Р Е
Ш Е Н
И Е №656
30.06.2020 г., гр.
Пловдив
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, ХV
гр.с., в публично заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРЪСТИНА
ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ТОДОРКА МАВРОДИЕВА, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. №501/2019г. по
описа на съда и установи следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на
„Кореком – Принцес“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.****,
ул.“****“№, офис против Община ***** с
адрес на призоваване: гр.*****, пл.“****“№**.
Ищецът
твърди, че е собственик на следния недвижим имот: сграда с идентификатор
№56784.514.275.5 по кадастралната карта и регистри на гр.****, бул.“****“№**,
със застроена площ от 63 кв.м., брой етажи – 1; предназначение – складова база,
склад; стар идентификатор №56784.514.238.5, ведно с прилежащия на сградата
терен с площ от общо 111 кв.м./включваща терена под сградата и обслужващия я
терен с бетонова настилка/, който прилежащ терен представлява част от имот с
идентификатор №56784.514.275 и която прилежаща част е описана в исковата молба
с координати съгласно извършено извънсъдебно геодезическо заснемане.
Ищецът твърди, че за процесния имот има
издаден Акт за държавна собственост №***/***г., от който е видно, че е бил
собственост на ВТП „Кореком“ – образувано с Постановление №****г. на МС,
правоприемник на Държавно стопанско предприятие „Кореком“, образувано с
Разпореждане №136/18.04.1964г. на МС. Впоследствие имотът бил предоставен за
ползване на държавното търговско дружество „Кореком“ЕАД – гр.**** и е включен в
капитала му. Посочва се, че сградата е съществувала към ****г. и към момента не
е деактувана. Посочва се още, че през 1999г. държавното търговско дружество
„Кореком“ЕАД е приватизирано, ведно с всички негови активи, включително
процесния имот. С решение на Общото събрание на акционерите ****г.. е променено
наименованието на дружеството от „Кореком“ЕАД на „Кореком – Принцес“АД.
Поддържа се, че имотът /сграда и земя/ и към момента е включен в активите на
ищцовото дружество и е надлежно деклариран пред общинската администрация;
редовно се заплаща дължимия данък.
Ищецът твърди, че без негово знание през
*****г. поземлен имот №56784.514.275.5 е актуван като общински с Акт за
общинска собственост №***/***г. В удостоверение №***** от ****г. е посочено, че
общината е актувала процесния имот /без сградата/. Въпреки това в скица на
сградата №***/****г., издадена от СГКК – ******, като собственик е посочена
Община ****. С писмо с изх.№***от ****г. Община ***** поканила ищеца да се
легитимира като собственик на сградата и в срок от 2 месеца да премахне същата
от общинския имот, поради започнала процедура по благоустрояване.
Съгласно
последната по делото уточняваща молба с вх.№***/****г., от съда се иска да
приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на:
сграда с идентификатор №56784.514.275.5 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.****, находяща се в гр.****, бул.”****”№, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор №56784.514.275, със застроена площ
63 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – складова база, склад, стар
идентификатор №56784.514.238.5, а по документ за собственост представляваща
сграда-магазин със застроена площ от 80 кв.м., находяща се в гр.****, бул.”****”,
разположена в северната част на парцел I – основно училище, кв.415 по плана на
„*****”, ВЕДНО с прилежащия на сградата терен с обща площ от 111 кв.м.
/включваща терена под сградата и обслужващия я терен с бетонова настилка/,
който прилежащ терен представлява част от имот с идентификатор №56784.514.275
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*****, определена е
съгласно координатна система от 2005г. по общо 5 броя подробни точки по чупките
на границата на прилежащия терен и е изчертана на скица към представеното по
делото геодезическо заснемане.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от Община **** чрез юрисконсулт М.С., с който застъпва становище за
неоснователност на иска. Проследявайки регулационния статут на процесния
недвижим имот, ответникът обосновава извод, че АДС №***/****г. касае друг
имот, различен от процесния, тъй като към момента на съставянето му
сграда с подобна конфигурация не е нанесена в кадастрално-регулационните
планове, а имот с площ от 80 кв.м. никога не е бил нанасян в процесната
територия.
Поддържа, че сградата няма траен
градоустройствен статут и подлежи на събаряне. Счита, че е собственик на ПИ
56784.514.238 по силата на пар.7 от ПЗР на ЗМСМА, който имот попада в имот с отреждане
за училище още от ****г., когато за пръв път е процедиран регулационен план –
този на кв.“*****“. В предвидената от закона хипотеза е било прекратено правото
на собственост на Държавата по отношение на имотите, които са предвидени за
изграждане на училище и по силата на закона собствеността е преминала в
патримониума на общината.
Според ответника в случая не намират
приложение чл.17а от ППЗДОП и ПМС ***/***г., тъй като тези разпоредби не са
съществували към момента на преобразуване на дружеството – ****г. и същите
нямат обратно действие. Относно правната природа на представения от ищеца АДС,
ответникът счита, че в действителност същия не е АДС и не следва да се ползва с
доказателствена сила, тъй като е съставен на основание чл.148, ал.1 от ППЗДС,
който текст е отменен като незаконосъобразен с решение на ВАС по
адм.д.№180/2005г., поради противоречието му с чл.2, ал.4 от ЗДС.
При
условията на евентуалност ответникът настоява да се приеме, че е придобил
правото на собственост върху процесния имот на основание непрекъснато
добросъвестно владение в продължение на 10 години по силата на чл.79, ал.1 и 2
от ЗС, считано от ****г. – влизане в сила на пар.7 от ПЗР на ЗМСМА, респективно
от ***г. – датата на съставяне на първия АОС.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на
страните, съдът намира следното:
В представения Акт за държавна
собственост №*** от ****г. като частна държавна собственост на основание
чл.148, ал.1 от ППЗДС е актуван имот, представляващ „сграда – магазин застроена
площ 80 кв.м. с прилежащ терен”, находяща се в гр.*****, бул.”****”, парцел **
– основно училище, кв.415 по плана на „*****”. Посочено е, че сградата е
разположена в северната част на парцела, както и че бивш собственик на имота е
ВТП”Кореком”. Съгласно т.9 и т.11 от акта, права върху така актувания имот са
предоставени на „Кореком”ЕАД – **** и същият е включен в капитала на това
търговско дружество.
Съгласно
представения препис от Държавен вестник, бр.61 от 1990г., на основание чл.11,
ал.2 от Указ №56 за стопанска дейност е вписана в регистрите за държавни фирми
Държавна фирма „Кореком” – ****, която се образува на основата на
Външнотърговско предприятие „Кореком” – ****, което се прекратява като
юридическо лице от обнародването в Държавен вестник. Държавната фирма поема
активите и пасивите на държавното предприятие към датата на обнародване на
решението за регистриране на фирмата. Видно от съдържанието на решение от
29.10.1991г., постановено по дело №14678/1991г. по описа на Софийски градски
съд, с решение №145/28.06.1991г. на Председателя на Комитета по туризъм при
Министерски съвет, държавна фирма „Кореком” е преобразувана в акционерни фирми.
Според посоченото от ищеца в исковата молба с цитирания акт се прекратява
държавна фирма „Кореком” и се образуват нови еднолични търговски дружества с
държавно имущество, както следва: Държавна фирма „Софком”, Държавна фирма
„Сииком” и Държавна фирма „Кореком”. С горецитираното съдебно решение бившата
Държавна фирма „Кореком” е регистрирана като Еднолично акционерно дружество с
държавно имущество „Кореком”.
С
договор от ****г., на основание чл.3, ал.3 от Закон за преобразуване и
приватизация на държавни и общински предприятия, на „Ирада”АД е прехвърлена
собствеността на държавата върху 148 953 броя акции, представляващи 70% от капитала на „Кореком”ЕАД. Съгласно
чл.II-4 от договора „Кореком”ЕАД е собственик на недвижимите имоти, описани в
информационния меморандум и допълненията към него, представляващи Приложение №4
към договора.
С решение №12/18.05.1999г., постановено по
фирмено дело №14 678/1991г.в регистъра за търговските дружества е вписана
промяна в наименованието на дружеството, както следва: „Кореком - Принцес”АД.
С оглед на установеното посредством
посочените писмени доказателства, съдът приема за доказано твърдението, че
дружеството ищец е правоприемник на държавното търговско дружество
„Кореком”ЕАД, което от своя страна има за свой праводател Външнотърговско
предприятие „Кореком” – ****.
На стр.10
от Анализ на правното състояние на имуществото на „Кореком”ЕАД е записано, че
след прекратяването на Държавна фирма „Кореком”, новообразуваните Държавна
фирма „Софком”, Държавна фирма „Сииком” и Държавна фирма „Кореком” поемат
активите и пасивите на прекратената фирма по баланса към *****г., съгласно
разделителни протоколи. Посочено е изрично, че Държавна фирма „Кореком” поема
само част от активите и пасивите на прекратената фирма по баланса към *****г.
По делото не са представени разпределителни протоколи, които да установяват, че
имотът, актуван с АДС №***/***г., е разпределен като актив в капитала именно
на Държавна фирма „Кореком”, а не на
някоя от другите две фирми правоприемници на „Кореком”ЕАД. Извлечението от
Информационен меморандум на „Кореком”ЕАД също не установява този факт. Единствените
данни, че в капитала на „Кореком - Принцес”АД са включени павилион железен -
ул.”******”№**, павилион метален – сервизна работилница и 80 кв.м. земя на
бул.”****”, се съдържат в приложените на л.19,20,21 от делото извлечения от ДМА
на ищцовото дружество. Съгласно разясненията, дадени в т.2Г от ТР №4/2014г. на
ОСГК, постановено по т.д.№4/2014г., за да се приложи нормата на чл.17а от Закон
за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /отм./, не е
необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен
нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в
баланса на преобразуваното търговско дружество; достатъчно е да се установи, че
държавата е била собственик на конкретното имущество, което да е било
предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на
държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско
дружество да не е изрично изключено от имуществото, включено в капитала на
търговското дружество. В настоящия случай данните за включване на процесната
сграда в капитала на „Кореком - Принцес”АД
са от значение, доколкото сочат, че именно това дружество правоприемник е
придобило собствеността върху актуваната сграда – собственост на държавата,
предоставена за стопанисване на „Кореком”ЕАД – ****. Въз основа на тези данни и
предвид акта за държавна собственост
съдът приема, че по отношение на сградата – магазин е изпълнен фактическия
състав на придобивния способ, уреден в чл.17а от Закон за преобразуване и
приватизация на държавни и общински предприятия /отм./ и ищецът се легитимира
като собственик на сградата.
Приетата
по делото експертиза на вещото лице В.Г., която съдът кредитира като
компетентна и неоспорена от страните, установява, че към момента на съставяне
на акта за държавна собственост действащият план е този от ****г. и според
записванията по разписната книга към плана имотът, в който се намира сградата е
записан като собственост на ГНС – „****”. За първи път сградата – магазин е
отразена на представения от ищеца ситуационен план, което според вещото лице е
сторено във връзка с издаването на акта за държавна собственост.
С акт №***/***г. за общинска
собственост, на основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОС във вр. с пар.7, т.6 от ПЗР на
ЗМСМА, като собственост на Община **** е актувано дворно място от 11 670
кв.м., представляващо парцел ** – основно училище за 26 класни стаи, кв.446-нов
по плана на „*****”, гр.****. С последващи актове дворното място е актувано
като общинска собственост, като последно е издаден Акт за публична общинска
собственост №***/***г., в който имотът е описан с актуалните му характеристики
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*** – поземлен имот с
идентификатор №56784.514.275. На скицата, издадена от СГКК – гр.*** /приложение
№4 към заключението на вещото лице/
процесната сграда е с идентификатор №56784.514.275.5, с предназначение складова
база, със застроена площ 63 кв.м., брой етажи 1.
От съдържанието на акта за държавна
собственост, на който се позовава ищеца е видно, че предмет на актуване е само
сграда – магазин с прилежащ терен. Съответно само сградата е предоставена за
стопанисване и управление на държавното предприятие. Противно на твърденията на
ищеца, съдът счита, че не е актувана земя като част от парцел **, в който се
намира постройката. Част от терена не е описан нито в т.3 – вид и описание на
имота, нито в т.8 – граници на имота.
Прилежащият
към сградата терен е очертан на скица – приложение №7 към експертизата на
вещото лице Г., като е ползвана скицата към представеното от ищеца геодезическо
заснемане. Този прилежащ терен около сградата не може да бъде обект на
собственост, тъй като представлява площ с обслужващо предназначение с оглед
ползването на сградата, която площ има за цел да осигури достъп и възможност за
ползване от собственика й, който я държи в чужд терен. Още по-малко основание има
да се твърди, че ищецът притежава право на собственост върху терена под
сградата, тъй като не се установи да е налице годно придобивно основание. При
положение, че дворното място е било държавна, впоследствие общинска собственост
и същото не е придобито от ищеца на основание чл.17а от ЗППДОбП /отм./, искът
за собственост на част от дворното място с обща площ от 111 кв.м. е
неоснователен и следва да се отхвърли.
За да се прецени основателността на
иска за собственост по отношение на сградата следва да се имат предвид нейните
характеристики и статут. В експертизата е посочено, че сграда с идентификатор
№56784.514.275.5 представлява метална конструкция върху бетонова плоча с
дебелина около 12 см, както и че за изграждането й няма представени строителни
книжа. Съгласно писмо с изх.№***/***г. на Гл.архитект на район „***” на Община ***,
всички сгради в УПИ I – основно училище по плана на кв.”****” са с временен
статут, изградени по реда на чл.120, ал.4 и чл.148 от ППЗТСУ. Този документ не
е оспорен, поради което следва да се приеме, че постройката е изградена върху
държавен /сега общински/ имот и има статут на временно строителство по чл.120,
ал.4 от ППЗТСУ/отм./. Характеристиките на сградата като временен строеж без
траен градоустройствен статут, изключват възможността нейният собственик да е
носител на право на строеж /възможност да я държи в чуждия имот/. Не се
установява ищецът да е инициирал процедура по пар.50а от ПЗР на ЗТСУ/отм./ или
на пар.17, ал.2 от ПР на ЗУТ. С цитираните текстове законодателят е регламентирал срокове /последният срок по ЗУТ
е изтекъл на 02.07.2001г./, в които ползвателите на такива сгради са имали
възможност на поискат временният строеж да придобие траен градоустройствен
статут, след което да се учреди право на строеж при условията и по реда на
Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.
Непредприемането на такива действия в законовите срокове има за последица
запазването на постройките само до настъпване на предпоставки за премахването
им /реализиране на мероприятията, предвидени по действащия подробен устройствен
план/. В този смисъл в подобна хипотеза е имал повод да се произнесе Върховният
касационен съд с решение №127/25.11.2014г. по гр.д.№3190/2014г., II г.о.
След като
дружеството ищец като собственик на процесната временна постройка може да я
ползва само до премахването й, същият не се легитимира като носител на правото
да я държи в общинския имот /право на суперфиция/, поради което установителният
иск за собственост и по отношение на сградата следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закон за
правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ ищецът
следва да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00
лева.
По
изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Кореком - Принцес”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.**** , ул.”****”№**, офис * против Община *****, с адрес на
призоваване: гр.****, пл.”*****”№* иск
за приемане за установено по отношение на Община *****, че „Кореком - Принцес”АД
е собственик на: сграда с идентификатор №56784.514.275.5 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.*****, находяща се в гр.*****, бул.”****”№**,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор №56784.514.275, със
застроена площ 63 кв.м., брой етажи – **, предназначение – складова база,
склад, стар идентификатор №56784.514.238.5, а по документ за собственост
представляваща сграда-магазин със застроена площ от 80 кв.м., находяща се в
гр.*****, бул.”****”, разположена в северната част на парцел ** – основно
училище, кв.415 по плана на „****”, ВЕДНО с прилежащия на сградата терен с обща
площ от 111 кв.м. /включваща терена под сградата и обслужващия я терен с
бетонова настилка/, който прилежащ терен представлява част от имот с
идентификатор №56784.514.275 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.***** и е очертан с червена пунктирана линия на скица – приложение №7 към
заключението на вещото лице В.Г., която следва да се счита за неразделна част
от настоящото решение.
ОСЪЖДА „Кореком - Принцес”АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.**** , ул.”****”№**, офис ** да заплати на Община
*****, с адрес на призоваване: гр.****, пл.”*******”№** сумата 100,00 лева,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: