Решение по дело №501/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 656
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 8 май 2021 г.)
Съдия: Кръстина Любенова Димитрова
Дело: 20195300100501
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №656

 

 

  30.06.2020 г., гр. Пловдив

 

 

   В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД, гражданска  колегия, ХV гр.с., в публично заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:          

 

   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

 

СЕКРЕТАР: ТОДОРКА МАВРОДИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №501/2019г. по описа на съда и установи следното:

 

            Предявен е иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.

          Делото е образувано по искова молба на „Кореком – Принцес“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.****, ул.“****“№, офис  против Община ***** с адрес на призоваване: гр.*****, пл.“****“№**.

         Ищецът твърди, че е собственик на следния недвижим имот: сграда с идентификатор №56784.514.275.5 по кадастралната карта и регистри на гр.****, бул.“****“№**, със застроена площ от 63 кв.м., брой етажи – 1; предназначение – складова база, склад; стар идентификатор №56784.514.238.5, ведно с прилежащия на сградата терен с площ от общо 111 кв.м./включваща терена под сградата и обслужващия я терен с бетонова настилка/, който прилежащ терен представлява част от имот с идентификатор №56784.514.275 и която прилежаща част е описана в исковата молба с координати съгласно извършено извънсъдебно геодезическо заснемане. 

                   Ищецът твърди, че за процесния имот има издаден Акт за държавна собственост №***/***г., от който е видно, че е бил собственост на ВТП „Кореком“ – образувано с Постановление №****г. на МС, правоприемник на Държавно стопанско предприятие „Кореком“, образувано с Разпореждане №136/18.04.1964г. на МС. Впоследствие имотът бил предоставен за ползване на държавното търговско дружество „Кореком“ЕАД – гр.**** и е включен в капитала му. Посочва се, че сградата е съществувала към ****г. и към момента не е деактувана. Посочва се още, че през 1999г. държавното търговско дружество „Кореком“ЕАД е приватизирано, ведно с всички негови активи, включително процесния имот. С решение на Общото събрание на акционерите ****г.. е променено наименованието на дружеството от „Кореком“ЕАД на „Кореком – Принцес“АД. Поддържа се, че имотът /сграда и земя/ и към момента е включен в активите на ищцовото дружество и е надлежно деклариран пред общинската администрация; редовно се заплаща дължимия данък.

                   Ищецът твърди, че без негово знание през *****г. поземлен имот №56784.514.275.5 е актуван като общински с Акт за общинска собственост №***/***г. В удостоверение №***** от ****г. е посочено, че общината е актувала процесния имот /без сградата/. Въпреки това в скица на сградата №***/****г., издадена от СГКК – ******, като собственик е посочена Община ****. С писмо с изх.№***от ****г. Община ***** поканила ищеца да се легитимира като собственик на сградата и в срок от 2 месеца да премахне същата от общинския имот, поради започнала процедура по благоустрояване.

            Съгласно последната по делото уточняваща молба с вх.№***/****г., от съда се иска да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на: сграда с идентификатор №56784.514.275.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.****, находяща се в гр.****, бул.”****”№, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор №56784.514.275, със застроена площ 63 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – складова база, склад, стар идентификатор №56784.514.238.5, а по документ за собственост представляваща сграда-магазин със застроена площ от 80 кв.м., находяща се в гр.****, бул.”****”, разположена в северната част на парцел I – основно училище, кв.415 по плана на „*****”, ВЕДНО с прилежащия на сградата терен с обща площ от 111 кв.м. /включваща терена под сградата и обслужващия я терен с бетонова настилка/, който прилежащ терен представлява част от имот с идентификатор №56784.514.275 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*****, определена е съгласно координатна система от 2005г. по общо 5 броя подробни точки по чупките на границата на прилежащия терен и е изчертана на скица към представеното по делото геодезическо заснемане.  

          В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от Община **** чрез юрисконсулт М.С., с който застъпва становище за неоснователност на иска. Проследявайки регулационния статут на процесния недвижим имот, ответникът обосновава извод, че АДС №***/****г. касае  друг  имот, различен от процесния, тъй като към момента на съставянето му сграда с подобна конфигурация не е нанесена в кадастрално-регулационните планове, а имот с площ от 80 кв.м. никога не е бил нанасян в процесната територия.

          Поддържа, че сградата няма траен градоустройствен статут и подлежи на събаряне. Счита, че е собственик на ПИ 56784.514.238 по силата на пар.7 от ПЗР на ЗМСМА, който имот попада в имот с отреждане за училище още от ****г., когато за пръв път е процедиран регулационен план – този на кв.“*****“. В предвидената от закона хипотеза е било прекратено правото на собственост на Държавата по отношение на имотите, които са предвидени за изграждане на училище и по силата на закона собствеността е преминала в патримониума на общината.

         Според ответника в случая не намират приложение чл.17а от ППЗДОП и ПМС ***/***г., тъй като тези разпоредби не са съществували към момента на преобразуване на дружеството – ****г. и същите нямат обратно действие. Относно правната природа на представения от ищеца АДС, ответникът счита, че в действителност същия не е АДС и не следва да се ползва с доказателствена сила, тъй като е съставен на основание чл.148, ал.1 от ППЗДС, който текст е отменен като незаконосъобразен с решение на ВАС по адм.д.№180/2005г., поради противоречието му с чл.2, ал.4 от ЗДС.

         При условията на евентуалност ответникът настоява да се приеме, че е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание непрекъснато добросъвестно владение в продължение на 10 години по силата на чл.79, ал.1 и 2 от ЗС, считано от ****г. – влизане в сила на пар.7 от ПЗР на ЗМСМА, респективно от ***г. – датата на съставяне на първия АОС.   

           След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на страните, съдът намира следното:

                      В представения Акт за държавна собственост №*** от ****г. като частна държавна собственост на основание чл.148, ал.1 от ППЗДС е актуван имот, представляващ „сграда – магазин застроена площ 80 кв.м. с прилежащ терен”, находяща се в гр.*****, бул.”****”, парцел ** – основно училище, кв.415 по плана на „*****”. Посочено е, че сградата е разположена в северната част на парцела, както и че бивш собственик на имота е ВТП”Кореком”. Съгласно т.9 и т.11 от акта, права върху така актувания имот са предоставени на „Кореком”ЕАД – **** и същият е включен в капитала на това търговско дружество.

                        Съгласно представения препис от Държавен вестник, бр.61 от 1990г., на основание чл.11, ал.2 от Указ №56 за стопанска дейност е вписана в регистрите за държавни фирми Държавна фирма „Кореком” – ****, която се образува на основата на Външнотърговско предприятие „Кореком” – ****, което се прекратява като юридическо лице от обнародването в Държавен вестник. Държавната фирма поема активите и пасивите на държавното предприятие към датата на обнародване на решението за регистриране на фирмата. Видно от съдържанието на решение от 29.10.1991г., постановено по дело №14678/1991г. по описа на Софийски градски съд, с решение №145/28.06.1991г. на Председателя на Комитета по туризъм при Министерски съвет, държавна фирма „Кореком” е преобразувана в акционерни фирми. Според посоченото от ищеца в исковата молба с цитирания акт се прекратява държавна фирма „Кореком” и се образуват нови еднолични търговски дружества с държавно имущество, както следва: Държавна фирма „Софком”, Държавна фирма „Сииком” и Държавна фирма „Кореком”. С горецитираното съдебно решение бившата Държавна фирма „Кореком” е регистрирана като Еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Кореком”.

                   С договор от ****г., на основание чл.3, ал.3 от Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, на „Ирада”АД е прехвърлена собствеността на държавата върху 148 953 броя акции, представляващи  70% от капитала на „Кореком”ЕАД. Съгласно чл.II-4 от договора „Кореком”ЕАД е собственик на недвижимите имоти, описани в информационния меморандум и допълненията към него, представляващи Приложение №4 към договора.

         С решение №12/18.05.1999г., постановено по фирмено дело №14 678/1991г.в регистъра за търговските дружества е вписана промяна в наименованието на дружеството, както следва: „Кореком - Принцес”АД.

         С оглед на установеното посредством посочените писмени доказателства, съдът приема за доказано твърдението, че дружеството ищец е правоприемник на държавното търговско дружество „Кореком”ЕАД, което от своя страна има за свой праводател Външнотърговско предприятие „Кореком” – ****.  

         На стр.10 от Анализ на правното състояние на имуществото на „Кореком”ЕАД е записано, че след прекратяването на Държавна фирма „Кореком”, новообразуваните Държавна фирма „Софком”, Държавна фирма „Сииком” и Държавна фирма „Кореком” поемат активите и пасивите на прекратената фирма по баланса към *****г., съгласно разделителни протоколи. Посочено е изрично, че Държавна фирма „Кореком” поема само част от активите и пасивите на прекратената фирма по баланса към *****г. По делото не са представени разпределителни протоколи, които да установяват, че имотът, актуван с АДС №***/***г., е разпределен като актив в капитала именно на  Държавна фирма „Кореком”, а не на някоя от другите две фирми правоприемници на „Кореком”ЕАД. Извлечението от Информационен меморандум на „Кореком”ЕАД също не установява този факт. Единствените данни, че в капитала на „Кореком - Принцес”АД са включени павилион железен - ул.”******”№**, павилион метален – сервизна работилница и 80 кв.м. земя на бул.”****”, се съдържат в приложените на л.19,20,21 от делото извлечения от ДМА на ищцовото дружество. Съгласно разясненията, дадени в т.2Г от ТР №4/2014г. на ОСГК, постановено по т.д.№4/2014г., за да се приложи нормата на чл.17а от Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /отм./, не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество; достатъчно е да се установи, че държавата е била собственик на конкретното имущество, което да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество да не е изрично изключено от имуществото, включено в капитала на търговското дружество. В настоящия случай данните за включване на процесната сграда в капитала на „Кореком -  Принцес”АД са от значение, доколкото сочат, че именно това дружество правоприемник е придобило собствеността върху актуваната сграда – собственост на държавата, предоставена за стопанисване на „Кореком”ЕАД – ****. Въз основа на тези данни и предвид акта за  държавна собственост съдът приема, че по отношение на сградата – магазин е изпълнен фактическия състав на придобивния способ, уреден в чл.17а от Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /отм./ и ищецът се легитимира като собственик на сградата.      

          Приетата по делото експертиза на вещото лице В.Г., която съдът кредитира като компетентна и неоспорена от страните, установява, че към момента на съставяне на акта за държавна собственост действащият план е този от ****г. и според записванията по разписната книга към плана имотът, в който се намира сградата е записан като собственост на ГНС – „****”. За първи път сградата – магазин е отразена на представения от ищеца ситуационен план, което според вещото лице е сторено във връзка с издаването на акта за държавна собственост.

                    С акт №***/***г. за общинска собственост, на основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОС във вр. с пар.7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, като собственост на Община **** е актувано дворно място от 11 670 кв.м., представляващо парцел ** – основно училище за 26 класни стаи, кв.446-нов по плана на „*****”, гр.****. С последващи актове дворното място е актувано като общинска собственост, като последно е издаден Акт за публична общинска собственост №***/***г., в който имотът е описан с актуалните му характеристики по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*** – поземлен имот с идентификатор №56784.514.275. На скицата, издадена от СГКК – гр.*** /приложение №4 към заключението на вещото  лице/ процесната сграда е с идентификатор №56784.514.275.5, с предназначение складова база, със застроена площ 63 кв.м., брой етажи 1.

                   От съдържанието на акта за държавна собственост, на който се позовава ищеца е видно, че предмет на актуване е само сграда – магазин с прилежащ терен. Съответно само сградата е предоставена за стопанисване и управление на държавното предприятие. Противно на твърденията на ищеца, съдът счита, че не е актувана земя като част от парцел **, в който се намира постройката. Част от терена не е описан нито в т.3 – вид и описание на имота, нито в т.8 – граници на имота.

         Прилежащият към сградата терен е очертан на скица – приложение №7 към експертизата на вещото лице Г., като е ползвана скицата към представеното от ищеца геодезическо заснемане. Този прилежащ терен около сградата не може да бъде обект на собственост, тъй като представлява площ с обслужващо предназначение с оглед ползването на сградата, която площ има за цел да осигури достъп и възможност за ползване от собственика й, който я държи в чужд терен. Още по-малко основание има да се твърди, че ищецът притежава право на собственост върху терена под сградата, тъй като не се установи да е налице годно придобивно основание. При положение, че дворното място е било държавна, впоследствие общинска собственост и същото не е придобито от ищеца на основание чл.17а от ЗППДОбП /отм./, искът за собственост на част от дворното място с обща площ от 111 кв.м. е неоснователен и следва да се отхвърли.

                    За да се прецени основателността на иска за собственост по отношение на сградата следва да се имат предвид нейните характеристики и статут. В експертизата е посочено, че сграда с идентификатор №56784.514.275.5 представлява метална конструкция върху бетонова плоча с дебелина около 12 см, както и че за изграждането й няма представени строителни книжа. Съгласно писмо с изх.№***/***г. на Гл.архитект на район „***” на Община ***, всички сгради в УПИ I – основно училище по плана на кв.”****” са с временен статут, изградени по реда на чл.120, ал.4 и чл.148 от ППЗТСУ. Този документ не е оспорен, поради което следва да се приеме, че постройката е изградена върху държавен /сега общински/ имот и има статут на временно строителство по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ/отм./. Характеристиките на сградата като временен строеж без траен градоустройствен статут, изключват възможността нейният собственик да е носител на право на строеж /възможност да я държи в чуждия имот/. Не се установява ищецът да е инициирал процедура по пар.50а от ПЗР на ЗТСУ/отм./ или на пар.17, ал.2 от ПР на ЗУТ. С цитираните текстове  законодателят е  регламентирал срокове /последният срок по ЗУТ е изтекъл на 02.07.2001г./, в които ползвателите на такива сгради са имали възможност на поискат временният строеж да придобие траен градоустройствен статут, след което да се учреди право на строеж при условията и по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. Непредприемането на такива действия в законовите срокове има за последица запазването на постройките само до настъпване на предпоставки за премахването им /реализиране на мероприятията, предвидени по действащия подробен устройствен план/. В този смисъл в подобна хипотеза е имал повод да се произнесе Върховният касационен съд с решение №127/25.11.2014г. по гр.д.№3190/2014г., II г.о.

         След като дружеството ищец като собственик на процесната временна постройка може да я ползва само до премахването й, същият не се легитимира като носител на правото да я държи в общинския имот /право на суперфиция/, поради което установителният иск за собственост и по отношение на сградата следва да бъде отхвърлен.

         С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закон за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ ищецът следва да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00 лева.

         По изложените мотиви съдът

 

                                        Р Е Ш И:

 

        ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кореком - Принцес”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.**** , ул.”****”№**, офис * против Община *****, с адрес на призоваване: гр.****, пл.”*****”№* иск за приемане за установено по отношение на Община *****, че „Кореком - Принцес”АД е собственик на: сграда с идентификатор №56784.514.275.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*****, находяща се в гр.*****, бул.”****”№**, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор №56784.514.275, със застроена площ 63 кв.м., брой етажи – **, предназначение – складова база, склад, стар идентификатор №56784.514.238.5, а по документ за собственост представляваща сграда-магазин със застроена площ от 80 кв.м., находяща се в гр.*****, бул.”****”, разположена в северната част на парцел ** – основно училище, кв.415 по плана на „****”, ВЕДНО с прилежащия на сградата терен с обща площ от 111 кв.м. /включваща терена под сградата и обслужващия я терен с бетонова настилка/, който прилежащ терен представлява част от имот с идентификатор №56784.514.275 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***** и е очертан с червена пунктирана линия на скица – приложение №7 към заключението на вещото лице В.Г., която следва да се счита за неразделна част от настоящото решение.

            ОСЪЖДА  „Кореком - Принцес”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.**** , ул.”****”№**, офис ** да заплати на Община *****, с адрес на призоваване: гр.****, пл.”*******”№** сумата 100,00 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.               

             Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

 

 

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: