РЕШЕНИЕ
Град Асеновград,
04.07.2019г.
ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ с председател СТЕФКА ПАШОВА,
като разгледа в открито съдебно заседание на 26.06.2019г.- двадесет и шести юни
две хиляди и деветнадесета година, при участието на секретаря Стела Караманова,
докладваното от председателя на съдебния състав, нахд № 412.2019г. по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 19-1030-001700 от 14.03.2019г. на
Началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на А.Д.Х.,
ЕГН – ********** с адрес: ***, са наложени административни наказания „Глоба“,
както следва: за нарушение по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП - 50 лева, по чл. 139
ал.2т.1 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 20,00 лева – двадесет лева, за нарушение
по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 20,00 лева – двадесет лева,
за нарушение по чл.139, ал.2т.4 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 20,00 лева.
По
същество:
Адвокат П., процесуален представител на жалбоподателя,
пледира за отмяна на обжалваното НП, поради това, че в АУАН не е посочена
нарушената правна норма, не са изяснени в пълнота всички факти по твърдяното
административно нарушение, като се изтъква, че от правна страна, то не е
осъществено, предвид на това, че водачът на лекия автомобил е таксиметров
шофьор, който е бил на работа с този лек автомобил. Изтъква се липса на
компетентност на актосъставителя.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител и не взима становище по жалбата.
По
процедурата:
АУАН е съставен на 23.02.2019г. за нарушение, сочено за
извършено същия ден, а НП за него е издаден на 14.03.2019г., поради което и
съдът намери, че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.
АУАН и НП са съставени от компетентни органи, съгласно
чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, както и Заповед № 8121з-515 от 14.08.2018г. на
Министъра на вътрешните работи.
Възражението за
липса на компетентност на актосъставителя предвид това, че същият е съставил
акт за установяване на административно нарушение, извършено на територията на
град Асеновград, при месторабота на актосъставителя ОД на МВР - Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, се отхвърля от съда
като неоснователно. Това е така, тъй като РУ на МВР - Асеновград, е районно
управление към ОДМВР - Пловдив, чийто обхват на компетентност обхваща и този на
ОД на МВР- Пловдив. Това е така, тъй като, съгласно Чл. 42. (1) Областните дирекции на МВР се създават на териториален
принцип, като районите им на действие се определят с акт на Министерския съвет
по предложение на министъра на вътрешните работи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)
Областните дирекции са основни структури на МВР за осъществяване на дейностите
по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 6 - 9.
(3) В областните дирекции на МВР може
да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена
от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им.
(4) Районните управления в
областните дирекции на МВР се създават със заповед на министъра на вътрешните
работи.
(5) Районите на действие на
управленията по ал. 4 се определят със заповед на министъра на вътрешните
работи според състоянието на престъпността и на обществения ред.
(6) Министърът на вътрешните работи
при условията на ал. 3 може със заповед да създава и закрива участъци в отделни
населени места на обслужваната от районните управления територия в рамките на
утвърдения числен състав и средства за работна заплата.
С оглед на това, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР -
Пловдив, има компетентност да съставя актове за установяване на административни
нарушения, чрез служителите, работещи в него и във всички територии на
районните управления към дирекцията, към която принадлежи този сектор, в
случая, ОД на МВР - Пловдив.
Предвид на това, възражението за липса на компетентност
на актосъставителя, се отхвърля от съда като неоснователно.
АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя и екземпляр от него му е надлежно връчен. Налице е и
свидетел по установяване на нарушението. АУАН съдържа изискуемите от чл.42 от ЗАНН реквизити, а НП – тези по чл. 57 ал.1 от ЗАНН.
При служебна проверка на административно –
производствените правила, съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
същите, поради което и разгледа делото по същество.
По
фактите:
Полицейският служител при сектор на “ПП и КАТ“ към ОДМВР-
Пловдив, свидетеля К., бил изпратен на специализирана операция в Асеновград,
където работили по безопасност на движението по пътищата. При спиране на лек
автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ****,
работещ и оборудван като таксиметров автомобил, управляван от жалбоподателя А.Д.Х.,
му извършили проверка, в хода на която констатирали, че водачът е сам, без в
автомобила да има пътници и че същият управлява автомобила без обезопасителен
колан, при наличие на оборудване на такъв, МПС-то се движи без светло -
отразителен триъгълник, движи се без пожарогасител, както и автомобилът не е
оборудван със светло - отразителна жилетка.
За тези нарушения, му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е било издадено и обжалваното
НП.
По
доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери
за доказани от показанията на актосъставителя К., които съдът кредитира като
логични, последователни, непротиворечиви и подкрепени от писмените
доказателства по делото, а именно: справка за нарушител, Заповед № 8121з-515 от
04.05.2018г., талон за регистрация на МПС № *********, договор за ползване от
02.01.2019г., удостоверение за психологическа годност № 463175, които кредитира
като надлежно приобщени и достоверни.
От
правна страна:
Безспорно е установено, че жалбоподателят Х. има
качеството на водач на МПС, относно управляваният от него на 23.02.2019г. около
01:40 часа, лек автомобил „Дачия Логан“
с рег. № ****, в град Асеновград, по ул.“ Цар И. Асен II”, срещу № 28, по посока Север – юг.
Управляваният от жалбоподателя Х. лек автомобил има
качеството на таксиметров такъв, съгласно талон за регистрация, видно от който същият е регистриран към „АС-ТАКСИ“ООД,
Същият по силата на договор за ползване от 02.01.2019г. се ползва и управлява
именно от жалбоподателя Х. като таксиметров автомобил, като в момента, в който
управлявайки същия, е бил спрян на проверка, той е работил като такъв, но в
момента на проверката, е нямало клиенти.
Съгласно чл. 137а ал.1 от ЗДвП, Чл. 137а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1)
Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1,
N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани.
(2)
Могат да не използват обезопасителни колани:
1.
бременните жени;
2.
лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен
колан;
3.
(нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) лицата с трайни
увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват
моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди;
4.
(предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) водачите на
таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното
място;
5.
(предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) инструкторите
- при управление на автомобила с учебна цел.
Безспорно, водачът Х. е управлявал таксиметровия
автомобил, който е оборудван с обезопасителен колан, като в този момент
автомобилът е работил именно като такси, поради което и водачът Х. няма
задължение да управлява МПС с обезопасителен колан, съгласно чл.137а, ал.2, т.4
от ЗДвП.
Като е вменил извършването на адм. нарушение по чл. 137а
ал.1 от ЗДвП, без да отчете ал.2 т.4 от ЗДвП, издателя на обжалваното НП е
нарушил материалния закон, вменявайки извършването на административно
нарушение, каквото не е извършено, което
води до извода за незаконосъобразност на НП в тази му част и налага неговата отмяна,
ведно с наложената му за това глоба в размер на 50 лева.
Липсата на оборудване на управлявания от жалбоподателя
лек автомобил без светлоотразителен триъгълник, при разписано в нормата на чл.
139 ал.2 т.1 от ЗДвП такъв, води до извода за осъществен чрез бездействие, при
разписано изискване за действие, на соченото административно нарушение, като от
субективна страна нарушението е осъществено по непредпазливост- престъпна
небрежност, допустима форма на вина относно административните състави на
нарушения, поради което и съдът отчете, че законосъобразно е била ангажирана
административно – наказателната отговорност на жалбоподателя, за това
административно нарушение. Преценката за липса на маловажност на
административното нарушение също се явява законосъобразна, предвид на това, че
се касае за административно нарушение, което не се характеризира с по-ниска
степен на засягане на охраняваните обществени отношения от обикновените случаи
на този вид административни нарушения.
По отношение на наложената глоба за това административно
нарушение, съдът отчете, че размерът на същата
от 20 лева е фиксиран, като отчете, че друг размер на глоба не е
предвиден за това адм.арушение, поради което и съдът намери, че същият е
законосъобразно наложен в посочения размер. Предвид това, обжалваното НП следва
да бъде потвърдено в тази му част.
При разписано в нормата на чл.139,ал.2,т.3 от ЗДвП
задължение за оборудване на МПС с пожарогасител, липсата на такъв осъществява
от обективна страна чрез бездействие, при законово разписано действие, състава
на това административно нарушение. От субективна страна то е осъществено при
допустима по ЗАНН престъпна небрежност, поради което и съдът намери, че
законосъобразно е била ангажирана административно – наказателната отговорност
на жалбоподателя за това административно нарушение. Преценката на
административно – наказващият орган за липса на маловажност на случая също се
явява законосъобразна, предвид на това, че нарушението не засяга в по-ниска
степен охраняваните обществени отношения от другите административни нарушения
от същия вид. Наложената глоба в размер на 20 лева е наложена в законово
предвиден фиксиран размер, поради което се явява и законосъобразна. Предвид на
това, в тази му част, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Липсата на светлоотразителна жилетка, с която да е
оборудвано управляваното от жалбоподателя Х. МПС, при разписано задължение за
това в нормата на чл. 139 ал.2т.4 от ЗДвП, води до извода за осъществено чрез
бездействие, при разписано задължение за действие, на фактически състав на това
административно нарушение, при форма на вина – престъпна небрежност, допустима
от ЗАНН, предвид на което и съдът намери, че административно – наказващият
орган е постановил едно законосъобразно наказателно постановление.
Законосъобразна се явява и преценката на административно – наказващият орган за
липса на маловажност на случая, предвид на това, че административното нарушение
не засяга по – ниска степен охраняваните обществени отношения от обикновените
случаи на административни нарушения. Наложената глоба в размер на 20 лева е
наложена в законово установен фиксиран размер, поради което и се явява
законосъобразна.
С оглед на това, Съдът намери, че обжалваното НП следва
да бъде отменено в частта относно наложена глоба в размер на 50 лева за
нарушение по чл. 137а ал.1 от ЗДвП и да бъде потвърдено в останалата му част.
С оглед на изложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП №
19-1030-001700 от 14.03.2019г. на Началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на А.Д.Х., ЕГН – ********** с адрес: ***, са наложени
административни наказания „Глоба“, както следва: за нарушение по чл. 137А, ал.1
от ЗДвП - 50 лева, по чл. 139 ал.2т.1 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 20,00 лева
– двадесет лева, за нарушение по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП – „Глоба“ в размер
на 20,00 лева – двадесет лева, за нарушение по чл.139, ал.2т.4 от ЗДвП –
„Глоба“ в размер на 20,00 лева. в частта, в която е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП
и ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.
Решението да се съобщи на жалбоподателя и на въззиваемата
страна.
Същото
подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив, в 14- дневен срок от
неговото съобщаване на страните, по реда на глава 12 от АПК, на касационните
основания, визирани в НПК.
Районен съдия: