Решение по дело №9/2025 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващи от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от Г. М. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: град Тервел, [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0355-000115/ 02.12.2024 г., издадена от началника на РУ – Тервел към ОД на МВР – Добрич, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че констатациите в акта не отговарят на действителната фактическа обстановка. Административният орган не е взел предвид, че водачът е оспорил показанията на теста и е дал биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. При несъгласие с резултатите от техническото средство законодателят е предвидил лабораторните стойности да са определящи. Преди наличието на резултат от химико – токсикологичното изследване не е доказана употребата на наркотични вещества, поради което липсва основание за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Счита се, че наложената ПАМ засяга жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава актът - преустановяване на административното нарушение. По тези съображения се иска отмяна на обжалвана заповед.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски по делото съгласно приложен списък.

Ответникът – началникът на РУ - Тервел към ОД на МВР – Добрич, оспорва жалбата в писмено становище по делото и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна.

Административен съд – Добрич, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От материалите по административната преписка се установява, че на 01.12.2024 г., около 13,00 часа, в гр. Тервел, [улица], до ПГТО „Дочо Михайлов“, в посока центъра на града, Г. М. Д., е управлявал лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № [рег. номер], собственост на трето лице. В хода на провеждана СПО по контрол на пътното движение е спрян за проверка, като при изследването му с “Drug test 5000”, с инвентарен номер ARSE 0046 и тест касета ARSN0251, е отчетено наличието на бензодиазепини. На водача е издаден и връчен талон за медицинско изследване № 096864/01.12.2024 г., в който са му определени 60 минути за явяване във ФСМП – Тервел.

Срещу жалбоподателя е съставен АУАН серия GA № 1291720/01.12.2024 г. от полицейски служител при РУ – Тервел, ОД на МВР – Добрич за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Актът е надлежно предявен и подписан от водача без възражения.

Не е спорно между страните, че жалбоподателят се е явил във ФСМП Тервел и е дал кръвна проба, за което е попълнен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби. В тази насока е и становището на ответника на л. 25 от делото.

На 02.12.2024 г. началникът на РУ – Тервел към ОД на МВР – Добрич е издал оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 24-0355-000115/02.12.2024 г., с която на Г. М. Д. е наложил принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта е прието, че жалбоподателят е извършил виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Отнето е СУМПС № DOBRE911292GM9GA 23, издадено от Великобритания.

Заповедта е връчена на адресата на 12.12.2024 г., а жалбата срещу нея е подадена на 19.12.2024 г.

Видно от приложения към жалбата анализ на урина, извършен от СМДЛ „Рамус“ ООД, на 04.12.2024 г. Г. М. Д. е показал отрицателен резултат за наличието на бензодиазепини и за още 5 други наркотични вещества и техни аналози.

Съгласно писмо изх. № К-146/06.03.2025 г. на началника на ЛХТИ при ВМА - МБАЛ – Варна, химико-токсикологичният анализ на пробите от жалбоподателя е приключен изцяло. Заключението по възложената съдебно-медицинска експертиза не е завършено, но е налице окончателен резултат, който е отрицателен за наличие на наркотични вещества, включително бензодиазепини.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните съображения:

Процесната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице, в кръга на делегираните му правомощия съгласно Заповед № 357з-924/07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – Добрич (служебно известна на съда), в необходимата писмена форма и е фактически и правно мотивирана включително чрез препращане към съдържанието на съставения АУАН. Посочени са фактическите обстоятелства, които са послужили като основание за прилагане на принудителната административна мярка, като е цитирана и приложимата правна уредба по ЗДвП.

При издаването на заповедта обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до нарушение на материалния закон.

В посочената като правно основание за издаване на заповедта разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или след употреба наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.

Следователно основната материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ на това основание е констатирано по надлежния ред управление на МПС под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Редът за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, приета на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. В нея са уредени способите за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и условията, при които се признават резултатите от приложението им.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 1 при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест.

Разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 1 предвижда три задължителни хипотези, при които установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване - т. 1 - когато лицето откаже извършване на проверка с тест; т. 2 – когато лицето не приема показанията на теста и т. 3 – когато физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с тест. В тези случаи на водача се издава талон за изследване по образец съгласно чл. 3, ал. 2, като в чл. 6, ал. 1 – ал. 9 от Наредба № 1 са подробно разписани правилата относно реда и начина на издаване, попълване и връчване на талона за изследване.

С императивната норма на чл. 6, ал. 10 (предишна ал. 9 – ДВ, бр. 81 от 2023 г.) от Наредба №1 е предвидено, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста, когато проверяваното лице откаже да подпише или да получи талона за изследване, не се яви в определения срок на посоченото място или откаже да даде проби за изследване. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Наредба №1, съгласно която при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на теста, с който е установена употребата на наркотични вещества или техни аналози.

От своя страна нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП сочи, че при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи.

Анализът на приложимата нормативна уредба налага извода, че при несъгласие на проверяваното лице с резултатите от проверката оспорените показания на теста могат да се вземат предвид при преценката за наличие на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП само в изрично предвидените в чл. 6, ал. 10, във вр. чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 хипотези. Във всички останали хипотези контролните органи са длъжни да се съобразят със стойностите от химико-токсикологичното лабораторно изследване, защото единствено и само те са меродавни за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В случая е безспорно, че не е налице нито едно от посочените в чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 изключения, защото жалбоподателят е подписал и получил талона за изследване, явил се е в срок в лечебното заведение и е дал проби за лабораторно изследване, след като не е приел показанията от теста. С оглед на това резултатите от дрегера не са годно доказателство за установяване на правнорелевантните факти и ответникът не е имал право да се позове на тях, за да приеме, че е налице употреба на бензодиазепини. Неспазвайки установеното от законодателя ограничение, административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, в резултат на което е стигнал до необоснования извод, че водачът е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Наличието на съставен АУАН срещу жалбоподателя не е абсолютно основание за налагане на процесната ПАМ. Актът не обвързва административния орган и не води до отпадане на изискването, че при оспорване на резултата от техническото средство изследването от кръвната проба е решаващо. Налагането на ПАМ по ЗДвП и налагането на административно наказание по ЗАНН са две отделни производства с различно предназначение и правни последици. Ето защо началникът на РУ – Тервел е бил длъжен да извърши самостоятелна преценка дали е осъществен фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, преди да пристъпи към издаването на заповед на това основание. При всички положения даването на биологични проби от страна на водача го е задължавало да изчака крайните резултати от изследването и едва тогава да реши дали е налице управление на ППС след употреба на наркотични вещества или не. Дотогава той не е могъл да направи такъв извод, защото законът дава приоритет на установените лабораторни стойности, каквито в случая не е имало към момента на произнасянето му.

Административната принуда е държавновластническа принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на ПАМ изискват бързи фактически действия по тяхното налагане, но това не трябва да става за сметка на принципите по чл. 4, чл. 6 и чл. 7 от АПК, гарантиращи спазването на правата на засегнатите лица и разкриването на обективната истина. Законодателят безусловно е разпоредил в кои случаи оспорените показания на теста не могат да се ползват за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Като не се е съобразил с тази императивна забрана, административният орган е наложил ПАМ при липса на материалноправните предпоставки за това – управление на ППС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, което се потвърждава и от получените в хода на съдебното производство отрицателни резултати от лабораторното изследване на биологичните проби на водача.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна по същество като противоречаща на процесуалните правила и материалния закон, поради което следва да я отмени на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева съгласно представен списък на разноските на л. 71 от делото. Останалите разноски за преводачески услуги на стойност на 120 лева не могат да се възложат в тежест на ответника, доколкото са направени по повод искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, което е отхвърлено като неоснователно с влязло в сила определение на съда.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Г. М. Д., с [ЕГН], с постоянен адрес: град Тервел, [улица], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0355-000115/02.12.2024 г., издадена от началника на РУ – Тервел към ОД на МВР – Добрич.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Добрич да заплати на Г. М. Д., с [ЕГН], с постоянен адрес: град Тервел, [улица], разноски по делото в размер на 1000 (хиляда) лева.

Решението не подлежи на обжалване.