РЕШЕНИЕ
№ 693
гр. София, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Д. Д
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д. Д Административно наказателно дело №
20211110212709 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на “” ООД против Наказателно постановление №
585911-F617132/08.07.2021 г., издадено от директор на дирекция при ТД на НАП – София, с което,
на основание чл. 180а, ал. 1 ЗДДС, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в
размер на 1 548,43 лева за извършено нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (неспазен
тримесечен преклузивен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН; непрецизно описание на неизпълненото
задължение; неправилно определена дата на неизпълненото задължение), както и за маловажност
на случая. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея аргументи. Не претендира разноски.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
1
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и
основателна.
При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на
основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати
процесуални нарушения, които са от категорията на съществените и които не могат да бъдат
отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.
От една страна, цифром се инкриминира нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС.
В строго формален план, касае се за вменени три отделни задължения към данъчните субекти,
неизпълнението на всяко от които е самостоятелно основание за ангажиране на отговорност,
съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗАНН. Същевременно, налагане на една санкция и за трите
основателно поставя въпроса за действителната воля на наказващия орган, като касационният съд
нееднократно (напр. Р от 17.06.2009 по кнахд 2946/2009 АССГ, II кас. с-в; Р от 14.12.2007 по кнахд
5098/2007 АССГ, VII кас. с-в; Р 283/2013 АССГ, V кас. с-в; О 4595/2010 АССГ, X кас. с-в; Р
407/2011 АССГ, IX кас. с-в) се произнасяла по съществения характер на цитираното процесуално
нарушение, в контекста на отменителните оснвоания.
На следващо място, налице е и вътрешно противоречие в атакуваното постановление:
твърди се, че протоколът по чл. 117, ал. 1 ЗДДС е издаден на 01.06.2020 г., но същевременно се
ангажира отговорност на дружеството по чл. 96, ал. 1, т. 1 ЗДДС – за неиздаването на такъв
(противоречието межди словесно и цифрово описание съставлява ограничаване правото на защита
- Р 3828/2020 АССГ, XVIII кас с-в). Едновременно с това, във връзка с инкриминираната
разпоредба и на чл. 86, ал. 1, т. 3 ЗДДС, не се отправят никакви твърдения за наличието или не на
надлежно отразяване в дневниците на дружеството, което придава на обвинителната теза
допълнителна неяснота, която няма как да не бъде коментирана, в ущърб на наказващия орган,
респективно – в полза на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.
На следващо място, неправилно не е отчетена и разпоредбата на чл. 4, т. 1 Закона за
мерките и действията, по време на извънредното положение - удължават се с един месец от
отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които
изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или
изпълнение на задължения на частноправни субекти. С оглед отмяната на същото, считано от
13.05.2020 г., едномесечният срок на визираната разпоредба, отнесен към сроковете по чл. 86, ал. 2
ЗДДС, е позволил действията по чл. 86, ал. 1, т. 1 – 3 ЗДДС да бъдат валидно извършени до
15.06.2020 г. (работен, присъствен ден) и в този смисъл, при издаден на 01.06.2020 г. протокол,
актуален в от една страна въпросът за неправилно определена дата на нарушението (виж Р
2072/2013 АССГ, IV кас. с-в), а от друга – за обективна съставомерност изобщо. Доколкото на
първия въпрос следва да бъде даден положителен, а на втория – отрицателен отговор, то и се
налага извод за наличие на цитираните две допълнителни отменителни основания.
Всичко изложено налага извод за опороченост на производството, което обстоятелство
налага отмяна на атакуваното наказателно постановление, вкл. и в контекста на недоказаност на
обвинителната теза.
2
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 585911-F617132/08.07.2021 г., издадено от
директор на дирекция при ТД на НАП – София, с което, на основание чл. 180а, ал. 1 ЗДДС, на “”
ООД била наложена имуществена санкция, в размер на 1 548,43 лева за извършено нарушение на
чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3