Р Е Ш Е Н И Е
№
………./27.02.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в публично заседание на двадесет и девети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 1880 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 268 ГПК, образувано
по подадена въззивна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, чрез юрисконсулт В.С., срещу Решение № 3621 от 06.08.2019 г., постановено по гр.д. № 16088/2018 г. по описа на ВРС,
с което първоинстанционният съд е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че А.Х.О., ЕГН: **********, с адрес: *** не дължи на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс – Г, сумите от: 1835.88 лв.,
формирана като сбор от задължения по фактури № ФП **********/31.07.2009 г., с
падеж 25.08.2009 г., на стойност 57.08 лв., с неплатен остатък 57.08 лв.; № ФП
**********/31.08.2009 г., с падеж 25.09.2009 г., на стойност 55.75 лв., с
неплатен остатък 55.75 лв.; № ФП **********/30.09.2009 г., с падеж 26.10.2009
г., на стойност 72.24 лв., с неплатен остатък 72.24 лв.; № ФП
**********/31.10.2009 г., с падеж 25.11.2009 г., на стойност 248.52 лв., с
неплатен остатък 248.52 лв.; № ФП **********/ 30.11.2009 г., с падеж 28.12.2009
г., на стойност 135.06 лв., с неплатен остатък 135.06 лв.; № ФП
**********/31.12.2009 г., с падеж 25.01.2010 г., на стойност 242.17 лв., с
неплатен остатък 242.17 лв.; № ФП **********/29.01.2010 г., с падеж 25.02.2010
г., на стойност 215.99 лв., с неплатен остатък 215.99 лв.; № ФП
**********/28.02.2010 г., с падеж 25.03.2010 г., на стойност 396.74 лв., с
неплатен остатък 396.74 лв.; № ФП **********/31.03.2010 г., с падеж 26.04.2010
г., на стойност 412.33 лв., с неплатен остатък 412.33 лв., издадени във връзка
с потребена електроенергия за клиент № **********, относно обект с аб. №
**********, находящ се в гр. Варна, ул. „Боряна“ № 5, за което вземане по описа
на СИС при ВРС е образувано изпълнително дело № 360/2012 г., на основание чл.
439, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД счита
постановеното решение за неправилно и необосновано, като моли неговата отмяна и
присъждането на разноски. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно се е
позовал на т.10 от ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС, доколкото към момента на
образуване на изп.дело № 360/2012 г. на СИС-РС Варна е действало ПППВС №
3/18.11.1980 г., според което погасителната давност се прекъсва с образуване на
производство за принудително изпълнение, като по време на неговата висящност
давност не тече. Излага, че приложение следва да намери практиката на ВКС
изразена в Решение № 170 по гр.д. № 2382/2017 г., с което се дава тълкуване за
действието на тълкувателните решения във времето. В тази връзка твърди, че
новата погасителна давност е започнала да тече от момента на отмяната на
даденото с ППВС тълкуване, а именно от 26.06.2015 г., когато е постановено ТР №
2/2015 г., ОСГТК на ВКС. Независимо от горното излага, че изп.д. № 360/2012 г.
се е прекратило по силата на закона съобразно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на
08.09.2014 г., когато са изтекли 2 години от образуването му, защото не са
извършвани изпълнителни действия и след прекратяването му тече нова петгодишна
давност за вземането по заповедта за изпълнение, която не е изтекла към датата
на предявяване на иска.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият А.Х.О. депозира писмен отговор чрез
адв. И.И., с който оспорва жалбата. Сочи, че след образуване на изп.дело №
360/2012 г. до момента не предявяване на иска не са извършвани други
изпълнителни действия, поради което е изтекъл петгодишния давностен срок и
вземането по заповедта за изпълнение се е погасило. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на разноски.
По предмета на така предявения иск се излагат следните
твърдения от страните:
В исковата молба се
излага, че ищецът е длъжник по изпълнително дело № 306/2012 год. по описа на
Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд – Варна, като счита, че
задълженията, обективирани в изпълнителния лист са погасени по давност. Твърди,
че предмет на изпълнителното дело са незаплатени задължения за текуща
електрическа енергия, в общ размер на 7227.99 лева за периода от месец
09.12.2006 год. до 10.11.2008 г., относно обект с аб. № **********, находящ се
в гр. Варна, ул. „Боряна“ № 5 и 1685.78 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 12.05.2005 г. до 22.04.2010 год., ведно със законната
лихва върху тази главница считано от 01.12.2010 год. до окончателното изплащане
на задължението. Твърди се и че след образуването на изпълнителното дело,
повече от шест години не са извършвани изпълнителни действия, няма извършени
никакви принудителни изпълнителни действия. Позовава се на погасяване на
вземането, поради изтичане на петдавностен срок от извършване на последното
изпълнително действие.
Ответникът - „Енерго -
Про Продажби” АД депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който
релевира доводи за неоснователност на предявения иск, като излага съображения в
подкрепа на тезата, че вземането не е погасено по давност. поради липса на
правен интерес за ищеца. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане
на разноски.
Производството по иска
за сумата над 1 835.88 лв. до претендираните 7 227.99 лв. е прекратено с влязло
в сила определение.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически
и правни изводи:
Няма
твърдения в тази насока, а и от служебната проверка на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
предметът на изследване следва да се ограничи съобразно изложените във
въззивната жалба оплаквания по правилността му.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за
приемане за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника суми, за
които са издадени фактури във връзка с
потребена електроенергия, за което вземане е било образувано изпълнително дело, поради настъпил факт (погасяване
по давност) след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Между страните няма спор по
фактите. От доказателствата по делото се установява, че на 01.12.2010 г.
„Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ“ АД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 18960/2010 г. на
ВРС. С Разпореждане № 49776/02.12.2010 г. по делото е постановено издаването на
заповед за изпълнение от същата дата. Заповедта е връчена на съпругата на
длъжника на 08.12.2010 г. В двуседмичния срок по чл. 414 ГПК не е направено
възражение, поради което заповедта е влязла в сила на 22.12.2010 г. На 25.04.2012 г. срещу длъжника А.Х.О.
е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18960/2010 г. в полза на „Е.ОН
БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ“ АД /понастоящем „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД/ за сумата от 7 227,99
лв. главница и 1 685,78 лв. мораторна лихва. На 04.09.2012 г. Кредиторът е
подал молба за образуване на изпълнително дело № 302/12 по описа на СИС гр.
Варна. Последното изпълнително действие по изпълнителното дело е разпореждането
на съдебния изпълнител от 27.09.2012 г., с което като взискател е присъединена
Държавата.
Ищецът се позовава на настъпил факт след издаване на
изпълнителното основание, а именно изтекла в негова полза погасителна давност,
предвид неизвършването на изпълнителни действия спрямо него от 27.09.2012 г. до
предявяване на иска на 24.10.2018 г.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед
за изпълнение следва да се приравни на влязло в сила съдебно решение за
вземането, доколкото същата не е оспорена и притежава изпълнителна сила. От
влизането и́ в сила (22.12.2010 г.) започва да тече нова петгодишна
погасителна давност за вземането.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане
на действия за принудително изпълнение. Съгласно т. 10 от ТР № 2/2013 г., ОСГТК
на ВКС изпълнителни действия, които прекъсват давността, са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Образуването на изпълнителното дело не прекъсва давността, защото
не съставлява действие, с което се предприема принудително изпълнение. Единственото
извършено изпълнително действие по делото, прекъсващо теченето на давността, е
разпореждането на съдебния изпълнител от 27.09.2012
г., с което като взискател е присъединена Държавата. От тази дата е
започнала да тече нова петгодишна погасителна давност (чл. 117, ал. 1 ЗЗД).
Същата е изтекла на 27.09.2017 г.,
защото не са извършвани никакви други изпълнителни действия, независимо дали
прекъсват давността или не. Искът е
предявен на 24.10.2018 г., поради което същият се явява основателен.
За пълнота на изложението, дори да
се приеме правната позиция на въззивника, следва да се има предвид, че съгласно
ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Същевременно
съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години. Предвид становището в мотивите към т. 10 от ТР №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС, в този случай т.нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
При прилагането на старото разрешение (преди изричната отмяна на
ППВС № 3/18.11.1980 г. с ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС) давност не следва да
тече от образуване на изпълнителното дело до настъпване на някое от основанията
за прекратяването му, което в случая се явява разпоредбата на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, по силата на която производството се е прекратило на 27.09.2014 г.,
без да е необходимо постановяването на изричен акт за това от съдебния
изпълнител. Прекратяването е настъпило, защото взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години от последното (27.09.2012
г.), а не поради изтичане на давността. От тази дата е започнала да тече нова
петгодишна давност, която до датата на предявяване на иска (24.10.2018 г.),
както и до датата на постановяване на първоинстанционното съдебно решение
(12.09.2019 г.) не е изтекла, но е изтекла до датата на постановяване на
настоящото съдебно решение (27.02.2020 г.), а съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът
взема предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение
за спорното право. Изтичането на определен срок във времето се явява факт,
който се взема предвид от съда, включително и в случаите, при които искът е
явява преждевременно предявен. В този смисъл и при прилагането на това
разрешение би се достигнало до същия
изход от спора.
Настоящият
състав е запознат с образуваното тълк.д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС по въпроса: От кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?
В конкретния
случай изпълнителното дело е образувано на 05.09.2012 г., която дата е предхождаща
приемането на ТР № 2/26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е отменено ППВС № 3/18.11.1980 г.,
но изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона (чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК) на 27.09.2014 г., която дата отново е предхождаща образуването
на тълкувателното решение. В случая въпросът, дали отмяната на Постановлението
има обратно действие или действие занапред, е без значение за правилното
решаване на спора. Отмяната касае предходно приетото разрешение, относно
прилагането на разпоредбите във връзка с погасителната давност в изпълнителния
процес, а не прилагането на разпоредбите на ГПК относно настъпването на
основания за прекратяване на изпълнителното производство. Няма как нова
погасителна давност да започне да тече от датата на постановяване на
тълкувателното решение, защото към този момент процесното изпълнително дело
вече не е било висящо, защото е било прекратено по силата на закона.
Налице е настъпил факт след издаване на изпълнителното основание,
а именно изтекла в полза на длъжника петгодишна погасителна давност, поради
което предявения иск по чл. 439 ГПК за недължимост на вземането в общ размер от
1 835.88 лв. се явява изцяло основателен. Поради съвпадане на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението е
правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода
на спора в полза на въззиваемия следва да се присъдят сторените от него
разноски в производството. Процесуалният му представител адв. И.И. претендира
заплащане на възнаграждение в размер на 300 лв. за оказана безплатна адвокатска
помощ на близко лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. II ЗА, което искане съдът
намира за основателно. Възражението за прекомерност на възнаграждението се
явява неоснователно, защото претендираното такова е под минимално предвидения
размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 01.07.2004 г. за МРАВ.
Водим от горното,
настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3621 от 06.08.2019 г., постановено по
гр.д. № 16088/2018 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И.И.,
със съдебен адрес:***, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща
сторени разноски за оказана на въззиваемия безплатна адвокатска помощ, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. II ЗА и чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.