Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4329 13.12.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2863 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 232 ал. 2 и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „Монтес Аури“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовска” № 34, ет. 5, ап. 6, представлявано от *** С.О.Д., чрез пълномощника си адв. Р.А., е предявил против П.Г.Т., ЕГН: **********, действащ като ЕТ „***“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** ***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 19305/ 2017 г. на ПРС, V бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 11737/ 07.12.2017 г., парични суми, както следва: сумата от 4 120, 08 лева- дължима наемна цена по договор за наем на земеделска земя № 2/ 16 от 08.07.2016 г., за която сума е издадена фактура № **********/ 03.08.2016 г., както и сумата от 6 130, 56 лева- неустойка за забавено плащане, съгласно раздел VII, чл. 21 от договора за периода от 09.07.2016 г. до 16.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 04.12.2017 г. до окончателното плащане и разноските по делото.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба е посочено, че между страните бил сключен договор за наем на земеделска земя № 2/ 16 от 08.07.2016 г., по силата на който наемодателят отдал на наемателя за временно и възмездно ползване общо 124, 851 дка земеделска земя за производство на зърнени и технически култури, находяща се в землището на *** ***. Договорът бил за стопанската 2016 г.- 2017 г., или за периода 01.10.2016 г.- 01.10.2017 г. Наемната цена била в размер на 33 лева на декар или общо за стопанската година- 4 120, 08 лева с ДДС, за която сума била издадена фактура № **********/ 03.08.2016 г., като плащането следвало да бъде направено в пълен размер на датата на подписване на договора. Въпреки че земята била предоставена за ползване на ответника, последният не изпълнил задълженията си по заплащане на цената по договора. В тази връзка поради изпадането в забава ответникът дължал и неустойка по раздел VII, чл. 21 от договора в размер на 0, 3 % от дължимата сума или за периода 09.07.2016 г.- 16.11.2017 г. (общо 496 дни)- сумата от 6 130, 56 лева. До адреса по седалището на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение, но плащане не постъпило, като пратката била върната с отбелязване „непотърсена“. За събиране на съответните суми се образувало частно гр. дело № 19305/ 2017 г. на ПРС, V бр. с-в, но срещу издадената заповед длъжникът възразил и това обуславяло интереса от предявяване на настоящия иск. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание чрез пълномощника си страната моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от договора за наем на земеделска земя и изпратена покана за доброволно изпълнение до адреса на ответника, върната като „непотърсена“ пратка.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на адреса на управление на ответника по реда на чл. 50 ал. 4, вр. ал. 2 от ГПК, като страната е била редовно призована за първото по делото заседание по същия начин. В изпратеното до ответника съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, за тях е представен и списък по чл. 80 от ГПК, като са налице доказателства, че те са действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 207, 01 лева (лист 5) и адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева (л. 4).
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 11737/ 07.12.2017 г., издадена по частно гр. дело № 19305/ 2017 г. на ПРС, V бр. с-в, П.Г.Т., ЕГН: **********, действащ като ЕТ „***“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** ***, ДЪЛЖИ на „Монтес Аури“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовска” № 34, ет. 5, ап. 6, представлявано от *** С.О.Д., следните суми: сумата от 4 120, 08 (четири хиляди сто и двадесет лева и осем стотинки) лева- дължима наемна цена по договор за наем на земеделска земя № 2/ 16 от 08.07.2016 г., за която сума е издадена фактура № **********/ 03.08.2016 г., както и сумата от 6 130, 56 (шест хиляди сто и тридесет лева и петдесет и шест стотинки) лева- неустойка за забавено плащане, съгласно раздел VII, чл. 21 от договора за периода от 09.07.2016 г. до 16.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 04.12.2017 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.Г.Т., ЕГН: **********, действащ като ЕТ „***“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** ***, да заплати на „Монтес Аури“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовска” № 34, ет. 5, ап. 6, представлявано от *** С.О.Д., чрез пълномощника му адв. Р.А., разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 207, 01 (двеста и седем лева и една стотинка) лева- за държавна такса и сумата от 540 (петстотин и четиридесет) лева- адвокатско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на сумата от 207, 01 (двеста и седем лева и една стотинка) лева- за държавна такса и сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева- за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД