Решение по дело №84/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 97

гр. Видин, 16.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

втори юни

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

84

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Сдружение Гражданско движение „Боец – България обединена с една цел“, гр.Видин против мълчалив отказ на Специализирана прокуратура, представлявана от административния ръководител, по заявление с вх. № 41/ 2020г., входено на 13.01.2020г.

В жалбата се развиват съображения, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваният мълчалив отказ, като незаконосъобразен и преписката да се върне на Административния ръководител на Специализирана прокуратура, гр.София, като се задължи последния да се произнесе по заявлението и се предостави достъп до исканата обществена информация, изцяло. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната по жалбата страна – Административният ръководител на Специализирана прокуратура, гр.София, редовно призован не е взел становище по жалбата.

Административният съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на обжалване в производството пред Административен съд - Видин е формираният мълчалив отказ във връзка с подадено заявление от Сдружение Гражданско движение „Боец – България обединена с една цел“, гр.Видин за достъп до обществена информация.

Със заявление рег.№ 41 от 13.01.2020г., подадено от Сдружение Гражданско движение „Боец – България обединена с една цел“, гр.Видин, представлявано от Председателя на УС Георги Борисов Георгиев до Специализирана прокуратура, гр.София на основание Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ е поискано предоставянето на информация, относно следното: т.1. Какъв е общият размер на допълнителното материално стимулиране и всички видове бонуси и финансови стимули извън трудовото възнаграждение за 2019г., раздаден на служителите на Специализираната прокуратура за 2018г. и 2019г., по години?; т.2. Какъв е общият брой на внесените в съда обвинителни актове за корупция от Специализираната прокуратура през 2018г. и 2019г., по години? ; т.3. Какъв е общият брой на осъдените за корупция след внесени от Специализираната прокуратура обвинителни актове за 2018г. и 2019г.?; т.4. Какъв е общият размер на трудовите възнаграждения, получени от служителите в Специализираната прокуратура за 2018г. и 2019г., по години? и т.5. Какъв е общият брой на внесените в съда споразумения с обвиняеми лица от прокурори от Специализираната прокуратура за 2018г. и 2019г., по години?

С подаденото заявление е поискано информацията да бъде предоставена в писмена форма, на хартиен носител и в електронен вид на посочен електронен адрес.

Съгласно чл.3,ал.1 от ЗДОИ, този закон се прилага за достъпа до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните органи, респ. за субектите по посочената разпоредба, какъвто несъмнено е Специализираната прокуратура, съответно и е регламентирано задължение да предоставят информация, създадена или съхранявана в кръга на тяхната компетентност и е налична.

В тази връзка и Специализираната прокуратура е задължен субект по смисъла на чл.3 от ЗДОИ.

Подаденото заявление е надлежно регистрирано и входено в Специализираната прокуратура като такова за достъп до обществена информация, видно от приложените по делото доказателства на 13.01.2020г.

Няма произнасяне по заявлението за достъп до обществена информация до изтичането на срока по чл.28 от ЗДОИ, като нито е предоставен, нито е отказан такъв.

Срещу така описания мълчалив отказ е подадена жалба, във връзка с която е образувано и делото.

Няма противоречия между горните доказателства. Фактическата обстановка не се оспорва от страните по делото.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима. Тя е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и е подадена от надлежна страна. Спазен е и преклузивният срок за подаването на жалбата, визиран в чл.149,ал.2 от АПК вр. с чл.28,ал.2 от ЗДОИ, с оглед формата на оспорения акт – мълчалив отказ.

Разгледана по същество, жалбата се явява и основателна по следните съображения:

По отношение на заявлението от страна на административния орган е налице мълчалив отказ.

Според съда мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.58,ал.1 от АПК и е напълно приравнен към изричният такъв, тъй като не само липсва волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност, като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането.

В разглежданата хипотеза - предвид липсата на произнасяне в срока, визиран от чл.28,ал.1 от ЗДОИ, следва да се приеме, че е налице мълчалив отказ на Административния ръководител на Специализираната прокуратура / респ. изрично определено от него лице/ по подаденото заявление. Понятието „обществена информация” е дефинирано от чл.2,ал.1 от ЗДОИ, като всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Според чл.3,ал.1 от ЗДОИ, както бе вече посочено Специализираната прокуратура е такъв задължен субект по ЗДОИ.

Поради това в случаите, в които задължените субекти по чл.3 от ЗДОИ не се произнесат в срок по подадено до тях заявление за достъп до обществена информация е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58,ал.1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.28,ал.1 и ал.2 от ЗДОИ, заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най - кратък срок, но не по - късно от 14 дни след датата на регистриране. В този срок органите или изрично определени от тях лица, вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя.

Нормата на чл.38 от ЗДОИ регламентира съдържанието на решението за отказ, а с разпоредбата на чл.39 от същия закон са дадени указания как да бъде съобщено това решение на заявителя. Анализът на горепосочените разпоредби налага извода, че единствената призната от закона възможност за процедиране на задължения субект е да постанови решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до поискана обществена информация, за което писмено да бъде уведомен заявителя.

С оглед характера на уредените обществени отношения и целта на приложимия материален закон и предвид разпоредбата на чл.39 от ЗДОИ, която задължава субектите по чл.3 да се произнасят с мотивирано решение и в случаите на отказ да бъде предоставена исканата информация, съдът приема, че Административния ръководител на Специализираната прокуратура е бил длъжен да се произнесе с изричен акт в законоустановения срок, по подаденото до него заявление за достъп до обществена информация.

Безспорно по делото е, че заявлението на жалбоподателя за предоставяне на информация отговаря на изискванията на  чл.25,ал.1 от ЗДОИ, като съдържа посочените в текста данни и описание на исканата информация. При тези обстоятелства, административният орган е бил длъжен да го регистрира като такова по надлежния ред и да се произнесе с изрично решение, с което да го уважи или мотивирано да откаже. Именно като съобрази условията на чл.37,ал.1 от ЗДОИ, административният орган следва да издаде акт, с който да се произнесе по искането и да удовлетвори същото или да откаже да направи това, ако са налице посочените пречки.

В тази връзка следва да се отбележи, че за да възникне задължение за субекта по чл.3 от ЗДОИ да предостави достъп до обществена информация, правото трябва да бъде надлежно упражнено по реда на чл.24 и сл. от ЗДОИ от заявителя. Законодателят е въвел конкретни изисквания към съдържанието на заявлението за достъп, като съгласно разпоредбата на  чл. 25,ал.1,т.2 от ЗДОИ се изисква описание на исканата информация, а съгласно т.3 на цитирания текст следва да бъде посочена предпочитаната форма на предоставяне на тази информация. В случая заявлението на Сдружение Гражданско движение „Боец – България обединена с една цел“, гр.Видин съдържа всички изискуеми реквизити по чл.25,ал.1 от ЗДОИ, поради което е редовно от формална страна и органът е бил длъжен да се произнесе по същество на искането. Това е така, тъй като със заявлението е поискан достъп до информация, като в съответствие с  чл.25,ал.1,т.3 от ЗДОИ е посочена предпочитаната форма за предоставянето му. Съдържанието на заявлението и отправеното с него искане определят недвусмислено производството, което е следвало да се развие, като такова по ЗДОИ.

Според разпоредбата на чл.2,ал.1 от ЗДОИ обществена е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

В случая се твърди, че се иска предоставяне на достъп до обществена информация, която представлява служебна такава по смисъла на чл.11, вр. с чл.2,ал.1 от ЗДОИ. Подаденото заявление е писмено такова, отговарящо на изискванията на ЗДОИ, поради което и компетентният орган – Специализираната прокуратура, е следвало да се произнесе с решение на основание чл.28,ал.2 от ЗДОИ. По силата на посочения текст в срока по ал.1 на чл.28 от ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, като уведомяват писмено заявителя за решението си.

Както бе посочено и по – горе съобразно разпоредбата на чл.58,ал.1 от АПК вр. с чл.28,ал.1 от ЗДОИ, след изтичането на 14 – дневният срок от подаване на заявлението за достъп до обществена информация е налице мълчалив отказ.

Специализираната прокуратура е нарушила приложимия материален закон – чл.28,ал.2 от ЗДОИ, като не се е произнесла с решение по подаденото заявление за достъп до обществена информация. Съобразно разпоредбите на ЗДОИ единствената призната от закона възможност за процедиране от задължения субект е да постанови решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до поискана обществена информация, за което заявителят следва да бъде уведомен писмено.

Няма доказателства компетентният орган да е взел решение по подаденото заявление.

Следва да се има предвид, че на първо място органът следва да извърши преценка дали поисканата информация е обществена такава по смисъла на закона. Последното обаче не го освобождава от изготвянето на писмено уведомление. При положение, че поисканата информация е обществена такава по смисъла на чл.2 от ЗДОИ и ако липсват основания за отказ, тя следва да бъде предоставена в случай, че е налична, и то в законоустановения срок. В случай, че субектът по чл.3 от ЗДОИ разполага с исканата информация, същата следва да предоставена със съдържанието, в което се намира при субекта.

Следва да се има предвид, обстоятелството, че ако за органа не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, по силата на чл.29,ал.1 от ЗДОИ той е длъжен да поиска уточняването й от заявителя.

Такъв акт, с който заявителят да бъде уведомен писмено следва да бъде издаден и в случаите, когато според субекта исканата информация не е обществена такава или по чл.33 от ЗДОИ, когато органът не разполага с такава информация, както и когато са налице основания да бъде отказано предоставяне на достъп до обществена информация, поради наличието на предпоставките за това по чл.12 и чл.13 и чл.37 от същия закон. Следва да се има предвид и това, че при неяснота във връзка с исканата информация следва да намери приложение разпоредбата на чл.29 от ЗДОИ за уточняване на заявлението за достъп, а при положение, че за предоставянето на такава информация е необходимо извършването на разходи по предоставянето и се прилагат разпоредбите на чл.20,ал.2, чл.21 и чл.23 от ЗДОИ, в които е посочен начина, по който се определят разходите, редът по който се заплащат и фактът, че приходите от предоставянето на достъпа до обществена информация, постъпват по бюджета на съответния орган.

Поради това обжалваният в настоящото производство мълчалив отказ, само на това основание, следва да бъде отменен, а преписката - върната на задължения субект за произнасяне по подаденото до него заявление с надлежен акт в срока по чл.28 от ЗДОИ, като ако е необходимо, е налице възможност, както за уточняване на заявлението, така и за удължаването срока по реда на чл.29, чл.30 и сл. от ЗДОИ.

Разглеждайки нормативната уредба, съображенията на органа да откаже да удовлетвори заявлението не могат да се предполагат, поради което и не може да се направи извод за съответствието на оспорения административен акт със закона. Ето защо съдът приема, че мълчаливият отказ на Специализираната прокуратура, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

На основание чл.143,ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за производството в размер на 260 лева, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото, съгласно представения по делото договор за правна помощ и внесената Д.Т.

Водим от горното, Административният съд

                                       Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на Административния ръководител на Специализирана прокуратура, гр.София за предоставяне на обществена информация във връзка със заявление вх.№ 41 от 13.01.2020г., подадено от Сдружение Гражданско движение „Боец – България обединена с една цел“, гр.Видин, представлявано от Председателя на УС Георги Борисов Георгиев.

ВРЪЩА преписката на административния орган - Административния ръководител на Специализирана прокуратура, гр.София, за произнасяне, съобразно указанията в мотивите на настоящото решение, като ЗАДЪЛЖАВА последния да се произнесе по искането в законовия срок.

ОСЪЖДА Специализирана прокуратура, гр.София да заплати на Сдружение Гражданско движение „Боец – България обединена с една цел“, гр.Видин, представлявано от Председателя на УС Георги Борисов Георгиев, гр.Видин сумата от 260 / двеста и шестдесет/ лева, представляваща разноските по делото за Д.Т. и адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.40,ал.3 от ЗДОИ.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :