Р Е Ш Е Н И Е
№ 810/15.6.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 22 състав, в открито съдебно
заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
1680 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 от АПК.
Образувано е по подадена жалба от В.И.И. срещу Заповед за задържане на лице рег. № 439зз-427 от
27.04.2020 г., издадена от М.Г.В. - старши полицай в 03 РУ - Варна, с която е разпоредено задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа
на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Развиват се са оплаквания за
неспазване на установената от закона форма и несъответствие на издадения
административен акт с целта на закона. Отправено е искане за отмяна на
заповедта за задържане.
В съдебно заседание жалбоподателят
развива доводи за допуснато нарушение на материалния закон. Поддържа доводите
за несъответствие на акта с целта на закона.
Ответникът чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Г. Г. от ОДМВР – Варна моли за потвърждаване на
издадения индивидуален административен акт, като излага доводи за неговата
законосъобразност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На 27.04.2020 г. в 16,30 ч. ответникът М.Г.В. (старши
полицай в 03 РУ – Варна) издал Заповед за задържане на лице рег. № 439зз-427 от
27.04.2020 г., с която е разпоредено задържането на В.И.И. за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Лицето е настанено в помещение за временно задържане на 03 РУ – Варна.
Заповедта е подписана от нейния издател и от задържаното лице. Непосредствено
преди издаване на заповедта, И. е подписал декларация, с която е удостоверил,
че е запознат с посочените в нея права, като изрично е вписал, че желае да
ползва адвокат по негов избор и за негова сметка, не желае служебно назначен
такъв по ЗПП; няма медицински проблеми; желае медицински преглед от лекар по
негов избор и за негова сметка; не желае медицински преглед от лекар; желае
член на неговото семейство или друго лице да бъдат уведомени за задържането;
няма нужда от специална хранителна диета и е уведомен за правото му на свиждане
и получаване на пратки. Заедно с това на лицето е извършен личен обиск, за
което е съставен протокол от същата дата, видно от който от него са иззети 1
брой контактен ключ, 3 брой банкови карти, 1 брой мобилен телефон, 1 брой
безжична слушалка, монети, 1 брой дистанционно с 5 броя секретни ключове, 2
броя контактни ключове за автомобил и 2 броя секретни ключове.
След задържането на жалбоподателя е било образувано
досъдебно производство № 533/2020 г. по описа на 03 РУ – Варна, в което били
разпитани свидетелите П.Д.Г., П.Н.Г., А.Л.М., К.Б.К., Г.Г.И..
В разпита си св. П.Г.(младши автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна)
заявил, че на 27.04.2020 година около 13,25 часа бил на смяна като
постови на паркинг на РТК, находящ се в гр. Варна,
бул. „Янош Хуняди“ № 5, северно до сградата на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна. По същото време забелязал при движение по
бул. „Янош Хуняди“ и на входа за паркинга специален
автомобил „Ивеко Дейли“ с
рег. № СВ 4902 ММ, който помнел от миналата година, когато обслужил
пътно-транспортно произшествие. Спомнил си, че автомобилът служебно е бил спрян
от движение, поради което решил да го спре и да го провери. При проверката
установил като водач на автомобила жалбоподателя. Взел документите на
автомобила и водачът го придружил до сградата на 03 РУ – Варна. Водачът на
автомобила останал до постовите служители, а Г. отишъл да провери статуса на
проверявания автомобил. При справка с ОДЧ установил, че автомобилът е служебно
спрян от движение, а регистрационните табели са обявени за изземване. На място
бил изпратен екип от полицейските служители К.К.и Г.Г.И.. Междувременно служителят на 1. пост в 03 РУ – Варна П.Г.
потърсил полицейския служител Пламен Г., като го уведомил, че водачът И. го
търси. Полицейският служител Г. уведомил водача И., че идва екип за вземане на
отношение. В този момент жалбоподателят казал на Г., че и той ще умре, а след
пристигането на екип от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна заявил, че
полицейският служител И. бил искал пари, подкуп и като не са му дали, ги спрял
и написал акт. На жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено административно
нарушение по 140, ал.1, пр.1 ЗДвП. При връчването на акта жалбоподателят заявил
на полицейският служител Г., че ще умре, лично той щял да се саморазправи с
него, като го хванел някъде без униформата, нарекъл го мръсно, гадно ченге.
При проведения им разпит св. П.Г., А.М., К.К., Г. И. потвърдили, че жалбоподателят е изрекъл част от
думите, посочени от св. П.Г.в неговия разпит.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи въз
основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на
св. М.Д.М.(частично) и писмени доказателства: заповед за задържане на лице,
протокол за личен обиск на лице, декларация от В.И.И.,
разписка и материалите по досъдебно производство № 533/2020 г. по описа на 03
РУ- Варна.
Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на
св. М.в частта, в която заявява, че по време на задържането не станал свидетел
на престъпление или съпротива, тъй като в тази част показанията му противоречат
на заявеното от него в разпита, че не е присъствал на разговора между
жалбоподателя и полицейските служители и по-късно е бил уведомен за
задържането. Освен това дали е извършено престъпление представлява правна
оценка, а не факт, поради което и показанията в тази част не следва да бъдат
обсъждани. В останалата част показанията на св. М.(относно присъствието на
жалбоподателя в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна) следва да бъдат
приети за достоверни, доколкото съответстват на всички събрани по делото
писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло посочените по-горе писмени
доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина
по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са
непротиворечиви, поради което въз основа на тях изгради своите фактически
изводи.
От правна страна:
Жалбата е
подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок, произтича от процесуално
легитимиран субект, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване
по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.
По същество
същата се явява неоснователна,
като съображенията за това следните:
При
осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на основание чл. 168 АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата
законосъобразност, като съобрази критериите по чл. 146 АПК (в този смисъл е Решение № 6213 от 23.04.2019
г. по адм. д. №
13768/2017 на Върховния административен съд).
При налагане
на принудителна административна мярка (ПАМ), длъжностните лица не действат в
лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято структура
административно, функционално и йерархически принадлежат. Ответник в съдебното
административно производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С оглед
принадлежност на полицейския орган към структурата на звено към ОД МВР - Варна
следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Правомощията на полицейският орган произтичат пряко от закона и са осъществени
в съответния териториален обхват.
Заповедта е
издадена в съответствие с изискването за писмена форма на административния акт
и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.74,
ал.2 ЗМВР. Като
фактическо основание е посочено, че има данни за извършено престъпление, а като
правно основание е посочена разпоредбата на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР.
Полицейският орган, издаващ заповедта за задържане по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, няма задължение да квалифицира точно престъплението. Допустимо е
обстоятелствата, мотивирали органа да издаде оспорения акт, включително и
фактическите основания, да се съдържат в друг документ. В случая фактическите
основания се съдържат в материалите по образуваното досъдебно производство, в
които подробно са описани обстоятелствата и фактите, които са дали повод за
задържане на лицето. По тази причина съдът счита, че фактите, съдържащи се в
досъдебното производство, следва да се отнесат към фактическите основания за
издаване на обжалваната заповед.
Съдът намира,
че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно изискванията на чл.
74, ал.3 ЗМВР задържаното лице е попълнило декларация, че е запознато с правата
си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2,
т. 6, букви "б" – "е".
Относно
съобразяването на оспорения акт с материалноправните
норми, то съдът намира, че към момента на издаване на заповедта са били налице
данни за извършено престъпление. За да се приложи нормата на чл. 72, ал.1 ЗМВР
е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление, както и данни за
съпричастност на задържаното лице с това престъпление. Понятието
"данни" по смисъла на ЗМВР и понятието "достатъчно данни"
по смисъла на чл. 207, ал.1 НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано
досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно
данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено
престъпление. При налагането на принудителна административна мярка
"задържане за 24 часа" по чл. 72 ЗМВР са необходими само данни за
извършено престъпление. Наличието на данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР означава да е налице предположение за извършено престъпление, а не за
реализиран конкретен състав на престъпление с категорични доказателства за
него.
В процесния
случай такива данни са налице, като следва да се има предвид, че законът борави
с понятието "данни", а не с понятието "доказателства", т.е.
издаването на акт по чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР не се обуславя от наличието на
събрани по реда на НПК доказателства с регламентираните в него доказателствени
средства и се предпоставя единствено от наличието на
данни (без значение на източника им) за извършено престъпление.
На последно
място следва да бъде изследван въпросът дали оспореният акт съответства на
целите на закона. В случая, оспорената ПАМ се явява приложена по отношение на
жалбоподателя при спазване на принципа на закоността,
нормативен израз на който е разпоредбата на чл.4 ал.2 АПК, съгласно която административни
актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона.
Задържането за срок до 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е принудителна
административна мярка, която в зависимост от случая би могла да има превантивен
или преустановителен характер и съставлява
ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, пар.
1, буква „с“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред
предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на
престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати
извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. В
конкретния случай жалбоподателят е задържан с цел преустановяване на
извършваните от него действия.
Не е нарушен
принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава, тъй като жалбоподателят е задържан от полицейски орган на 27.04.2020 г.
в 16:30 ч. – видно от оспорената заповед, т.е. непосредствено след извършената
от св. П.Г.проверка на управляваното от жалбоподателя МПС и по повод
възникналия след това конфликт. Съобразно конкретните факти, обусловили задържането, същото
не се явява самоцел, тъй като е предприето съобразно преустановителната
и предотвратяващата цел на ограничението и се явява
пропорционално на засягането правото на свобода и сигурност в съответствие с
чл. 6 ал.1 АПК.
Поради
всичко изложено, доколко оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
при спазването на установената форма и липсата на съществени нарушения на
процесуалните правила, без противоречие с материалноправни
разпоредби и в съответствие с целта на закона, същата се явява законосъобразен акт, жалбата против който акт
е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Така
мотивиран, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на В.И.И., ЕГН ********** срещу Заповед за
задържане на лице рег. № 439зз-427 от 27.04.2020 г., издадена от М.Г.В. -
старши полицай в 03 РУ - Варна, с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР му е
наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24
часа".
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне пред
Административен съд - Варна.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: