Р Е Ш
Е Н И Е
№ 166
Гр. Перник, 12.10.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар Анна Манчева, като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 263 по описа за 2022
година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Н.В.Н., с ЕГН **********,***,
чрез адвокат И.М. ***, офис 3 против Заповед № 313з-1104 от 16.06.2022 година
на директора на ОДМВР Перник, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „Забрана за повишаване в длъжност“ за срок от 1 /една/ година.
Жалбоподателят счита, че атакуваният административен акт
е необоснована и незаконосъобразна, издадени при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на
материалния закон, а също така и несъответстваща на целта на закона. По
същество излага доводи за това, че в заповедта, с която се налага дисциплинарно
наказание не е посочена конкретна разпоредба на извършеното от страна на
жалбоподателя нарушение. Посочва също и че неправилно му е наложено по – тежко
наказание, доколкото заповедта, с която е наложеното дисциплинарно наказание за
предходно дисциплинарно нарушени е влязла в сила след извършване на второто
/настоящо/ нарушение. Счита, че дисциплинарно наказващия орган само формално е
приложил разпоредбата на чл. 206 от ЗМВР, тъй като наложеното дисциплинарно
наказание не съответства на тежестта и вида на извършеното нарушение.
В проведеното на 26.09.2022 година съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат И.М. ***,
която поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна. Претендира присъждане на направени по делото съдебни
разноски, за което прилага списък по чл.80 от ГПК. Подробни доводи развива в
представени по делото писмени бележки.
В проведеното на 26.09.2022 година съдебно заседание ответникът
по жалбата – директорът на ОДМВР Перник, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,ал. 1
от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като същата е била
подадена от активно легитимирано лице с установен правен интерес от нейното
оспорване и при спазване на сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК.
Обжалването е насочено срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол.
Дисциплинарното производство е било образувано по повод
на постъпило Писмо с рег. № 7855р-1498 от 18.02.2022 година по описа на
Дирекция „Вътрешна сигурност“ / лист 98/. Проверяващите са установили, че по
време на наряд нощна смяна на 02/03.02.2022 година от 02:30 часа до 06:03 часа
полицейските служители в наряд със служебен автомобил с рег. № СВ***КК, са отпуснати
на седалките в състояние на сън, като няма данни за изпълнение на служебните им
задължения.
Във връзка с така постъпилото писмо на Дирекция „Вътрешна
сигурност“, директорът на ОДМВР Перник издал Заповед № 1158з-5/24.02.2022
година, с която било наредено извършване на проверка по получените данни за
извършено дисциплинарно нарушение от страна на държавен служител, била
определена комисия, която да извърши проверката и нейните задачи, а също така и
срокът за приключване на същата – 30 /тридесет/ дни от датата на заповедта, т.е
до 24.03.2022 година /лист 95/.
Резултатите от извършената проверка от страна на
дисциплинарната комисия били обективирани в Справка с рег. № 1158р-2618 от
28.03.2022 година, като е предложено на младши автоконтрольор група ОДПКПД, на
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Перник за
неизпълнение на задълженията му съобразно чл. 80, ал. 1, във връзка с чл. 39, ал.
1, т. 1, във връзка с ал. 4 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 година, което
е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл.
второ от ЗМВР, на основание чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да му бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест
месеца до една година. Справката била връчена на жалбоподателят на 22.04.2022
година.
С Покана № 1158р-2978 от 06.04.2022 година комисията,
определена със Заповед № 1158з-5/24.02.2022 година е дала възможност за
запознаване със справка и материалите по проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и
даване на допълнителни писмени обяснения или възражения в срок от 24 часа от
получаване на поканата. Държавният служител е получил поканата на 10.04.2022
година, като от приложената справка /лист 35/ е видно, че в периода от 08:00
часа на 10.04.2022 година до 08:00 часа на 11.04.2022 година такива не са били
депозирани.
С Писмо с рег. № 1158р-3769 от 29.04.2022 година
събраните доказателства и изготвената справка от страна на комисията са били
изпратени на дисциплинарнонаказващият орган.
Чрез административната преписка е представена и Кадрова
справка № 313р-3677 от 04.03.2022 година, от която е видно, че служителят има
наложено дисциплинарно наказание „Порицание“, съгласно Заповед № 313з-139/02.01.2022
година, считано от 28.01.2022 година /лист 40/.
С Покана рег. № 313р-7471/ 11.05.2022 година,
жалбоподателят е бил поканена по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, във връзка с
чл. 38, ал. 3 от Инструкция № 8121з-877/ 06.07.2021 година да даде писмени
обяснения. Същият е получил поканата на 20.05.2022 година, като в срок от 24
часа, т.е. до 21.05.2022 година от негова страна не били депозирани такива,
видно от приложената справка на лист 26.
Отново с Покана рег. № 313р-9036/08.06.2022 година,
получена от служителя на 09.06.2022 година, директорът на ОДМВР Перник е дал
възможност за даване на писмени обяснения, като в срок до 10.06.2022 година,
такива не са постъпили. За извършване на тези действия и резултатите от тях, директорът
на ОДМВР е съставил Протокол № 313р-9493 от 15.06.2022 година, в който е
констатирал, че в дадения срок служителят не е депозира обяснения и възражения.
Съобразявайки се с констатациите и цялостната проверка по
случая директорът на ОДМВР-Перник е издал Заповед № 313з-1104/16.06.2022
година, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 194, ал. 2,
т. 1, предл. второ от ЗМВР, във връзка с чл. 80,ал. 1, във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 4
от Инструкция № 8123з-749 от 20.10.2014 година за реда и организацията за
осъществяване на дейност по контрол на пътното движение, чл. 200, ал. 1, т. 15
от ЗМВР, чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗМВР наложил дисциплинарно наказание „Забрана
за повишаване в длъжност“ за срок от 1 /една/ година на Н.В.Н. – младши
автоконтрольор първа степен в група ОДПКПД на Сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР Перник.
Според мотивите на заповедта служителят е наказан за
това, че по време на наряд нощна смяна на 02..2022 година – 03.02.2022 година
от 02:30 часа до 06:03 часа, в наряд със служебен автомобил с рег. № СВ *** КК
е отпуснат на седалката в състояние на сън, с което не е изпълнил вменените му
задължения по контрол на пътното движение. Заповедта е била връчена на
жалбоподателя на 21.06.2022 година, който е депозирал срещу нея жалба в
Административен съд – Перник на 27.06.2022 година.
При така установените факти, настоящият състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК,
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт
към момента на неговото издаване, като провери, дали е бил издаден от
компетентен орган, дали са били спазени изискванията установени от закона във
връзка с неговата форма, дали са били спазени процесуалните правила и
материалноправните разпоредби и дали индивидуалният административен акт е
издаден в съответствие с целта на закона.
Преценявайки фактическите обстоятелства, които са
релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт,
съобразно критериите, установени в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна
по следните съображения.
Оспорената заповед е издадена от директора на ОДМВР
Перник, който на основание чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в качеството му на служител
заемащ ръководна длъжност има правомощие да наложи дисциплинарно наказание.
Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма, с реквизити и
съдържание, посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В нея са индивидуализирани
извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които се твърди и се
приема, че е извършено дисциплинарното нарушение и е посочена правната му
квалификация. Изложени са мотиви и са обсъдени доказателства,, въз основа на
които е установена фактическата обстановка. Индивидуализирано е дисциплинарното
наказание и основанието за налагането му, а също така е посочени срокът и
органът, пред който може да се обжалва въпросната заповед. Следователно съдът
не констатира да са налице основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК, които да
доведат до отмяна на оспорения индивидуален административен акт.
Редът за провеждане на дисциплинарното производство е
уреден в чл. 205 и следващите от ЗМВР. Дисциплинарното производство се образува
при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и данни за неговия
извършител, като съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите
данни дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на съответна
проверка за това.
Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно
наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато
по зависещи от държавния служител причини, той не може да бъде изслушан или да
даде писмени обяснения. Смисълът на тази разпоредба е да осигури възможност на
дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени впечатления от
поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към
нарушението, като по този начин формира лично становище относно степента на
вината и отговорността, като същевременно предостави на привлечения към
дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си по случая, да
обясни поведението си и да представи доказателства.
В изпълнение на това свое задължение
дисциплинарнонаказващият орган два пъти е отправил покана за даване на писмени
обяснения адресирана до настоящият жалбоподател, както следва – Покана с рег. № 313р-7471/11.05.2022
година и Покана с рег. № 313р-9036/08.06.2022 година, но видно от Протокол №
313р-9493/ 15.06.2022 година същият не се е упражнил това свое право. Въз основа
на това може да се направи извод, че дисциплинарно наказващият орган при
издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е допуснал
съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила,
които да доведат до ограничаване правото на защита на дисциплинарно провинилия
се държавен служител.
На следващо място, заповедта е издадена при спазване на
сроковете, които са установени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която
разпоредба административният орган трябва в срок от два месеца от откриване на
нарушението или не по- късно от една година от извършването му да упражни
правомощията си във връзка с налагане на дисциплинарното наказание. По своята
същност този срок е преклузивен, което означава, че с изтичането му се погасява
правото на дисциплинарнонаказващият орган да упражни тези свои правомощия. Във
връзка с това, законодателят в следващата разпоредба на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР
е дал легална дефиниция на това, кога ще считаме, че дисциплинарното нарушение
е открито, като се посочва, че то ще се счита за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя, а в ал. 2 на същия член е предвидено,
че установяването на дисциплинарното нарушение ще е налице, когато материалите
от дисциплинарното производство постъпят при компетентния да наложи
дисциплинарно наказание орган. В тази връзка следва да се приеме, че заповедта
е издадена в сроковете, които са предвидени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, доколкото
същата е издадена на 16.06.2022 година, а материалите се счита, че са
достигнали до знанието на дисциплинарнонаказващия орган на 09.05.2022 година,
видно от поставената резолюция върху Справка с рег. № 1158р-2618 от 28.03.2022
година, а това означава, че едногодишният срок изтича на 03.02.2023 година, а
двумесечният преклузивен срок на 09.07.2022 година.
Наложеното дисциплинарно наказание е за неизпълнение на
разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, а именно служителят е нарушил разпоредбите на чл. 80, ал. 1,
във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 4 от Инструкция № 8123з-749 за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движене.
Според мотивите на заповедта, като нарушение е възприето бездействието на
жалбоподателя, което се изразява в това, че същият се е намирал отпуснат на
седалката, в състояние на съд, с което не е осъществил визуален контрол върху
поведението на участниците в движението и на техническото състояние на пътните
превозни средства. Установеното от фактическа страна напълно кореспондира с
горецитираните разпоредби.
Неправилни обаче са констатациите на
дисциплинарнонаказващият орган, че в случая отговорността на жалбоподателя е
следвало да бъде подведена под разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
която предвижда, че когато дисциплинарното нарушение е извършено в срока на
наложеното наказание „Порицание“, за което нарушение е предвиден налагане на
същото дисциплинарно наказание, това дисциплинарното наказание, което следва да
бъде наложено на служителя е следващото по тежест такова, а именно „Забрана за
повишаване в длъжност за срок от една до три години“. В случая т. 1 на чл. 201,
ал. 1 от ЗМВР въвежда едно квалифициращо обстоятелство, което води до
налагането на по – тежко по вид наказание, но налагайки го дисциплинарно
наказващият орган е нарушил материалния закон, доколкото разпоредбата предвижда
налагането му да става само, ако в срока на предходно наложеното дисциплинарно
наказание „Порицание“ служителят е извършил ново дисциплинарно нарушение, за
което е предвидено налагане на същото наказание. Това означава, че трябва да
бъде налице влязла в сила заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“
спрямо същото лице. От мотивите на заповедта, а и от представената чрез
административната преписка кадрова справка става ясно, че спрямо служителят и настоящ
жалбоподател е протекло предходно дисциплинарно производство, което е завършило
със Заповед № 313з-139/27.01.2022 година на директора на ОДМВР Перник, с което
му е било наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца.
Посочва се също и, че тази заповед му е връчена на 28.01.2022 година. Липсват
обаче доказателства, от които да е видно, че към момента на извършване на
нарушението, а именно 03.02.2022 година, Заповед № 313з-139/27.01.2022 година
на директора на ОДМВР Перник да е била влязла в сила. Доказването на този факт
е от съществено значение с оглед ангажирането на дисциплинарната отговорност на
лицето по силата на чл. 201,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като същото се явява квалифициращо обстоятелство,
налагащо по – тежко наказание.
В разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
законодателят подробно и изчерпателно е посочил хипотезите, при които следва да
се наложи наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три
години“. Доколкото се установява, че липсват безспорни доказателства относно
влизането в сила на горецитираната заповед, която се явява част от фактическият
състав, обосноваващ налагането на дисциплинарно наказание по чл. 201, ал. 1, т.
1 от ЗМВР, то може да се направи извод, че в случа дисциплинарно наказващият
орган е допуснал грешка при прилагане на материалния закон, което налага отмяна
на оспорваната в настоящото съдебно производство заповед.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав
счита, че оспорената Заповед № 313з-1104 от 16.06.2022 година, издадена от
директора на ОДМВР Перник е незаконосъобразна, като постановена в противоречие
с материалния закон и като такава следва
да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 от АПК.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора, жалбоподателят има право на
разноски. Искането за присъждането им е направено своевременно, като за същото
е представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя сумата в общ размер на 410 /четиристотин и десет/
лева, от които 10 /десет/ лева, представляващи внесена държавна такса и 400 /четиристотин/
лева платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 313з-1104/16.06.2022
година на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник,
с която на основание чл. 204, т. 3 и чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 1,
предл. второ от ЗМВР, във връзка с чл. 80, ал. 1, във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 4
от Инструкция № 8123-з-749 от 20.10.2014 година за реда и организацията за
осъществяване на дейности по контрол на пътното движене, чл. 200, ал. 1, т. 15
от ЗМВР и чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на Н.В.Н., с ЕГН **********,*** му е наложено
дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност“ за срок от 1 /една/ година,
като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи- Перник да заплати на Н.В.Н., с ЕГН **********,*** сумата от 410 /четиристотин
и десет/ лева, представляваща направени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
Съдия:/п/