Р Е Ш Е Н И Е
№ 228
гр.Нови пазар, 11.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на осми
юли две хиляди и деветнадесета година, в следният състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА
НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР : Диана Славова
като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 8
по описа на НПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е
искова молба, съдържаща обективно съединени искове с правно основание по
чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането по издадена
заповед по ч.гр.д. № 1493/18г. на НПРС срещу ответника за сумите: 923,57лв.
главница; 158,97 лв. договорна лихва за периода от 02.01.2017 г.до 29.09.2017
г.; 1001,16лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 132,06лв. обезщетение
за забава за периода от 03.01.2017 г. до 02.10.2018 г. и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението до изплащане на сумата.
Ищецът сочи, че
по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД и Приложение №1 към него от 01.01.2018 г. и потвърждение за
сключена цесия между двете дружества, в полза на ищеца е прехвърлено изцяло
вземането, произтичащо от договор за паричен заем № ***г. с кредитор „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. Ищецът сочи, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощило и
ищецът, в качеството си на цесионер дпо договора за прехвърляне на вземания от
свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
В исковата молба е посочено, че по
силата на договор за паричен заем № ***г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като
кредитор и ответницата като кредитополучател на ответницата е предоставен
паричен заем за 1000лв. Съгласно чл. 3 от договора, с него страните се
съгласявали да се рефинансира текущ заем на заемателя, като същия бил заявил,
че желае да погаси изцяло задължението си по договор за паричен заем № ***. Съгласно посоченото в чл. 3, ал.2 от
договора, същия имал характер на разписка, поради което и заемната сума по
договора е била предоставена на заемателя. С това заемодателят е изпълнил
своите задължения по договора. Съгласно договора заемателя следва да изплати
предоставения му заем, съгласно погасителни вноски, указани по размер и брой в
договора. Погасителните вноски представлявали плащане на главницата, ведно с
надбавка покриваща разноските на заемателя по подготовка и обслужване на заема
и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвения
процента фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1192,30лв.
договорната лихва по кредита е уговорена между страните в размер на 192,30лв.
Съгласно договора за паричен заем,
заемателя се бил задължил да го върне до 29.09.2017 г. на 10 равни месечни
вноски от по 119,23лв., като падежът на първата погасителна вноска бил на
02.01.2017 г., а на последната е 29.09.2017 г.
Ищецът сочи, че на основание сключения
договор за заем, и Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в случай, че заемателят
забави плащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и лихва по
заема с повече от 30 дни, дължи на заемодатгеля заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
разговори, лични посещения и пр.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00лв. Таксата се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през
който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30дни, като
всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят не може да надхвърля 45лв.
Ищецът сочи, че на ответника е
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45лв.
Ищецът сочи, че съгласно договора, чл.
4, ал. 1 вр. ал. 2, заемателят се бил задължил в 3 дневен срок от подписването
на договора да предоставени обезпечение на задълженията му, като при
неизпълнение на това, той дължи неустойка в размер на 1112,40лв., която
страните са се споразумели да бъде разсрочена на 10 равни вноски, всяка от по
111,24лв.
Според ищеца, общия размер на
погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят е 230,47лв.
Ищецът сочи, че на основание ЗПК и
разпоредбите на чл. 8 от договора на длъжника е начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 03.01.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 132,06лв.,
който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Ищецът сочи, че ответникът е платил до
момента само 266лв., с която са погасени неустойка в размер на 111,24лв., такса
разходи 45лв., договорна лихва в размер на 33,33лв. и главница 76,43лв.
Ищецът сочи, че срокът на договора е
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, на 29.09.2017 г. и не е
обявяван за предсрочно изискуем.
Предвид на горното ищецът моли съда да
признае спрямо ответницата съществуването на всяка от претендираните по
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1493/18 г. на НПРС суми: 923,57лв.
главница; 158,97 лв. договорна лихва за периода от 02.01.2017 г.до 29.09.2017
г.; 1001,16лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 132,06лв.
обезщетение за забава за периода от 03.01.2017 г. до 02.10.2018 г. и законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на сумата или
общо 2215,76лв.
Ищецът
претендира деловодни разноски и такива по заповедното производство.
Ответницата се представлява от особен представител,
който е представил писмен отговор по исковете. Особеният представител оспорва
основателността на предявените искове. Сочи, че длъжника не е уведомен надлежно
за извършена цесия, т.к писмата с обратна разписка не са му били връчени, с
което не е спазен чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
Поради това, че длъжникът не е надлежно уведомен за
извършената цесия, вземането на ищеца спрямо него не е възникнало, поради което
моли исковете да се отхвърлят.
Съобщаване на извършената цесия, съгласно искането на
ищеца, за уведомяване за същата от съда, чрез връчването на съдебните книжа на
длъжника – ответник, също не е извършено, т.к както в заповедното производство,
така и в исковото длъжника е бил призоваван чрез залепване на уведомление,
поради което цесията не може да се противопостави на длъжника и предявените
спрямо него искове са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло всички.
Предвид на горното, особеният представител на
ответника моли съда да отхвърли всички предявени искове.
В съдебно
заседание, особеният представител на ответницата сочи, че извършената между
първоначалният кредитор и настоящия ищец цесия не е съобщена по надлежния ред
на ответницата и същата не е произвела правно действие спрямо нея, поради което
исковете се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Въз основа
на събраните по делото доказателства
съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са
представени доказателства за това, че на 01.12.2016 г. ответницата по делото е
сключила с „Изи Асет Мениджмънд“ АД договор за паричен заем № ***г., като заемодател, а ответницата като заемополучател.
Съгласно този договор на ответницата е предоставен паричен заем за 1000лв., който
тя се задължава да върне при посочените в договора условия: вид на ползвания
заем: EasyMfnth; размер на месечната погасителна вноска в лева от 119,23лв.;
срок на заема -10; брой вноски - 10. Посочен е фиксиран годишен процент по
заема – 40% , лихвен процент на ден, при отказ от договора 0,11%; обща сума дължима от заемателя – 1192,30лв. годишен
процент на разходите по договора -47,90%.
Договорът е подписан от страните.
По делото е приложена Тарифа на
заемодателя за таксите, които се начисляват пир педоставяне на
потребителски кредити.
Приложен е Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) № ***., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД (АСВ АД ) и Приложение
№1 към него от 01.01.2018 г., съгласно което в полза на ищеца е прехвърлено
изцяло вземането, произтичащо от договор за паричен заем № ***г. с кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжник Е.М.А..
Съгласно Приложение № 1, и извлечение
от него под пор.№ 26 е цедирано задължението на ответницата. Общия размер на
задължението е 2304,70лв., от които главница 2143,73лв. остатък към датата на
засичане, и 60,03лв. лихви за просрочие към датата на засичане.
По делото е приложено и потвърждение по
чл. 99, ал.3 от ЗЗД за сключена цесия между двете дружества, вземането спрямо
ответницата е прехвърлено изцяло в полза на АСВ АД, заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
По делото е приложено пълномощно, с
което представителят на „Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощава АСВ АД с правото
от името на упълномощителя да уведомява всички длъжници по всички вземания на
дружеството, вземанията на които са цедирани и включени в Приложение №1 към
него.
По делото са приложени 2 бр. уведомления до
ответницата, л.20 -21 от делото, изходящи от заемодателя „Изи Асет Мениджмънд“
ЕАД, с което я уведомява за извършената цесия и даденото от цедента пълномощно,
както и за новата сметка, по която може да се извърши погасяването на дължимата
сума по договора. Писмата са от дата 03.01.2018 г. и от дата 10.12.2018 г. (последната
е след издаване на заповедта за изпълнение). Изпратени са с обратна разписка.
На първото писмо, от дата 09.01.2018 г., на обратната разписка е посочено, че
адресатът е преместен. Относно второто писмо по делото не е представена обратна
разписка за връчването му, а само такива за изпращането му от същата дата – 10.12.2018
г.
Въз основа на така описаните факти, съдът прави
следните правни изводи:
Между страните няма спор относно
получаването на паричния заем от ответницата, първоначално предоставен от „Изи Асет Мениджмънд“ АД, за сумата от 1000лв.
Съгласно
сключения Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) № ***., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като
цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ООД (АСВ АД ), като цесионер и Приложение №1 към него от 01.01.2018 г., е прехвърлено непогасеното
към датата на падежа вземане на цедента и в частност и това на ответницата Е.М.А., произтичащо
от договор за паричен заем № ***г. в общ размер на 2304,70лв., от които главница 2143,73лв.
остатък към датата на засичане и 60,03лв. лихви за просрочие към датата на
засичане.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
От приложените по делото писмени доказателства не се
установява, предишният кредитор, а също и настоящия кредитор и ищец да са
уведомили ответницата за извършена цесия. Уведомлението не е връчвано на
ответника по делото, както преди завеждане на заповедното производство, съгласно
представените по делото обратни разписки,така и преди исковото. То не е
връчвано и след изпращане на съдебните книжа по делото за връчване, т.к
ответницата е била призована чрез залепване на уведомление и й е назначен
особен представител. Уведомлението до ответницата е залепено на 25.03.2019 г.,
но съдебните книжа по делото не са получени от нея м указания от закона срок,
поради което е назначен особен представител.
Съгласно постоянна практика на ВКС (Тълкувателно решение
№ 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 156 от 30.11.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и Решение №
137/02.06.2015 Г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о.), за да
произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл.
99, ал. 3 и ал.
4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е
съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор (цедента), но не и съобщението,
извършено от новия кредитор (цесионера). Практиката допуска по силата на
принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД
предишният кредитор (цедентът) да упълномощи новия кредитор (цесионера) да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал.
4 ЗЗД. В този смисъл са Решение
№ 123/24.06.2009 Г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.; Решение
№ 96 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г. о., ГК Решение № 114 от
7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК и
мн.др. Такова упълномощаване във връзка с договора за цесия по чл.
4.5 да уведоми длъжниците за извършената цесия, съгл. чл. 99, ал.3 от ЗЗД, а
копие от самото пълномощно е приложено към исковата молба.
С извършената от цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД цесия
в полза на ищеца по делото АСВ АД, по силата на §2 от договора за цесия и съгл.
приложеното към него пълномощно, вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
преминало в полза на ищеца по делото като съвкупност, но то би могло да породи
своето действие спрямо длъжника от момента на неговото уведомяване съгл. чл.
99, ал. 4 от ЗЗД, от момента на съобщаването му за цесията.
Съобщаването за направената цесия на длъжника до
настоящия момент не е извършено, т.к както в заповедното производство, така и в
исковото същия е призоваван и уведомяван по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез
залепване на уведомление.
Следователно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от ищеца АСВ АД – 02.10.2018 г. за него не е било налице изискуемо вземане, поради ненадлежно и своевременно уведомяване на длъжника за цесията. Съгласно ТР 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 4.г, изр. 3-4, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, както и че за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на неговия частен правоприемник е необходимо последният да притежава същото качество.
Призоваването на ответника по реда на чл 47, ал.5 от ГПК в хода на исковото производство, също не представлява уведомяване на длъжника за цесията, т.к той не е получил лично книжата си, поради което и му е назначен особен представител. От своя страна назначаването на особен представител, който да представлява ответника по делото има за цел осигуряване на защита на интересите на ответника в исковото производство, съгл. чл. 47, ал.6 от ГПК, но това не води до надлежно уведомяване на самия длъжник за цесията. Действията на процесуалният му представител в хода на образуваното исково производство, не представляват редовно уведомяване на цедента до длъжника за извършената цесия.
По делото в тежест на ищеца е възложено доказването на всички посочени в исковата молба твърдения, както относно съществуването на всяко от претендираните към ответницата задължения, така и относно възникването на основание за плащане към него, т.е надлежно уведомяване за извършената цесия. Ищецът не представи доказателства, които да докажат тези негови твърдения за възникнали факти и правоотношения между него и ответницата.
Въз основа на горното, съдът приема, че ищецът по
делото не е бил носител на вземането и не е имал изискуемо спрямо ответника
вземане, основано на Рамковия договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като цедент и АСВ
АД. Ищецът не е бил и носител на права, произтичащи от договорът между ответницата
и „Изи Асет Мениджмънд“ АД, т.к не се събраха
доказателства същия да е бил надлежно и при условията на чл. 99, ал.3 от ЗЗД
прехвърлен и съобщен, съгласно твърдяната цесия между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и АСВ АД.
Поради горното, съдът
намира, че исковете на ищеца 1/ иск по
чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 923,57лв.
главница; 2/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД
за сумата от 158,97 лв. договорна лихва за периода от 02.01.2017 г.до
29.09.2017 г.; 3/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 92
от ЗЗД относно 1001,16лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 4/
иск по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 132,06лв. обезщетение за забава за периода от 03.01.2017 г. до
02.10.2018 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до
изплащане на сумата, са неоснователни и вземанията за тези суми, за които е
издадена Заповед № 873/02.11.2018 г. по ч.гр.д. № 1493/18г. на НПРС, към датата
на предявяването й, не съществуват.
Поради това, че вземанията на ищеца по
делото, претендирани в заповедното производство по ч.гр.д. № 1493/18г. на НПРС, не съществуват, то
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Относно
отхвърлените и непредявените вземания на ищеца, за които е издадена заповед за
изпълнение.
Относно
отхвърлените искове.
Поради отхвърляне на предявените по настоящето дело искове, съгласно чл. 416 от ГПК, Заповед № 873/02.11.2018 г. по ч.гр.д. № 1493/18г. на НПРС влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето дело. Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, поради отхвърляне на исковете, предявени по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. От това следва, че по заповедното производство не следва да се издава изпълнителен лист за отхвърлените искоове.
Относно
непредявените (оттеглени) искове за вземания по заповедта за изпълнение.
По делото няма непредявени или
оттеглени искания за вземания, присъдени по заповедта за изпълнение.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
С оглед изхода на процеса,
на основание чл.
78, ал.1 от ГПК поради отхвърлянето на исковете изцяло не следва да се
присъждат в полза на ищеца направените от него разноски. За предявените искове
ищецът е направил действителни разноски от 155,68лв. за държавна такса и 385,10лв.
за възнаграждение за особен представител. Ищецът претендира и разноски за
юрисконсулт в размер на 350лв. на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП. Общо се претендират 890,78лв. разноски.
Претенциите на ищеца за
разноски са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
Ответникът не е направил
разноски и не претендира такива по делото.
На особения представител на
ответника е изплатено определеното от съда и платено от ищеца възнаграждение в
размер на 385,10лв.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната
съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на
разноските по заповедното производство, които са в общ размер на 44,32лв. за ДТ
и 50лв. възнаграждение за юрисконсулт. Общо разноски в размер на 94,32лв.
Поради отхвърляне на всички
искове по настоящето производство, претенцията за тези разноски също следва да
се отхвърли изцяло.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С., изпълнителен директор, против Е.М.А., с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 923,57лв. (деветстотин двадесет и три лева петдесет и седем стотинки) главница, съгласно Рамковия договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) № ***., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 873/02.11.2018 г. по ч.гр.д. № 1493/18г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявен предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С., изпълнителен директор, против Е.М.А., с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 158,97 лв. (сто петдесет и осем лева деветдесет и седем стотинки) договорна лихва за периода от 02.01.2017 г.до 29.09.2017 г., съгласно Рамковия договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) № ***., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 873/02.11.2018 г. по ч.гр.д. № 1493/18г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 92, от ЗЗД, предявен от предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С., изпълнителен директор, против Е.М.А., с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 1001,16лв. (хиляда и един лева и шестнадесет стотинки) неустойка за неизпълнение на договорно задължение неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съгласно Рамковия договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) № ***., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 873/02.11.2018 г. по ч.гр.д. № 1493/18г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявен от предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С., изпълнителен директор, против Е.М.А., с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 132,06лв. (сто тридесет и два лева и шест стотинки) обезщетение за забава за периода от 03.01.2017 г. до 02.10.2018 г., съгласно Рамковия договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) № ***., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 873/02.11.2018 г. по ч.гр.д. № 1493/18г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.
78, ал.1 от ГПК на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:*********,
за заплащане от Е.М.А., с ЕГН ********** ***, на направените по делото разноски в размер на 890,78лв. (осемстотин и деветдесет лева седемдесет и
осем стотинки).
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:*********, за заплащане от Е.М.А., с ЕГН ********** ***, на направените по заповедното производство разноски в размер на 94,32лв. (деветдесет и четири лева тридесет и две стотинки) по Заповед № 873/02.11.2018 г. по ч.гр.д. № 1493/18г. на НПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
На основание чл. 416 от ГПК, относно отхвърлените искове, Заповед № 873/02.11.2018 г. по ч.гр.д. № 1493/18г. на НПРС, влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето дело. На основание т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване и не следва да се издава изпълнителен лист.
Районен
съдия: ……………………………
Галина Николова