№ 1630
гр. Пловдив, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330203726 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 3485241, издаден от ОД на
МВР, гр. Пловдив, с който Д. Ж. Д., с ЕГН: **********, е санкционирана с
административно наказание ГЛОБА в размер на 650.00 лева за нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, Д.Д., представлявана от *** П., оспорва
законосъобразността на обжалвания ел. фиш и моли същият да бъде отменен.
Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, ОД на МВР Пловдив, оспорва основателността на
така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
От фактическа страна се установява следното:
На 17.03.2020 г. в 14.34 часа, на път I-8, км. 216, в посока от гр.
Пазарджик към гр. Пловдив, при въведено ограничение с пътен знак В26 (60
км./ч.) е било заснето извършено нарушение за скорост с МПС марка „Нисан
1
Джук“, с рег. № ***, установено с ТFR1-M № 529, като при разрешена
скорост от 60 км/ч. е установена скорост от 117 км/ч., след отчитане на
толеранс на измерената скорост от 3 км/ч. или превишение на разрешената
скорост с 57 км/ч. По делото е установено, че собственик на горепосоченото
МПС е Д. Ж. Д.. Именно по отношение на последната за така констатираното
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 2, т. 6 ЗДвП, е била наложена глоба в размер на 650 лева.
Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което същата е допустима, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебната проверка Съдът констатира, че
обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП – посочени
са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото
доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен
по установения за това в закона ред.
В случая са налице всички кумулативно предвидени в Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на
мобилно техническо средство за видеоконтрол.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство,
представляващо мобилна система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното
по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Техническото средство е преминало през последваща метрологична
проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна
система за видеоконтрол.
2
По преписката е приложен снимков материал, от който се установяват
точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия
регистрационен номер и географските координати на разположение на
техническото средство и на регистриране на
нарушението.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система.
Въпреки горните констатации настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай обжалваният ел. фиш следва да бъде отменен, поради
следните съображения:
В конкретния случай отговорността на жалбоподателката е била
ангажирана за това, че при въведено ограничение на скоростта с пътен знак
В26 (60км./ч.), същата е управлявала МПС със скорост от 117 км.ч., като се
твърди това да се е случило на път I-8, км. 216. При изискана справка от
Областно пътно управление-Пловдив дали този пътен участък е попадал в
обхвата на действие на пътен знак В26, е посочено, че в действителност такъв
знак е имало поставен на този път, но същият е бил поставен на км.216+200, и
в този смисъл процесният участък км.216+000 не е попадал в обхвата на
действие на пътен знак В26 (60 км./ч.). Тук следва да се посочи, че всъщност
в процесния ел. фиш липсва конкретно посочване на кой конкретно метър от
км. 216 се твърди да е извършено процесното нарушение, което следва да се
тълкува в полза на жалбоподателката. Всъщност видно е, че при непосочен
конкретен метър на визирания километраж и от Областно пътно управление
тълкуват същото като 216+000, приемайки, че процесната отсечка не
попада в обхвата на въведеното ограничение.
Отделно от горното, в случая е налице още едно основание за отмяна на
обжалвания ел. фиш. В случая се твърди, че жалбоподателката Т. е извършила
процесното нарушение, изразяващо се в превишение на разрешената скорост
при условията на повторност. Индиция за това, обаче се открива единствено в
санкционната разпоредба, доколкото никъде в описателната част не са
изложени съображения, касаещи предходното извъшено нарушение, което
обуславя извод за наличие на повторност. В тази връзка, както правилно е
3
акцентирано и в жалбата, не е посочено кога е било извършено предходното
нарушение, с какъв акт е било санкционирано и то и влязъл ли е той в сила.
Липсата на посочване на тези обстоятелства препятства както правото на
защита на санкционираното лице, така и възможността съдът да извърши
преценка по същество. Същото се на практика означава и разминаване в
описателната част на нарушението и цифровата квалификация, дадена
от наказващия орган, което съдът оценява като съществено нарушение.
Относно разноските: в настоящото производство се твърди, че такива не
са направени. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в случаи
на безплатна адвокатска помощ, съдът определя справедливо възнаграждение,
съобразено с материалния интерес, правната и фактическа сложност на
делото, но в размер не по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от
нормата на чл. 18, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г., за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления (за една инстанция), в които административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
Предвид липсата на завишена правна сложност и ниския материален интерес,
съдът намира за справедливо именно възнаграждение в минимален размер.
Предвид и което ОД на МВР Пловдив следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя възнаграждение в размер на 300 лева.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3485241, издаден от ОД на
МВР, гр. Пловдив, с който Д. Ж. Д., с ЕГН: **********, е санкционирана с
административно наказание ГЛОБА в размер на 650.00 лева за нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
4
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на *** С.Ж. П. сумата от
300 /триста / лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5