Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/ 03.02.2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, X състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Веселка
Крумова, след като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1759 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с
чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Т.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Р.М. *** срещу Заповед №
5/16.07.2020 г. на Главният архитект на район „Аспарухово“ към община Варна, с
която е постановен отказ за издаване на удостоверение за търпимост на строеж
„покрита веранда към жилищна сграда с идентификатор № 10135.5510.433.2.3“.
Жалбоподателят
Т.Р. оспорва заповедта, намирайки я незаконосъобразна и неправилна, поради
допуснати съществени нарушения на материалния закон, като навежда подробни
аргументи в защита на позицията си. Посочва, че в оспорения индивидуален
административен акт не се съдържат обосновани съображения за отсъствието на
предпоставките по § 127, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР)
към Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗУТ, поради което не е спазено
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за неговото мотивиране. Подчертава,
че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да
изследва предпоставките предвидени в § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, а е
мотивирал постановения отказ единствено с наличието на съставен констативен акт
№ 12/24.06.2020 г. от служители на Дирекция „КСИД“ в район „Аспарухово“ към община
Варна, от който е видно, че строежът е изграден в периода 2014 година – 2020
година. Поради гореизложените основания се отправя искане за отмяна на
оспорената заповед и връщане на преписката на административния орган за
произнасяне по подаденото заявление и издаване на поисканото удостоверение за
търпимост, като се претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
Главният архитект на район „Аспарухово“ към община Варна не е представил писмен
отговор на депозираната жалба.
В
проведеното на 13.01.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 1759 по описа за 2020 г. по описа на Административен съд
Варна, жалбоподателят Т.Р. се явява лично и със своя упълномощен
процесуален представител адв. Р.М. ***, като поддържат жалбата на посочените в
нея основания и молят за отмяна на оспорената заповед на Главният архитект на
район „Аспарухово“ към Община Варна, като адв. М. акцентира в своята пледоария
върху установения според нея факт, че
строителството на верандата е било извършено във времевия период 1995 г.
– 2000 г.
В
проведеното на 13.01.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 1759 по
описа за 2020 г. по описа на Административен съд Варна, ответната страна Главният архитект на
район „Аспарухово“ към община Варна не се явява, не изпраща и процесуален представител,
който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество.
Жалбата
е подадена в срока предвиден в разпоредбата на чл. 215, ал. 4, изречение първо,
предложение първо от ЗУТ, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 214, т. 2 във връзка с т. 1, предложение
второ от ЗУТ, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на административният
акт, за което е налице правен интерес от обжалване, доколкото самия акт е
неблагоприятен за него, и пред компетентния съд съгласно чл. 215, ал. 1,
изречение първо от ЗУТ, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
От
фактическа страна, съдът намира за установено следното:
Със
заявление рег. № АУ050097АС/11.06.2020 г. (л. 13 от преписката) жалбоподателят Т.Р.
е поискал от главния архитект на район „Аспарухово“ към община Варна да издаде
удостоверение за търпимост на строеж „покрита веранда към жилищна сграда с
идентификатор 10135.5510.433.2.3“, съгласно разпоредбите на § 127, ал. 1 от ПЗР
към ЗИД на ЗУТ. Към заявлението е приложен нотариален акт за покупко – продажба
на недвижим имот № ** от 06.11.2014 г., том II, рег. № 5176, дело № 227/2014 г.
