарушенията при инвентаризацията на разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗСч, чл. 28 от ЗСч и параграф 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗСч., посочени в заключението на в.л. М. М., съдът е постановил решението си в полза на ищеца, като сякаш е чел друго заключение, но не и конкретно депозираното по делото заключение на в.л.М. М.
Прави се оплакване за необоснованост на решението, тъй като то почти не съдържало мотиви, а дадените такива, според жалбоподателя, са в пълно противоречие със събраните доказателства, в лицето на заключението по ССчЕ. В тази насока се заявява, че на практика съдът бил осъдил ответника да заплати неназовани и от самия ищец липси, чиято стойност уж била 3 290,02 лв., без тази стойност да била установена от вещото лице по ССчЕ. Заявява се, че приложените към исковата молба и несъмнено подписани от ответника „инвентаризационен протокол/сравнителна ведомост“ и „отчет за извършените продажби/копие“, не били доказателство за конкретни липси, тъй като, видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на вещо лице М. М., от тези книжа не можели да се извлекат данни за липси. Вещото лице М. М. била категорична, че претендираната от работодателя сума в размер на 3290.02 лв., уж представляваща липси, не се установявала от счетоводството на „Юниливър България“ ЕООД.
Освен това, бившият работодател не бил доказал редовността на своето счетоводство, поради което първоинстанционният съд според жалбоподателя, е постановил решението си и в нарушение на чл. 182 от ГПК, защото, както е написала в т. 3 от заключението експертът М. М., конкретната инвентаризация /ревизия/ от 17.01.2019 г. не съдържала документално необходимия минимум за това, съгласно изискванията на Закона за счетоводството. В тази насока, се счита за изцяло неоснователен и недоказан предявеният иск, и според жалбоподателя, същият е следвало да бъде отхвърлен.Към депозираната въззивна жалба се прилага се Договор за правна помощ и адвокатско пълномощно от адв. П.. Доказателствени искания не се сочат.
С писмен отговор на въззивна жалба от страна на въззиваемото дружество „Юниливър България“ ЕООД чрез пълномощник адв. Ю.С., САК,се правят доводи за правилност на обжалваното решение; моли се същото да бъде потвърдено.Претендират се разноски. Доказателствени искания не се сочат.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима-подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява основателна, поради следното:
За да уважи предявения иск по чл. 207 ал. 1 от КТ, с обжалваното решение, районният съд намира, че от доказателствата по делото-писмени, гласни, както и заключение на ССЕ се установява, че при извършена на 17.01.2019 г. инвентаризация /ревизия/ на ответника, са били установени липси в размер общо на 3 290, 02 лева с ДДС. При което районният съд намира, че искът се явява доказан по основание и по размер – доколкото претендираният размер съвпада с установения от ССЕ действително дължим, поради което изцяло уважава иска, заедно със законната лихва от 13.05.2019 г. – датата на подаване на исковата молба.
Въззивният състав на ПдОС не приема за правилен извода на районния съд за основателност и доказаност на предявения иск, както и изложените от него съображения. От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото относими към предмета на спора доказателства, приема за установено следното:
Страните не спорят относно установени с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство обстоятелства:
Ответникът И.Н.П. е работил по трудово правоотношение в ищцовото дружество последно като „Продавач разносна търговия“ от 08.03.2016г. до 22.01.2019 г., считано от която дата трудовото правоотношение с И.П. е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, като от самият трудов договор с ответника се установява, че той е притежавал качеството на материално отговорно лице.
Преди прекратяване на ТПО между страните, са били съставени от страна на дружеството, ищец, работодател два документа: Инвентаризационен протокол/сравнителна ведомост от 17.01.2019г., от комисия от три лица, един от които е ответникът И.Н.П., като са налични подписите на комисията от трите материално отговорни лица, /без данни за длъжността на останалите двама – Д. Б., А. Ш./. Отчет за извършените продажби от 18.01.2019г., в който са посочени 39 броя артикули,катовид, количество, ед. Цена, сума; с посочена обща стойност2 741.68 лв, ДДС: 548.34 лв, и обща сума 3 290.02 лева, /отчетът е подписан от страна на отг. За стоп. Операция- от подпис, който не се чете, без посочване на длъжността на подписалото лице, както и от страна на получател-И.Н.П.. Истинността на положените от ответника И.Н.П. подписи върху горепосочените два документа – инвентаризационен протокол/сравнителна ведомост, и отчет за извършени продажби, е потвърдена от експертното заключение на в.лице по СГЕ С. С., неоспорено от страните по делото.
Прието е по делото и заключение на ССЕ с вещо лице М. М., съгласно което вещото лице заявява, че не може да даде категоричен отговор каква е общата стойност на липсите в ищцовото дружество, тъй като не са представени за проверка първични счетоводни документи и извлечения от сметки, /изрично изискани от вещото лице-вж.раздел ІІ от закл-ето „Проверени документи“/, а именно: първични счетоводни документи за получаване на стоката/изделията от ответника и за отчитане на извършените продажби; Протокол за извършване на компенсация между установени при ревизията липси и излишъци, /като в случая, се визира, явно горепосочен документ - инвентаризационен протокол/сравнителна ведомост от 17.01.2019г./; Извлечения от счетоводни сметки на ищеца за осчетоводени: липси и начислен ДДС, съответно, има ли установени липси за сметка на дружеството /от естествени фири, кражби или други, за които длъжностното лице няма вина/ и какъв е размерът на липсите по вина на материално отговорното лице; съответно, ако има излишъци, които не са участвали в процедура по компенсиране, оценени ли са по актуална продажна стойност и включени ли са към активите на дружеството.
Видно е от заключението на ССЕ с вещо лице М. М., неоспорено от страните по делото, както и преценявано от въззивния съд като обосновано, мотивирано, компетентно и обективно изготвено, не са налице по делото доказателства за редовно водено счетоводство в дружеството на ищеца, поради което и съставените от него счетоводни документи, в т.ч. и подписани от ответника, не могат да послужат на съставилото ги дружество за доказателства, предвид разпоредбата на чл. 182 от ГПК, респективно, за доказателства с изгодни за съставилото ги дружество последици. Самото подписване на горецитираните два документа от страна на ответника, представляващи частни документи по см. на чл.180 от ГПК, не е доказателство за налични липси на процесните артикули, при ответното дружество, дължащи се на поведение на ответника като материално-отговорно лице. В т.н. такива документи като процесните следва да се преценяват заедно с останалите доказателства по делото, а при липса на такива-първични счетоводни документи, и при доказателствена тежест, лежаща изцяло на ищеца, работодател, съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК, въззивният състав на ПдОС намира, че по делото не са налице надлежни доказателства, от които съдът да направи несъмнен положителен извод за състояние на налични липси при ищцовото дружество,причинени от поведение на ответника като материално отговорно лице, които липси са претендирани с предявения иск.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че обжалваното решение, с което предявеният иск е уважен, като неправилно, следва изцяло да бъде отменено в обжалваната част от въззивния съд, ведно със законните последици, като бъде постановено ново решение по същество, с което предявеният иск бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен, като се присъдят разноски на ищеца за договорено и заплатено в първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение от 800 /осемстотин/ лева.
Поради основателност на въззивната жалба и по арг.от чл. 78 ал. 1 от ГПК жалбодателят има право на направени по въззивното производство деловодни разноски в размер на 800/осемстотин/ лева за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, платими от въззиваемата страна.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло в обжалваната част, постановеното на 17.08.2020г. Решение № 260019 на Пловдивски районен съд, VІІІ граждански състав, по гражданско дело № 7435по описа за 2019 година, с което ОСЪЖДА И.Н.П., ЕГН **********,***, адв. М.П., ДА ЗАПЛАТИ НА „Юниливър България“ ЕООД – гр. ****, ЕИК ****, представлявано от Управителите С. С. А. и К. С., със съдебен адрес:***, адв. Ю. С. и адв. Х. Х., СУМАТА 3 290, 02 лева с ДДС, представляваща вреди от установени липси следствие извършена на 17.01.2019 г. инвертаризация (ревизия) на ответника, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, начиная от 13.05.2019 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 281, 60 лева; като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Юниливър България“ ЕООД – гр. ****, ЕИК ****, представлявано от Управителите С. С. А. и К. С., със съдебен адрес:***, срещу И.Н.П., ЕГН **********,***, с пълн. адв. М.П., ИСК ДА ЗАПЛАТИ СУМАТА 3 290, 02 лева с ДДС, представляваща вреди от установени липси следствие извършена на 17.01.2019 г. инвертаризация (ревизия) на ответника, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, начиная от 13.05.2019 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Юниливър България“ ЕООД – гр. ****, ЕИК ****, представлявано от Управителите С. С. А. и К. С., със съдебен адрес:***, адв. Ю. С. и адв. Х. Х., ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.П., ЕГН **********,***, с пълн. адв. М.П., сумата от 800/осемстотин/ разноски направени в първоинстанционното производство за договорено и заплатено адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА „Юниливър България“ ЕООД – гр. ****, ЕИК ****, представлявано от Управителите С. С. А. и К. С., със съдебен адрес:***, адв. Ю. С. и адв. Х. Х., ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.П., ЕГН **********,***, с пълн. адв. М.П., сумата от 800/осемстотин/ разноски направени във въззивното производство за договорено и заплатено адв. възнаграждение.
В останалата част, решението на районния съд, не е обжалвано, при което е влязло в сила.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/