Р E Ш Е Н И Е
№ 280
гр.Плевен, 26.05.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети май, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора И. Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 305 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 4 от 05.03.2021 г., постановено по НАХД №20211430200015 по описа за 2021г., Районен съд – Кнежа е потвърдил Наказателно
постановление № 35-0000765/21.10.2020г.
на Директора на РД „Автомобилна администрация“
- Плевен, с което на М.А.Т. ***, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2,
пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001
г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Със същото решение М.Т. е осъден да
заплати сумата 5.00 /пет/ лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист,
която сума да се приведе по сметката на КРС.
Срещу решението е подадена касационна жалба от М.А.Т.,
чрез адв. И.П.М. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е
незаконосъобразен, неправилен и необоснован, постановен в несъответствие с
целта на закона. Касаторът не отрича, че е налице извършено нарушение и че
всички действия предприети от наказващият орган са правилни и законосъобразни. Сочи
се, че единствено за което има претенции, както пред Районен съд Кнежа, така и
с настоящата касационна жалба е относно размера на наложеното наказание. Счита
се, че санкцията е неправилно индивидуализирана в рамките на законоустановените
предели. Посочва се, че от административно-наказващия орган не са изложени
съображения, които да повишават обществената опасност на конкретното деяние,
които да обуславят налагане на наказание по-високо от минималното. Посочва се
още, че до същия извод се достига и при съобразяване на разкритите в съдебно
заседание особености на конкретното деяние, и по точно, че нарушението е
извършено при най-леката форма на вина, поради небрежност, тоест, че същото се
дължи на допуснато невнимание на водача на МПС, а не на формиран у него умисъл.
Сочи се, че по делото са били представени писмени доказателства, че в същия ден
когато е било констатирано нарушението по сметка на пътна агенция са били
внесени съответните таксите за претовареният автомобил, което пък е индикация,
че нарушителят е възприел извършеното от него нарушение и е побързал да го
поправи чрез плащане на тази такса. Счита се, че посоченото от касатора се
явява и самостоятелно основание за намаляване на наложеното наказание до
законоустановения минимум от 500 лева съобразено с разпоредбата на чл. 139 ал.
1 т.2 пр.2 от ЗДвП, която предвижда за тези нарушенията санкция от 500 до 3 000
лева. Сочи се, че в случая без да изложи мотиви наказващия орган е определил
санкция в размер над средния размер, което е нарушение при налагане на санкция.
Посочва се и фактът, че по делото няма доказателства за други нарушения на ЗДвП
извършени от страна на жалбоподателя. Счита се, че в най-пълна степен би спомогнало
да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл. 12 от ЗАНН
наложената санкция да е в размера на минимума, определен в закона. В заключение
се моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с
което да бъде изменено наказателното постановление в частта на размера на
санкцията, като бъде намалена глобата от 1500 лева на 500 лева.
От ответника е подаден отговор по касационната жалба с
наведени доводи за нейната неоснователност.
В съдебно заседание касаторът М.А.Т. не се явява и не
се представлява.
В съдебно заседание ответникът не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, касационната жалба е
основателна.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност на Т. за това, че на 18.09.2020г.
около 12:50часа в гр.Искър, изх.гр.Плевен в посока гр.Плевен, като водач на
влекач Скания Р420 с рег.№*****, собственост на фирма „Катя 2011“ЕООД и
полуремарке с рег.№***** собственост на фирма „Сам 13“ ЕООД извършва обществен
превоз на товари /царевица/ с пътен лист сер.ВА №151877/18.09.2020г.,
товарителница сер.М №346800/18.09.2020г. и лиценз №10955, допуска следното
нарушение: При максимално допустимо натоварване на товарен автомобил с две оси
и полуремарке с три оси от 40000кг., в момента на проверката натоварването е
45680кг., измерването е извършено с ел.везна идент. №110621/11г., кантарна
бележка №1500/18.09.2020г. Нарушението е квалифицирано по чл.139 ал.1 т.2 пр.2
от ЗДвП вр. чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че от доказателствата по делото се установява описаната в акта и
НП фактическа обстановка, като жалбоподателят Т. не отрича извършването на
нарушението. Счел е, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, като правилно е квалифицирано нарушението. Посочил е, че
административното наказание е определено в размер под средния, посочен в чл.177
ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, като е съобразена разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН и
всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Приел е, че размерът на наказанието
е съразмерно и съответстващо на тежестта на извършеното нарушение, тъй като
претоварването на състава е с 5680кг. и жалбоподателят е съзнавал, че
автомобилът е с тегло над допустимото, и въпреки това го е управлявал.
Настоящата касационна инстанция споделя изводите на
районния съд за доказано нарушение по чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП и правилно
ангажирана отговорност на водача на влекача. Не се споделят, обаче, изводите на районния съд за правилна индивидуализация на
наложеното наказание. За осъщественото от дееца нарушение законодателят е
предвидил налагане на административно наказание глоба от 500 до 3000 лева, от
което следва, че определеното от административния орган наказание от 1500 лева
е определено в рамките на нормативно регламентираните предели, но при
определяне конкретния размер на същото не са спазени изискванията на чл.27
ал.2 от ЗАНН. Налагането на административни наказания се осъществява при
строго регламентиран ред, като законодателят е вменил задължение на
санкциониращия орган да извърши преценка на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, като вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя. В случая това не
е сторено. Действително управлението на извънгабаритни превозни средства
противно на установените правила за това крие сериозен риск за участниците в
движението и за пътната инфраструктура. Тази особеност на правонарушенията от
категорията на процесното не освобождава органа да прецени данните за личността
на дееца, в т. ч. наличието на предходни нарушения и обществената му опасност.
По делото не са представени доказателства, че касаторът в настоящето
производство е извършил други нарушения, поради което съдът приема, че това е
първото подобно нарушение. Установява се на следващо място, че законовото
неизпълнение е осъществено от водача, в качеството му на служител на "“Катя
2011“ ООД. Тези обстоятелства безусловно съставляват смекчаващи отговорността
такива и следва да се отчетат при определяне размера на наказанието. Следва да
се отчете и фактът, че в деня на нарушението, след установяване на
превишението, от страна на фирмата е заплатена допълнителна такса за
превишението. Ето защо, при отчитане на описаните смекчаващи и утежняващи отговорността обстоятелства
касационната инстанция намира, че с оглед постигане целите на наказанието,
произтичащи от чл.
12 от ЗАНН, на нарушителя следва да бъде определено административно
наказание към минимума на предвиденото в санкционната норма, а именно глоба в
размер на 500 лева. Именно наказание в този размер ще съответства на тежестта
на нарушението, при съобразяване в същото време и на конкретната обществена
опасност на дееца и неговото имуществено състояние.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 4 от 05.03.2021 г., постановено по
НАХД №20211430200015 по описа за 2021 г.
на Районен съд – Кнежа и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000765/21.10.2020г. на Директора на РД
„Автомобилна администрация“ - Плевен, с
което на М.А.Т. ***, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във
вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева, като намалява размерът на глобата на 500лева
/петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2.
/п/