Р Е Ш Е Н И Е
№ 436
Гр. Пловдив, 17.02.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, І отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на двадесети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 3570 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на с чл. 145 - чл. 178 от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 130, ал. 9 от Закон за туризма/ЗТ/.
Образувано е по
жалба на „Кала Енджи 2008“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление от гр. Пловдив, ул. “Опълченска“ № 17, представлявано от *** М.Г.М. против
Заповед № 19ОА2035/23.08.2019 год., издадена от кмет на Община Пловдив, с която
е отказано определянето на вид и категория на обект- заведение за хранене и
развлечение: закусвалня „Срещата“, находящ се в гр. Пловдив, административен
район „Северен“, ул. „Поп Грую“ № 1;капацитет общо - 60 места, на закрито - 40 места, на открито - 20 места,собственост
на „Кала Енджи 2008“ ООД..
По подробно
изложени съображения в жалбата се поддържа,че атакуваната заповед е издадена
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
неправилно приложение на материалния закон.Твърди се,че административният орган
е нарушил чл.35,ал.1 от АПК като не е
изпълнил задължението си да изясни
всички факти и обстоятелства от значение за издаване на акта.Поддържа се
още,че необосновано е прието,че жалбоподателят не е представил изискуемите се
документи по чл.чл.129,ал.1,т.2,б“а“ и б“б“ от Закона за туризма.
С оглед
изложеното се иска отмяна на заповедта и връщане на преписката на органа за
постановяване на административен акт за определяне категорията на обекта.Претендира
разноски по делото по представен списък по чл.80 от ГРК във връзка с чл.144 от АПК.
Ответният орган – кмет на Община Пловдив,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.Претендира
юрисконсултско възнаграждение,прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя.Представя писмено становище.
Административен
съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед и в преклузивния 14-дневен
срок от съобщаването.Видно от представената по делото разписка от 04.11.2019г.,същата
е редовна връчена на управителката на дружеството-жалбоподател,ведно с
оспорения административен акт,а жалбата
е подадена чрез *** на община Пловдив на 15.11.2019г.
С оглед горното
жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА ,като съображенията в тази насока
са следните .
От фактическа
страна се установява следното.
„Кала Енджи 2008“ ООД е подала заявление-декларация с вх. №
3-7000-9070/27.05.2019 г., за откриване на процедура по категоризиране на
туристически обект -заведение за хранене и развлечение: закусвалня
"Срещата", находящ се: Пловдив, адм.район „Северен“, ул. „Поп Грую“ №
1. Капацитет: общо - 60 места, на закрито - 40 места, на открито - 20.
Собственост: "Кала Енджи 2008" ООД, ЕИК *********. Лице, извършващо
дейност в обекта: "Кала Енджи 2008" ООД, ЕИК *********.
С решение по Протокол № 461/06.06.2019 г. Общинска експертна комисия
за категоризация на туристически обекти /ОЕККТО / /л.40 и сл./ е констатирала
непълноти
и нередовности в представените по чл.129, ал.1, т.2, б. „а” и „б” от Закон за
туризма, документи ,а именно молителят не е представил документ, удостоверяващ
въвеждането в експлоатация на обекта или друг документ удостоверяващ
законността на обекта, при спазване изискванията на Закон за устройство на
територията, от който да е видно, че може да се ползва като заведение за
хранене и развлечения.
Изпратено е
писмо до дружеството –жалбоподател за отстраняване на констатираните
нередовности в 14-дневен срок от получаването/.49/.
Постъпило е заявление
с вх. № 3-7000- 9070/27.06.2019 г./л.54/ , с приложени копия на документи:
Разрешение за строеж №193 от 11.02.1991 г./л.56/; Протокол за въвеждане в
експлоатация № 63 от 24.11.1994 г. за „кафе- аперитив”/л.57/ и копие от
допълнително споразумение от 21.11.2011 г. към договор за наем №
0291/10.05.2005 г., сключено между район „Северен”- община Пловдив и дружество
"Кала Енджи 2008" ООД/л.58/.
ОЕККТО е
разгледала представените документи на заседание, проведено на 03.07.2019 г. и е
констатирала, че в приложения документ Протокол за въвеждане в експлоатация №
63 от 24.11.1994 г., обектът е с определена функция за „кафе- аперитив”. В
заявление-декларацията за категоризиране на заведение за хранене и развлечения
дружество "Кала Енджи 2008" ООД е посочило, че желае да извършва
дейност в следния вид обект заведение за бързо обслужване - „закусвалня”.
Съгласно Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за
хранене и развлечения, избраният от заявителя вид на обекта: „закусвалня” се
характеризира като заведение за бързо хранене с разнообразен асортимент храни и
напитки, докато вписания в Протокола за въвеждане в експлоатация вид обект:
„кафе-аперитив” е заведение от групата на питейните заведения и кулинарната
продукция е много ограничена.
От представените
допълнително документи от заявителя, а именно: споразумение от 21.11.201.1 г.
към договор за наем № 0291/10.05.2005 г., сключено между район „Северен”-
община Пловдив и дружество "Кала Енджи 2008" ООД, комисията е приела,
че не става ясно, дали дружеството-жалбоподател може да извършва дейност
„ресторантьорство” в обекта. С оглед горното ОЕККТО е взела решение по т.II,1 от Протокол
№463/03.07.2019 г./л.59 и сл./, и е отправила писмо изх. № 19 РС-382/11.07.2019
г. до Председателя на ЕРГ при район „Северен” за предоставяне на информация за
договор за наем или друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето
да извършва дейност „ресторантьорство” в обекта, както и за наличие на издадено
разрешение за ползване на обекта.
С писмо изх.
№3-7000-9070/19.07.2019 г. от Община Пловдив, район „Северен” е уведомена
Комисията, че няма извършена промяна в предназначението за въпросния обект.В
писмото е посочено още,че съгласно
Решение № 11/20.01.2005г. е сключен договор за наем за срок от 10 години между Община Пловдив ,район „Северен“ и
дружество „Кала Енджи 2008“ООД.Договорът за наем е изтекъл и жалбоподателят
заплаща обезщетение за ползване.С оглед горното районната администрация е
изготвила предложение до общинския съвет относно наличните преписки по §17 от ЗУТ
за издаване на разрешение за поставяне,съгласно измененията в законовата уредба
на Община Пловдив,като обектът стопанисван от „Кала Енджи 2008“ООД е включен в последното.
Към същото писмо е приложено и писмо изх. № 19 РС-79/29.03.2019 г. от Д.К.- ***
при община Пловдив, в което е направено възражение против искането на район
„Северен” за издаване на разрешение за ползване на 9 броя обекти, включително и
на обекта, находящ се на ул. „Поп Грую” № 1,собственост на „Кала енджи 2008“ООД.
Последвало е
издаването на Протокол № 465 от 06.08.2019г. /л.85 и сл./,като ОЕККТО е взела
решение да бъде предложено на *** на община Пловдив да издаде заповед за отказ
за откриване процедура по категоризиране
на обект:закусвалня „Срещата“.Мотивите за това са,че „Кала енджи 2008“ООД не е
спазило разпоредбата на чл.130,ал.3 от ЗТ,като не е отстранило
констатираната нередовност в представените документи по преписката в предоставения срок.
Въз основа на
становището на ОЕККТО и на основание чл.130,ал.3 във връзка с ал.2 ,във връзка
с чл.129,ал.1,т.2,б.“а“ и б.“б“ от ЗТ, кметът на община Пловдив е издал
оспорената Заповед № 19ОА2035/23.08.2019
год., с която е отказано определянето на вид и категория на обект: Заведение за
хранене и развлечение: закусвалня „Срещата“, находяща се в гр. Пловдив,
административен район „Северен“, ул. „Поп Грую“ № 1;капацитет общо - 60 места,
на закрито - 40 места, на открито - 20
места,собственост на „Кала Енджи 2008“ ООД, ЕИК *********.
Заповедта е
издадена от Р.П.,*** ***№19ОА-1989/2108.2019г. на *** на община Пловдив/л.79/.
По делото
ответникът е представил административната преписка.
Към жалбата си „Кала Енджи 2008“ООД представя следните
писмени доказателства:удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с храни на заведение за бързо
хранене№ 03831/14.05.2012г. от областна дирекция по безопасност на храните към
Министерство на земеделието и храните/л.8/;договор за наем от
10.05.2005г./л.9 -л.11/;допълнително
споразумение от 21.11.2011г. към договор за наем от 10.05.2005г./л.12/;разрешение
за поставяне №16/16.10.2012г. на *** на район „Северен“,Община
Пловдив/л.13/,разрешение за поставяне №20/26.11.2012г. на *** на район
„Северен“,Община Пловдив/л.14/ и разрешение № МК-01010/2/11.01.2019г. на *** на район „Северен“,Община Пловдив,с което
е дадено разрешение за ползване на имот
общинска собственост за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019 г./л.15/.
