МОТИВИ ПО НОХД №285/2020ГОД.
В РС-Берковица е внесен обвинителен акт
срещу Д.Р.С. –родена на ***г. в
гр.Берковица, българин, бълг.гражданин, неомъжена, неосъждана, безработна,
адрес: гр.Вършец, ул. Първа, № 2А, ЕГН ********** с който е обвинена в това , че на 02.06.2020 година в гр.Вършец
нарушила мерки,издадени против
разпространението или появяването на заразна болест ,въведени със заповед № РД
-01-271/19.05.2020 година на Министъра на здравеопазването на РБ,издадена
на основание на разпоредбата на чл.63 ал.1 от Закона за здравето и чл.29 т.2 от
Наредба №21 от 2005год. за реда за регистрация,съобщаване и отчет на заразните
болести като лице по т.12 от Заповедта
–българска гражданка ,пристигнала на 26.05.2020год. от Испания,поставена под
карантина с Предписание за поставяне карантина №6047/26.05.2020год. ,издадено от Столична регионална
здравна инспекция в срок от 14 дни ,като на 02.06.2020год. отишла с таксиметров
автомобил в гр.Монтана,с което не
изпълнила задължението си по т.13 от Заповедта
да не напуска дома си или мястото за настаняване,на което е посочила ,че
ще пребивава за посочения в
Предписанието срок,считано от 26.05.2020 година
и деянието било извършено по
време на извънредна ситуация, свързана със смъртни случаи - престъпление по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание обвинението се
поддържа от представителя на РП-Берковица, като се пледира наказанието да се
определи при условията на чл. 54 от НК .
Подсъдимата на досъдебното
производство се е признала за виновна и
е дала обяснения.В хода на съдебното производство не се явява ,а се
представлява от упълномощен защитник-адв.А.Х.
***. Производството протече в отсъствие на подсъдимата, при спазване на законовите разпоредби обезпечаващи правата
на последната, а именно : след като с
Постановление на ДП подсъдимата е била привлечена като обвиняема и й е била взета мярка ”подписка”, съдържанието
и последиците на която са му били надлежно разяснени, същата търсена, не е
намерена на посочения от нея адрес за призоваване. С оглед на което и
отчитайки предвиденото за престъплението наказание, което е до пет
години лишаване от свобода, т.е. не е
„тежко“ по см. на чл.93 т 7 от НК , като взе предвид факта,че подсъдимата има надлежно упълномощен
защитник, с което е спазено процесуалното изискване на НПК , съдът
даде ход на делото и го разгледа.
След като се запозна с приобщените
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Д.Р.С. *** .Не е осъждана
и освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК.
На 07.02.2020год. подсъдимата е
напуснала пределите на страната през ГКПП „Връшка чука”.На 26.05.2020год. се
върнала от Испания в страната отново
през ГКПП „Връшка чука”,тъй като пътувала с автобус.При влизането й в
страната е била уведомена ,че ще бъде поставена под карантина и инспектор от
РЗИ-София ,оправомощен от съответното РЗИ издал предписание изх.№6047/26.05.2020год.
за поставяне в домашни условия.Предписанието е издадено същия ден на 26.05.2020год.
и в него е отразено,че се издава въз основа на Заповед
№РД-01.264/14.05.2020год. на Министъра на здравеопазването.В предписанието е
посочен адрес,на който подсъдимият
следва да спазва карантината,а именно гр.Вършец,ул.”Първа” №2а.Предписанието е
подписано по надлежния ред от подсъдимата,с което е завършена процедурата и по
уведомяването ,както и за наказателната отговорност по чл.355 от НК при
неизпълнение на задължението да не напуска адреса,на който е заявила,че ще
пребивава за срока на карантината.
Контролът върху изпълнението на задълженията
на карантинирани на различни основания лица е възложен на служителите на
съответното РУ МВР,в случая РУ МВР-гр.Вършец.
В изпълнение на тези задължения на 02.06.2020год.
свидетелите В.Г. и И.Р. *** във връзка с ежедневна проверка на
лицата,поставени под карантина посетили дома на подс.С.,при което същата не е
намерена на адреса.При проведен разговор с мъжа й,живеещ на същия адрес,той
заявил ,че жена му е заминала със сестра си за гр.Монтана.
Деянието е
осъществено от обективна страна с напускането на адреса за изпълнение на
карантината - в гр.Вършец , ул. Първа, № 2А, на посочената дата в обстоятелствената част на
обвинението.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, подсъдимата е направила
самопризнания и заявила „че умишлено е нарушил мерките , свързани с
карантината.
Изпълнителното деянието е извършено по
време на обявено извънредно положение ,свързано със смъртни случаи .
Деянието си подсъдимата е извършила с
пряк умисъл, като същата е била наясно , че следва да спазва карантина и да
не напуска дома си , като същата е била наясно с издаденото задължително
предписание за спазване на карантина.
Извършеното деяние не е
малозначително или с явна незначителна обществена опасност по смисъла на
чл. 9 ал.2 от НК.Подсъдимата е напуснала дома си и е контактувала с трети лица в магазина,в който е пазарувала, като по този начин е могла да застраши
тяхното здраве .
В тази насока съдебният състав
намери, че за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, на
подсъдимата следва да бъде определено наказание „Лишаване от свобода” към
минималния, предвиден в закона размер, а именно за срок от четири месеца,
изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок от три години. Именно този размер на наказанието съдът прие,
че би оказал превъзпитаваща роля върху бъдещото поведение на подсъдимата. Съдът
определи и наказание „глоба“ на минималния предвиден в закона размер от
10 000 /десет хиляди/ лева. В конкретния случай, според съда, това
наказание в най-пълна степен би се явило съразмерно и съобразено с целите на
индивидуалната превенция съобразно личността на подсъдимата. С него биха се
постигнали и целите на генералната превенция. В този смисъл наказанието следва
да се определи по смисъла на чл. 54 от НК в посочените по-горе рамки при превес
на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, ориентирано по
размер на минимума. Това свое решение съдът основава на становището си, че
по-тежко по размер наказание „лишаване от свобода“ е несъвместимо с личностните
характеристики на подсъдимата и деянието й и би надхвърлило целите на
наказанието по чл. 36 от НК.
Съдът счита, че не са налице основания за приложението на чл. 55
от НК, доколкото по делото не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително такова,
което би обусловило извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се
оказва несъразмерно тежко. Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не
са повече на брой от типичните случаи, нито са изключителни по своя характер,
което е налага и определяне на наказанията по реда на чл. 54 от НК в посочения
размер.
Доколкото деецът е неосъждана и липсват данни за трайно установени
престъпни навици у нея, то съдът намира, че целите на наказанието могат да се
постигнат и без реално изтърпяване на наложеното наказание. Затова съдът
намира, че предпоставките за приложението на института на условното осъждане по
чл. 66, ал. 1 от НК са налице, доколкото и определеното от съда наказание е до
3 години. Определи се изпитателен срок в размер на три години. Същият
изпитателен срок, съдът счита, че в максимална степен ще съдейства за оказване
на поправително и превъзпитателно въздействие върху подсъдимия.съдът определи и
предвиденото наказание глоба в минималния размер от 10 000лв.
Не
се установиха направени поделото разноски или иззети веществени
доказателства.
Воден от изложеното съдът постанови
присъдата си .
ПРЕДСЕДАТЕЛ......................