(л. 17 – 19 от адм. преписка; л. 28 – 29 от адм. дело № 1759 по описа за 2020 г. по
описа на Административен съд Варна), съгласно т. I.1. от който М.П С. продава
на Т.Р. следния недвижим имот, придобит чрез дарение, а именно: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.5510.433.2.3., намиращ се в град Варна,
община Варна, област Варна, по кадастралната карта и кадастралните регистри
/КККР/, одобрени със Заповед № РД – 1873/23.06.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Варна, район „Аспарухово“, ул. „Г.“ №
42, ет. 1; самостоятелният обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 10135.5510.433; предназначението на самостоятелния обект:
друг вид самостоятелен обект в сграда, заемащ целия първи (партерен) етаж на
сградата, състоящ се от: входен коридор, дневна – хол, трапезария с кухненски
бокс, две спални, баня – тоалет, с площ 127 кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, и над обекта:
10135/5510.433.2.1. Към нотариалния акт за приложени схема на самостоятелния
обект в сграда с идентификатор 10135.5510.433.2.3 – предмет на нотариалния акт
за покупко-продажба (л. 28 от адм. преписка; л. 30 от делото), както и
кадастрална скица на поземлен имот с идентификатор № 10135.5510.433, в който се
намира същият, от 2014 година (л. 27 от адм. преписка; л. 31 от делото).
Към
заявлението е приложена декларация от Т.Р. (л. 15 от преписката), според която
в закупения от него имот с идентификатор 10135.5510.433.2.3 е имало изградена
остъклена веранда без необходимите документи, представляваща покрита веранда
към първи жилищен етаж със застроена площ 33,60 кв.м., построена до януари 2001
година.
Представена
е декларация от З.П.З (л. 16 от
преписката), в която същата посочва, че е съгласна и не възразява, че съседът й
Т.Р. е пристроил остъклена веранда, която е направена от сестра й М.П С. в
периода до месец февруари 2001 година.
Двете
декларации са с нотариална заверка на подписите от дата 04.06.2020 година.
Съгласно
споразумение между съседите от 11.11.2014 г. (л. 10 от преписката)
собствениците на сградата и самостоятелните обекти в сграда, намираща се в гр.
Варна, кв. „Галата“, ул. „Г.“ № 42, а именно: З.П З., П.З.П и М.П С.,
позволяват на Т.Р., собственик на приземния етаж, да завърши пристройката (остъклена
веранда) към къщата, започната от М.П, с организиране на покрив и остъкляване,
в рамките на парцела с идентификатор 10135.5510.433, принадлежащ на дружеството
„Тимро“ ЕООД, като впоследствие се задължават да не отправят никакви претенции
относно тази пристройка.
Към
административната преписка с приложени схема на самостоятелния обект в сграда с
идентификатор 10135.5510.433.2.3 (л. 20 от преписката) – предмет на нотариалния
акт за покупко – продажба, както и кадастрална скица на поземлен имот с
идентификатор № 10135.5510.433 (л. 21 от преписката), в който се намира същият,
от 2020 година.
В
хода на административното производство е представен инвестиционен проект на
строеж: Архитектурно заснемане за удостоверение за търпимост на покрита веранда
към жилищна сграда 2 в ПИ с идентификатор 10135.5510.433, ул. „Г.“ № 42, кв.
„Галата“, гр. Варна (л. 24), с възложител: Т.Р., изготвен от арх. Т.В.П,
притежаващ пълна проектантска правоспособност (л. 25 – 26 ). Съгласно
представената към проекта обяснителна записка (л. 29 – 30), покритата веранда,
предмет на архитектурното заснемане, е изградена от южната страна на жилищна
сграда 2 в ПИ 433, като частично обхваща и източната част на застройката на
първия етаж, но по – голямата част е от юг. Покритата веранда е на едно ниво,
същото като това на първия етаж на жилищна сграда 2. Посочено е, че верандата
покрива пространството пред сградата, като в него са оформени кътове с мека
мебел и с отношение към остъклението и двора. В най – западната част на
покритата веранда е направен килер с плъзгаща врата към него. Видно от технико
– икономическите показатели покритата веранда е със застроена площ от 33 кв.м.,
а застроената площ на сграда 2 е 127 кв.м. Проектантът е изготвил ситуация на
архитектурно заснемане (л. 31), на която са очертани контурите на
съществуващата жилищна сграда и на покритата веранда, както и план на покритата
веранда, вертикален разрез А – А (л. 32).
Представена
е и конструктивна експертиза за обект: Архитектурно заснемане за удостоверение
за търпимост на покрита веранда към жилищна сграда 2 в ПИ с идентификатор
10135.5510.433, ул. „Г.“ № 42, кв. „Галата“, гр. Варна (л. 36 – 37), с
възложител: Т.Р., изготвена от Н.Н.Л.– строителен инженер, притежаващ пълна
проектантска правоспособност (л. 34 – 35). От същата се установява, че
покритата веранда, предмет на архитектурното заснемане, е изградена от южната
страна на жилищна сграда 2 в ПИ 433, като частично обхваща и източната част на
застройката на първия етаж, но по – голямата част е от юг. Посочено е, че не е
установено наличието на проектна документация.
Съгласно
обяснителна записка относно геодезическа снимка на съществуваща сграда,
изградена в ПИ с идентификатор 10135.5510.433 по КК на гр. Варна (л. 39),
изготвена от инж. И.И.С., вписан в регистъра на лицата, правоспособни да
извършват дейности по кадастъра (л. 40 – 41), предмет на геодезическата снимка
е покрита веранда към жилищна сграда, изградена в имот с идентификатор 10135.5510.433
по КК на гр. Варна. Изготвена е комбинирана скица (л. 42), на която са отразени
КК на гр. Варна, геодезическата снимка и регулационния план на кв. „Галата“,
гр. Варна, както и сградата и нейните размери, площ и отстояния до имотните
граници.
На
24.06.2020 г. е извършена проверка на място и по приложени документи на строеж:
„полумасивна пристройка“, изграден на ниво терен към приземен етаж на жилищна
сграда с идентификатор 10135.5510.433.2, в ПИ с идентификатор 10135.5510.433 по
КККР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Г.“ № 42,
констатациите от която са отразени в констативен акт № 12/24.06.2020 година (л.
6 – 9). Установено е, че ПИ с идентификатор 10135.5510.433 е с площ от 1027
кв.м. и е собственост на П.З.П, З.П З., „Тимро“ ЕООД, М.Д.Р и Р.Л.Р., съгласно
посочени нотариални актове. Последните са представени в хода на съдебното
производство и са приети и приложени като доказателства по делото (л. 23 – л.
41 от делото). Констатирано е, че в имота е изградена жилищна сграда с
идентификатор 10135.5510.433.2, построена с разрешение за строеж №
105/26.06.1989 г., издадено от главния архитект на Кметство „Галата“ и съгласно
одобрени проекти от 02.06.1989 г., като по проект пристройка към сградата не е
предвидена и одобрена. Посочено е, че собственик на самостоятелния обект в
сградата на приземния етаж с идентификатор 10135.5510.433.2.3, към който е
изградена пристройката, е Т.Р., като строежът е реализиран от него в периода от
2014 г. до 2020 г. видно от споразумение между съседи от 2014 г., собственици
на сградата с идентификатор 10135.5510.433.2.
С
оглед установените по преписката данни и събраните доказателства Главният
архитект на Район „Аспарухово“ към община Варна издава обжалваната Заповед № №
5/16.07.2020 г., с която отказва издаване на удостоверение за търпимост на
строеж „покрита веранда към жилищна сграда с идентификатор №
10135.5510.433.2.3“. В заповедта са изложени мотиви, че строежът не е търпим по
смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, тъй като е изграден в периода
2014 г. – 2020 г. съгласно споразумение между съседи от 2014 г., собственици на
сграда с идентификатор 10135.5510.433.2. Изложени са съображения, че към
преписката не са приложени изискуемите документи по чл. 183 от ЗУТ, а именно
договор в нотариална форма с останалите собственици и декларация – съгласие с
нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост.
Административният орган е мотивирал отказа си и с липсата на заявено желание от
всички съсобственици на ПИ с идентификатор 10135.5510.433 за издаване на
удостоверение за търпимост.
В
хода на съдебното производство към доказателствата по делото е приобщено копие
на административната преписка за установяване на незаконно строителство,
образувана срещу Т.Р. (л. 67 – 159 от делото)
Съгласно
декларации по § 127, ал. 1 и ал. 9 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ от М.Д.Р (л. 70 от
делото), от Р.Л.Р. (л. 71 от делото) и от „Тимро“ ЕООД гр. Варна (л. 72 от
делото), лицата декларират, че съсобственикът Т.Р. е закупил самостоятелен
обект с идентификатор 10135.5510.433.2.3, находящ се в гр. Варна, ул. „Г.“ №
42, ет. 1, в сграда № 2 в ПИ с идентификатор 10135.5510.433, ведно с изградена
остъклена веранда към първи жилищен етаж до м. февруари 2001 г. от предишните
собственици, както и че нямат и няма да имат никакви претенции, както за сега,
така и за в бъдеще, собственикът на имота са узакони така изградената остъклена
веранда. Декларациите са с нотариална заверка на подписите на деклараторите от
20.08.2020 г.
Представени
са и декларации от М.П С. (л. 79 от делото) и от П.З.П (л. 82 от делото),
притежаващи нотариална заверка на подписите от дата 24.07.2020 г., в които
лицата декларират, че в качеството си на съсобственици на имот, находящ се в
гр. Варна, кв. „Галата“, ул. „Г.“ № 42, с идентификатор 10135.5510.433, са
съгласни и не възразяват, че съседът им Т.Р. е пристроил остъклена веранда в
периода до февруари 2001 година.
Съгласно
приложената на л. 83 от делото декларация от 24.07.2020 г., нотариално заверена
на същата дата, М.П С. декларира, че в подписано между съсобствениците на поземлен
имот с идентификатор 10135.5510.433 споразумение от 19.11.2014 г., с което е
дадено съгласие на Т.Р., собственик на приземния етаж, да завърши пристройката (остъклена
веранда) към къщата, се има предвид не да довърши построяването на същата, тъй
като тя е изградена от нея в периода до м. февруари 2001 г., а да подмени старо
остъкление с ново такова. В този смисъл е даденото съгласие.
Като
доказателство по делото е приета и декларация по § 127, ал. 9 от ПЗР към ЗИД на
ЗУТ от 30.04.2020 г. (л. 97 от делото) от Т.Р., в която е декларирано, че за
строеж: пристройка – навес, заграден с дограма, находящ се в кв. „Галата“, ул.
„Г.“ № 42, ет. 1, няма данни нито за неговото започване, нито за завършването
му.
Представена
е декларация § 127, ал. 1 и ал. 9 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ от П.З.П (л. 160 от
делото), с нотариална заверка подписа от 12.01.2021 г., с която е декларирано,
че Т.Р. е закупил самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.5510.433,
ведно с остъклена веранда към първи жилищен етаж, изградена до м. февруари 2001
г. от предишния собственик – М.П С.. Посочено е, че към момента на изграждане
на остъклената веранда към първи жилищен етаж собственици на имота са били П.З.П
и А.С.П.
По
делото са събрани гласни доказателства. Разпитани са в качеството на свидетели З.П.З
и К.М.К.
Според
показанията на свид. З., същата познава жалбоподателя, който е закупил собствеността
на приземния етаж от нейната сестра М. С., която е направила остъклението на
верандата, намираща се на първия етаж точно пред къщата. Свид. З. посочва също
така, че Т.Р. е поправил покрива на изградения строеж, поставил е улуци и
плочки. Заявява, че верандата е завършена през пролетта на 2000 година, като
към този момент собственици на имота са били самата тя, сестра й М. С. и
техният баща П.П.
Свидетелят
К. К. в своите показания твърди, че от 1960 година живее срещу процесния имот,
в който е построена покритата веранда. Твърди, че последната е изградена през
периода 1990 г. – 1995 г., като към момента на изграждането й е била от
ламарини с подпиращи 4 – 5 на брой кола. Посочва, че към момента новата веранда
е с покрив, а отстрани е остъклена тераса, като признава, че не знае кога е
извършено остъкляването.
При
така установената фактическа обстановка и след като извърши проверка на
обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Обжалваният
отказ по отношение на процесния строеж е издаден от компетентен орган.
Съгласно
§ 16, ал. 1, изречение последно от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1, изречение последно
от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, удостоверенията за търпимост се издават от органите,
които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти. В разпоредбата
на чл. 144, ал. 3 от ЗУТ е регламентирано, че инвестиционните проекти се
одобряват или се отказва одобряването им от органа по чл. 145 от ЗУТ, съгласно
ал. 1, т. 1 от който техническите или работните инвестиционни проекти се
съгласуват и одобряват от главния архитект на общината (района). Посочените
императивни правни норми определят именно главния архитект на общината, респ.
на района, като органа, компетентен да издаде или да откаже издаването на
удостоверение за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и по § 127, ал. 1 от ПЗР към
ЗИД на ЗУТ.
Актът
е издаден при спазване на изискванията за писмена форма, както и съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Оспорената заповед съдържа мотиви, адресат
и издател. Съдът не констатира твърдените в жалбата нарушения на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК. Административният орган е посочил, както фактическите, така и
правните основания, мотивирали го да постанови обжалвания отказ. Неоснователно
е релевираното възражение, че като основание за постановяване на отказа е
посочено единствено наличието на образувано производство по чл. 225а от ЗУТ за
премахване на незаконен строеж и съставения в това производство констативен
акт. Видно от мотивите към оспорения административен акт, като основания за
издаване на същия са посочени неотносимостта на разпоредбата на § 127, ал. 1 от
ПЗР към ЗИД на ЗУТ предвид периода на изграждане на строежа (2014 г. – 2020 г.),
непредставянето на изискуемите документи по чл. 183 от ЗУТ и липсата на заявено
желание от всички съсобственици на поземления имот за издаване на удостоверение
за търпимост. С оглед първата констатация, а именно времето на изграждане на
строежа, изследване за неговата допустимост съобразно правилата и нормативите,
действали по време на извършването им, както и съгласно тези на действащия
понастоящем ЗУТ, не е било дължимо от страна на административния орган.
При
издаване на отказа не се установяват допуснати съществени нарушения на
административно – производствените правила, които да съставляват самостоятелно
основание за неговата отмяна. Противно на твърдяното в жалбата, процесният
индивидуален административен акт е издаден след изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая в съответствие с изискването на чл. 35 от АПК.
При
преценка относно съответствието на постановения отказ с материалноправните
разпоредби, съдът съобрази следното:
В
разпоредбата на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и в разпоредбата на §
127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ са регламентирани правилата, при които
строежи, изградени без издадени строителни книжа (незаконни строежи), могат да
бъдат приети за търпими и като такива – неподлежащи на премахване и забрана за
ползване. В посочените норми на ЗУТ са разграничени четири различни хипотези в
зависимост от датата на изграждане на строежа. Разпоредбата на § 16, ал. 1 от
ПР на ЗУТ визира строежи, изградени до 7 април 1987 г., ал. 2 на същата
преходна норма предвижда предпоставките за търпимост на строежи, изградени в
периода 8 април 1987 г. – 30 юни 1998 г., а ал. 3 касае незаконни строежи,
започнати след 30 юни 1998 година, но неузаконени до обнародването на ЗУТ –
02.01.2001 година. Нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ се отнася до
строежи, изградени без издадени строителни книжа до 31 март 2001 г., като
според константната практика на ВАС, доколкото разпоредбите на § 16, ал. 1, ал.
2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ не са отменени и продължават да се прилагат, същата
визира нов, четвърти период, а именно: от обнародването на ЗУТ /ДВ, бр. 1 от
02.01.2001 г./ до 31.03.2001 година.
Анализът
на цитираните правни норми сочи, че крайната дата, до която следва да е
изграден даден строеж, за да може (при изпълнение и на останалите кумулативни
изисквания, регламентирани в съответната, относима съобразно периода на
изграждане, преходна разпоредба на ЗУТ) да бъде приет за търпим, е 31.03.2001
година. Именно времето на изпълнение на строежа е първата предпоставка, която
следва да установи оспорващият отказа, върху който лежи тежестта за доказване
наличието на условията за издаване на исканото удостоверение за търпимост,
съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК.
В
разглеждания случай спорен между страните по делото е именно моментът на
изграждане на процесната покрита веранда.
От
събраните по делото доказателства, според съда не се установява твърдението на
жалбоподателя, че строежът е изграден в периода до февруари 2001 година. Видно
от съдържанието на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № **
от 06.11.2014 г., с който Т.Р. придобива първи /партерен/ етаж в сграда № 2 в
поземлен имот с идентификатор № 10135.5510.433, имотът е описан подробно, като
същият е с площ от 127 кв.м. и не включва покрита веранда. Абсолютно идентична
застроена площ на етажа от сграда № 2 (127 кв.м.) е посочена и в обяснителната
записка към представения от жалбоподателя в хода на административното
производство инвестиционен проект на строеж: Архитектурно заснемане за
удостоверение за търпимост на покрита веранда към жилищна сграда 2 в ПИ с
идентификатор 10135.5510.433, ул. „Г.“ № 42, кв. „Галата“, гр. Варна. Съгласно
същата обяснителна записка застроената площ на процесната покрита веранда е 33
кв.м. Тоест, верандата не е включена в площта на първи /партерен/ етаж от
сграда № 2, находяща се в ПИ идентификатор № 10135.5510.433 по КК на гр. Варна.
Същата е изградена допълнително и доколкото не е била предмет на
прехвърлителната сделка по нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № ** от 06.11.2014 г. може да се направи съвсем обосновано заключение, че
същата не е съществувала към момента на неговото съставяне.
В
подкрепа на горния извод са и приложените към нотариалния акт схема на
самостоятелния обект в сграда с идентификатор 10135.5510.433.2.3 и кадастрална
скица на поземлен имот с идентификатор № 10135.5510.433. При съпоставянето на
същите с изготвените от архитекта, притежаващ пълна проектантска
правоспособност, ситуация на архитектурно заснемане, на която са очертани
контурите на съществуващата жилищна сграда и на покритата веранда, както и план
на покритата веранда, вертикален разрез А – А, се установява, че контурите на
придобития през 2014 година от Р. недвижим имот, представляващ първи /партерен/
етаж, с площ от 127 кв.м., в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор № 10135.5510.433,
отразен в кадастралната карта, напълно съвпада с установената от проектанта
съществуваща жилищна сграда, без да включва обаче покритата веранда. Видно от
ситуацията и от обяснителната записка последната е изградена от южната страна
на жилищна сграда № 2 в ПИ с идентификатор № 10135.5510.433, като частично
обхваща и източната част на застройката на първия етаж. Такъв строеж не е
отразен в КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № 18-73/23.06.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, нито е бил придобит от жалбоподателя ведно с
придобиването на собствеността върху първи /партерен/ етаж в сграда № 2 в
поземлен имот с идентификатор № 10135.5510.433. Покритата веранда на практика е
отразена за първи път едва в изготвените през 2020 година конструктивна
експертиза и геодезическа снимка.
За
липсата на процесния строеж към 2014 г. свидетелства и подписаното споразумение
между съседите от 11.11.2014 г., на което се позовава и административният орган
в мотивите към оспорената заповед, съгласно което останалите собственици на
сградата и самостоятелните обекти в сграда, намираща се в гр. Варна, ул. „Г.“ №
42, позволяват на Т.Р., собственик на приземния етаж, да завърши пристройката (остъклена
веранда) към къщата с организиране на покрив и остъкляване. Такова съгласие не
би било необходимо при положение, че строежът е бил изграден в предходен
период, а жалбоподателят е извършил единствено довършителни работи.
От
извършения съвкупен анализ на доказателствата по делото, относими към момента на
изграждане на процесната покрита веранда се налага обоснован извод, че същата е
изградена не по – рано от 2014 година.
С
оглед горното обстоятелство, правилно и обосновано административният орган е
приел, че строежът не е търпим, тъй като излиза извън времевите рамки, зададени
в § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и в § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на
ЗУТ.
Въпреки
ангажираните от жалбоподателя доказателства недоказано по делото остана
твърдението за изграждане на процесния строеж преди 2001 година.
Според
съда приложената към административната преписка декларация от З.П З., съдържа
противоречиви данни, доколкото от една страна лицето декларира, че остъклената
веранда е пристроена от Т.Р. (който е собственик на първи /партерен/ етаж в
сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор № 10135.5510.433, в който е
построена верандата, едва от 06.11.2014 г.), а от друга, че същата е направена
от сестра й М.П С. в периода до февруари 2001 година. Освен посоченото вътрешно
противоречие в самата декларация, посочените в нея данни за времето на
изграждане на процесната веранда противоречат и на споразумението между
съседите от 11.11.2014 г., подписано от З.П З., с което останалите
съсобственици на самостоятелни обекти в сграда № 2 разрешават на жалбоподателя
да завърши пристройката (остъклена веранда) към къщата с организиране на покрив
и остъкляване. Непоследователността в изявленията на З. се затвърждава и от
показанията на същата, дадени в качеството на свидетел по настоящото съдебно
производство, в които твърди, че Т.Р. само е поправил покрива на верандата,
сложил е улуци и плочки, а същата е завършена от нейната сестра М. С. през
пролетта на 2000 година. Именно поради липсата на последователност съдът не
кредитира с доверие това гласно доказателство, преценявайки същото като
нелогично и противоречащо на останалите, събрани по делото, писмени
доказателства.
По
идентични съображения, твърденият от жалбоподателя период на изграждане на
верандата не се установява и от представената по делото декларация § 127, ал. 1
и ал. 9 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ от П.З.П, в която се твърди, че Р. е закупил
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.5510.433, ведно с остъклена
веранда към първи жилищен етаж, която е изградена до м. февруари 2001 г. от
предишния собственик – М.П С.. Декларираното противоречи, както на
споразумението от 11.11.2014 г., подписано от П.З.П, така и на обсъдените по – горе
в настоящото изложение писмени доказателства (нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ** от 06.11.2014 г., приложените към него
кадастрални схема и скица, ситуация на архитектурно заснемане към
инвестиционния проект и конструктивна експертиза), като освен това декларацията
е с достоверна дата от 12.01.2021 г., т.е. е съставена едва след образуване на
настоящото съдебно производство. Данните в посочената декларация не
кореспондират и с декларираното от същото лице в предходна декларация,
притежаваща нотариална заверка на подписите от дата 24.07.2020 г., в която е
заявено, че остъклената веранда е изградена в периода до февруари 2001 година
от Т.Р.. Към този период обаче жалбоподателят не е бил собственик на имота, в който
е изградена верандата, което е установено от доказателствата по делото и не се
оспорва от страните.
Вътрешни
противоречия и непоследователност се наблюдават и в декларациите от М.П С..
Същата е подписала споразумението от 11.11.2014 г. с което на Т.Р. се разрешава
да завърши пристройката (остъклена веранда) към къщата с организиране на покрив
и остъкляване. След това, с последващи два броя декларации от 24.07.2020 г. С.
декларира от една страна, че даденото съгласие в споразумението от 11.11.2014
г. е в смисъл Р. не да довърши построяването на верандата, тъй като тя е
изградена от нея в периода до м. февруари 2001 г., а да подмени старо
остъкление с ново такова, а от друга – че не възразява, че съседът й Т.Р. е
пристроил остъклена веранда в периода до февруари 2001 година. Поради
констатираните несъответствия не може да се приеме с необходимата
категоричност, че тези доказателства установяват, че моментът на изграждане на
процесния строеж е именно твърденият от жалбоподателя. Подобно изявление за
доуточняване на волята на страните по споразумението от 11.11.2014 г. липсва от
останалите страни по него, което е допълнителен аргумент за некредитиране на
декларираното от С..
Не
следва да бъдат ценени и декларациите по § 127, ал. 1 и ал. 9 от ПЗР към ЗИД на
ЗУТ от М.Д.Р и от Р.Л.Р., притежаващи нотариална заверка на подписите на
деклараторите от 20.08.2020 година (вече след образуване на делото). Видно от
представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***(л.
32 от делото) М. и Р.Р.придобиват самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.5510.433.2.2., едва през 2016 година, поради което няма как същите да са
възприели факта, че остъклената веранда в съседния самостоятелен обект в същата
сграда е изградена до м. февруари 2001 година.
Що
се отнася до представените декларации от Т.Р., доколкото същият е жалбоподател
в настоящото съдебно производство, неговите изявления нямат качеството на
сведения за осъществени в действителността факти, а представляват твърдения, по
отношение на които следва да бъде проведено успешно главно и пълно доказване,
каквото в случая не е налице. Освен това в декларацията по § 127, ал. 9 от ПЗР
към ЗИД на ЗУТ от 30.04.2020 г. самият жалбоподател заявява, че за процесния
строеж няма данни нито за неговото започване, нито за завършването му.
Не
се установява строежът да е извършен преди 2001 година и от показанията на
свид. К., който не отговори с категоричност кога е изградена верандата, като
посочва, че не знае кога е поставен покривът и е извършено остъкляването, т.е.
кога е довършена същата, което е определящо за момента на изграждането на
строежа – арг. от чл. 181, ал. 1 от ЗУТ във връзка с § 5, т. 46 от
Допълнителните разпоредби на ЗУТ.
При
липсата на първата от кумулативно предвидените предпоставки за търпимост, а
именно: строежът да е изграден най – късно до 31.03.2001 г. (арг. от § 127, ал.
1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ), отказът за издаване на удостоверение за търпимост се
явява законосъобразен, независимо дали строежът е допустим по действащите
разпоредби по време на извършването му или по ЗУТ.
За
пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че съдът не споделя
останалите мотиви на административния орган, касаещи непредставянето на
изискуемите документи по чл. 183 от ЗУТ и липсата на заявено желание от всички
съсобственици на поземления имот за издаване на удостоверение за търпимост.
Съгласно константната практика на ВАС фактът, че останалите съсобственици в
имота не са дали съгласие за извършване на строежа е ирелевантен за неговата
търпимост, тъй като изричното съгласие на съсобствениците касае узаконяването
на строежа, а не неговата търпимост. Това са два различни правни института на
ЗУТ. В първия случай строежът става законен, а във втория – продължава да е
незаконен, но е търпим и като такъв не подлежи на премахване. В този смисъл
търпимостта на строежа има отношение само към премахването му, но не и към
узаконяването му. Непротиворечива е съдебната практика относно липсата от
необходимост заявлението за издаване на удостоверение за търпимост да е
подадено от всички съсобственици в поземления имот, в който е изграден незаконният
строеж. Удостоверението за търпимост е позитивен акт и при благоприятен за
заявителя изход на административното производство издаването му би ползвало
всички съсобственици, независимо дали заявлението изхожда от всички или само от
някои от тях.
Независимо
от изложеното в предходния абзац, предвид констатираното относно времето на
извършване на процесния строеж, правилно административният орган е приел, че
същият не може да се приеме за търпим.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при
правилно приложение на материалния закон. Същата е в съответствие и с целта на
закона, която в конкретния случай е да се издава удостоверение за търпимост
единствено по отношение на строежи, отговарящи на кумулативните изисквания,
въведени в съответните хипотези на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и §
127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, какъвто по безсъмнен и категоричен начин се
установи, че процесната „покрита веранда към жилищна сграда с идентификатор №
10135.5510.433.2.3“ не е.
Поради
гореизложените съображения, се налага обоснован извод за неоснователност на
подадената жалба, което налага същата да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Заповед № 5/16.07.2020
г. на Главния архитект на район „Аспарухово“ към община Варна, с която е
постановен отказ за издаване на удостоверение за търпимост на строеж „покрита веранда
към жилищна сграда с идентификатор № 10135.5510.433.2.3“.
Решението
подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: