Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 08.04.2015г. гр.Димитровград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Димитровградският Районен
съд в публичното заседание на тридесети януари през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов
с участието на секретаря Т.Р. и в присъствието на
прокурора ......................., като разгледа докладваното от съдия Ив.Маринов
АНД №743 по описа за 2014г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на
основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Д.А.Й. с ЕГН **********,***, е депозирал жалба
против Наказателно постановление №14-0254-001644/17.10.2014г. на Началника на РУП-Димитровград,
с което за това, че на 08.10.2014г. около 01:50 часа в *****, на ул.“Ж.Д.“ като
водач на лек автомобил „Хонда CR-V“ с peг. № *** МХ, по посока изток-запад управлявал собственият си лек автомобил,
без да притежава свидетелство за управление на МПС /същото е отнето/, като за
виновното нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1,
т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300лв.
Изложените в жалбата доводи
могат да се определят като такива за незаконосъобразност и необоснованост на
наказателното постановление и моли да бъде отменено.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Упълномощеният му процесуален
представител изтъква несъответствия между установена фактическа обстановка и
текста от закона. Пледира за отмяна на наказателното постановление,
алтернативно за изменение размера на наказанието, за което представя
доказателства за здравословното състояние на жалбоподателя.
Адм.-Наказващия орган- РУП-Димитровград-
редовно призовани, не изпраща представител в с.з., не взема становище по
депозираната жалба.
Районна Прокуратура - Димитровград
– редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по
депозираната жалба.
С оглед представените по
делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира
следното:
На 08.10.2014г. вечерта,
служителите на РУП-Димитровград- св.П.П. и св.С.С., извършвали служебните си
задължения на територията на *****. След полунощ- около 01,50ч. същите спрели
за проверка движещият се по ул.“Ж.Д.“ в същото село и в посока изток-запад,
автомобил. При спирането му установили, че автомобилът е „Хонда CR-V“ с peг. № ***
МХ и е управляван от настоящия жалбоподател Д.Й.. При поискване на документите
за проверка, водачът Й. заявил, че останали в другия му автомобил и не ги
носел, тъй като тръгнал набързо. Полицейските служители направили справка чрез
дежурния на полицията и установили, че водачът не е забравил свидетелството за
управление, тъй като същото му било отнето.
Св.П.П. съставил на водача Й. АУАН №693677/08.10.2014г.,
който акт нарушителя подписал без да посочва възражения, а по-конкретно описал,
че няма такива.
На базата на така съставения АУАН, Административно
наказващият орган издал процесното наказателно постановление №14-0254-001644/17.10.2014г.,
с което на жалбоподателя за описаното нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300лв.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 08.12.2014г.,
видно от неразделна разписка към него, а жалбата против него е изпратена на 13.12.2014г.-
видно от клеймото върху пощенския плик- т.е. в законоустановеният 7-дневен
срок.
Горните факти се
установяват от Акт за установяване на административно нарушение №693677/08.10.2014г.,
НП №14-0254-001644/17.10.2014г. на Началника на РУП-Димитровград, справка за
нарушител-водач и показанията на актосъставителя и на свидетеля на установяване
на нарушението, които са еднопосочни и взаимно допълващи се, относно главния за
доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин описан по-долу.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН
е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против издаденото наказателно постановление е
подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални
изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по
същество.
Проверявайки по отделно
съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното
постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в
съответствие с материалните норми, съдът намира:
При съставяне на Акт за
установяване на административно нарушение №693677/08.10.2014г., като цяло са
спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН изключвайки, че не е отразена местоработата
на нарушителя. Това нарушение на закона обаче не се явява съществено досежно
констатациите в акта.
При издаване
на обжалваното наказателно постановление е описано правилно извършеното от
водача Д.Й. нарушение. Правилно е описано текстово, съответстващо и на цифрово
изписаното в акта за установяване на административно нарушение.
Съществено в случая е да се отбележи, че
издаденото на основание съставен АУАН наказателно постановление, също е
издадено при спазване на процесуалните правила – визирани в ЗАНН. Нарушението е
описано и доказано по безспорен начин, като не се откриха обстоятелства, които
да внасят съмнение в това, т.е. наказателното постановление е издадено при
условията на разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, включително и тази на ал.1, т.5 от
същата разпоредба, а именно описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено същото и обстоятелствата, при които е извършено.
Съобразно изписване мястото на нарушението, съдът
намира, че както актосъставителя, така и адм.-нак.орган достатъчно точно и ясно
са описали същото, без да се създават възможности за объркване или неразбиране
от страна на нарушителя. Съобразно изискването- поставено с разпоредбата на
чл.150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач. В случая тази норма въвежда задължение и то конкретно за
водачите на МПС, а не е единствено указваща норма, без да въвежда задължение за
субектите.
В случая е
безспорно, че жалб.Й. е управлявал МПС, след като свидетелството му за
управление на МПС е отнето два дни по-рано (видно от представената и приета
като доказателство справка за извършени адм.нарушения и наложени адм.наказания).
А причината за отнемане- издадено наказателно постановление с наложено
адм.наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 7 месеца, което
на практика лишава всеки един водач от правото да управлява МПС. По този начин Й.
е бил лишен от това право, а не само да не е изпълнил задължението си да носи
свидетелството си за управление.
Поради което и правилно
адм.-наказателната отговорност на нарушителя е ангажирана по чл.150 от ЗДвП.
Следва да се отбележи,
че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. За оборване
доказателствената сила на съставения акт за установяване на административно
нарушение, жалбоподателят има възможност да ангажира доказателства в тази
насока, която не беше използвана.
Съдът не възприе така
посочените в жалбата бланкетни твърдения за достоверни, и най-вече за оборващи
констатациите в съставения акт за установяване на административно нарушение.
Като цяло, при
издаването на процесното постановление административно-наказващия орган е
изпълнил задълженията си предвидени в ЗАНН, преценил е събраните данни и
доказателства, правилно е квалифицирал нарушението, правилно е съобразил и
текста от закона - предвиждащ наказание за въпросното нарушение. В тази връзка
издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано.
В същото, при определяне
вид и размер на наказанието, следва да се води от положителните и отрицателните
характеристични данни за нарушителя, смекчаващите и отегчаващите отговорността
му данни- отнесени към конкретното нарушение с неговите индивидуализиращи
белези. В случая се откриват отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно
други наложени наказания за нарушения на ЗДвП, опитите да бъдат заблудени
контролните органи. В същото време са налице и смекчаващи такива- а именно,
водачът е изпълнявал разпорежданията на органите на КАТ, държал се е прилично, здравословното
му състояние също следва да се отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство. При това положение адм.-наказващият орган е следвало да определи
размера на наложеното наказание при лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, или ако определи размер на адм.наказания- предвиждащ наличието
на отегчаващи отговорността обстоятелства или каквито и да било утежнения, то е
следвало същите да бъдат описани. Т.е. следвало е размера на наложените
наказания да са в по-близък до минималния предвиден.
Ето защо,
съдът намира, че НП в тази му част следва да бъде изменено, като бъде намален
размерът на наложеното наказание –в близък и под средния предвиден размер, а
именно в размер на 150лв.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление №14-0254-001644/17.10.2014г.
на Началника на РУП-Димитровград, с което на Д.А.Й. с ЕГН **********,***, за
това, че на 08.10.2014г. около 01:50 часа в *****, на ул.“Ж.Д.“ като водач на
лек автомобил „Хонда CR-V“ с peг. № *** МХ, по посока изток-запад управлявал
собственият си лек автомобил, без да притежава свидетелство за управление на
МПС /същото е отнето/, като за виновното нарушение на чл.150 от ЗДвП, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300лв., като:
НАМАЛЯВА
размера на наказанието, като необосновано:
- „Глоба” -
от 300(триста) на 150(сто и петдесет) лева.
ПОТВЪРЖДАВА издаденото наказателно постановление в останалата
му част.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Ив.Маринов/