В съдебно
заседание ,от страна на ответния административен орган ,са представени
доказателства,които на първо място не могат да бъдат ценени като такива по
делото,защото е видно,че на същите има отбелязване „заверено с копието“което не
е равносилно на заверен от страната препис.Доказателствата,които са представени
са Решение № 11,взето с Протокол №1 от 20.01.2005г. на Общински
съвет-Пловдив/л.140-л.144/,Протокол № 288/21.03.2019г. на Комисията по чл.2,ал.3 от Наредба за реда
за придобиване ,управление и разпореждане с общинско имущество ,назначена със Заповед
№17 ОА-1691/07.07.2017г. на *** на община Пловдив/л.139/.
При така
установеното от фактическа страна,съдът достига до следните правни изводи.
Заповед № 19
ОА2035 от 23.08.2019 г.на *** на община Пловдив, с която се отказва
определянето на вид и категория на туристически обекти е издадена от
компетентен орган. Видно от разпоредбата на чл. 130, ал. 3, във връзка с ал. 2
и ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ), компетентен да издава заповеди за отказ за
определяне на вид и категория на туристически обекти е съответният
категоризиращ орган - в случая това е кметът на общината (разпоредбата на чл.
12, т. 4 от същия закон). Заповедта за отказ за категоризация е издадена на
23.08.2019 год. от Р.П. - заместник-кмет „Общинска икономика, здравеопазване,
екология и управление на отпадъците” (ОИЗЕУО) в община Пловдив. В Заповед за
заместване № 190А-1989/21.08.2019 г. се установява, че функциите на кмет за
периода от 22.08.2019 г. до 26.08.2019 г. включително ще бъдат изпълнявани от Р.П.-
*** в община Пловдив. Органът- издател на обжалваната заповед е Зам.-кметът на
община Пловдив, редовно упълномощен да замества действащ кмет на общината.
Компетентността на *** на общината да издава заповеди по чл. 130, ал.З от ЗТ не
е изключителна и правомощията могат да бъдат предоставяни на негов
заместник-кмет в условията на заместване
Съдът намира,че
е спазена предвидената от закона форма и заповедта съдържа всички необходими
реквизити съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактическо
и правно основание, за да породи целените правни последици. В заповедта изрично
е посочено, че се издава на основание констатирани непълноти и нередовности в
приложените към заявлението за определяне на вид и категория на туристически
обекти документи, които не са отстранени от заявителя в рамките на
предоставения му 14 - дневен срок, като е отбелязано кои са те. Нередовностите
са посочени и в първия протокол на Общинска експертна комисия по категоризация
на туристически обекти (ОЕККТО), както и в следващите протоколи на Комисията.
Няма нарушение
на процесуалните правила при издаване на заповедта. Подаденото от жалбоподателя
заявление за категоризиране на търговския обект е по образец съгласно
изискването на чл. 129, ал. 1 и 2 от ЗТ. Заявлението е разгледано от ОЕККТО в
качеството на помощен орган към *** на Общината по см. на чл. 130, ал. 1 във
вр. с чл. 14, ал. 1 и чл. 12, т. 4 от ЗТ. ОЕККТО е изпълнила задължението да
уведоми заявителя за констатираните нередовности по заявлението и е дала
съответния срок за тяхното отстраняване /вж. чл. 130, ал. 2 от ЗТ/. Издадената
заповед се основава на установените от ОЕККТО факти по заявлението.
Налице е обаче
сочената от жалбоподателя материална незаконосъобразност на заповедта.
Според
нормативната уредба условията и редът за
категоризиране на самостоятелните заведения за хранене и развлечения са
регламентирани в Закона за туризма (ЗТ) и Наредбата за изискванията към местата
за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне
на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на
категорията, приета с ПМС № 217 от 17.08.2015 г., обн., ДВ, бр. 65 от
25.08.2015 г. (Наредбата). Съгласно нормата на чл. 130, ал. 1 от ЗТ заявлението
за категоризация и приложените към него документи се разглеждат от съответната
експертна комисия по категоризация на туристическите обекти (ЕККТО) в 14-дневен
срок от датата на постъпването му. След констатация за съответствие на
представените документи с изискванията на чл. 129, ал. 1, 2 или 3, комисията се
произнася с мотивирано предложение до съответния категоризиращ орган да открие
процедурата по категоризиране на туристическия обект и да издаде временно
удостоверение за откритата процедура по категоризиране. В срока на валидност на
временното удостоверение (посочен в чл. 130, ал. 4 от ЗТ) по решение на ЕККТО
се определя експертна работна група за проверка на място в обекта за
съответствието му с изискванията за заявената категория, за която се съставя
констативен протокол, съдържащ предложение за определяне или за отказ за
определяне на вид и категория на туристическия обект- ал. 5 и ал. 6. Въз основа
на предложението категоризиращият орган, респ. оправомощеното от него
длъжностно лице, определя в срока по ал. 4 вида и категорията на обекта и
издава удостоверение за определена категория или със заповед мотивирано отказва
определянето на категория.
Според нормата
на чл. 111, ал. 1 от ЗТ ресторантьорство на територията на Република България
се извършва само в категоризирани по този закон туристически обекти.
Категоризацията се извършва от министъра на туризма и от кметовете на общини
или от оправомощени от тях длъжностни лица- за видовете обекти и категории,
посочени в този закон (ал. 2). На основание чл. 128, т. 2 от ЗТ категорията на
самостоятелните заведения за хранене и развлечения, какъвто е и процесният
обект, се определя от *** на общината или оправомощено от него длъжностно лице
по предложение на ОЕККТО. В този смисъл е и нормата на чл. 16, ал. 3, т. 2 от
Наредбата, според която кметът на общината по предложение на ОЕККТО, прието с
мнозинство от две трети от състава й, присъстващ на заседанието, определя
категорията на самостоятелните заведения за хранене и развлечения- категория
"една звезда", "две звезди" и "три звезди".
Видно е,че в
настоящия случай дружеството жалбоподател е подало заявление за определянето
на вид и категория на обект- заведение за хранене и развлечение: закусвалня
„Срещата“.
Ответникът със
своя заповед е отказал да определи вид и категория на обекта,като мотивите за
това са,че е налице нередовност на документите,подадени от жалбоподателя и тази
нередовност не е отстранена в дадения 14-дневен срок за отстраняването им.
Констатираните
нередовности касаят липса на документи,които се изискват по чл.129,ал.1т.2,б“а“
и б“б“ от ЗТ- копие от договора за наем или от друг договор, от който е видно,
че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в
обекта;документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, или друг
документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване изискванията на
Закона за устройство на територията.
За да достигне до
тези изводи административният орган е приел ,че никъде в преписката не е
представен документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, или
друг документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване изискванията
на Закона за устройство на територията.От представения от „Кала енджи 2008“ООД Протокол
за въвеждане в експлоатация № 63 от 24.11.1994 г„ обектът е с определена
функция за „кафе- аперитив” ,а в заявление-декларацията за категоризиране на
заведение за хранене и развлечения дружество „КАЛА ЕНДЖИ 2008“ ООД е посочило,
че желае да извършва дейност в следния вид обект заведение за бързо обслужване
- „закусвалня”. Административният орган е посочил,че съгласно Наредба за
изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения,
избраният от заявителя вид на обекта ..закусвалня" се характеризира като
заведение за бързо хранене с разнообразен асортимент храни и напитки, докато
вписания в Протокола за въвеждане в експлоатация вид обект „кафе-аперитив” е
заведение от групата на питейните заведения и кулинарната продукция е много
ограничена.
Освен това
разпоредбата на чл.129, ал.1, т.2, б.“б“ ЗТ е недвусмислена и изрично препращала
към разпоредбите на ЗУТ. Последният от своя страна в чл.178, ал.1 предвижда, че
не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в
експлоатация от компетентния орган по чл.177, а в ал.4, че не се разрешава
строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в
нарушение на условията за въвеждане в експлоатация ( в § 5., т. 38 от ДР на ЗУТ
е описано какво представлява строеж по смисъла на закона).
При извършена
проверка в район „Северен“община Пловдив е установено,че предназначението на
обекта,за който се иска определяне на вид и категория,не е променяно.Това е
обосновало изводът,че заявлението на
жалбоподателя е нередовно- представен документ, удостоверяващ въвеждането на
обекта в експлоатация, или друг документ, удостоверяващ законността на обекта,
при спазване изискванията на Закона за устройство на територията и то за
избрания от „Кала енджи 2008“ООД обект-закусвалня. Освен това от допълнително споразумение от
21.11.2011 г. към договор за наем № 0291/10.05.2005 г., сключено между район
„Северен”- община Пловдив и „КАЛА ЕНДЖИ 2008“ ООД, не става ясно дали
заявителят може да извършва дейност „ресторантьорство” в обекта, т. като не се
установява срокът на действие на въпросния договор за наем за общинския имот,
върху който е разположен обектът.
Другите
съображения,поради които е последвал отказа на *** на общината са,че обектът,
собственост на „КАЛА ЕНДЖИ 2008“ ООД, е бил законен към момента на изграждането
му,но не и понастоящем. Обектът, собственост на жалбоподателя, е реализиран по
реда на отменения чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ, т.е. е временен и ЗУТ предвижда
премахването му.За процесния обект, находящ се на ул. „Поп Грую“ № 1, с Решение
№11, взето с Протокол № 1 от 20.01.2005 г. на Общински съвет - Пловдив
(приложено към настоящото писмо) е била предприета процедурата по §17, ал. 1 от
ПЗР на ЗУТ. И в изпълнение на решението е сключен и договорът за наем, който
понастоящем е с изтекъл срок на действие. Съгласно разпоредбата на § 13. (Нов с
Р. № 119, Пр. № 11 от 22.04.2010 г.; Изм. и доп. с Р. № 148, Пр. № 12 от
13.05.2010 г.) на Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за
увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското
обзавеждане на територията на Община Пловдив „за временни обекти, разположени
на имоти общинска собственост по отменения чл. 120 аз. 4 от ППЗТСУ (отменен),
получили статут по §17 ал. 1 от ЗУТ с решение на Общински съвет - Пловдив,
Кметът на Община Пловдив и/или Кметът на съответния район издава разрешение за
ползване на общински терен със срок до реализирането на строежите, предвидени с
действащ подробен план, но не по-дълъг от 5 години, след решение на Общински
съвет Пловдив. Към днешна дата за обекта, стопанисван от „КАЛА ЕНДЖИ 2008“ ООД,
находящ се в гр. Пловдив, район „Северен“, ул. Поп Грую“ № 1, няма издадено
разрешение за ползване на имот общинска собственост, съгласно нормативната
уредба на община Пловдив.
Съдът не споделя
тези доводи на органа,като следва да се подчертае,че в производството по
категоризация не може да се обсъжда въпросът за законността на сградата, нейния
устройствен статут към настоящия момент,
целесъобразността на договора за наем, каквито твърдения са изложени и в оспорената заповед и подробно в депозираното
писмено становище на ответника по жалбата.
Разгледани
поотделно документите,които следва да се представят от „Кала енджи 2008“ООД са
по чл.129,ал.1,т.2 б“а“ от ЗТ- копие от договора за наем
или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва
съответната туристическа дейност в обекта.
Представен са Договор
за покупко-продажба от 07.11.2011г. с нотариална заверка на подписите ,от който
се установява ,че „Кала енджи 2008“ ООД е собственик на постройка - барака,
находяща се в гр. Пловдив, ул. „Поп Грую“ №1,УПИ II - комплексно застрояване,
кв.18 стар. 9-нов по плана на кв. Артерия аерогара - гр. Пловдив.
Представен е и
договор за наем от 10.05.2005г. и анекс към договора ,сключен между Община
Пловдив,район „Северен“ и „Кала енджи 2008“ООД относно предоставяне на терен
частна общинска собственост,находящ се в гр.Пловдив,ул.“Поп Грую“№1.Срокът на
договора е 10- годишен ,като същият е изтекъл през 2015г.Не е спорно,че от
2015г. жалбоподателят заплаща обезщетение за ползване в размер на месечен наем.Безспорно
е,че плащането на наемна цена и приемането на това плащане от страна на
общината не означава, че съществува наемно правоотношение ,но фактът,че
общината не се противопоставя на ползването на нейния имот от страна на
дружеството-жалбоподател сочи и следва
да се приеме,че с оглед представените доказателства са налице условията „Кала
енджи 2008“ООД да извършва съответната туристическа дейност в обекта.
Освен това по
делото са налични ,представени към жалбата и други доказателства,които също
установяват условията „Кала енджи 2008“ООД да извършва съответната туристическа
дейност в обекта.
С Разрешение за поставяне № 16/16.10.2012г. на
*** на район „Северен“ - Община Пловдив е разрешено поставяне на „Временно
слънцезащитно съоръжение върху маси за открито сервиране, към съществуващ
търговски обект ресторант в УПИ Н-комплексно жил. застрояване, от кв18 стар,
9нов по плана на кв. „Артерия - аерогара“ - Пловдив“ за 80кв.м„ а с Разрешение
за поставяне №20/26.11.2012г. на *** на район „Северен“ - Община Пловдив е
разрешено поставянето на „Временно слънцезащитно съоръжение върху маси за
открито сервиране, към съществуващ търговски обект ресторант в УПИ П-комплексно
жил. застрояване, от кв18 стар, 9 нов по плана на кв. „Артерия - аерогара“ -
Пловдив“ за още 50кв.м.
С Разрешение
№МК-01010/2/11.01.2019г. на *** на район „Северен“ е дадено разрешение за
ползване на имот общинска собственост за търговска дейност - маси за открито
сервиране към обект - ресторант „Срещата“ с площ от 137.63кв.м„ което е със
срок до 31.12.2019г.
Относно
документите по чл.129,ал.1,т.2 б“б“ от ЗТ- документ,
удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, или друг документ,
удостоверяващ законността на обекта, при спазване изискванията на Закона за
устройство на територията.
Процесният обект
е реализиран по реда на отмененият чл.120 от ППЗТСУ съгласно Разрешение за
строеж №193/11.02.1994г„ като за него е налице Протокол №63/24.11.1994г. за
въвеждане в експлоатация на обект „Кафе аперитив“ на основание чл.280 от
Кодекса на труда (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.),
съгласно който „Въвеждането в действие на нови, реконструирани и модернизирани
обекти се извършва след решение на държавна приемателна комисия с участие на
специализираните контролни органи, които дават оценка за спазването на
правилата за здравословни и безопасни условия на труд и екологичносъобразна
околна среда“.
Или от
горното се установява,че същият не представлява разрешение за ползване, тъй
като съгласно чл.304, ал.1 от ППЗТСУ /отм./ „Обитаването и използването на
завършени строежи се разрешава от началника на Дирекцията за национален
строителен контрол или от упълномощено от него длъжностно лице, след като
комисия, назначена от него съобразно чл. 280 от Кодекса на труда, ги прегледа и
приеме с протокол. Разрешението за ползване се изпраща в общината за прилагане
към строителните книжа и за безсрочно съхранение“.
Тоест, от
горното не може да се приеме, че обекта е въвеждан в експлоатация като
„Кафе-аператив“, тъй като за него липсва разрешение за ползване от органите на
ДНСК.
За обекта е
налице Удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с храни/на
заведение за обществено хранене №03831/14.05.2012г. от Областна дирекция по
безопасност на храните към Министерство на земеделието и храните за „Заведение
за бързо хранене “ на основание чл. 12, ал.2, ал.9 и ал.10 от Закона за
храните.
В чл.7 от Наредба за изискванията към местата за
настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на
категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на
категорията/ приета с ПМС № 217 от
17.08.2015 г., обн., ДВ, бр. 65 от 25.08.2015 г./ са посочени видовете
заведения за бързо хранене и в т.4 е посочено „закусвалня“.Именно такъв обект -закусвалня
„Срещата“ иска да бъде категоризиран жалбоподателя.
Не е вярно твърдението на администратвния
орган,че следва да бъде променено предназначението на обекта,тъй като същият е
бил въведен като „кафе-аператив“,а сега ще се извършва дейност в следния вид обект
заведение за бързо обслужване - „закусвалня”.
Съгласно §5,т.41 от ДР на ЗУТ „Промяна на предназначението" на
обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно
съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и
определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните
актове за неговото прилагане.
Съгласно
чл.16,ал.3 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването
и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри/наричана по-долу
наредбата/класификаторът за предназначението на сградите, съоръженията на
техническата инфраструктура и на самостоятелните обекти в тях е определен в
приложение № 4.
Видно от
приложение № 4 към чл.16,ал.3 от Наредбата -Класификатор за
предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със
самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях, т.4. Самостоятелни
обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура,под № 570 е за обществено хранене.Или видно е,че не следва
да се променя предназначението на обекта от един вид заведение за обществено
хранене в друг вид заведение за обществено хранене.
Чл. 5. от Наредба за изискванията към местата за
настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на
категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на
категорията/
Приета с ПМС № 217 от 17.08.2015 г., обн., ДВ, бр. 65
от 25.08.2015 г./определя типовете заведения хранене и развлечения (самостоятелни и
прилежащи към места за настаняване) и те
са:1. ресторанти;2. заведения за бързо обслужване;3. питейни заведения;4.
кафе-сладкарници;5. барове.
Закусвалнята е
вид заведение за бързо хранене /чл.7,т.4 от НАРЕДБА за изискванията към местата
за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне
на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на
категорията/,а кафе-аператив е питейно заведение съгласно чл.8,т.1 от същата
наредба.
Независимо от
вида,броя на предлагания асортимент на храни и напитки ,не се налага смяна на
предназначението на обекта по изложените по-горе съображения,тъй като и двата
типа са заведения за обществено хранене. Не е вярно твърдението на
администратвния орган,че дружеството-жалбоподател ще извършва ресторантьорска
дейност по изложените по-горе съображения.
Както вече се
посочи, в производството по категоризация не може да се обсъжда въпроса за
законността на сградата. С оглед на чл. 129, ал. 1, т. 2 ,б“б“ от ЗТ релевантен
е документът, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, като
законосъобразността на документа се преценява към датата на издаването му и
настъпилите след това законодателни промени са ирелевантни./ в този смисъл
Решение № 4263
по адм. дело № 1529/2017 ,ВАС,***С.Я./
С оглед на това
всеки строеж, който е извършен законно по времето на действието на Закона за
териториално и селищно устройство, остава законен. В случая търговецът се
легитимира с надлежно разрешително по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ, налице е процедура
по §17, ал. 1 ЗУТ,която все още не е приключила , придобит е с надлежен договор
.
Ето защо
настоящият състав намира,че жалбоподателят към своето заявление за
категоризиране на заведение за хранене и развлечение е представил достатъчно и
в пълен обем доказателства по смисъла на чл.129,ал.1,т.2,б.“а“ и б.“б“ от
ЗТ,поради което последвалият отказ на основание чл.130,ал.3 от ЗТ на *** на
община Пловдив е незаконосъобразен.Изложеното води до извод за
незаконосъобразност на оспорената заповед, която ще се отмени.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът ще
изпрати преписката на органа за провеждане на процедурата по чл. 130, ал. 1 и
ал. 4-7 от ЗТ чрез нейното откриване и проверка на обекта за съответствие с
изискванията на заявената категория.
При този изход
на делото и на основание чл.143,ал.1 от АПК
на жалбоподателя следва да се присъдят разноски .По делото е представен
списък на разноските по чл.80 във връзка с чл.144 от АПК ,от който е видно, че направените разноски по делото са 50 лева за
заплатена държавна такса и 1200 лева договорен и изплатен адвокатски хонорар.
Ответникът
е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение,което съдът намира за основателно и размерът на
същото следва да бъде определен на 500 лева съгласно чл.8,ал.3 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Делото
не е с изключителна фактическа и правна сложност,проведено е едно съдебно
заседание,не се е наложило събиране на допълнителни доказателства извън
представените към жалбата и тези,съдържащи се в административната преписка.Ето
защо разноските,които следва да бъдат присъдени на жалбоподателя са в общ
размер от 550 лева/50 лева заплатена държавна такса и редуцирано адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева/
С оглед
горното и на основание чл.172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, І
отделение,І състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на „Кала Енджи 2008“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление от гр. Пловдив, ул. “Опълченска“ № 17, представлявано от *** М.Г.,Заповед
№ 19ОА2035/23.08.2019 год., издадена от *** на Община Пловдив
ИЗПРАЩА
преписката на *** на Община Пловдив за ново произнасяне по заявление-декларация
с вх. № 3-7000-9070/27.05.2019 г. и заявление с вх. № 3-7000- 9070/27.06.2019
г./, подадено от „Кала Енджи 2008“ ООД, ЕИК ********* при спазване на задължителните указания на
съда по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му с препис за страните.
СЪДИЯ: