Р Е Ш Е Н И Е
№ 229/ 08.04.2022г.,
гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Цветомира Димитрова
Членове: Павлина
Господинова
Антоанета Митрушева
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Валентина
Радева-Ранчева при Окръжна прокуратура, гр.Хасково, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова АНД (К) № 1175 по описа на
съда за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на И.Д.М.
***, подадена чрез пълномощника му адв.В.И., против Решение №144/06.10.2021г.,
постановено по АНД №20215640200882 по описа на Районен съд – Хасково за 2021г.,
с което е изменено Наказателно постановление №577014 – F606188
от 12.05.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно
управление на Националната агенция за приходите.
В
касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
оспореното решение. Счита се, че същото е постановено при съществено
противоречие със съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост с оглед направената преценка
на събраните гласни и писмени доказателства. Твърди се, че в хода на
административнонаказателния процес били допуснати множество съществени
нарушения. Не ставало ясно за кое деяние било наложено административното
наказание - за това на 15 януари, 02 февруари или 17 февруари. Твърди се, че
наказано лице не извършило вмененото му нарушение. Не то, а представляваното от
него юридическо лице осъществявало процесната търговска дейност. Това
обстоятелство неправилно не било отчетено от въззивния съд, въпреки оплакването
в тази насока и събраните по делото доказателства. На следващо място, в АУАН и
НП от фактическа страна били описани две отделни нарушения - невъвеждане в
експлоатация и регистриране в НАП на фискално устройство, което касаело реда и
начина за регистриране и за въвеждане в експлоатация на фискално устройство по
чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18, и неиздаване на фискален бон, което касаело реда
за отчитане на продажбите по чл.3, ал.1 от същата наредба. И двете нарушения
били субсумирани под санкционната норма на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, без да
било ясно за наказаното лице за кое деяние всъщност било санкционирано, което
ограничавало правото му на защита. Освен това, в случая било налице
противоречие между фактическите и правни изводи на съда, тъй като от събраните
по делото писмени и гласни доказателства не се установило по несъмнен начин, че
жалбоподателят извършил нарушението, за което бил наказан. Този довод се
доказвал и от Решение №436/12.08.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, с което бил отменен Ревизионен акт
№Р-16002620007401-091-001/14.05.2021г. и РА за поправка на ревизионен акт
№П-16002621097551-003-001/08.06.2021г., издадени на И.Д.М., в което решение
било констатирано, че в системата на „Еконт експрес“ под името на И.М. били
обозначени пратки, извършвани от него не в качеството му на физическо лице, а в
качеството му на представляващ други юридически лица, а именно: ЕТ „ОПОНЕНТ - И.М.“,
„ПАРАЙБА“ ЕООД, „ОСАРИЗАВАИТ“ ЕООД и „ДОМИНО ЕКСПРЕС“ ООД. Също така от
районния съд не било взето предвид за съществено това, че АНО приложил
неправилна санкционна разпоредба за вмененото нарушение, а именно чл.185, ал.1
от ЗДДС. Неправилно били и мотивите на съда, с които приел, че случаят не
попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
Предвид
изложеното се иска отмяна на въззивното решение и на потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответникът,
Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, в
писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва
касационната жалба. Счита същата за неоснователна, съответно обжалваното
съдебно решение за правилно и законосъобразно, като в тази връзка излага
подробни съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Предлага оспореното решение да бъде
оставено в сила.
Касационната инстанция,
като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни
основания и
извърши служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С
Решение №144/06.10.2021г., постановено
по АНД №20215640200882/2021г. Районен съд – Хасково изменил Наказателно постановление №577014-F606188
от 12.05.2021г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на И.Д.М.,
за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на основание чл.185,
ал.2 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 400.00 лева, като
намалил наказанието на 300.00 лева.
За
да постанови решението си въззивният съд е приел, че процедурата по издаване на
акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
е спазена, като същите съдържали и реквизитите по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
В АУАН ясно било посочено, че се съставял срещу жалбоподателя, доколкото от
извършената на място в обект в с.Жълти бряг, обл.Хасково проверка се приемало,
че същият бил лице, извършващо търговска дейност чрез интернет сайт на изделия
от минерали, без да било монтирано, въведено в експлоатация и използвано
регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността.
Посочил, че изложените при описанието на нарушението в АУАН допълнителни
твърдения за осъществена контролна покупка и неиздаден фискален бон или друг
изискуем документ за продажбата били въведени с оглед изясняване на цялостната
картина по случая, включително във връзка с елементи от фактическия състав на
деянието. С това описание не се целяло повдигане на административно-наказателно
обвинение за друго нарушение, нито засягане на правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Същото нарушение
било правилно правно квалифицирано, въпреки наличието на известна непрецизност
що се касае до некоректно
използвана законовата привръзка на чл.7, ал.1 с чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. Това обаче не обуславяло извод, че било допуснато съществено процесуално
нарушение, доколкото правото на защита на жалбоподателя не било накърнено.
Констатирал, че НП било издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34, ал.3
от ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си формално отговаряло на
изискванията на чл.57 от ЗАНН. Дадена в него правна квалификация по чл.7, ал.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС се явявала
релевантната в случая, с оглед въведените фактически твърдения. За доказан
приел факта, че жалбоподателят бил лице, извършващо продажби чрез онлайн
търговия, посредством администриран от него интернет сайт -
http://mitevminerals.com, и че контролна покупка с поръчка от сайта на 1 бр.
ватикански камък – амулет, била извършена от органите на НАП, а за заплащане на
продажната цена била използвана опцията „наложен платеж“, като сумата била
заплатена в брой чрез куриер, без обаче за продажната цена на стоката да бил
издаден фискален бон, което дало повод за извършване на проверка в обекта на
дейността, при която се установила и причината за неизпълнение на това
задължение, а именно извършване на търговска дейност без да било монтирано,
въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство от
датата на започване на дейността. Така от обективна страна бил осъществен
съставът на нарушението, за което била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя. В решението си съдът обосновал и достигнатия
извод за липса на основания за определяне на случая като маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. На последно място, приел за необосновано определянето на
наложената глоба в размер над минимално предвидения в закона за процесното
нарушение, като в тази връзка посочил, че не била отчетена от АНО обществената
опасност на деянието, от гледна точка на стойността на покупката, осъществяването
му за пръв път, липсата на доказателства за отегчаващи отговорността
обстоятелства и на данни за имущественото състояние на нарушителя.
Касационната
инстанция намира, че решението на районния съд е правилно. Същото е постановено
при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства.
В
случая, както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно
описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено.
Налице е и съответствие между описанието на нарушението и законовите
разпоредби, които са нарушени, а приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма съответства на установеното нарушение. Не се е стигнало до
неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, а именно извършване
на продажба на стоки без функциониращо в обекта на касатора фискално
устройство, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и
осъществи защитата си в пълен обем. В тази връзка не се споделя оплакването за
описани от фактическа страна в АУАН и НП две отделни нарушения. Изводите на
районния съд в тази насока касационната инстанция възприема за правилни и напълно
ги споделя. Правилно районният съд е посочил в мотивите на обжалваното решение,
че неиздаването на фискален бон за така извършената продажба е описано от
административно-наказващия орган като допълнителен аргумент, удостоверяващ
извършеното административно нарушение - липсата на фискално устройство, от което
може да се издаде такъв фискален бон.
Неоснователни са възраженията в
касационната жалба относно датата на извършване на нарушението, доколкото
такава е изрично посочена както в АУАН, така и в НП – 15.01.2021г., която е
констатирана като дата на започване на дейността, съобразно изрично посоченото
от наказаното лице в представената от
същия на органите на НАП декларация от 17.02.2021г., приложена като
доказателство по делото.
Обжалваното решение е постановено при
правилно приложение на материалния закон.
Настоящият
състав споделя извода на въззивния съд, че законосъобразно е била ангажирана
отговорността на санкционираното физическо лице. Нарушението е установено при
извършване на контролна покупка от орган на НАП и след събиране на относими по
случая писмени доказателства и обяснения на санкционираното лице
наименувани“декларация“. Безспорно е, че
покупката на процесният ватикански камък
е осъществена чрез сайт miteviminerals.com, че същият е
изпратен на купувача, чрез куриерска служба Еконт Експрес и че изпращач по
товарителница е физическото лице И.М., а не управлявано от същия дружество.
Несъмнено от саморъчно написаната и подписаната от санкционирания декларация от
17.02.2021г. се установява и че същия
дообработва минерали от 15.01.2021г., суровината за което съхранява в с. Жълти
бряг, обл. Хасково и тези минерали при поръчка се изпращат лично от
обработилото ги лице. Предвид това и стойността на пратката следва да е изплащана именно на
последния. От протокол сер. АА, с бл. № **** от 17.02.2021г. се установява, че на обекта находящ
се в с. Жълти Бряг представляващ ателие, находящо се в стопански двор, в което
се помещавала работилница за обработване и съхранение на кристали и където са
дообработвани минералите, съответно е извършвана дейността, от страна на И.Д.М. не е било монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство, чрез което да регистрира и отчита извършените от него продажби на
стоки, съгласно изискванията на чл.7, ал.1, от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
От друга страна от касатора не са
ангажирани писмени доказателства доказващи твърденията му, че търговска дейност
в обекта е извършвана само и единствено от управляваното от него дружество,
респ. че процесната покупка е осчетоводена именно от управляваното от него “Осваризаваит“ЕООД и за същата е издаден съответен касов бон от
същото дружество.
Съответно
преценени в тяхната съвкупност доказателствата по делото водят на единствен
възможен извод, че от обективна и
субективна страна вмененото нарушение е осъществено именно от И.Д.М. - същият е осъществявал дейност по
продажби считано от 15.01.2021г. , поради което
в обекта в който е извършвал дейност е следвало да има монтирано и
въведено в експлоатация фискално устройство. Това не е сторено, поради
което описаното в НП деяние правилно е
квалифицирано като нарушение по хипотеза на чл.7, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и правилно същото е
санкционирано с налагане на санкция по чл.185, ал.2 от ЗДДС, а не по чл.185,
ал.1, както се твърди в жалбата. В разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите е предвидено задължение за
лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на търговеца.
Несъмнено, в случая посоченото задължение не е било изпълнено от касатора,
поради което му е било наложено административно наказание по силата на санкционната
норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Съгласно последната, извън случаите по ал.1 на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв.,
когато се касае до неотразяване на приходи, както е случая.
Неоснователно в касационната жалба се
твърди наличие на противоречие между фактическите и правни изводи
на съда, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установявало по несъмнен начин, че жалбоподателят извършил вмененото му
административно нарушение. В тази връзка не се споделят доводите за относимост към
настоящия случай на отменения от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив ревизионен акт, що се отнася до авторството на деянието. Производството
по издаване на ревизионен акт и това по издаване на наказателно постановление
са независими едно от друго. Недопустимо е да се смесват правната същност и
последиците на ревизионното производство по ДОПК, завършващо с акта по чл.119
от ДОПК, който е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и административно-наказателното по ЗАНН, завършващо с властнически акт,
дейността по чието издаване по своето предметно съдържание е правораздавателна,
с която по повод на редовно съставен АУАН и при следване на опростено
състезателно производство, се решава административно-правен спор и се налага
административно наказание. Резултатите от проведеното ревизионно производство не
обвързват административно-наказателното такова, което е със самостоятелен
правен характер. Иначе казано, издаването на ревизионен акт касае
производството по събиране на дължими данъчни задължения, а не това по налагане
на административно наказание, чиито предмет и цел са различни. Административно-наказателното
производство има свой самостоятелен правен статут, нормиран с текстовете на
чл.33 - чл.58г от ЗАНН. Аргумент за това се съдържа и в изричния текст на
чл.52, ал.4 ЗАНН, задължаващ АНО преди произнасянето си по преписката, да
извърши самостоятелно разследване на спорните обстоятелства, ако това се
налага. Ето защо, правилно се явява извършеното от РС изследване на
обстоятелствата от кръга на подлежащите на доказване по чл.102 НПК единствено
със способите и средствата на НПК. В случая презюмиране на формалната
доказателствена сила на заключенията на органите по приходите, съответно на решаващия
в ревизионното производство орган, не е необходимо предвид ирелевантността им
по отношение производството по ЗАНН. Отделно от това следва да се посочи, че
установеното при извършената ревизия на
физическото лице, обективирано в процесния ревизионен акт е напълно
неотносимо към предмета на настоящото производство – от решение №
436/12.08.2021г. на Директора на Дирекция“ОДОП“, гр. Пловдив е видно, че
ревизията е касаела установяване на задължения за данъци и осигурителни вноски
за периода 2014-2018г., а описаното в АУАН и НП нарушение е осъществено на
15.01.2021г., т.е. същото не попада в ревизирания период.
Неотносими са и представените от касатора протокол с №
1476137/11.02.2021г. и ПИП № 0079541/23.01.2021г. - същите касаят проверки
осъществени по отношение на друг правен субект, при които са установявани
обстоятелства свързани с действия /бездействия на последния, касаещи различни периоди. В допълнение
единствено следва да се посочи, че няма пречка различни търговци/лица да осъществяват продажби на
стоки, чрез една и съща интернет платформа/сайт, а за целите на правото
търговското дружество е различен субект
от представляващото го и управляващо лице.
По мнение на настоящия съдебен състав в хода
на въззивното производство не са допуснати
нарушения на материалния закон или съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, които да обосноват някое от касационните основания по чл.348, ал.1,
т.1 или т.2 от НПК. Размерът на наказанието, определен от АНО на 400.00 лева,
правилно е бил редуциран от районния съд до предвидения в закона минимум,
предвид установените от него пропуски при индивидуализацията на наказанието.
Ето защо не е налице касационно основание и по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Доводите на въззивният съд за липса на
предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл.
28 от ЗАНН са подробни и обосновани, и доколкото изцяло се споделят от
настоящия съдебен състав, на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК, в
тази част касационният съд препраща към мотивите на проверяваното решение.
При извършената служебна проверка не
бяха констатирани и нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост
на оспореното решение.
Предвид гореизложеното, касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Обжалваното решение, като валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, основателна се
явява претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски,
представляващи юрисконсулско възнаграждение и такова следва да бъде присъдено
в размер от 80.00 лева съобразно чл.37
от ЗпрП, вр. с чл. 27е от Наредбата за правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №144/06.10.2021г., постановено по АНД №20215640200882 по описа на
Районен съд – Хасково за 2021г.
ОСЪЖДА И.Д.М. ***, ЕГН
**********, да заплати на ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 80.00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.