№ 201
гр. К., 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510100159 по описа за 2023 година
Гражданско дело № 159/2023 г. по описа на Районен съд- К. е
образувано от Р. Т. М., ЕГН ********** и Г. К. М., ЕГН **********, чрез адв.
И. Н., АК-С.З. против: Г. И. К., ЕГН ********** с правно основание: чл. 87,
ал. 3 ЗЗД.
Ищците чрез процесуалния си представител сочат, че на *******. с
нотариален акт *****, рег.№****, нот. дело № *****г. на нотариус П. К. е
рег.*** вписана в Нотариалната Камара гр. С. с район на действие КРС,
прехвърлили на сина на ищцата - Г. И. К., собственият им недвижим имот,
придобит по време на брака им и представляващ СИО, а именно: ДВОРНО
МЯСТО с площ от ************, който по сега действащия устройствен
план, одобрен със заповед №******г. на Община К., съставлява урегулиран
поземлен имот *****************, по плана на с. Д., ул.“*****” *******/,
общ. К., област С.З., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна
кухня, навес и други подобрения, при граници на имота по скица: от две
страни улица, имот *********, срещу задължението на приобретателя - Г. И.
К. за минали, настоящи и бъдещи издръжки и гледане на тях прехвърлителите
- Р. Т. М. и Г. К. М. до края на жИ.та им, било лично или чрез трето лице,
като им осигурява всичко необходимо за един спокоен и нормален жИ.т,
какъвто водили до сега и при условието, че те прехвърлителите - Р. Т. М. и Г.
К. М. си запазват изключителното и безвъзмездно право на ползване и
обитаване на гореописания имот, до края на жИ.та си заедно и поотделно.
Твърдят, че при прехвърлянето на имота били уверени, че в трудни за тях
моменти, приобретателят на имота - син на ищцата, щял да откликва на
нуждите и проблемите им и ще им помага в тяхното разрешаване. Били
разочаровани от факта, че почти непосредствено след прехвърлянето на
имота, приобретателят преустановил напълно грижите си спрямо тях, като
изцяло се дезинтересирал от проблемите им. През изтеклите четири години
1
от прехвърлянето на имота, докато ответникът нехаел за потребностите им,
всички разходи, необходими за издръжката и прехраната им, се покривали
изцяло от тях, като много често в случай на нужда им помагали приятели и
съседи. Твърдят, че през последните две години, поведението на ответника
спрямо тях станало неуважително и арогантно. Били подложени на постоянен
психически тормоз от негова страна, били обиждани и ругани от него, като
спрямо втория ищец нерядко ответникът отправял заплахи и закани за
физическа саморазправа спрямо него, че ще бъде ликвидиран и унищожен.
Сочат, че били на преклонна възраст, с не големи пенсии и доходи, които
трудно покривали ежедневните им нужди, имали и множество дългогодишни
съпътстващи заболявания, ежедневно се нуждаели от прием на медикаменти.
През изтеклите четири години от прехвърлянето на имота, ответникът не
полагал преки и непосредствени грижи за тях и не им предоставял парични
средства за издръжката им, но били принудени да заплащат всички разходи за
храна, отопление, изразходвана ел. енергия, вода и да си закупуват
медикаменти с оглед заболяванията им. Молят съда на основание чл. 87, ал. 3
от ЗЗД да постановят съдебно решение, с което: Да развали изцяло сключения
на *******. с нотариален акт *****, рег.№ ****, нот. дело № ***г. на
нотариус П. К. с рег.*** вписана в Нотариалната Камара гр. С. с район на
действие КРС, между тях ищците - Р. Т. М. и Г. К. М., в качеството им на
прехвърлители по договора от една страна и приобретателя на имота - Г. И. К.
от друга, договор за прехвърляне на недвижим имот, придобит по време на
брака им, представляващ СИО, а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ от
************, който по сега действащия устройствен план, одобрен със
заповед №******г. на Община К., съставлява урегулиран поземлен имот
V************* /, по плана на с. Д., ул.“*****” *******/, общ. К., област
С.З., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, навес и други
подобрения, при граници на имота по скица: от две страни улица, имот
*******, срещу задължението на приобретателя - Г. И. К. за минали,
настоящи и бъдещи издръжки и гледане на тях прехвърлителите - Р. Т. М. и Г.
К. М. /ищци в настоящото производство/ до края на жИ.та им, било лично или
чрез трето лице, като им осигурява всичко необходимо за един спокоен и
нормален жИ.т, какъвто водили до сега и при условието, че те
прехвърлителите - Р. Т. М. и Г. К. М. си запазват изключителното и
безвъзмездно право на ползване и обитаване на гореописания имот, до края на
жИ.та им, заедно и поотделно, поради виновно неизпълнение на насрещното
задължение по договора от страна на ответника и приобретател на имота.
Претендират за разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмени отговор от ответника. На
същия са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията към
нея. Сочи, че през м.септември месец, 2018 година Р. Т. М. отишла при него с
молба да му прехвърли къщата в с. Д., защото имало вероятност да бъде взета
от банката или от лихвари. Той няколкократно й отказал, но тя била
настоятелна, като допълнила, че мъжът и имал любовница и искал да
прехвърля неговата част на нея. Съгласил се. Твърди, че през тези години, а и
преди това им помагал много не само финансово, но и с труд. Водил Р. Т. М.
на лекар в С.З.. Г. К. М. в продължение на два месеца го карал до работата му
и го вземал, защото колата му била развалена.Също така го викали да им оре
двора с мотофреза. Постоянно им давал пари. Имало случай, в който им
изкупил 50 кг. картофи, които били произвели. Постоянно му искали пари за
това, че колата се развалила, затова че Г. К. М. щял да заминава да работи в
2
Гърция, изтеглил им бърз кредит, като го уверявали, че ще го плащат
редовно, но това не се случило и се наложило той да го изплаща. Винаги като
ходил у тях, носил и хранителни продукти. Р. Т. М. започнала да се меси в
личния му жИ.т и се скарали. Тя и мъжът й му забранили да ходи у тях. Пред
брат му Г. К. М. заявил, че ще го разори финансово. Започнали да му пукат
гумите на буса и на колата в продължение на една година. Имал снимков
материал. Подавал жалба в полицията срещу тях. Относно свидетелите от
тяхна страна, ги е нямало, когато той им давал пари и им помагал.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира за установено следното:
Видно от нотариален *** от *******., т*** рег.№****, нот. дело №
*****г. на нотариус П. К. е рег.*** вписана в Нотариалната Камара гр. С. с
район на действие КРС, ищците, са прехвърлили на ответника срещу
задължение за гледане и издръжка до края на жИ.та си собствеността върху
следния техен недвижим имот, представляващ СИО, а именно: ДВОРНО
МЯСТО с площ от ************, който по сега действащия устройствен
план, одобрен със заповед №******г. на Община К., съставлява урегулиран
поземлен имот *****************, по плана на с. Д., ул.“*****” *******/,
общ. К., област С.З., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна
кухня, навес и други подобрения, при граници на имота по скица: от две
страни улица, имот *********, срещу задължението на приобретателя - Г. И.
К. за минали, настоящи и бъдещи издръжки и гледане на тях прехвърлителите
- Р. Т. М. и Г. К. М. до края на жИ.та им, било лично или чрез трето лице,
като им осигурява всичко необходимо за един спокоен и нормален жИ.т,
какъвто водили до сега и при условие, че те прехвърлителите - Р. Т. М. и Г. К.
М. си запазват изключителното и безвъзмездно право на ползване и обитаване
на гореописания имот, до края на жИ.та си заедно и поотделно, при запазено
пожизнено право на ползване.
За процесния имот са представени удостоверение за данъчна оценка и
актуална скица №******** г., издадена от Община К..
Представена е медицинска документация за здравословното състояние
на прехвърлителите по договора- анамнеза за консулт с кардиолог, издадена
на името на ищцата от 13.07.2020г.; амбулаторни листове от 24.06.2022г. и от
14.09.2022г. и от 26.02.2021г; копия от рецептурните им книжки.
Видно от Удостоверение изх.№ № 1******** г., издадено от ТП на
НОИ С.З., пенсията, ведно с добавките на Р. Т. М., за периода от м.12.2021 г.
до м. 11.2022 г. – варира от 380,09 лева до 445,02 лева за всеки месец.
Видно от Удостоверение изх.№ № ******** г., издадено от *****
ЕООД гр. К., пенсията, общият брутен на Г. К. М., за периода от м.11.2021 г.
до м. 10.2022 г. – е в размер на 7899,35 лева.
Представено е удостоверение от ,,Алианц Банк България‘‘АД, съгласно
което Г. И. К., ЕГН **********, към 27.02.2023 г. ползва ипотечен кредит с
договор №***** от 16.10.2019 г. с разрешен размер 62000 лв. и месечен
размер на 376,23 лв.
Приета е и справка, издадена от ТД на НАП Пловдив, за периода от
01.11.2018 г. до 31.01.2023 г., съдържаща данни за различни осигурители.
По делото се събраха гласни доказателства.
3
Свидетелката С.С.Т., без родство на страните сочи, че познава Р. и Г.
от 25 години, познава и Г.. Р. и Г. прехвърлили процесния имот през 2018 г.
на Г. чрез договор за гледане и издръжка. Г. трябвало да се грижи за тях, но
от 3-4 години не са го виждали да полага грижи за тях. Не го виждали да
идва. За ищците се грижили тя и още едно семейство, помагали им финансово
и с труд. Пенсията на Р. била минимална, трудно им било през зимата за
отоплението, давали им пари за дърва, храна, сметки. Не била виждала и
друг човек, ангажиран от Г., да идва да помага на Р. и Г..
Свидетелката Т.А.Н., без родство със страните, сочи, че познава
страните от 20 години. Живеели в село Д.. Г. бил в С.. Ищците
прехвърлили имот на Г. преди 5 години срещу гледане, но от 2-3 години не
е виждала Г. да ходи при тях. Скарали се, ответникът не искал да се грижи
за тях. Когато Р. и Г. имали нужда от пари, са й искали, взимали пари назаем.
Преди дни им купила лекарства, не им взела пари. Р. имала високо кръвно,
имали разправии. Заявява, че веднъж сварила Г. в къщата на ищците преди
2-3 години.
Свидетелят Н. И. К., брат на ответника, желае да свидетелства, сочи, че
помагали и двамата с брат си /ответника/ на Р. и Г.. Той им пращал пари,
като се връщал от Г. винаги им помагал. Сочи, че живеел в Г., последно
през месец ноември бил в отпуска и им помагал тогава.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните правни изводи:
Правата на прехвърлителя по договор за прехвърляне на собственост
срещу задължение за грижи и издръжка се основават на прехвърленото право
на собственост, а правата на приобретателя по такъв договор-на изпълнението
на задълженията за издръжка и гледане, поради което в тежест на
приобретеля е да докаже, какво е изпълнил по договора.
В случая е предявен иск за разваляне на валиден договор за гледане и
издръжка от двамата прехвърлители по сделката. Няма спор по делото, че
ищците прехвърлили през 2018 г. на сина на първата ищца, техен недвижим
имот в режим на СИО. В тази връзка правата на ищците да поискат разваляне
на сделката се простират до обема на техните лични права, т.е. до целия
процесен имот. В този смисъл, както и по- горе вече се отбеляза, ищците имат
право да търсят разваляне на сделката до размера на своите идеални части от
собствеността, а именно-за целия имот. До този размер искът се явява
допустим и следва да се разгледа по същество, като се обсъди въпросът
изпълнено ли е задължението на преобретателя, за да се породи основанието
за разваляне на съглашението.
Общият принцип, заложен в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, предвижда, че, когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, а,
когато се касае за договори, свързани с прехвърляне на вещни права върху
недвижим имот, развалянето става по съдебен ред- ал. 3.
Договорът за издръжка и гледане е алеаторен такъв и с неговото
сключване се прехвърля правото на собственост върху имота, като
преобретателят трябва за в бъдеще да изпълнява задължението си по
доставяне на грижи и издръжка. Именно в хипотезата, в която той не го
изпълнява, се поражда основанието за разваляне на договора, като в тежест на
4
ответника е да докаже факта на изпълнението на съглашението, а в тежест на
ищеца- нуждите на прехвърлителя от грижи и издръжка, както и
необходимите средства за издръжка и естеството на грижите.
Първо, следва да се отбележи, че по общо правило един двустранен
договор се разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжникът
отговаря с едностранно изявление от кредитора, което трябва да съдържа
подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е
настъпил, или пък той настъпва по силата на изявлението. Ако посоченият
срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, в случай, че длъжникът не
изпълни до изтичането му, а пък ако изявлението не съдържа срок или той е
недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до
изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Затова
с исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор,
независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е
посочен никакъв срок или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се
счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на
производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на
обстоятелствата срок. В тази връзка се явява без никакво значение
обстоятелството, че в случая липсва отправено писмено предупреждение
преди подаване на исковата молба, тъй като с нея ищецът валидно може да
упражни правата си да развали процесния договор.
На второ място, прието е, че съдържанието на насрещните права и
задължения по един алеаторен договор като настоящия се определя по
съгласие на страните, които според чл. 9 от ЗЗД могат свободно да определят
това съдържание, доколкото то не протИ.речи на повелителни норми на
закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на
задължението за гледане следва от постигнатото от страните съгласие с оглед
конкретиката на всеки отделен случай, предвид жизнените и битови нужди на
прехвърлителя и възможността му да се справя сам. Издръжката, ако не е
уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо
дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка.
При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 от
ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на
дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и
всички необходими грижи. В представения по делото нотариален акт освен
общото задължение за издръжка и гледане, докато са живи, има и конкретика-
,,за осигуряване на всичко необходимо за един спокоен и нормален жИ.т,
какъвто водили до сега.‘‘ При това положение издръжката включва изцяло
храна, режийни разходи, дрехи и други според нуждите на прехвърлителите,
без оглед на възможността им да се издържат сами от имуществото и
доходите си, както и полагане на грижи за здравето, хигиената и
домакинството на прехвърлителите според тяхната нужда и възможностите да
се справят сами. За да е налице точно изпълнение на същия от страна на
длъжника, той следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и
издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите му от
място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване,
лекарства и други ежедневни нужди. Точното изпълнение на поетите
задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи и
натурална издръжка непрекъснато и ежедневно. В обобщение, при всички
случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според
уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се
5
счита за съществено и поражда право за разваляне на целия договор, а не
само до обем, определен с оглед времето на неизпълнението.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства обаче не се
установява изпълнение на договора от страна на ответника. Както вече
посочи, изцяло в негова тежест е да докаже, че е осигурявал грижи и
издръжка на прехвърлителите. От свидетелските показания, ангажирани от
ищците, въобще не се установява подобно нещо, дори точно обратното-
никаква заинтересованост спрямо възрастните хора, липса на каквото и да е
внимание и отношение към тях. От свидетелските показания се установява, че
ответникът не е помагал на ищците от няколко години, не се грижил за тях.
Други хора се грижили за възрастните хора, помагали им със средства за
дърва за отопление, храна, лекарства и сметки. Свидетелят от страна на
ответника, негов брат, сам посочи, че работил в Г. и помагали на ищците,
когато се прибирал в България, но последно ги посетил през месец ноември.
Дори и да се приеме, че е имало някакви епизодични прояви на
заинтересованост по отношение на прехвърлителите, това въобще не
представлява полагане на грижи за тях, защото задължението по договора е
неделимо и продължително. Неделимо означава, че е недопустимо то да се
разделя на периоди, да не се извършва цялостно или да не се предоставя в
пълен обем, а под продължително се разбира, че то е дължимо ежедневно,
постоянно и по всяко време. От една страна, гласните доказателства
категорично не установяват дължимото изпълнение по договора, доколкото
дори и свидетелят на ответника не посочва конкретни случаи на оказвана
помощ на ищците или каквато и да е друга негова активност за осигуряването
на издръжка и грижи. Нещо повече, в периода се установи, че страните били
скарани и ответникът не желаел да полага грижи за възрастните хора /свид.
Н./, което по никакъв начин не кореспондира с добросъвестно изпълнение на
договора.
От друга страна, ищците са възрастни и болни хора, изисквало се
транспортиране до лечебни заведения, извършване на разходи за лекарства и
т. н. Няма данни тази помощ да е оказвана от ответника, а във връзка с
влошеното здравословно състояние на прехвърлителите са представени
епикризи, от които е видно тежкото им положение. Ищците страдат от
редица заболявания, налага им се редовно медикаментозно лечение, което се
заплаща. Така в случая първо прехвърлителите безспорно са имали нужда от
издръжка и гледане, защото не са имали възможност сами да си осигурят
такива поради старост и болест, а второ- ответникът въобще не е изпълнявал
задълженията си по договора според изискуемото. Естеството на
задължението за предоставяне на издръжка е гледане е такова, че всяка една
форма на неизпълнение- частично, забавено или неточно, се приравнява на
пълно неизпълнение и е достатъчна за развалянето на съглашението. В случая
дори не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД за
незначителност на неизпълнението, защото дори и при епизодично
оказваната помощ ответникът не доказва конкретно положени грижи, още по-
малко пък давана издръжка за периода от сключване на договора до момента.
Задълженията по договора на длъжника не са били извършвани цялостно и не
са били изпълнявани в пълния им обем, а това са достатъчни основания да се
приеме, че са налице изискуемите предпоставки за разваляне на договора.
Предвид всичко изложено по- горе, искът следва да бъде изцяло
6
уважен, като договорът за издръжка и гледане се развали.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът дължи на ищците направените по делото разноски. Те се
изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника им в
размер на 1200 лв., платена държавна такса - 87,96 лв., както и 11,00 лв. такса
за вписване на искова молба, т.е. разноските възлизат в общ размер от
1298,96 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален *** от
*******., т*** рег.№****, нот. дело № *****г. на нотариус П. К. е рег.***
вписана в Нотариалната Камара гр. С. с район на действие КРС, относно:
ДВОРНО МЯСТО с площ от ************, който по сега действащия
устройствен план, одобрен със заповед №******г. на Община К., съставлява
урегулиран поземлен имот *****************, по плана на с. Д., ул.“*****”
*******/, общ. К., област С.З., заедно с построените в него жилищна сграда,
лятна кухня, навес и други подобрения, при граници на имота по скица: от
две страни улица, имот *******, поради виновно неизпълнение на
договорните задължения на ответника Г. И. К., ЕГН **********, по
отношение на прехвърлителите- ищците Р. Т. М., ЕГН ********** и Г. К. М.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА Г. И. К., ЕГН **********, с адрес с. С., общ. К., ул. „Митьо
Манолов“ №2, да заплати на Р. Т. М., ЕГН ********** и Г. К. М., ЕГН
**********, и двамата с адрес: с. Д., общ. К., ул.“ ***** ” №11, направените
по делото разноски в размер на 1298,96 лева - за адвокатско възнаграждение и
заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред Окръжен съд С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7