Определение по адм. дело №2906/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166 от АПК вр.чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на И. Х. И., [ЕГН], от [населено място], [община], [област], [улица], чрез пълномощник – адв. Е.П., против Заповед № [Наименование]/24.11.2025г. на Мл. автоконтрольор към РУ 04 при ОД на МВР-[област], за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ по чл.171, т.1, б.3“гг“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 6 месеца.

С жалбата се иска отмяна на оспорената, като незаконосъобразна. Релевирано е особено искане, на основание чл.166, ал.2 от АПК съдът да постанови спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Твърди се, че изпълнението на мярката ще доведе до невъзможност да изпълнява за дълъг период трудовите си задължения като шофьор, която служба е съобразена с пожизнено определената му 54 % трайно намалена работоспособност, съобразно Експертно решение /ЕР/ № 92600 от заседание на ТЕЛК № 132/11.07.2024г. Счита се, че последното би довело до уволнението и оставането му без средства, с оглед невъзможността за си намери работа съобразена с ограничените дейности, които може да извършва.

С жалбата са представени: Трудов договор № 188/01.11.2007г. и Допълнително споразумение № 366/17.01.2025г. към трудовия договор, видно от които, считано от 01.11.2007г. жалбоподателят И. Х. И. работи по трудово правоотношение с „МБАЛ Света Анна- [област]“ АД на длъжност „шофьор“, и работно място „Административно стопански блок, Стопански отдел, Звено „Санитарен автотранспорт“

В изпълнение на съдебно разпореждане с писмо с.д. № 20291/03.12.2025г. от ответника е представена административната преписка, като в същото не е изразено становище по особеното искане.

 

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:

Искането е депозирано спрямо акт, който е оспорен по предвидения в АПК ред, като по жалбата е образувано настоящото адм.дело № 2906/2025г. Видно от представените с преписката доказателства, заповедта е връчена на И. на 24.11.2025г., а жалбата против нея е подадена на 02.12.2025г., т.е. в законоустановения срок. Същата се явява допустима за разглеждане, което обуславя и допустимостта на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената с нея заповед.

По неговата основателност съдът съобрази следното:

Със заповедта, чието спиране на изпълнение се иска, Мл. автоконтрольор към РУ 04 при ОД на МВР-[област], е наредил налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.3“гг“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 6 месеца, заради управление на МПС с прекратена регистрация - нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Видно от приложения към преписката АУАН № 4845505/24.11.2025г., съгласно справка ОДЧ няма сключена „Гражданска отговорност“.

Доколкото заповедта е издадена на основание чл.171 от ЗДвП, като съгласно чл.172 ал.6 от с.з. жалбата не спира изпълнението й, освен ако съдът не разпореди друго, същата подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. В цитираните разпоредба обаче не се съдържат основанията, при наличието на които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което, на осн. чл.172, ал.5 от ЗДвП приложение следва да намери общата норма на чл.166 ал.2 от АПК. Последната дава възможност съдът да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В случая административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на нормативен акт и административният орган, издал този административен акт не е длъжен да излага мотиви относно съществуването на предвидените в чл.60 АПК условия. Законодателят е приел, че този акт подлежи на предварително изпълнение, поради важността на обществения интерес, който обслужва, като се презюмира една или всички предпоставки в чл.60 ал.1 АПК.

Предвид описаната нормативна уредба, именно молителят е този, който следва да твърди и да доказва значителна или трудно-поправима вреда.

Съдът намира, че в случая безспорно се установяват настъпването на такива от предварителното изпълнение на ЗПАМ. Представените с жалбата доказателства относно заеманата от оспорващия И. трудова длъжност „шофьор“, за която безспорно е необходимо свидетелство за управление и която е съобразена със здравословното му състояние, надлежно установено с експертно решение на ТЕЛК, както и възрастта на лицето обуславят извод, че лишаването му от притежавания от него СУМПС би довело до невъзможност да изпълнява за продължителен период от време служебните си задължения, което предполага и възможността да бъде уволнен. Респ. за него да настъпят значителни вреди, надхвърлящи рамките на необходимото.

Съдът също така съобрази и обстоятелството, че още на 26.11.2025г. /датата следваща тази на установяване на нарушението/ от жалбоподателя е сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Предвид горното, съдът намира, че са налице основания за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение.

Воден от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

СПИРА предварителното изпълнението на Заповед № [Наименование]/24.11.2025г. на Мл. автоконтрольор към РУ 04 при ОД на МВР-[област], с която на И. Х. И., [ЕГН], от [населено място], [община], [област], [улица], е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.3“гг“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 6 месеца.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщението.