Р Е Ш Е Н И Е
№
….............../30.10.2020 г.
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито
съдебно заседание, проведено на първи октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА
при участието на
секретаря Величка Велчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1404
по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Х.Х.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
2 и 3 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде
признато за незаконно и да бъде отменено уволнението, извършено със заповед №
РД-08-5/02.12.2019 г., издадена от управителя на ответното дружество, въз
основа на която заповед е издадена и заповед № РД-07-78/02.12.2019 г.; да бъде
възстановен на предишната работа, а именно „шофьор
на товарен автомобил" в звено „Автотранспорт“ при ответника; ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ в общ
размер от 7856.52 лв. за периода 02.12.2019 г. – 02.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда –03.02.2020 г. до окончателното й изплащане; ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата 1200 лв., представляваща неплатеното брутно трудово
възнаграждение за м. ноември 2019 г. /за периода 01.11.2019 г. – 30.11.2019
г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 31.34 лв., представляваща обезщетение за
забава върху сумата 1200 лв. за периода 01.11.2019 г. – 02.02.2020
г. В условията на евентуалност, в случай че искът за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна бъде отхвърлен, ищецът предявява искове с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати сумата 514.26 лв., представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца
платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 9 работни дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 8.86 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата
514.26 лв. за периода 03.12.2019 г. – 02.02.2020 г.
В исковата
си молба и уточняващата молба към нея от 19.02.2020 г. ищецът Х.Х.И. излага, че до 02.12.2019 г. е бил
в непрекъснато трудово правоотношение с ответника, като е изпълнявал длъжността
„шофьор на товарен автомобил“. След 04.04.2018 г. бил
освободен от работа поради съкращаване в щата, като с влязло в сила решение на
ВРС бил възстановен на работа. Твърди, че от възстановяването си на работа до
02.12.2019 г. е изпълнявал стриктно трудовите си задължения, като за времето от
01.08.1983 г. до 02.12.2019 г. няма извършено нито едно нарушение на трудовата
дисциплина. Излага, че на 02.12.2019 г. му били връчени съответни заповеди за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за прекратяване на трудовото
му правоотношение. Счита тези заповеди за неоснователни, необосновани и
незаконосъобразни. Посочва, че на 27.11.2019г. се явил на работа. Дошла комисия,
която уведомила него и колегите му, че ще им бъдат направени проби за алкохол.
Поддържа, че не е употребявал алкохол нито вечерта преди проверката, нито на
сутринта. Преди започване на проверката не било съобщено с какво средство ще
бъде извършена, номера на техническото средство, дали същото е технически
изправно. Не му бил съобщен и номерът на пробата. Излага, че му била направена
проба, която отчела резултат от 0.08 промила в издишания в накрайника въздух. В
резултат на това му била взета втора проба с дрегер,
като между двете проби не били минали повече от 20 минути. Твърди, че докато
чакал да му бъде взета втората проба не е напускал сервиза, нито пределите на
завода, където се правела проверката. Донесените накрайници били видимо с
компрометирани опаковки. Поддържа, че резултатът от втората проба не му бил
показан, а директно било заявено от Ради Светославов
Георгиев – член на комисията, че втората проба отчита 1.120 промила и този
резултат бил вписан в съставения Констативен протокол като втора проба. Твърди,
че предвид оказания му натиск от страна на комисията подписал протокола, без в
него да излага някакви обяснения или възражения. Посочва, че не е давал кръвна
проба. Поддържа, че на процесната дата 27.11.2019 г.
не е бил отстранен от работа, а дори е бил командирован до гр. Девня с камион
марка „Мерцедес“, с ДК № В 9510 НХ. Обяснява, че е депозирал писмени обяснения
пред ответника, в които изложил, че страда от медицински установен парадонтит на горните и долни венци, които лекува
посредством гаргара от прополис и спирт, които прави
сутрин и вечер. Счита, че с наложеното му наказание работодателят е нарушил
разпоредбата на чл. 189 КТ. Отрича да е употребявал алкохол по време на работа,
съответно да е управлявал автомобил в нетрезво състояние, както е посочено в
заповедта за уволнение. Поддържа, че не е извършил описаното в процесната заповед нарушение на трудовата дисциплина.
Излага, че през м. ноември 2019 г. е полагал реално труд при работодателя, за
което му се дължи и съответно възнаграждение. По изложените съображения моли предявените
искове да бъдат уважени. В условията на евентуалност твърди, че работодателят
му дължи обезщетение за неизползвания през 2019 г. платен годишен отпуск в
размер на 9 дни. Претендира разноски.
Ответникът „ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА“
ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Счита,
че процесните заповеди за налагане на дисциплинарно
наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение, издадени от управителя
на ответното дружество, са правилни и законосъобразни. Твърди, че ищецът не излага
действителната фактическа обстановка, като описаните от него събития не
отговарят на истината и са повратно изопачени. Посочва, че със заповед № РД-04-149/05.11.2019
г. е назначена постоянна комисия, която да извършва регулярни проверки минимум
веднъж седмично за алкохол на работещите в дружеството служители. За целта на
02.08.2019 г. е закупен нов уред за измерване на алкохол в издишания въздух, модел
„Аlcolsan AL7010“. Поддържа, че уредът е технически
изправен и не подлежи на калибриране. В ръководството за експлоатация е
вписано, че уредът измерва проби от дъха на човека, за да установи наличие на
алкохол в белите му дробове. Това измерване се конвертира в съдържание на
алкохол в кръвта, което се изобразява върху дисплея. Ето защо в издадената
заповед № РД-08-5/02.12.2012 г. е посочено, че е отчетена положителна проба от
1.120 промила като съдържание на алкохол в кръвта. Излага, че на 27.11.2019 г.,
съгласно заповедта от 05.11.2019 г. нарочна комисия е извършила проверка за
алкохол в отдел „Автотранспорт“. Положителни проби са отчетени при двама от
служителите, единият от които е ищецът. За потвърждение са извършени още две
допълнителни проби. Твърди, че отчетената стойност на алкохол в издишания
въздух на ищеца била 1.120 промила, което било потвърдено от втората и третата
извършени проби с тестера за алкохол. Оспорва изложеното в исковата молба
относно неинформирането на ищеца за констатираните резултати, като посочва, че
уредът веднага след издишване генерира и показва резултата на дисплея, който се
вижда. Тези резултати са вписани и в изготвения на място констативен протокол,
подписан от служителя. Оспорва представените документи, установяващи заболяването
„парадонтит“ на горни и долни венци, като счита
същите за антидатирани и изготвени за целите на
настоящето производство. Излага, че проверки за алкохол са извършвани в
дружеството още на 13.11.2019 г. и 19.11.2019 г., но ищецът не е бил тестван преди
27.11.2019 г. Поддържа, че не отговарят на истината твърденията, че след
проверката за алкохол ищецът е продължил да изпълнява трудовите си задължения.
Посочва, че исканата тахошайба е персонализирана за
конкретния товарен автомобил, но не и за шофьора, управляващ автомобила. Счита,
че извършетото нарушение на трудовата дисциплина от
страна на ищеца е тежко по смисъла на закона, поради което издадената заповед
за уволнение е законосъобразна и надлежно мотивирана. По изложените в отговора
съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В проведеното по делото на 01.10.2020 г. открито
съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв. Ирена Иванова и адв.
Владимир Скочев, които поддържат становище за
основателност на предявените искове и молят същите да бъдат уважени. В дадения
от съда срок представя писмена защита по съществото на спора.
Ответното дружество се представлява от
юрк. Маргарита Перисьова,
която поддържа становище за законосъобразност на уволнението и моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Представя писмена защита в
предоставения от съда срок.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ,
чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна:
В
производството на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен трудов
договор № 305-1/01.08.1983 г., който е изменян многократно, включително с
допълнително споразумение № 1437/13.12.2018 г., по силата на който ищецът е
изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил“ при ответното дружество; че
е издадена заповед № РД-08-5/02.12.2019 г., с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“; че е издадена заповед №
РД-07-78/02.12.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради
наложеното дисциплинарно уволнение; че двете посочени заповеди са връчени на
ищеца на 02.12.2019 г.; че ищецът реално е полагал труд при ответника през м. ноември
2019 г., като на основание чл. 221, ал. 2 КТ възнаграждението за този месец не
му е платено, а е удържано от работодателя като обезщетение за срока на
предизвестието по трудовия договор – 30 дни, както и че неизползвания от ищеца
платен годишен отпуск за 2019 г. е в размер на 9 дни.
В заповед №
РД-08-5/02.12.2019 г. /л. 11 от делото/, връчена на ищеца на 02.12.2019 г., се
посочва, че на 27.11.2019 г. е съставен Констативен протокол № 39/27.11.2019
г., с който е установено грубо нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на
чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, представляващо тежко нарушение на трудовата дисциплина
по чл. 126, т. 2 КТ /служителят е длъжен да се явява на работа в състояние,
което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през
работно време алкохол или друго упойващо вещество/ от страна на служителя Х.Х.И., изпълняващ длъжността „шофьор на товарен автомобил“.
При извършена регулярна проверка за алкохол с дрегер,
е установена положителна проба от 1.120 промила алкохол в кръвта на лицето Х.И..
Срещу последният е образувано дисциплинарно производство, в хода на което са
изискани писмени обяснения от страна на служителя във връзка с установената
положителна проба за алкохол. Посочено е, че на 29.11.2019 г. в установения
тридневен срок са постъпили обяснения от служителя, който отрича да е употребил
алкохол, като твърди, че е ползвал прополис със спирт
поради установено заболяване на венците – парадонтит.
Не е представил доказателства за заболяването си. Предвид изложеното,
работодателят е възприел, че тежестта на нарушението е висока, с оглед и
изпълняваните от служителя трудови задължения, част от които са свързани и с
управлението на служебен автобус, служещ за превозване на служители на
предприятието. Направени са изводи, че с поведението си лицето застрашава не
само собствения си живот и здраве, но и този на още двадесет служителя, които
превозва. В този смисъл и на основание чл. 192, ал. 1, чл. 190, ал. 1, т. 7 вр. чл. 187, ал. 1, т. 2 и 5 КТ на ищеца е наложено дисциплирано наказание „уволнение“.
По делото е
представен процесният констативен протокол №
39/27.11.2019 г. /л. 14/, изготвен на основание заповед №
РД-04-149/05.11.2019г. на Управителя на ответното дружество, подписан от
комисия в състав: председател: Нели Славова Петева и членове – Ради Светославов Георгиев и Тодор Георгиев Карджинов,
както и от проверяваното лице – ищецът Х.Х.И.. Видно
от протокола, при извършената проверка с дрегер за
алкохол, е измерено следното: 0.08, II проба – 1.120. Записано е още, че
комисията предлага на Радослав Радославов – ръководител отдел „Автотранспорт“
да разпореди на лицето Х.И. да не шофира през днешния ден.
В
производството не е спорно, а и от представеното писмено обяснение от ищеца /л.
15/ се установява, че са му изискани такива обяснения във връзка с извършена
проверка с „Дрегер за алкохол“ на 27.11.2019 г. В
обясненията си ищецът посочва, че измерената стойност на дрегера
се дължи на това, че има установен парадонтин на
горните и долни венци, които лекува с гаргара с прополис
и спирт, сутрин и вечер, след измиване на зъбите. Навярно това е причината за
показаните стойности на дрегера. Отбелязал е, че не
употребява алкохол, по пуши по две кутии цигари на ден, ако това има значение.
Към исковата
молба представя доказателства за здравословното си състояние /л. 16 и 17 от
делото/, като в медицинската бележка от 16.09.2019 г. му е предписано: етилов
спирт 70 % - за жабурене 2 пъти на ден.
Ответникът в
отговора на исковата си молба представя заповедта от 05.11.2019 г. /л. 58 – л-
59/, въз основа на която е извършена и проверката на 27.11.2019 г. Съгласно
заповедта, е разпоредено на определената комисия, на
основание т. 3.3.2 от Правилника за вътрешния трудов
ред в „ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА“ ЕООД и Заповед № РД-04-113/21.11.2016
г. относно употребата на алкохол в работно време /също представени по делото/,
да извършва регулярни внезапни или по сигнал проверки за алкохол на работещите
в дружеството с „Дрегер за алкохол“, минимум веднъж
седмично и да попълва „Констативни протоколи“ /по образец/ с резултатите от
проверката, които да бъдат регистрирани в деловодството.
Представено
е ръководство за експлоатация и гаранционна карта на алкохол тестер модел AL7010, с начало на гаранцията 05.08.2019
г. /л. 78 – л. 82 от делото/. В ръководството за експлоатация изрично е
посочено, че ако с тестера вече са проведени над 300 бр. теста, възможна е
появата на съобщение „САL“ върху дисплея, преди да започне
подгряването на сензора. За да бъде гарантирана точността на измерването,
желателно е тестерът да бъде калибриран, след което това предупредително
съобщение ще изчезне от дисплея.
По делото
между страните не е спорно, че преди датата 27.11.2019 г. на ищеца не е
извършвана проверка с дрегер за алкохол.
Съгласно
заключението на вещото лице Д.Д. по назначената от
съда съдебно-медицинска експертиза, установената концентрация 0.08 промила в
издишания въздух не представлява алкохолно опиянение. Установената концентрация
1.120 промила съответства на лека степен на алкохолно опиянение, при която са
налице нарушения в координацията на движенията, налице е мирис на алкохол,
налице са нарушения в адекватната преценка на околната действителност,
собствените постъпки и други. Според вещото лице, в разстояние от 20 минути не
е възможно да се отчете разлика в издишания въздух. Измерената в издишания
въздух стойност на етилов алкохол може да бъде приравнена на кръвна проба.
Преди извършването на кръвна проба, ако е извършено жабурене с отразените в рецептурната бланка прополис със
70% спирт, резултатът би бил различен от 0 промила. При издишване на тютюнев
дим в дрегера би се отчела положителна проба за
етилов алкохол.
В
обясненията си, дадени в проведеното на 25.06.2020 г. открито съдебно заседание
по делото, вещото лице посочва, че при жабурене с такъв разтвор - прополис със 70 % спирт с категоричност не може да се каже
каква ще бъде концентрацията. Най-вероятно дрегерът
ще отчете наличие на етилов алкохол в издишания въздух. По-скоро би могъл да се
отчете резултат 0.08 промила след такова жабурене, но 1.12 не би могло да се
отчете. Може да отчете висок резултат, ако непосредствено преди изследване с дрегер извърши това жабурене.
По делото са
ангажирани гласни доказателствени средства
посредством показанията на свидетелите Александър Х. Василев, Галин Йорданов
Славев, Нели Славова Петева и Ради Светославов
Георгиев.
Съгласно
показанията на свидетеля Александър Василев, същият на 27.11.2019 г. бил на
работа. Видял е ищеца на работа. Не му е лъхал на алкохол, бил в адекватно
състояние, не е личало изобщо да е консумирал алкохол. На въпросната дата също
е присъствал на проверката с дрегер, доколкото работи
като шофьор при ответното дружество. Според свидетеля, проверката минала
нормално. Обяснява, че неговата проба е била нулева и не му е правена повторна
такава. Знае, че на Х. е правена повторна проверка в същия ден. След извършване
на пробите видял ищецът като се прибира с Мерцедеса към три часа в гаража. Не е
видял кога е излязъл, но го е видял като се е прибрал.
Съгласно
показанията на свидетеля Галин Славев, същият на 27.11.2019г. бил на работа. Х.
също бил на работа. Не му е направило впечатление да е употребил алкохол, не е завалвал думи, не е лъхал на алкохол, не е говорил
несвързано, държал се адекватно. Обяснява, че както на него, така и на Х., на
тази дата им била извършена втора проба. Свидетелят бил в помещението, където
се извършвала с дрегера втората проба на ищеца, като
успял да види само първата цифра, която била нула. Другите цифри не ги видял.
Не е видял с какъв накрайник е извършена втората проба на Х.. При неговата
проба – взел употребяван накрайник от масата и така го тествали. Не си спомня
колко промила е била неговата проба. Обяснява, че на въпросната дата Х. бил на
работа и изпълнявал трудовите си задължения.
Съгласно
показанията на свидетеля Нели Петева, ръководител служба по трудова медицина
към ответното дружество, същата е председател на комисията за тестване на
работниците и служителите за употреба на алкохол. Обяснява, че в завода има
едно единствено измерващо устройство – апарат Дрегер.
Посочва, че всички служители са инструктирани как точно трябва да дишат, кога
да дишат и съответно уредът отчита резултата. Инструктирани са, че поне 20
минути преди това не трябва да се пуши, да се хранят, трябва да е изплакната
устата. Задължително комисията пита всеки работник дали употребява лекарства.
Като лекар им мери кръвното. Когато първият път се отчете положителна проба, се
прави втора проба. Ако втората проба е различна от първата се прави и трета
проба, която, ако повтаря стойността на втората, се пишат двете проби – първа и
втора. На 27.11.2019 г. проверката била извършена около 07:00 часа сутринта.
Комисията се състои от трима човека – един прави пробата, друг пише протокола,
а трети е до човека с апарата. Обяснява, че е била на по-голямо разстояние и е
нямало как да усети дали Х. е лъхал на алкохол. Комисията е дала препоръка на
началника този водач да не шофира през този ден, но не може да каже дали ищецът
е управлявал МПС или не. Ищецът не й е споделил, че има някакви здравословни
проблеми или че е извършвал някакви процедури. Накрайниците са индивидуално
опаковани, като няма изискване да се сменя мощука,
когато се прави проба на един и същи човек. Категорична е, че няма как да се
случи служител да ползва използван вече накрайник. Посочва, че при първата
проба на ищеца апаратът е отчел грешка и затова била направена втора проба. Апаратът
може да отчете грешка, когато работникът не е поел въздух достатъчно, не е
дишал правилно в апарата. Обяснява, че стойностите се записват в протокола,
като до настоящия момент не се е случвало някой да е отказал да го подпише. Х.
не е оспорвал пробата, не е възразявал, а веднага подписал протокола.
Съгласно
показанията на свидетеля Ради Светославов Георгиев,
същият е член на комисията, която извършва периодични проверки на служителите и
работниците за употреба на алкохол. Проверките за алкохол за един път в
седмицата. Технически свидетелят извършва пробите с апарата. В конкретният
случай, когато апаратът показал 0.08 промила, чул два сигнала и се появил
надпис, че пробата е грешна, тоест изпуснатият въздух е по-малко. Ето защо била
направена и втора проба, като записали в протокола и първата проба. При втората
проба показало наличие на алкохол 1.12 промила. Посочва, че всички са
предупредени, че не трябва да пушат, съответно, ако някой взема лекарства – да
каже това. Специално Х. не е казвал да има здравословни проблеми. Направило му
впечатление, че при предходни изследвания ищецът не бил присъствал на
проверките. Предният ден го видял и му казал, че не са го изследвали, че трябва
да дойде пред комисията да го изследват. При самото изследване не е чул Х. да
казва, че си е жабурил устата със спирт. Първата проба била грешна – отчел 0.08
промила и показал, че има грешка. Допуска, че при проверката ищецът
целенасочено е изпуснал по-малко въздух. При втората проба не е възразил, нищо
не е казал и се подписал в протокола. Ако беше възразил, комисията щяла да
реагира. Обяснява, че никъде няма инструкция, че не трябва да записва грешна
проба. Същият ден Х. не му лъхал на алкохол. Един ден преди това му лъхал на
алкохол, когато му казал да мине да го пробват. Относно накрайниците, на всеки
служител използват отделен накрайник и не е възможно да се използват вече
ползвани накрайници.
По делото е
представена разпечатка от системата за контрол на достъп от дата 27.11.2019 г.
относно лицето Х.Х.И., видно от която на същата дата
ищецът е бил на работа /отразени са влизания и излизания на входовете и
изходите на предприятието/.
По делото е
изслушано заключението на вещото лице Д.П. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно което през м. ноември ищецът Х.И. е положил труд изцяло и на
практика това именно е пълният отработен от него месец преди уволнението.
Във връзка с
възраженията на ищеца относно годността на процесния дрегер е представен и съответен сервизен протокол от
15.06.2020 г., видно от който е извършено калибриране на това устройство. В
тази връзка именно бяха и показанията на разпитаните по делото свидетели Нели
Петева и Ради Георгиев, които посочиха, че уредът е калибриран /същите дадоха
показания в проведеното по делото открито съдебно заседание на 25.06.2020 г.,
тоест след действителното калибриране на устройството и извършването на повече
от 300 проби за алкохол с него/. В този смисъл неоснователни са възраженията на
процесуалните представители на ищеца, че свидетелите са посочили, че към датата
на извършване на проверката с дрегер последният е бил
калибриран. Такива показания не са дадени в производството.
Напротив.
Към датата на извършване на проверката – 27.11.2019 г. са извършени само
няколко проби с този уред, закупен през м. август 2019 г., протоколите от които
също са представени от ответника. Още повече, че комисията, натоварена с
функциите да извършва такива проверки, е определена едва на 05.11.2019 г. В
тази връзка неоснователни са възраженията относно годността на дрегера да отчита проби за алкохол към датата на твърдяното
извършено нарушение на трудовата дисциплина.
Основният
спорен момент в производството е извършено ли е нарушение на трудовата
дисциплина от страна на ищеца, съответно дали то е тежко по смисъла на закона и
дали обосновано води до налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание –
уволнение.
От съвкупния
анализ на ангажираните в производството доказателства съдът приема, че може да
бъде направен обоснован извод, че ищецът е извършил вмененото му нарушение на
трудовата дисциплина, а именно явил се е в състояние, което не му позволява
адекватно да изпълнява трудовите си функции, като е употребил алкохол, за което
е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта е 1.120 промила. Това
обстоятелство се установява от събраните в производството доказателства –
констативния протокол от извършената проверка с дрегер
и разпитаните по делото свидетели. Прави впечатление, че действително ищецът по
никакъв начин не е възразил пред комисията относно констатациите в изготвения
протокол и го е подписал веднага след изготвянето му. Не е възразил и в
момента, в който е дал писмените си обяснения по случая. Направените едва в
хода на производството възражения – относно начина на вземане на пробите,
съответно, че не му е било показано какво е отчел дрегерът
съдът приема за недоказани. Не бе установено при вземането на пробите ищецът да
е използвал употребявани от други лица накрайници. Дори свидетелят Славев
заяви, че не е видял с какъв накрайник е извършена втората проба на Х.. Що се
отнася до дадените от този свидетел показания във връзка с неговата собствена
проба, то същите са неотносими към случая, а и съдът
поставя под съмнение същите, доколкото този свидетел също е бил с положителна
проба за алкохол и е в негов интерес да излага изгодни за него факти. От страна
на ответното дружество бяха представени доказателства, че по отношение на този
свидетел е наложено дисциплинарно наказание във връзка с констатираната
положителна проба за употреба на алкохол. В тази връзка съдът не цени
показанията му относно посочването, че при втората проба на Х. е видял само първата
цифра – 0. В същото време свидетелят заяви, че не си спомня показанията на
неговата проба. В този смисъл нелогично е да не си спомня собствената проба, но
да свидетелства с висока степен на увереност за пробата на ищеца. От друга
страна, свидетелите на ответника бяха категорични, че при първата проба след
изписването 0.08 апаратът е отчел грешка, което е наложило вземането на втора
проба, при която резултатът бил вече 1.12 промила. Това именно е отразено и в констативния
протокол от 27.11.2019 г., подписан от ищеца без каквито и да е възражения и
оспорвания.
Действително
защитата на ищеца направи опит да обори констатациите в този протокол
посредством поставените на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза въпроси. Отговорите на вещото лице обаче съдът приема, че не влизат
в колизия с останалия събран в производството доказателствен
материал, а напротив – допълват го. Вещото лице ясно описва на какво състояние
съответства установената концентрация на алкохол от 1.12 промила, съответно, че
измерената в издишания въздух стойност на етилов алкохол може да бъде
приравнена на кръвна проба /в тази връзка беше и едно от оспорванията
на ищеца, което очевидно е неоснователно/. Съдът намира, че не са необходими
специални знания, за да се отговори на въпроса дали е възможно след 20 минути
да се отчете разлика в издишания въздух от 0.08 промила на 1.12 промила.
Отговорът на този въпрос логично е отрицателен, както застъпва и вещото лице в
заключението си. В същото време обаче членовете на комисията, разпитани в
качеството си на свидетели по делото, обясниха ясно какво се е случило при
изследването на ищеца и какво са записали в протокола. Именно недостатъчно
поетият при първата проба от ищеца въздух е довело до грешно отчитане от уреда
/появил се е надпис 0.08, след което е изписало грешка, както обяснява
свидетелят Георгиев/. При следващата проба обаче уредът е отчел 1.12, показана
е на ищеца, стойността е отразена в протокола и последният го е подписал без
възражения.
Релевантният
момент тук е обстоятелството, че има отчетена положителна проба за алкохол,
което обстоятелство не е отречено от ищеца.
В
производството последният застъпи защитна позиция, че този резултат вероятно е
резултат от жабуренето с етилов спирт и прополис 2
пъти дневно сутрин и вечер. Това е изложено от него и в дадените писмени
обяснения. В същото време обаче разпитаните свидетели Петева и Георгиев бяха
категорични, че работникът в нито един момент от вземането на пробите не е
споделил да има каквито и да е здравословни проблеми, да взема лекарства или да
извършва някакви процедури, които биха били от значение за отчитането на
резултатите от тестването. Пред работодателя си ищецът не е представил
обективни доказателства, установяващи твърдяното от него заболяване, не е
помолил и за допълнителен срок да представи такива. Ангажираните в настоящото
производство амбулаторен лист и медицинска бележка са с дата 16.09.2019 г.,
тоест издадени са повече от 2 месеца от момента на извършване на проверката с дрегер – 27.11.2019 г., поради което и за съда остава
недоказано твърдението на ищеца, че именно това обстоятелство е довело до
положителната проба за алкохол. Още повече в такова голямо количество от 1.12
промила. Ако действително ищецът извършваше такова лечение, то следваше същият добросъвестно
да изложи тези обстоятелства пред комисията, което не е направил.
На следващо
място, ищецът счита, че доколкото в същия ден е полагал труд при работодателя,
то това обстоятелство е достатъчно да се приеме, че не е извършил вмененото му
нарушение на трудовата дисциплина. Съдът обаче не споделя едно такова виждане.
Следва действително да се отбележи, че всички събрани в производството
доказателства еднозначно водят до извода, че действително на датата 27.11.2019
г., въпреки констатираната положителна проба за алкохол, ищецът реално е
изпълнявал трудовите си задължения. В този смисъл са показанията на водените от
него свидетели Александър Василев и Галин Славев, представената от ответното
дружество разпечатка от системата за контрол на достъп на лицето Х.И. през м.
ноември 2019 г. и заключението на вещото лице, съгласно което през този месец
ищецът е полагал труд през цялото време. Ето защо възраженията на ответника, че
на тази дата ищецът не е полагал труд, следва да се приемат за неоснователни. В
същото време обаче съдът намира, че следва да се направи ясно разграничение
между двете обстоятелства – полагането на труд на тази дата и факта на
извършеното нарушение /констатирано наличие на алкохол в кръвта/. Комисията,
извършваща проверката, е дала предложение ищецът през този ден да не шофира.
Това е видно от констативния протокол и бе потвърдено от разпитаните свидетели
Петева и Георгиев. Въпреки това, очевидно Х.И. не е отстранен реално от работа
през този ден от ръководителя Радослав Радославов, към когото комисията е отправила
своето предложение. В същото време обаче, това далеч не означава, че ищецът не
е извършил нарушение на трудовата дисциплина, което е надлежно протоколирано.
Обстоятелството, че в деня на проверката по неизвестни за съда причини ищецът е
продължил да изпълнява трудовите си задължения, не заличава факта на
установената положителна проба за алкохол. Нещо повече. Съдът дори приема, че с
факта на управление на поверения му товарен автомобил ищецът дори е извършил
още по-голямо нарушение, поставяйки в опасност както собствения си живот, така
и живота на други невинни хора /други водачи на МПС, пешеходци/, доколкото той
ясно е съзнавал, че има положителна проба за алкохол в кръвта и въпреки това не
е отказал да изпълни вменените му задължения с цел превенция. Такова едно
обстоятелство не може да бъде тълкувано в полза на ищеца. Защото фактът, че на
датата 27.11.2019 г. не е бил надлежно санкциониран от прекия си ръководител
чрез отстраняването му от работа, не може да омаловажи и да изтрие на практика
извършеното от него нарушение.
А това
нарушение съдът приема, че безспорно е тежко по смисъла на закона. И това е
така с оглед изпълняваните от ищеца задължения – същият е шофьор на товарен
автомобил. Употребата на алкохол по време на работа и явяването на
работа в състояние след употреба на алкохол са нарушения на трудовата
дисциплина. Тежестта на нарушението обаче е различна в зависимост от вида и
количеството на употребения алкохол, отражението на алкохолното повлияване
върху способността да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на
условията на труд. В този смисъл е и постановено по реда на чл. 290 ГПК решение
№ 551/15.07.2010 г. по гр. д. № 64/2009 г. по описа на ВКС, IV гр. о., което е допуснато по
материалноправния въпрос за значението на употребата
на алкохол за безопасността на условията на труд и за способността да се
изпълняват трудовите задължения.
В настоящия случай съдът намира, че действително ищецът се е явил на работа
в състояние, което не му позволява адекватно да изпълнява трудовите си
задължения като водач на моторно превозно средство, съответно възложените му
задачи. Това е установено от констатираната положителна проба, която работникът
се е опитал впоследствие да оправдае с жабурене със спирт поради здравословни
проблеми. Както нееднократно се посочи, констативният протокол от проверката е
подписан без възражения от ищеца, което всъщност е признание на констатациите в
него. Действително, в производството не бяха събрани доказателства, че същият
този ден работникът е лъхал на алкохол. Това обаче не разколебава направените
изводи, че е установена концентрация на алкохол в кръвта на ищеца.
Това извършеното нарушение на трудовата дисциплина, макар и единствено
такова, е тежко. Неоснователни са възраженията на ищеца, че доколкото това е
единственото му констатирано нарушение, то не е следвало да му бъде наложено
най-тежкото наказание уволнение, а друго, по-леко такова. Освен че намалява
способността на работника да изпълнява трудови си задължения, употребата на
алкохол повишава и риска от трудова злополука /ищецът е шофьор на товарен
автомобил/, а работодателят е длъжен да създава нетърпимост към нарушаването на
правилата за безопасност на труда.
Съгласно разпоредбата
на чл. 190, ал. 2 КТ,
дисциплинарното уволнение по чл. 330 КТ се налага съобразно критериите по чл.
189, ал. 1 КТ - тежест на нарушението, обстоятелства при които то е извършено,
поведението на работника, като на работодателя е предоставена възможността за
правото на преценка относно тежестта на извършените дисциплинарни нарушения, а
на съдебен контрол подлежи съизмеримостта между
тежестта на нарушението и наложеното
дисциплинарно наказание.
Съдът счита, че в
случая при определяне на дисциплинарното наказание, работодателят е взел
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и безкритичното
поведение на служителя към нарушенията на трудовата дисциплина, поради което
съдът намира, че наказанието
кореспондира на тежестта на нарушението, с което са изпълнени
изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ. Още
повече, че в случая ищецът заема длъжност
„шофьор”, която е свързана с управление на МПС, превоз на товари, тоест за
адекватното изпълнение на тези задължения, избягването на грешки и злополуки, е
необходима висока степен на концентрация на вниманието.
В този смисъл са и разрешенията, дадени в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 157/12.06.2012 г. по гр. д. № 745/2011 г. по описа на ВКС, III гр. о., както и
в решение от 28.02.2018 г., постановено по в. гр. д. № 34/2018 г. по описа на
ВОС, гр. о.
По изложените
съображения и доколкото издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение е надлежно мотивирана, както подробно бе описано съдържанието й
по-горе в изложението, съдът приема, че извършеното уволнение е законно.
Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед
направения извод за неоснователност на главно заявената искова претенция с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователни са и акцесорните претенции за възстановяване на предишната
работа и за заплащането на обезщетение за времето, през което ищецът е останал
без работа поради уволнението. Така предявените искове подлежат на отхвърляне.
Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието
- при безсрочно трудово правоотношение, какъвто е и настоящият случай. Ето защо и предвид заключението, че
извършеното уволнение е правилно и законосъобразно, съдът приема, че и
предявеният иск за заплащане на дължимата работна заплата за м. ноември
2019 г. е неоснователен, доколкото в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят е направил прихващане с дължимото от него и
неплатено на ищеца последно трудово възнаграждение преди уволнението /касаещо именно м. ноември 2019 г./ с обезщетението, което
работникът му дължи на основание чл. 221, ал. 2 КТ /в заповедта от 02.12.2019
г. изрично е посочено, че последното неизплатено на ищеца трудово
възнаграждение е удържано, предвид дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ/.
В тази връзка неоснователна е и акцесорната претенция
за заплащане на обезщетение за забава върху това възнаграждение, поради което
така предявените искове с правно основание чл. 128, т.
2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
също следва да бъдат отхвърлени.
В този смисъл
съдът намира за ненужно да обсъжда заключението на вещото лице по изслушаната в
производството съдебно-счетоводна експертиза в тази части.
Във връзка с
направените изводи за неоснователност на иска за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, то съдът намира, че са налице предпоставките за разглеждане
на евентуално предявените в производството искови претенции за заплащане на обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен
отпуск, съответно за заплащане на
обезщетение за забава върху това обезщетение.
По делото не е спорно, а това е изрично посочено и от работодателя /в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение/, че през процесната 2019 г. ищецът има неизползван платен годишен за
9 работни дни. Това обстоятелство, както се посочи и по-горе в изложението, е
обявено от съда за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
За установяване на конкретния размер на обезщетението в производството бе
допуснато, изслушано и прието без възражения заключението на вещото лице Д.П.
по представената от нея съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като
обективно и компетентно дадено. Съгласно заключението, размерът на
обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск в размер на 9 работни дни
през 2019 г. е 410.70 лв. По делото не са наведени твърдения и съответно не са
представени доказателства за изплащането на тази сума в полза на ищеца. Ето
защо съдът приема, че до този размер предявеният иск с правно основание чл.
224, ал. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2020 г. до
окончателното й изплащане. За разликата над установения от вещото лице размер –
410.70 лв. до претендираните 514.26 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ГПК, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В настоящия случай
работодателят сам е определил, че с факта на прекратяване на трудовото
правоотношение дължи на работника обезщетението за неизползвания платен годишен
отпуск. Заповедта е издадена на 02.12.2019 г. и на същата дата е връчена на
ищеца. Ето защо следва да се приеме, че действително от следващия ден – от
03.12.2019 г. работодателят вече е в забава за плащане на дължимото обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск. По отношение на размера на претенцията
съдът цени заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което същото
за процесния период 03.12.2019 г. – 02.02.2020 г. вкл. възлиза на сумата 7.07 лв. До този размер
искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде
уважен, като бъде отхвърлен за разликата над 7.07 лв. до претендираните
8.86 лв.
Предвид
изхода на спора, разноските следва да бъдат разпределени по следния начин:
Ищецът представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за направени такива в размер
на 610 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие. С оглед изхода на спора и обстоятелството, че главно
заявените искови претенции са отхвърлени, а са уважени частично единствено
предявените в условията на евентуалност искове, съдът приема, че в полза на
страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове.
Ответникът
представя списък на разноските и претендира такива, както следва: 810 лв. –
платено по банков път адвокатско възнаграждение, като са представени и съответни
доказателства за плащането, както и депозит за призоваване на свидетели в
размер на 60 лв. От страна на процесуалния представител на ответника – адв. Скочев е направено
възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като съобрази
действителната правна и фактическа сложност на делото, вида и броя на
предявените в производството искове /главни и евентуални/, ангажирания в
производството доказателствен материал /в това число
свидетелски показания и експертиза/, проведените 2 открити съдебни заседания по
делото, намира така направеното възражение за неоснователно. Следва да се
отбележи, че в случая освен иск за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна е предявен иск и за заплащане на трудово възнаграждение, както
и евентуален такъв за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, поради което и претендираният адвокатски
хонорар в размер на 810 лв. съдът приема, че е в минимален размер, съгласно
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо и предвид изхода на спора, от общо претендираните
разноски в размер на 870 лв. в полза на страната следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 700 лв., съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Доколкото
в производството са уважени претенции с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Варненския районен съд сумата в общ размер от 150
лв. /100 лв., представляваща дължимата в производството държавна такса по тези
искове, както и 50 лв. – разноски, представляващи платено от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице за изготвяне на допуснатата по делото експертиза,
съответстваща на положените от експерта усилия и отговори на въпросите във
връзка с уважените искови претенции/.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.Х.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
2 и 3 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде
признато за незаконно и да бъде отменено уволнението, извършено със заповед №
РД-08-5/02.12.2019 г., издадена от управителя на ответното дружество, въз
основа на която заповед е издадена и заповед № РД-07-78/02.12.2019 г.; да бъде
възстановен на предишната работа, а именно „шофьор
на товарен автомобил" в звено „Автотранспорт“ при ответника; ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ в общ
размер от 7856.52 лв. за периода 02.12.2019 г. – 02.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда –03.02.2020 г. до окончателното й изплащане; ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 1200 лв., представляваща неплатеното брутно
трудово възнаграждение за м. ноември 2019 г. /за периода 01.11.2019 г. –
30.11.2019 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 31.34 лв., представляваща обезщетение за
забава върху сумата 1200 лв. за периода 01.11.2019 г. – 02.02.2020
г.
ОСЪЖДА „ТЕРЕМ-КРЗ
ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Х.Х.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 410.70 лв.
/четиристотин и десет лева и седемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен
отпуск за 2019 г. в размер на 9 работни дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, както
и сумата 7.07 лв. /седем лева и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху сумата 410.70 лв. за периода
03.12.2019 г. – 02.02.2020 г., на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 410.70 лв. до претендираните 514.26 лв. /по иска с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ/, както и за разликата над 7.07 лв. до претендираните 8.86 лв. /по иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД/.
ОСЪЖДА „ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, да
заплати на Х.Х.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
100 лв. /сто лева/, представляваща сторените в производството
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, сумата 700
лв. /седемстотин лева/, представляваща сторените в производството
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща дължими в
производството такси и разноски /100 лв., представляваща дължимата в
производството държавна такса по исковете с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и 50 лв. – разноски, представляващи платено от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице за изготвяне на допуснатата по
делото експертиза, съответстваща на положените от експерта усилия и отговори на
въпросите във връзка с уважените искови претенции/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: