№ 6102
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100501277 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 16850/18.10.223 г. по гр. д. № 59757/2022 г. по описа на
СРС, 45 състав е признато за установено в отношенията между страните по
предявения от И. С. Б. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателени
установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК, че И. С.
Башиноваска не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на
4165,78 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от 07.11.2006 г. до м. 04.2009 г., ведно със законната лихва за периода
от 06.11.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на
982,90 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.11.2009 г. до
16.10.2009 г. и сумата в размер на 586,85 лева за разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 06.02.2013 г. в производството по ч. гр. д. №
12580/2009 г. по описа на СРС, 91 състав и въз основа на което е било
образувано изп. д. № 2522/2013 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 в КЧСИ, с
район на действие, района на СГС, поради обстоятелството, че вземането е
погасено по давност.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 310585/02.11.2023
1
г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени съображения
за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд неправилно е приел, че последното изпълнително
действие е извършено на 08.04.2013 г., с налагане на възбрана. Не било
съобразено, че на 31.01.2014 г. била наложена възбрана на притежаван от
длъжника имот. Правилно било възприето, обаче, че молба за извършване на
изпълнителни действия била подадена на 27.03.2020 г. Неправилно в тази
връзка било прието, че давността била изтекла, като е възприел, че тя е
започнала да тече от по-ранна дата. Не било съобразено Тълкувателно
решение № 3/28.03.2023 г. според, което до 26.06.2015 г. давност не е текла
при образувано изпълнително дело. Поддържа, че с подаване на молба за
извършване на изпълнителни действия на 27.03.2020 г. давността била
прекъсната. Моли обжалваното решение за бъде отменено изцяло и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Моли да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия 14358/17.01.2024 г. с вх. № 59757/2022 г. В отговора са
изложени съображения за правилност на първоинстанционното решение.
Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 59757/2022 г. по описа на СРС, 45 състав е
образувано по искова молба, подадена от И. С. Б. против „Топлофикация
София“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищцата твърди, че срещу нея е образувано изпълнително дело №
20138380402522 на ЧСИ М.Б., по молба на ответника, въз основа на
изпълнителен лист, издаден срещу ищцата на 06.02.2013 г. по ч.гр.д. №
12580/2009 г. по описа на СРС, 91 състав за плащане на сумата в размер на
4165,78 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от
07.11.2006 г. до 04.2009 г., ведно със законната лихва считано от 06.11.2009 г.
2
до окончателното плащане на вземането, както и за сумата от 982,90 лева –
мораторна лихва за периода от 07.11.2006 – 16.10.2019 г., както и сумата в
размер на 586,85 лева – разноски по делото. Поддържа, че не дължи сумите,
тъй като вземането на ответника е погасено по давност. Изпълнителното дело
било образувано по молба на взискателя на 01.03.2013 г., като след
образуването му били предприети изпълнителни действия, но последното от
тях било на 04.02.2014 г., поради което и изпълнителното производство било
прекратено, считано от 04.02.2016 г., като извършени действия след
прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК не можели да породят правно действие и да спрат или прекратят
погасителната давност. Моли да бъде признато да установено, че не дължи
сумите, за които е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително
дело.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника
„Топлофикация София“ ЕАД, с който заявява, че оспорва предявения иск.
Твърди, че изпълнителното производство е образувано на 01.03.2013 г., като с
образуване на изпълнителното дело било поискано извършване на
изпълнителни действия и на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ било възложено
извършването на изпълнителни действия. Твърди, че по изпълнителното дело
били извършвани изпълнителни действия, с които погасителната давност е
прекъсвана, Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В мотивите на обжалваното решение е прието, че давността относно
спорното вземане е започнала да тече от 08.04.2013 г., като последното
изпълнително действие, с което е прекъсвана било извършено на тази дата
като приема, че изпълнителното дело било прекратено и не зачита
извършените след това изпълнителни действия.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
3
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви
иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. В чл. 439 от ГПК е предвидена възможност
за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на
изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Същото право има и длъжникът в производството
по издаване на заповед за изпълнение, която е влязла в сила. Предмет на
делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът
цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен
лист по гр.д. № 12580/2009 г. по описа на СРС, 91 състав не съществува,
респективно не подлежи на принудително изпълнение.
С оглед изложените от страните твърдения спорен между страните е
въпросът дали правото на принудително изпълнение процесното вземане е
погасено по давност. В тежест на ответника е било да установи, че в хода на
образуваното по издадения изпълнителен лист, е предприел действия, с които
е прекъсната давността.
От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на
Заповед за незабавно изпълнение от 09.11.2009 г. по гр.д. № 12580/2009 г. по
описа на СРС, 91 състав е издаден изпълнителен лист от 06.02.2013 г., с който
И. С. Б. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
4165,78 лева, представляваща дължима продажна цена за доставена топлинна
енергия за периода от 07.11.2006 – 04.2009 г., ведно с мораторната законна
лихва върху тази сума от ГПК – 06.11.2009 г. до окончателното й плащане,
сумата от 982,90 лева, представляваща законната мораторна лихва, изтекла за
периода от 07.11.2006 г. до 16.10.2009 г., както и направените разноски.
По молба вх. № 10600/01.03.2013 г. на взискателя „Топлофикация
София“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 20138380402522 по описа на
ЧСИ М.Б., с район на действие Софийски градски съд. С молбата взискателят
направил искания за предприемане на изпълнителни действия и е възложил на
съдебния изпълнител предприемането на изпълнителни действия. На
13.03.2013 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника,
4
като на 11.04.2013, 24.04.2013 г. и 04.02.2014 г. е наложена възбрана на
недвижими имоти, собственост на ищцата. С молба от 27.03.2020 г.
взискателят е направил ново искане за предприемане на изпълнителни
действия.
По отношение на давността относно вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 117,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и давността е винаги
петгодишна. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВКС, с
която настоящият съдебен състав следва да се съобрази при постановяване на
решението си, а именно определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. №
2566/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 1722/2021 г., IV ГО и др. Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4063/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. №
1030/2022 г., IV г. о., ГК.
С оглед разпоредбата на чл. 116, б. „б“ от Закона за задълженията и
договорите и при съобразяване на задължителните постановки на т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. давността се прекъсва с предприемането на
кое да е изпълнително деиствие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Взискателят следва да иска насочване на изпълнение към
имущество на длъжника, когато не се осъществява изпълнение, т. е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или
безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски,
не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. (В
този смисъл Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а така
също и Решение № 127/12.07.2022 г. по гр.д. № 2884/2021 г. по описа на ВКС,
III ГО).
5
С Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. прието
задължително тълкуване на приложимите норми и според него погасителна
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Следователно и доколкото се установява от събраните по делото
доказателства, че последното изпълнително действие – възбрана на недвижим
имот е предприето на 04.02.2014 г., то следва да се приеме, че давността
относно вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г. Преди изтичането й,
обаче, взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е подал молба за
предприемане на изпълнителни действия, с която я е прекъснал на 27.03.2020
г.
Неправилен е изводът на съда, че след прекратяване на изпълнителното
дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК направените от взискателя
искания, не пораждат правно действие и не се отразяват на давността. С
Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2023 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
задължително тълкуване относно спорния въпрос и е прието, че погасителната
давност се прекъсва с действията, предприети по изпълнително дело, по което
е настъпила перемпция. Следователно и доколкото към датата, на която
взискателят е подал молба за предприемане на изпълнителни действия по
отношение на ищцата преди изтичане на 5-годишен давностен срок, започнал
да тече от 26.06.2015 г., процесните вземания не са погасени по давност.
Следователно предявеният иск се явява неоснователен и обжалваното
решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските
Съгласно чл. 78, ал.1 и 3 и ал. 8 от ГПК въззиваемата следва да бъде
осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционния съд и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, както и сумата от
114,72 лева – платена държавна такса за въззивна жалба.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 16850/18.10.223 г. по гр. д. № 59757/2022
г. по описа на СРС, 45 състав и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. Б. ЕГН-**********, гр. София, ж.к.
******* против „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК – *******, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. ******* иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 от ГПК с искане да бъде установено, че И. С. Б. не дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 4165,78 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия за периода от 07.11.2006 г. до м.
04.2009 г., ведно със законната лихва за периода от 06.11.2009 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 982,90 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 07.11.2009 г. до 16.10.2009 г. и
сумата в размер на 586,85 лева за разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 06.02.2013 г. в производството по ч. гр. д. № 12580/2009
г. по описа на СРС, 91 състав и въз основа на което е било образувано изп. д.
№ 2522/2013 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 в КЧСИ, с район на
действие, района на СГС, поради обстоятелството, че вземането е погасено по
давност като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 78, ал. 8 от
ГПК И. С. Б. ЕГН-**********, гр. София, ж.к. ******* да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ******* сумата от 114,72 лева, представляващи
направени във въззивното производство разноски, както и сумата от 250 лева
– юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното и въззивното
производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7