№ 337
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Ф.
Даниела Х.а
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000502750 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С решение № 166/23.06.2022г. постановено по гр.д.№ 145/21г. по описа ОС-
Монтана, ГО, са частично уважени субективно съединени искове с правно основание чл.432
КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД ”ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД са осъдени да заплатят в полза на
Л. Б. Г., Н. М. Г., М. В. Г. и Б. М. Г. сумата от по 130 000 лв. представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, търпени от смъртта на М. М. Г., настъпила в резултат на
ПТП, реализирано на 23.10.2020г. по вина на водача на автобус „Фолксваген LT 35“ рег. №
*******, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2020г. до окончателното изплащане,
както и сумата от по 174.60 лв. направени разноски, съобразно уважената част от исковете.
Със същото решение е отхвърлен искът за имуществените вреди в размер на по
174.60 лева като неоснователен в тази част.
Присъдени са разноски, като ЗАД ”ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" са осъдени да заплатят в
полза съда сумата 20 805 лв. д.т.,на основание чл.78 ал.6 ГПК.
С решение постановено на 24.06.2022г. е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива
на постановеното Решение № 166/23.06.2022г., като на осн.чл.247 ГПК се допълва, че:
решението е постановено при участието на ЛИОНТУРС 1991 ЕООД, ЕИК *********,
гр.Чипровци като трето лице помагач на ответника.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
1
Жалбоподателят-ответник ЗАД ”ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" оспорва решението в
неговата осъдителна част - за разликата над 80 000 лв. до 130 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди за всеки от ищците, като моли съда да го отмени в тази му част и да
намали размера на претенциите в посочения размер. Изтъква факта, че при определяне на
размера на неимуществените вреди трябва да се има предвид принципа на
пропорционалност между справедливостта и социалната необходимост, като това е
основата, върху която доктрината на Европейския съд за правата на човека прибавя още
един принцип - този на отнасянето на нивото на моралните вреди спрямо нивото на нетната
минимална заплата в страната на произход на пострадалото лице. Релевантен момент в
конкретния случай се явява дата на настъпване на ПТП-то, а именно 23.10.2020 г.
Неправилно, незаконосъобразно и категорично противоречащо на съдебната практика, като
у нас, така и в рамките на Европейския съюз е обвързването на местопроизшествието и
държавата, в която е сключена процесната застраховка с критериите, съобразно които се
определя размерът на застрахователно обезщетение. Както е посочено доктрината на ЕС за
правата на човека въвежда принципа на отнасянето на нивото на моралните вреди спрямо
нивото на нетната минимална заплата в страната на произход на пострадалото лице -
Република Украйна. На следващо място счита, че в производството пред първа инстанция
ищците не са провели при условията на пълно и главно доказване претенциите си по размер
т.е. не се събрани доказателства, обосноваващи присъждане на обезщетение в завишен
размер, в сравнение със сходни хипотези. Не се доказва изключителност и специфики на
отношенията между ищците и пострадалото лице, които да послужат като аргумент за
присъждане на по-високо от обичайно определяните от съдилищата обезщетения т.е. за
болки и страдания в обем и интензитет, обуславящи застрахователно обезщетение в
претендираните размери, като съдът неправилно определил застрахователно обезщетение в
общ размер на 520 000 лева. Твърди, че от разпита на допуснатите по искане на ищците
свидетели става ясно, че пострадалото лице е отсъствало за значителни периоди от
местоживеенето си - преди настъпването на процесното събитие е бил в 5-месечен престой в
България, пътуванията му са били за периоди от 3 до 9 месеца годишно. Очевидно,
пострадалото лице е отсъствало за значителни периоди през годината, като командировките
му са били в дестинации, намиращи се на значително разстояние от ищците. На следващо
място, самите ищци - Б. и Н. Г. водят самостоятелен живот, далеч от родителите си. От
показанията на разпитаните свидетели безспорно се установява, че работата на Н. Г. е
свързана също с постоянни и продължителни командировки, далеч от местоживеенето на
родителите си. По данни от делото, в момента на инцидента, ищецът Н. Г. е бил
командирован в Сърбия. Що се касае до Б. Г., същият е студент и осъществява висшето си
образование в населено място, различно от местоживеенето на родителите си, като ги
посещава спорадично през уикендите. За същия следва да се отбележи, че „Б. попадна в
ПТП и се затвори в себе си. Стана много затворен. Б. не иска да говори... Според мен Б.
много страда, не искаше да говори, нито да се среща с приятелите си. Продължава да учи.
Предпочита да бяга от вкъщи и да стои там, където следва...“ /св.Т./ или с други думи,
конкретно този ищец е имал стресогенен фактор, който е провокирал засилените му реакции
2
и емоционално състояние. Молят за редуциране размера на дължимите обезщетения.
Претендират разноски.
Въззиваемата страна Л. Б. Г., Н. М. Г., М. В. Г. и Б. М. Г., оспорват въззивната
жалба и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочват, че
застрахователят нито ангажира, нито представя доказателства за размера на минималната
работна заплата в Украйна до приключване на съдебното дирене, при условие, че всяка от
страните в производството носи тежестта да докаже твърденията си, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици. Твърденията за противоречие на атакуваното
решение с практиката на българския и на Европейския съд за правата на човека са
категорично неправилни и необосновани, тъй като последния разглежда случаи на твърдени
нарушения на правата, предвидени в Европейската конвенция за правата на човека, а по
отношение практиката на българския съд не са посочени относими актове подкрепящи
становището на ответното дружество. Намира за правилен изводът на първоинстанционния
съд, че обстоятелството, че ищците са граждани на Украйна, какъвто е бил и пострадалият
М. Г., не обуславя прилагане на други различни критерии при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, предвид сключване на договора за застраховка
между български правни субекти и настъпване на застрахователното събитие на
територията на РБългария, съответно приложимо към спора е българското материално
право и относимата съдебна практика. Твърдят още, че вследствие на смъртта на М. Г.,
неговите близки - съпругата Л. и синовете му Н. и Б., а така също и неговата майка М., са
претърпели и продължават да търпят твърдените неимуществени вреди - душевни болки и
страдания. Нещо повече, съдът правилно е констатирал, че ищците тепърва предстои да
търпят вреди от загубата на техния близък, за който се установи, че е бил като стожер за
сем.Г.. Известието за смъртта му е причинило голям шок на близките му. Ищците са
изпитали силни душевни болки и страдания, които трудно може да се опишат с думи. Те се
дължат на особената близост между тях, породила се не само поради естеството на
родствената връзка, но и поради съвместното съжителство през годините, в които са
споделяли всички радостни и трудни моменти, като сплотено и задружно семейство.
Кончината на техния съпруг, баща и син, по този нелеп и жесток начин, е причинило и
продължава да им причинява душевни болки и страдания, които не могат да намерят
компенсация. Претендират разноски .
Третото лице-помагач ЛИОНТУРС 1991 ЕООД, ЕИК *********, гр.Чипровци не
изразява становище в писмен вид.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищците Л. Б. Г., Н. М. Г., Б. М. Г. и М. В. Г., всички от Украйна твърдят, че в
резултат на ПТП настъпило на 23.10.2020г., около 5:25ч., на главния път Е79 Монтана -
3
Видин, при км.92+350, починал М. М. Г., който пътувал в автобус „Фолксваген LT 35" с рег.
№ *******, управляван от И. Я. Ц.. Автобусът е превозвал и други работници, които се
връщали от нощна смяна на обект "515-ти километър"(газопровод), находящ се в близост до
селата Грамада и Тошевци, област Видин. По повод произшествието е образувано ДП №
1266/2020 г. по описа на РУ - Монтана, пр.пр. № 1654/2020г. по описа на ОП- Монтана.
Твърди, че причината за настъпване на инцидента са действията на И. Я. Ц. - водач на
автобуса, който е навлязъл в лентата за насрещно движещи се ППС със скорост над
допустимата за съответния участък от пътя - 71 км.ч., при разрешени 60 км.ч., вследствие на
което е настъпил челен удар с насрещно движещият се товарен автомобил "Рено" с рег.№
******* с прикачено полуремарке „Шварцмюлер" с рег.№ *******, управляван от С. В. С.в.
В резултат на удара, от получените травми, на място е починал М. М. Г., пътувал на лява
седалка от първи ред зад водача. Вследствие на смъртта на М. Г., неговите близки Л. -
съпруга, Н. и Б. - синове и М. - майка, са претърпели и продължават да търпят
неимуществени вреди - болки и страдания. Починалият е бил глава на семейство Г. и
осигурявал издръжката на всички. Това е била причината да работи извън страната, по време
на което е настъпил фаталния инцидент. Семейство Г. - М., Л., Н. и Б. са живеели заедно в
едно домакинство, в семейната им къща в село ***, на ул.***" № *. Били са за заедно в
делници и празници, в радостни и трудни мигове. М. Г. се е грижил всеотдайно за децата си
до последния си миг. Малкият му син Б. е все още непълнолетен, поради което разчитал
изцяло на помощта и закрилата на баща си. Н. се е грижил за семейството, когато баща му
отсъствал по работа. Семейството било сплотено и задружно до настъпване на нелепия
инцидент. Също така починалият е имал много силна емоционална връзка с майка си М.,
която живее в същото селище ***. Дори след като М. е създал собствено семейство и е
тръгнал по своя житейски път, той не прекъснал връзката с майка си, а продължавал да се
грижи за нея, особено в последните години, тъй като тя е в напреднала възраст. Помагал й да
поддържа домакинството, подпомагал я финансово в трудни моменти. Докато децата Н. и Б.
били малки, М. помагала на сина си и снаха си за отглеждането им. Известието за смъртта е
причинило голям шок на ищците, които са изпитали силни душевни болки и страдания,
дължащи се не само на особената близост между тях предвид родствената им връзка, но и
поради съвместното съжителство през годините, в които са споделяли всички радостни и
трудни моменти, като сплотено и задружно семейство. Смъртта на техния съпруг, баща и
син, по този нелеп и жесток начин, е причинило и продължава да причинява на ищците
душевни болки и страдания, които трудно могат да намерят компенсация. Освен
гореописаните неимуществени вреди, пострадалите са претърпели и имуществени вреди -
разходи за превод от украински на български език на приложените доказателства,
пълномощни и декларации, които възлизат на сума в размер на 174,60 лв. за всеки. С писмо
от 08.03.2021г. са уведомени, че ответникът отказва изплащане на обезщетение.
Претендират ЗАД"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД да им заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди - болки и страдания, в размер на по 130 000 лв. за всеки един от тях,
както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 174,60 лв., ведно със законна лихва
от 05.12.2020г. - датата на уведомяване на застрахователя за настъпването на
4
застрахователното събитие, и направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД оспорва предявените искове по
основание и размер. Признава наличието на договор за застраховка “Гражданска
отговорност” за т.а. Оспорва механизма на настъпване на ПТП с твърдения за липса на вина
на водача на автобуса, поради липса на техническа и професионална възможност да
предотврати настъпването на ПТП. В условията на евентуалност твърди съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, който в нарушение на чл.137а ЗДвП
пътувал без поставен предпазен колан. Прави възражение за независимо съизвършителство с
доводи, че вина за настъпилото ПТП, има и собственикът на автобус марка "Фолксваген“,
модел „ЛТ35“ с рег.№ *******, тъй като превозното средство е било обект на
конструктивни изменения. Същото при производството си не е било предназначено за
превоз на пътници, а впоследствие са направени промени в конструкцията му, които не са
били извършени правилно и съобразно задължителните правила за техническа изправност и
безопасност. Конструктивните изменения на превозното средство не са били одобрени от
компетентните органи, които да го сертифицират, че така модифицираното превозно
средство е безопасно и годно да превозва пътници. Оспорва причинно-следствената връзка
между твърдените вреди и процесното събитие. В условията на евентуалност претенциите за
оспорват по размер като неоснователно завишени, несъобразен със съдебната практика,
икономическите условия, както и с нетната минимална заплата в страната на произход на
пострадалото лице, в случая Република Украйна. Оспорва претенциите за имуществени
вреди с основание разходи за превод на документи от чужд език, като извършването им не е
част от покритието по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Оспорва
претенциите по акцесорните искове за лихва по размер и начален момент с твърдения, че е
отправена за първи път с връчване препис от ИМ, поради което и е дължима от 28.06.2021 г.
От фактическа страна се установява, че на 23.10.2020г. около 5:25 ч., на главния
път Е79 Монтана - Видин, при км.92+350 е настъпило ПТП между автобус „Фолксваген LT
35" с рег.№ *******, управляван от И. Я. Ц. и товарен автомобил "Рено" с рег.№ ******* с
прикачено полуремарке „Шварцмюлер" с рег.№ *******, управляван от С. В. С.в, при което
е настъпила смъртта на М. М. Г. - гражданин на Украйна, пътувал в автобуса като пътник на
предна първа лява седалка зад водача. Автобусът, собственост на Лионтурс 1991 ЕООД гр.
Чипровци е превозвал работници, които са се връщали от нощна смяна на обект "515-ти
километър"(газопровод), находящ се в близост до селата Грамада и Тошевци, област Видин.
При настъпилото ПТП е починал и водачът на автобуса И. Я..
От заключението на депозираната на л.385 основна автотехническа експертиза,
прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се
установява, че ПТП е реализирано в зона от пътя с „повишена опасност” с дължина 1900м.,
сигнализирана с вертикална маркировка - табели от двата с ограничение на скоростта до
60 км/ч.. Товарният автомобил „Рено” с прикачено седлово ремарке се е движел в посока
гр.Монтана - гр.Видин, а автобусът „Фолксваген” се е движел в посока гр.Видин -
гр.Монтана. От тахографските данни на двата автомобила е установена скоростта на
5
седловият влекач преди ПТП - 62 км/ч. и в момента на удара - 52 км/ч., а на автобуса преди
ПТП - 71 км/ч. и в момента на удара- 53 км/ч. Установеното място на удара между двата
автомобила е дълбоко в лентата за движение на седлови влекач „Рено” при ширината на
пътното платно за движение 7,50 м. ПТП е станало на пътен участък, сигнализиран като
„опасен участък” и с ограничена скорост. Двата автомобила са се движели в тъмната част на
денонощието, на светлини от фаровете. Приближавайки мястото на ПТП, водачът на
автобус „Фолксваген” в условията на наклон нагоре и предстоящ десен завой е
навлязъл и се е движел в насрещната за него лента за движение, като е бил и с
превишена скорост. В този момент срещу него се задава т.а., който виждайки насрещно
движещото се МПС, се прибира, колкото е възможно, в дясно. Независимо от маневрата,
възниква челно страничен удар между двете МПС. Автобусът, поради по-ниското си тегло,
подскача, задната му част се повдига нагоре и достига почти до края на кабината на
седловия влекач.
Според вещото лице причина за настъпване на произшествието е движението
на автобуса със скорост над допустимата и навлизането му в насрещната за него
пътна лента. Пострадалият М. Г. е бил на предна лява седалка, зад водача на автобуса,
без поставен предпазен колан, като автобусът е бил оборудван с предпазни колани на
всички места.
От заключението на депозираната на л.319 СМЕ, прието от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, с оглед механизма на ПТП-
страничен удар на автобус от тежкотоварен автомобил, че в резултат на удара тялото на
починалия пътник се е изместило напред, възможно и напред и нагоре, при което е
възможно да са получени описаните кръвоизливи, в придържащия апарат на черен дроб,
дори и кръвоизлива под меките мозъчни обвивки. Едновременно с това, в резултат
директния контакт с деформирани части както на автобуса, така и от камиона (стъкла,
метални и други части) е вероятно да са получени множеството външни наранявания по
лицето, главата, крайниците и корема, под формата на охлузвания, кръвонасядания, рани с
различна дълбочина и морфология. В същото време в резултат на директния удар тялото
е било притиснато, което е най- вероятният механизъм на травмите в гръдна и
коремна области под формата на кръвонасядания и най-вече разкъсването на черен
дроб. Според вещото лице поставянето на предпазен колан би намалило тежестта на някои
от описаните травми, но с оглед вида им -съчетана политравма, обхващаща няколко области,
множествена по механизъм на причиняване и с изключително тежки увреждания на жизнено
важни органи (мозък, бял дроб, коремни органи, крайници), а също така, предвид и
механизма на ПТП (страничен, ляв удар от движещ се т.а.), настъпването на фаталния
край дори и при поставен предпазен колан би бил неизбежен. Основният причиняващ
фактор на фаталния край в процесното ПТП е натискът (притискане), упражнен в резултат
на директен контакт върху коремната област и гръден кош, вследствие на което черният
дроб е силно притиснат и като резултат се разкъсва, от което следва остра, обилна
кръвозагуба с излив в коремна кухина.
6
С оглед гореизложеното САС намира за правилен по същество изводът на
първоинстанционният съд, че починалият не е допринесъл нито за настъпването на ПТП,
нито за обема на вредите т.е. същият е бил без колан, но това не се намира в пряка
причинно-следствена връзка с неговата смърт, която би настъпила неизбежно при
гореописания механизъм на ПТП. Възражението на застрахователя в тази насока е
недоказано пълно и главно. Що се отнася до т.н. независимо съизвършителство по смисъла
на чл.53 ЗЗД, това не е предмет на настоящото производство, а подлежи на изследване в
друго такова за разпределението на вината, ако се докаже наличието на двама деликвенти,
допринесли независимо за настъпване на ПТП.
От удостоверение за наследници /л.95/ е видно, че починалият М. Г. е оставил наследници
по закон, в лицето на Л. Б. Г.-съпруга, Н. М. Г. и Б. М. Г. -негови синове, като и М. В. Г. -
негова майка. Всички са граждани на Украйна, като живеят в едно и също селище ***,
Район ***, Област ***.
С уведомления от 03.12.2020г. ищците са уведомили ответното дружество за настъпилото
застрахователно събитие с искане за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от смъртта на М. Г. вреди, но таковя няма изплатено до момента.
С оглед горното ищците, сега въззиваеми, разполагат с активна материално-правна
легитимация по предявените искове.
По делото са събрани гласни доказателствени средства досежно обема на причинените
неимуществени вреди, а именно – показанията на св. Л. М., Н. Т. /сестра на Л./ и М. М.
/съпруг на сестрата на починалия/, разпитани в о.с.з. на 26.05.2022г., чийто показания съдът
правилно е кредитирал като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви при
условията на чл.172 ГПК.
В показанията си св.Л. М., /сестра на починалия М./ посочва, че разбрала за смъртта му от
своя съпруг св. М. М., който работел с брат й в същата фирма. Било й много трудно да
съобщи на близките му, като първо казала на майка си М., а после и на съпругата му Л. Б.
има пет деца, като отношенията й с М., както и с всичките й деца били много добри. Тя ги
научила да бъдат едно семейство, да са заедно и да си помагат взаимно. М. много се грижел
за майка си, често я посещавал. След смъртта му тя се променила много, започнала да губи
паметта си, много се притеснявала, казвала на децата си, че е най-тежко да погребеш детето
си. Носи само черни дрехи, като от смъртта до настоящия момент не сваля черната кърпа,
дори когато работи в градината, ходи на гроба му всеки ден заедно с Л. и не може да
преживее смъртта му. Твърди, че съпругата и децата на М. също много тежко преживяват
станалото. Семейството им било задружно, живели заедно, Л. и М. били като "игла и
конец", заедно строили къщата си, на празници се събирали с близките си, често си ходели
на гости. Синовете на М. Н. и Б. припаднали като разбрали, че баща им е починал. По-
големият Н. поел мъжките задължения в семейството, подкрепял майка си, стремял се да не
показва колко му е тежко пред нея. Л. не искала да живее повече без мъжа си. Половин
година след смъртта на баща си Н. готвел, тъй като майка му нямала нито желание, нито
сили. Брат му Б. е по-слаб психически, затворил се след смъртта на баща си, много малко
7
говори, половин година след смъртта не искал да спи сам, много се страхувал, постоянно
усещал липсата на бащина подкрепа. Опитва се да учи и работи едновременно, за да не тежи
финансово на майка си. Много страдат от загубата, като Л. и Б. дори имат нужда от
психологическа помощ, за да преодолеят мъката. Л. все още преживява смъртта му, всеки
ден ходи на църква и взема причастие вместо съпруга си, все едно, че тя е дала себе си.
Занемарила здравето си, никъде не ходи, постоянно говори, че М. й липсва.
От своя страна св.Н. Т., /сестра на ищцата Л./ установява, че сестра й много тежко
преживява смъртта на съпруга си, двамата много се обичали, той много се грижел за
семейството си, за децата. Бил добър човек и всички го уважавали. Л. все още изпитва силна
болка от загубата му. Децата й я подкрепят, но и на тях им е много тежко. Н. е поел мъжките
задължения в семейството, а Б. се е затворил в себе си, рядко се прибирал в дома им, за да не
гледа страданието на майка си, която постоянно ходи на гробищата, в църквата, не може да
се освободи от болката си. Близките им също много страдат, като виждат колко тежко
семейството преживява смъртта. Неговата майка М. много е отслабнала, много страда. М.
много добре се държал с нея, много й помагал. Заедно празнували празниците. Той
организирал всичко, грижел се за цялата компания, когато се събирали. Въпреки, че е
пътувал често, винаги се е грижел финансово семейството му да има всичко. Много
уважавал жена си Л.. Сега вече Л., Н., Б. и М. не участват в празненствата на роднините си,
все още имат нужда от помощ, като роднините им, вкл. свидетелката, правят всичко
възможно да им помагат, но те не могат да се освободят от болката .
Св. М. М., /съпруг на св. Л. М./ посочва, че с М. са работили в една фирма, като пръв
разбрал за смъртта му и веднага тръгнал за България, за да може да прибере тялото. Преди да
почине М. с Л., Н. и Б. били много задружно семейство, М. бил много добър, готов винаги
да помогне. Всички пари, които изкарвал извън Украйна, превеждал вкъщи, влагал парите си
в доизграждане на къщата си и в семейството си, винаги се грижел за децата си. Не оставял
и майка си без подкрепа. Точно затова ищците много тежко понасят загубата му, като най-
много страда съпругата му Л.. Когато той докарал тялото му в Украйна за погребението,
всички тичали до микробуса и едва ли не се опитали да отворят вратите в движение, били
напълно неадекватни, синовете му почти припаднали. Майка му М. не може да преживее
смъртта на сина си, всеки ден ходи на гроба му, изпаднала е в полусъзнателно състояние.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на
8
причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени. Непосредствената причина за
настъпване на произшествието е поведението на водача на автобуса, който се е движел с
превишена скорост с район с повишена опасност и е навлязъл в насрещното платно за
движение, където се е намирал т.а., поради което по делото е установен фактическия
състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на автомобила - И. Я. Ц., който като водач на
автобуса „Фолксваген LT 35" с рег.№ *******, нарушил правилата зa движение по
пътищата, предвидени в чл.15, ал.1 ЗДвП, според които на пътя водачът на ППС се движи
възможно най-вдясно по платното за движение, както и чл.16, ал.1, т.1 от същия закон,
предвиждащ забрана за водача на ППС на пътно платно с двупосочно движение с две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване
или заобикаляне. Установено е по несъмнен начин, че ударът е настъпил дълбоко в лявата
пътна лента, по която се е движил насрещно на автобуса товарният автомобил, съответно
водачът на автобуса поради неустановени по делото причини е навлязъл в лентата за
насрещно движение, в резултат на което е настъпил челно-страничен удар между двете
превозни средства. Това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна
връзка с претърпените от ищците вреди и смъртта на М..
Застрахователят не е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на колан. Въпросът за
съпричиняването по чл.51 ал.2 ЗЗД не е решен в противоречие със съдебната практика. По
въпроса, освен принципните постановки в т.7 от ППВС № 17/63г., според които
съпричиняване е налице, когато пострадалият е допринесъл с поведението си за
противоправния резултат, е формирана задължителна практика на ВКС - решение по т.д. №
525/2008 г., ТК, ІІ т.о., решение по т.д. № 35/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 1117/2009 г.,
ІІ т.о., в която е застъпено становище, че само по себе си нарушението на установени в
ЗДвП и ППЗДвП правила не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на обезщетението, тъй като е необходимо
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Затова
възражението на ответника за наличието на съпричиняване, поради липсата на правилно
поставен колан остава недоказано, тъй като не се намира в пряка причинно-следствена
връзка със смъртта му.
Ищците по настоящото дело попадат в кръга на легитимираните лица, които имат право да
получат застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и обхваща
най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищците претендират претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от факта на загубата на най-близкия за тях човек – съпруг за Л., баща за
Б. и Н. и син за М..
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че починалият е бил на 44г. години /в
активна трудоспособна възраст и реално е полагал труд в България по изграждане на
9
газопровод към датата на ПТП през 2020г./, с когото според свидетелските показания,
ищците са живеели сплотено и задружно повече от 20 години заедно. М. е починал на 44 г.,
в разцвета на силите си, бил е жизнен и трудоспособен, като е полагал труда извън родината
си, именно за да осигурява издръжката на семейството. Смъртта му е внезапна, неочаквана
и много травмираща, тъй като отношенията помежду им били основани на нормалните за
връзката взаимна обич, привързаност, морална и материална подкрепа. Към момента на
смъртта съпругата му е била на 40 години, а синовете му Н. и Б. съответно на 19 и на 17 г.
Л. и М. са семейство от 1999г., когато са сключили граждански брак, връзката им е била
основана на взаимна обич и уважение, не са се разделяли никога, семейството било
сплотено, задружно, като стожер на всички бил М., разчитали на него за съвети, подкрепа,
издръжка, която той им осигурявал всеотдайно и безрезервно. Л. е загубила най-близкия си
и любим човек, партньорът, с когото е изградила дом и семейство и с когото е очаквала да
изживее живота до неговия край. Завинаги е лишена от Л.та, моралната и материална
подкрепа, останала без опора в живота и натоварена с отговорността сама да бъде опора на
двамата си синове. Несъмнено загубата на любимия човек е непрежалима, довела до тежки
емоционални преживявани, психическа травма, от която все още не се е възстановила
напълно. Изпаднала е в депресия и не предприема нищо в дома си, поради което по-
големият син се налага да бъде отговорен за всички вкл. в битов план.
Що се отнася до синовете на М. - все още учащи тинейджъри само на 17 и 19 години,
двамата завинаги са останали без Л.та, подкрепата и грижите на своя баща, който не може да
бъде заместен от майката. Фигурата на бащата в тази им възраст, на прага на
самостоятелния им живот, е особена значима за справянето им с трудностите в живота, за
насочването им към професия и реализация, за изграждането им като мъже със свои
отговорности, както и за формирането им като личности . И двамата са разчитали на
подкрепата на баща си като стожер на семейството както морално, така и материално. Н.
като по-голям се е наложило да поеме мъжките задължения в семейството и грижата за
майка си. Б. тъкмо е започнал обучението си като студент след завършване на училище. И
двамата са приели тежко смъртта на баща си, не могат да приемат загубата му, като животът
им коренно се променил. Всички били в шок от ненавременната му и неочаквана смърт,
изпитвали и все още изпитват неописуема мъка, избягват социални контакти, станали
затворени и мълчаливи, често говорят за баща си.
Майката на починалия към 2020г. е била на 71 години, връзката със сина й М. Г. е била
силна, разчитала на него за морална подкрепа и грижи, каквито й е оказвал постоянно, тъй
като са живеели в едно населено място. Не може да преживее смъртта на детето си, въпреки
наличието на други деца, постоянно посещава гроба му и не сваля черната кърпа от главата
си. Загубата на дете, независимо от възрастта му, винаги води до негативни емоции и
преживявания и е непреодолима за майката.
Обстоятелството, че ищците са граждани на Украйна, какъвто е бил и пострадалият М. Г., не
обуславя прилагане на други критерии при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, предвид сключване на договора за застраховка между български
10
правни субекти и настъпване на застрахователното събитие на територията на Р България,
съответно приложимо към спора е българското материално право и относимата съдебна
практика. Известието за смъртта е причинило голям шок на ищците, които са изпитали
силни душевни болки и страдания, дължащи се не само на особената близост между тях
предвид родствената им връзка, но и поради съвместното съжителство през годините, в
които са споделяли всички радостни и трудни моменти, като сплотено и задружно
семейство. Смъртта на техния съпруг, баща и син, по този нелеп и жесток начин, е
причинило и продължава да причинява на ищците душевни болки и страдания, които трудно
могат да намерят компенсация. Факта, че в момента цялото население е подложено на
принудителна миграция с оглед провеждане на военна операция на територията на Украйна
прави още по-несигурно изобщо тяхното съществуване при липсата на фигурата на бащата
на семейството, който е бил опора за всички ищци. Върху главниците се лихви за забавено
изпълнение, считано от 05.12.2020г. - датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото събитие.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната осъдителна част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 200 000 лв. като жалбата на застрахователя е неоснователна.
Затова в негова полза не се дължат разноски за настоящата инстанция.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължат в полза на въззиваемите страни
направените разноски за въззивното производство, но такива няма и не следва да се
присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 166/23.06.2022г. постановено по гр.д.№ 145/21г. по описа ОС-
Монтана, ГО, и решение постановено на 24.06.2022г. за поправка на ЯФГ в диспозитива на
Решение № 166/23.06.2022г., по реда на чл.247 ГПК /неразделна част от него/, в обжалваната
осъдителна част за разликата над 80 000 лв. до 130 000 лв. за всеки от ищците.
Решението е постановено при участието на ЛИОНТУРС 1991 ЕООД, ЕИК *********,
гр.Чипровци като трето лице помагач на ответника.
В осъдителната част - до 80 000 лв. неимуществени вреди за всеки от ищците, както и в
отхвърлителната за имуществени вреди, решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12