№ 13380
гр. София, 20.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110143531 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С исковата молба са представени документи, които са относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
По доказателственото искането на ищеца за допускане на съдебна счетоводна
експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание в
зависимост от процесуалното поведение на страните.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените към исковата молба
писмени документи.
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебна счетоводна експертиза за датата на първото по делото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ответника, че ако не се яви негов представител в съдебно заседание, по
искане на ищеца съдът може да постанови неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК спрямо
него. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се
укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно:
на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава държавната такса ще бъде намалена на ½ от дължимата такава и че с
постигането спорът им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред
първата инстанция.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по медиация,
към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно. Центърът по
медиация се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204. Повече
информация - на тел. 02 /895 54 23, моб. тел. 0889 515 423 и на ел. адрес:
1
********@***.*******.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 21.05.2021 г. от 09:20 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 140, АЛ. 3 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както
следва:
Производството е образувано по искова молба на А. Б. С. срещу „Ексзим“ ЕООД, с
която са предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване следните искове:
1. иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата в размер на 41 584,47
лева, представляваща неплатени брутни трудови възнаграждения за периода месец март
2024 г. – месец юли 2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 22.07.2024 г. до окончателното плащане;
2. иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите,
както следва: 197,20 лв. – представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2024 г.
за периода от 26.04.2024 г. до датата на подаване на исковата молба – 22.07.2024 г.; 211,59
лв. – представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец април 2024 г., за периода от 26.05.2024
г. до датата на подаване на исковата молба – 22.07.2024 г.; 91,85 лв. – представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за неизплатено брутно
трудово възнаграждение за месец май 2024 г., за периода от 26.06.2024 г. до датата на
подаване на исковата молба – 22.07.2024 г.;
3. иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер 1,00 лева –
частична претенция от общо заявено вземане в размер на 5 460,34 лв., представляващо
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни за 2024 г., ведно със
законната лихва, считано от 31.08.2024г. до окончателното плащане;
4. иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 10
083,70 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
без предизвестие от страна на работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със
законната лихва, считано от 31.08.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответното дружество въз
основа на трудов договор от 01.10.2018 г., по което заемал длъжността „Програмист“ срещу
възнаграждение, дължимо до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи.
Поддържа, че от 2023 г. ответникът не му заплащал своевременно дължимото трудово
възнаграждение, като последното плащане на пълния размер на уговорената заплата било за
месец февруари 2024 г. Сочи, че ответникът извършил частично плащане на
възнаграждението за месец март 2024 г. на 21.06.2024 г. в размер на 3 610,25 лв., след което
не са били извършвани престации в полза на ищеца. Навежда твърдения, че докато е
съществувало трудовото правоотношение, е изпълнявал добросъвестно и надлежно
възложените му задължения. Допълва, че дружеството не било извършило дължимите
плащания за периода месец март 2024 г. – месец юли 2024 г., възлизащи общо в размер на
41 584,47 лева. Ищецът твърди, че на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ прекратил трудовото
правоотношение с ответника без предизвестие, като уведомлението било получено от
работодателя на 16.07.2024 г. Счита, че поради изложените съображения в негова полза са
възникнали горепосочените парични притезания и моли съда да уважи предявените искови
претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
По доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже
наличието на трудово правоотношение, по което за процесния период е престирал труд,
както и размера на уговореното трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на
възнаграждението, за което не сочи доказателства.
2
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е
работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, че
същото е прекратено, основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, както
и размера на последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец – база за
изчисляване на обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ,
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи
основателността на претенцията му, както и да докаже, че е погасил претендираните
вземания, за което не сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи, че е
работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, че
същото е прекратено, размера на неизползвания платен годишен отпуск, на дължимото
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, респ. на последното брутно трудово
възнаграждение – база за изчисляване на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи
основателността на претенцията му, вкл. ползването на отпуска за процесния период или
плащане на обезщетението за неползването му, за което не сочи доказателства.
По иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на
обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е
да установи, че е погасил дълга на падежа.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3