Р Е Ш Е Н И Е
№ 114/ 09.05.2019 г., град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на девети април
година 2019
в открито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:В.Аракелян ЧЛЕНОВЕ
:А.Братанова
М.Недева
при секретаря Д.Чипева
като разгледа
докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 169 по описа на Варненския апелативен съд за 2019г., за да се произнесе, взе пред вид
следното :
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Д.П.Д. ЕГН **********, адрес: *** против решение № 2/10.01.2019г. на Шуменския
окръжен съд, постановено по т.д. № 122/18г. в частта, в която е отхвърлен
предявения от нея иск против ЗАД „Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Средец ул. Стефан
Караджа № 2 с
правно основание чл. 226 ал. 1 във вр. с чл. 208 ал. 1 от Кодекса за
застрахованекто (отм.) за заплащане на обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на нейния
брат А. П. Д. в следствие на ПТП, осъществено на 26.06.2014г. от И. С.Х., въз
основа на договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
сключен със застрахователна полица № ********** за автомобил „Фолксваген Транспортер” с рег. № Н ХХХХ АХ,
ведно със законната лихва от датата на деликта до
окончателното изплащане на задължението ЗА ГОРНИЦАТА НАД 20 000 лева до пълния предявения размер
от 50 000 лева, като неоснователен. По съображения, подробно изложени в
жалбата и свеждащи се основно до твърдения за неправилно определен размер на
обезвредата в резултат на неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, моли съда да
отмени решението в обжалваната част и вместо него постанови друго, по
съществото на спора, с което да й присъди още 30 000лв, ведно с дължимата
лихва. Претендира и разноски.
Въззиваемата страна счита жалбата за
неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Постъпила е и въззивна жалба от ЗАД „Армеец” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район Средец ул. „Стефан Караджа“ № 2 против същото решение, но в неговата
осъдителна част. Изложени са съображения са неправилност и необоснованост на
съдебния акт, постановяването му в противоречие със събраните по делото
доказателства и при съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорена е
активната материалноправна легитимация на ищцата по заявената претенция, както
и размерът на присъденото обезщетение с доводите, че до влизането в сила на
наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2 от КЗ обезщетението за
претърпени неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ се определя в
размер до 5 000лв. Съдът не се е произнесъл по възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат, както и по възражението за частично
погасяване по давност на претенцията за законна лихва за периода от увреждането
до три години преди предявяване на иска. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна счита жалбата за
неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Съдът, за да се произнесе по
съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният иск е с
правно основание чл.266 ал.1 вр.чл.208 ал.1 КЗ /отм./
Ищцата
Д.П.Д. претендира от ответника „Застрахователно акционерно дружество
Армеец”, АД - гр. София заплащане на сумата от 50 000 лева, по
предявен от нея частичен иск от претенция в общ размер от 100 000 лева –
обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени от смъртта на нейния
брат А. П. Д. вследствие на ПТП,
осъществено на 22.06.2014г. от И. С.Х.,
ведно със законната лихва от датата на смъртта на пострадалото лице –
26.06.2014г. до окончателното изплащане на задължението.
Основателността
на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на
причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно
застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите
вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително
обосноваване на техния размер.
Безспорно
установено по делото е, че на 22.06.2014 г. в близост до гр.Шумен, кв.Мътница, на
главен път І – 2 км 122+017 при кръстовището на ЗСИ „Хан Омуртаг” настъпило ПТП
между л.а „Фолкскваген Транспортер” с ДКН Н ХХХХ” АХ, управляван от водача И. С.Х.
и мотоциклет „Априлия Пегасо 650” с ДКН Н ХХХХ В, управляван от А. П. Д.. В резултат на произшествието тежко пострадал
водачът на мотоциклета, който след прием в МБАЛ – гр.Шумен на 26.06.2014г.
починал.
С
влязла в сила присъда по НОХД № 472/2015г. по описа на ОС Шумен И. С.Х. бил
признат за виновен в нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДвП, за което му било наложено
и съответното наказание. Разпоредбата
на чл.300 от ГПК изключва преценката на
доказателствата относно факти, чието осъществяване е установено с влязлата в
сила присъда, поради което съдът намира,
че не може да преразглежда въпросите свързани с това дали е извършено
дянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Ответникът
признава наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
с полица № 11113002274682 от 17.09.2013г., с начална дата на покритие 18.09.2013г. и крайна дата на
покритие 17.09.2014г.
Първият спорен
въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция,
в рамките на дължимата от нея проверка по чл.269 ГПК, е за наличието на
активна материалноправна легитимация на ищцата по предявения иск в качеството й
на сестра на пострадалото от ПТП лице. За преценка на основателността на
възражението съдът изхожда от разрешението, дадено в решението на ОСГТНК на ВКС
по тълк. д.№1/2016 г., съгласно което материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда
при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. За целта е необходимо от
доказателствата по делото да може да се направи несъмнен извод, че ищецът е
провел пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Тъй като според
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са
част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост,
когато бъде установено, че поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие
смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на
Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
В
процесния случай претърпените от ищцата неимуществени вреди се установяват от
заключението на съдебно-психолочичната експертиза и показанията на свидетелката И.В. Л.. Последната явствува за отношенията
между ищцата и нейния брат въз основа на личните си възприятия. Според
свидетелката тези отношения са били изключително близки – братът винаги се е
грижел за нея като за по-малка сестра, а тя е разчитала на него за всяко едно
нещо. Живеели при родителите им в с.Д.. Д. тежко е изживяла загубата. Първо не
повярвала, след това се появили здравословни проблеми, затворила се в себе си,
не излизала и към настоящия момент тази загуба не е преодоляна. Преди това е
била усмихнат и общителен човек, а сега е тъжна и затворена в себе си. Споделяла, че никога няма да
преодолее загубата на брат си.
Съдебно-психологичната
експертиза потвърждава преживения от ищцата остър стрес. От интелектуално и
социално зряла личност с балансирани емоции Д. преживяла всички етапи на стреса,
като адаптационната реакция към реалността след загубата на брат й е с
протрахиран характер и до настоящия момент. Експертът е установил белези на
хронична промяна, касаеща различия в профила и диспозицията на личността й
преди и след травмиращото събитие – трайно отдръпване от контакти, тенденция
към усамотяване, отбягване на ситуации и хора, които биха провокирали
ретроспекции. Налице е трайна промяна на ценностните й отправления.
Анализът
на посочените доказателства мотивира съда да приеме,
че между ищцата и нейния починал брат е съществувала здрава, продължителна и
дълбока емоционална семейна връзка, обусловила и установената по делото
тежест на понесените вреди, чиито продължителност, естество и тежест следва да
бъдат обезвъзмездени по реда на чл.52 ЗЗД. На ищцата следва да бъде призната
материалноправна легитимация да получи обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на загубата на своя брат.
Второто основно възражение на застрахователя касае приложението на
пар. 96 ал.1 от ПЗР на ЗИД КЗ, съгласно който евентуално дължимото от него
обезщетение не може да надхвърля
5 000лв.
Действително в пар.96, ал. 1 от
ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен
максимален размер от 5 000 лева, за обезщетяване на разширения кръг лица, между
които попадат братята и сестрите, като е придадено обратно действие за
съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г., а настоящата искова молба е депозирана в съда
на 27.08.2018г. Съдът обаче намира, че сочената норма е неприложима в процесния
случай поради следното :
Застраховката
„ГО” е сключена с полица № 11113002274682 от 17.09.2013г. По силата на пар. 22 от ПЗР на КЗ /в
сила от 01.01.2016 г./, за застрахователните договори, сключени преди влизането
в сила на КЗ /01.01.2016 г./, какъвто е и процесния случай, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от
29.12.2015 г./, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ,
каквито данни по делото няма. Ето защо при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение са приложими единствено нормите на част четвърта от КЗ /отм./, които не предвиждат
лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, под този посочен в пар.27
ал. 1 т. 2 от ПЗР на КЗ (отм.) - за всяко събитие при две или
повече пострадали лица до 5 000 000 лв. Т.е. – пар. 96 ал.1 от ПЗР ЗИД КЗ
е неприложим. Обратното действие на съдебните претенции, предявени след
21.06.2018г. се разпростира по отношение на произшествията, попадащи в
приложното поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г. Или – след като предявеният
иск се субсумира под нормата на чл.226 от КЗ /отм./, нормите на сега действащия
КЗ не намират приложение.
Но дори и да се приеме, че разпоредбата
на пар. 96, ал. 1 от
ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички
претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това по време на
действие на кой кодекс е възникнало застрахователното правоотношение,
настоящият състав намира, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, тъй
като предвижда по-малка сума от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5,
кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16
септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност".
В чл.9, ал.1 последната са предвидени
следните минимални суми: в случай на телесно увреждане — минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие,
независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR
за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
Разпоредбите
на посочената директива са транспонирани във вътрешното ни право в чл.266 от КЗ
от 2005 г. /отм./ (в сила от 11.06.2012 г.), съгласно който задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва за
следните минимални застрахователни суми:1. за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт: а) 2 000 000 лв за всяко събитие при
едно пострадало лице; б) 10 000 000 лв за всяко събитие при две или повече
пострадали лица; 2. за вреди на имущество (вещи) - 2 000 000 лв за всяко
събитие. Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С – 277/12 с
предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Augstākās tiesas Senāts (Латвия) с акт от 16 май
2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3,
параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора
директива 84/5, не се допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Решенията на
ЕС по преюдициални запитвания са част от позитивното европейско право и са
задължителни за всички съдилища и учреждения в страните членки, в т.ч.-
РБългария съгласно чл.633 от ГПК.
При
констатиране на противоречие между европейското и националното право съдът е
длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право. Ето
защо приложими спрямо ищцата по отношение на претендираното обезщетение са
нормите на чл.266 и сл. КЗ / отм./, тъй като както те, така и общностното право
не съдържат ограничение в размера на дължимото обезщетение.
Друго
основно оплакване, поддържано във въззивната жалба на застрахователя е това за
неправилно приложение на критериите за определяне на справедлив
размер на присъденото обезщетение, установени в нормата на чл.52 от ЗЗД. Съгласно
трайно установената съдебна практика при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите
обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане, видът и характерът на
претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, тяхната продължителност и
интензитет, в случая – внезапността и необратимостта на загубата на ищцата,
тежестта, с която тази загуба е понесена – обстоятелство, доказано както от
съдебно-психологичната експертиза, така и от свидетелските показания. При
определяне размера на обезщетението следва да бъде съобразена икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна
практика.
С оглед на горното съдът намира, че общият размер на
претендираното обезщетение следва да бъде определен на 40 000 лв.
По
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат :
Застрахователят
релевира това възражение предвид установения по делото факт, че пострадалият е
карал с превишена скорост – със 72 км/ч вместо с разрешената скорост от 60
км/ч.
Съгласно
чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се
намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Константната съдебна практика приема, че релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и
когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Освен
това приносът трябва да бъде доказан, а не хипотетичен. Степента на приноса
предполага съпоставка на поведението на увредения с това на деликвента и
тежестта на допуснатите от всеки един нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат.
В т. 7 на
ТР № 1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС , постановено по тълк.дело №
1/2014г. са разграничени двете хипотези на съпричиняването на вредоносния
резултат, обуславящи приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД – допринасяне на пострадалия за
възникване на самото пътно- транспортно произшествие, като правно значим факт и
приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него. Първата хипотеза се
обозначава като „съпричиняване” в тесния смисъл на това понятие, а втората
хипотеза - пострадалият не е допринесъл
за настъпване на събитието, но с
поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване
размера на вредата.
В тази
връзка следва да бъде преценено заключението на САТЕ, което подробно изследва
както механизма на процесното ПТП, така
и вариантите на действие на участниците в него съобразно терена, скоростта на
движение, опасната зона на мотоциклета и момента, в който водачът на
мотоциклета е възприел опасността и е предприел спиране. Според експертното
мнение непосредствено преди удара мотоциклетът се е движил със скорост 72,14
км/ч., а в момента на удара тя е била около 66,90 км/ч., при разрешена скорост
от 60 км/ч. Във всички изследвани варианти на поведение, в които водачът на
мотоциклета е започнал да спира в момента, в който е възприел опасността,
ударът е бил неизбежен, независимо от скоростта – установена или разрешена.
Водачът на мотоциклета е можел да спре преди мястото на удара единствено ако се
е движел със скорост по-малка от разрешената - 49,64 км/ч. Произшествието е
било предотвратимо единствено ако водачът на мотоциклета е започнал да спира от
момента, в който е могъл да възприеме автомобила, на разстояние от 124,14 метра
преди удара. Предотвратяването на удара в този случай е било възможно чрез
спиране както с установената, така и с разрешената скорост.
Следователно
според установения механизъм на ПТП движението на водача на мотоциклета с
по-висока от разрешената скорост не е в причинно-следствена връзка нито с
настъпилото произшествие, нито с причиненото му увреждане. Ударът между двете
МПС е бил предотвратим единствено ако водачът на мотоциклета е предприел
спиране в момента, в който е могъл да забележи автомобила, независимо от
скоростта. Отклоняването от това поведение и предприемането на спиране в
момента, в който е забелязал автомобила
не съставлява противоправно поведение. А
това според разясненията в т.7 на ТР № 1/14г. по тълк.дело № 1/14г. на ОСТК на
ВКС изключва наличието на негов принос в двете хипотези – съпричиняване на
самото ПТП и/или на собственото му увреждане.
В този
смисъл възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно и
не следва да бъде уважено.
Възражението
на застрахователя за липсата на покрит застрахователен риск е направено за първи път пред въззивната
инстанция, поради което се явява преклудирано. По него съдът не дължи
произнасяне.
Възражението
за погасяване по давност на претенцията за мораторна лихва за периода от
26.06.2014г. /датата на смъртта на пострадалото лице/ до 27.08.2015г. / три
години преди подаване на исковата молба/ е основателно по следните съображения
: Съгласно чл.111 б.“в“ от ЗЗД вземането за лихви се погасява с изтичането на
3-годишна давност. Исковата молба е предявена на 27.08.2018г. Лихвите са
дължими за 3 години назад или от 27.08.2015г. Следователно за периода от
26.06.2014г. до 27.08.2015г. лихви не се дължат. В тази й част жалбата на
застрахователното дружество е основателна и следва да бъде уважена.
По
разноските : На адв. П.С. и адв. Н.Н.Д. се дължат разноски съобразно уважената
част на иска за двете инстанции в общ размер на 4 152лв, с ДДС / по 1 730лв за всяка инстанция + 20 % ДДС/,
изчислени съобразно Наредба № 1/2004г. за мин.размери на адв.възнаграждения, по
реда на чл.38 ал.2 вр.чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. ЗАД „Армеец” АД
дължи на бюджета на съдебната власт държавна такса съобразно уважената част на
иска за първа инстан. – 1 600лв и за втора инст. – 800лв, или общо 2 400лв, както и 208лв за СМПЕ. Ищцата Д.Д. дължи ю.к.
възнаграждение на застрахователното
дружество в размер на 400лв, по 200лв за всяка инстанция, както и 99лв –
разноски за САТЕ, съобразно отхвърлената част на иска и 80лв – разноски за
втора инст. – 400лв държавна такса за въззивно обжалване съобразно отхвърлената
част на иска.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение № 2/10.01.2019г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. №
122/18г. в частта, в която е отхвърлен предявения от Д.П.Д.
иск против ЗАД „Армеец” АД с правно основание
чл. 226 ал. 1 във вр. с чл. 208 ал. 1 от Кодекса за застрахованекто (отм.) за
заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на
нейния брат А. П. Д. в следствие на ПТП, осъществено на 26.06.2014г. от И. С.Х.,
въз основа на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със застрахователна полица № ********** за автомобил „Фолксваген Транспортер” с рег. № Н ХХХХ АХ,
ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на задължението за
разликата над присъдените 20 000лв до 40 000лв, както и в частта, в
която е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 20 000лв за периода от 26.06.2014г. до 27.08.2015г., като вместо
него
П О С Т А Н О В Я В А
:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД гр. София, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Средец ул.
Стефан Караджа № 2
да заплати на Д.П.Д. ЕГН **********, адрес: *** ОЩЕ 20 000 лева - застрахователно обезщетение на
основание договор за застраховка
„Гражданска отговорност”,
сключен със застрахователна полица № **********
за автомобил „Фолксваген Транспортер” с рег. № Н ХХХХ АХ, за причинени неимуществени вреди – болки, страдания причинени от смъртта на А. П. Д.
– брат на ищцата, вследствие на пътнотранспортно произшествие, виновно
причинено от И. С.Х., ведно със законната лихва от 27.08.2015г. до окончателното
изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА
ЗАД „Армеец” АД гр. София да заплати на
адвокат П.С. и адвокат Н.Н.Д. адвокатско възнаграждение в размер на още 3
022лв, а в полза на бюджета на съдебната власт още 1 600лв държавна такса и още 104 лева разноски за вещо
лице по СМПЕ.
ОСЪЖДА
Д.П.Д. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД гр. София разноски в размер на
още 99лв.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при
условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :