Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................/11.03.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети февруари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 102
по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 4688 от
04.11.2019г. по гр.д. №
3664/2019г. по описа на ВРС, XXV-ти състав, с
коeто на основание чл. 55, ал. 1, пр. I
от ЗЗД дружеството въззивник е осъдено да заплати на Н.М.Г. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 122.47 /сто двадесет и два лв. и
четиридесет и седем ст./ лева, представляваща сбор от платена без
основание такса за достъп и пренос на ел. енергия ниско напрежение за периода
от 13.06.2018г. до 07.02.2019г. по фактури, както следва: № **********/19.07.2018г.; №
**********/20.08.2018г.; № **********/20.09.2018г.; № **********/19.10.2018г.;
№ **********/20.11.2018г.; № **********/20.12.2018г.; № **********/21.01.2019г.
и № **********/ 20.02.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.03.2019г. до
окончателното плащане на задължението.
Решението е постановено при участие на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, в качеството му на трето лице
помагач на страната на ответника.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност, необоснованост и постановяване на
решението в разрез с доказателствата по делото и в нарушение на процесуални
правила. Изложени са доводи, че формираният от съда погрешен извод относно
собствеността на МТП 1547 не е обоснован и не кореспондира с доказателствата по
делото. За собствеността на трафопост МТП 1547 по делото е представено
счетоводно извлечение от инвентарна книга на ЕРП Север. Ищцата не е носител на
вещни права върху съоръженията, през които преминава ел. енергията от началната
точка подстанция „Лазур“ до нейния обект. Установено е на следващо място от
заключението на СТЕ, че СТИ, измерващо ел. енергията в обекта на ищцата се намира на 10-12 м. от имота, т.е. намира се до имота, като е
монтирано по начин, позволяващ достъп за визуален контрол. Измерването на
използваната в обекта ел. енергия се извършва на страна ниско напрежение.
Последното съответства на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ПТЕЕ, в сила от
26.07.2013г. Няма спор по делото, че в рамките на процесния период дружеството
е доставяло посоченото в издадените фактури количество ел. енергия на ищцата,
която е консуматор на такава с ниско напрежение. Заплащането на стойността на
електроенергията, във всичките й компоненти е нормативно регулирано –
потребителя дължи заплащане на крайния снабдител на цена за пренос по
електроразпределителната мрежа. Ето защо исковата сума е платена на правно
основание – нормативно и договорно задължение на потребителя на ел. енергия.
Моли в заключение обжалваното решение да се отмени, а предявените искове като
неоснователни да се отхвърлят.
Въззивна жалба
срещу решението на ВРС е депозирана и от третото лице помагач
„Електроразпределение Север“ АД. Същата е основана на оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Освен
аналогични доводи, жалбата съдържа и такива, че въпреки приетата за безспорна
по делото договорна обвързаност между страните и между ищцата и въззивника,
както и изправността на двете дружества по договорите, в нарушение на
материалния закон съдът е приел, че услугата „пренос на ел. енергия“ до обекта
на ищцата не е била извършвана. За процесния период КЕВР е утвърдила цена на
електроенергия, вкл. и за компонентите й – „цена за достъп“ и „цена за пренос“
по ЕРМ, като цената за достъп е една и съща за всички клиенти, независимо на
какво напрежение са присъединени обектите им. Отправеното искане е за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени с извод за неоснователност.
В отговор на
въззивните жалби Н.М.Г. оспорва доводите в тях. Поддържа недоказаност на
твърдението, че „ЕРП Север“ АД е собственик на мрежата ниско напрежение и/или
трафопост МТП 1547, доколкото по делото липсват твърдения кога и на какво
основание е придобито правото на собственост върху същите от дружеството.
Следователно доставяната от „ЕРП Север“ АД ел. енергия до обекта на
въззиваемата не преминава през мрежа ниско напрежение собственост на
дружеството, поради което за нея не е възникнало задължението за плащане на
цена за достъп и за пренос по мрежа ниско напрежение, тъй като такава услуга не
й е предоставяна. Наред с това,
договорните отношения между въззиваемата и двете дружества са възникнали на
11.06.2018г., към който момент е била действаща разпоредбата на чл. 29, ал. 5
от Наредба № 6 от 24.02.2014г. предвиждаща електромерът й да се постави и
намира в електромерно табло до или на границата на имота й. Това изискване в
случая не е спазено, като заключението на СТЕ е неправилно. А доколкото
дължимостта на компонентите цена за достъп и цена за пренос са обусловени от
правомерно измерване в нормативно определено място, каквото в случая не е
налице /електромерът й е поставен на 250 м. от входната врата на имота й/, то и
платените от нея суми на това основание се явяват плащане при начална липса на
основание. Отправила в тази връзка искане обжалваното решение да се потвърди с
извод за правилност.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции
по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
Обжалваното решение е
валидно и процесуално допустимо.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от Н.М.Г. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 122.47 лв., представляваща сбор от заплатени при
начална липса на основание такси за пренос ниско напрежение и такси за достъп
ниско напрежение за периода от 13.06.2018г. до 07.02.2019г. по описани 8 бр.
фактури, по отношение на обект на потребление в гр. В., ул. „З.**“ № *, с кл. №
********** и аб. № **********.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са
в следния смисъл: страните са обвързани от сключени на 11.06.2018г. договор за
продажба на ел. енергия с „Енерго-Про Продажби“ АД и договор за достъп и пренос
на ел. енергия, сключен с „Електроразпределение Север“ АД. По създадени партиди
ищцата е титуляр и заплаща цената на консумираната ел. енергия в обект на
потребление находящ се в гр. В., ул. „З.**“ № *. По издадени фактури в периода
13.06.2018г. до 07.02.2019г. ищцата заплатила суми, представляващи такса за
достъп ниско напрежение и такса за пренос ниско напрежение съответно, както
следва: по фактура № **********/19.07.2018г. сумите от 1.92 лв. и от 7.23 лв.;
по фактура № **********/20.08.2018г. сумите от 2.80 лв. и от 10.78 лв.; по
фактура № **********/20.09.2018г. сумите от 2.59 лв. и от 9.94 лв.; по фактура
**********/19.10.2018г. сумите от 2.76 лв. и от 10.62 лв.; по фактура №
**********/20.11.2018г. сумите от 3.45 лв. и от 13.26 лв.; по фактура №
**********/20.12.2018г. сумите от 3.84 лв. и от 14.71 лв.; по фактура № **********/21.01.2019г.
сумите от 4.90 лв. и от 15.74 лв. и по фактура № **********/20.02.2019г. сумите
от 3.70 лв. и от 14.23 лв. Плащането на описаните суми е при начална липса на
основание, доколкото таксите за пренос ниско напрежение и за достъп ниско
напрежение са неоснователно начислени от ответното дружество, съответно
недължими от ищцата. Доставяната от „Електроразпределение север“ АД ел. енергия
до обекта на ищцата не преминава през мрежа ниско напрежение собственост на
това дружество, тъй като тя и трафопоста преди нея не са собственост на
електроразпределителното дружество и следователно за ищцата не възниква
задължение за плащане цена на достъп и пренос по мрежа ниско напрежение. Наред
с това, мястото на измерване на консумираната ел. енергия не е съобразено с
нормативните изисквания и се е извършвало на нерегламентирано място, поради
което задължение за плащане на цена за достъп и цена за пренос не е възникнало. Обектът й на потребление се
захранва от мрежа ниско напрежение и въздушен трафопост построени със средства
на собствениците на парцели, поради което доставяната в него от „Електроразпределение
Север“ АД енергия не преминава през мрежа ниско напрежение, собственост на
дружеството. Тя и трафопост – ВТП 1547 преди нея са частна собственост,
различна от тази на ЕРП, поради което по силата на сключения договор за ищцата
не възниква задължение да заплаща цена за достъп и пренос по мрежа ниско
напрежение. Евентуално твърди, че мястото на измерване не е съобразено с
нормативните изисквания и се е извършвало на нерегламентирано място. СТИ не се
намира в електромерно табло на границата на собственост, а на около 250 м.
разстояние от недвижимия имот и на по-голямо разстояние от трафопост – ВТП
1547. Към момента на възникване на договорната връзка между страните е
действаща Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти
на ел. енергия към преносната или към разпределителните ел. мрежи. В чл. 29,
ал. 1 и ал. 2 от същата е уредена „границата на собственост“, както и
изискването СТИ да се монтират в самостоятелни електромерни табла. Тези
изисквания в случая не са изпълнени. Отправила искане по изложените
обстоятелства за постановяване на положително решение по делото.
В
отговор на исковата молба, „Енерго-Про Продажби“ АД оспорил допустимостта на иска
с доводи за липса на надлежна пасива процесуална легитимация по исковете, доколкото
в качеството му на краен снабдител не е собственик на съоръженията, част от
ЕРМ. В условията на евентуалност оспорил иска по същество и в цялост. Навел
доводи, че оператор на ЕРМ за Североизточна България е именно ЕРПС и като такъв
е собственик на ЕРМ. Доколкото ищцата не твърди да е собственик на мрежата
ниско напрежение и мачтов трафопост ВТП 1547, то в отношенията между крайния
снабдител /ЕПРП/ и крайния клиент /ищцата/ по доставка и продажба на ел.
енергия твърденията, че ЕРПС не е собственик на същите са неотносими, доколкото
стойността на преноса, както и на достъпа като ценови компонент на крайната
цена, дължима от потребителя, не се формира по отношение на отделния потребител
според фактическото използване на конкретно съоръжение. Меродавно за определяне
цената е начина на присъединяване на обектите чрез мрежата. В случая не се
определя цена на ползване на конкретно захранващо съоръжение, а се разпределят
равномерно между всички ползватели общите разходи по цялата мрежа. Ищцата като
краен потребител ползващ разпределителната мрежа в съответствие с регулираните цени в
стойността на потреблението дължи заплащане на крайния снабдител на начислените
компоненти на преноса през РМ. Релевантно за отношенията по покупко продажба на
ел. енергия е че съответният клиент е присъединен към разпределителната мрежа
на ЕРПС, а въпросът за собствеността на съоръженията е ирелевантен. От друга
страна монтирането и отчитането на СТИ също са част от законово и лицензионно
вменените на ЕРПС правомощия, а нормативно определеното място на присъединяване
и място на монтиране на СТИ предопределя и обуславя границата на собственост.
Във фактурите на ищцата са включени съгласно ПТЕЕ услуги по пренос по
преносната мрежа – мрежа високо напрежение и пренос през разпределителната
мрежа – средно и ниско напрежение. Това задължение на потребителите,
присъединени при ОУ е уредено изрично в чл. 28 и чл. 29 от ПТЕЕ, както изрично
е посочено и в Указания на ДКЕВР за образуване цените за пренос на ел. енергия
през ЕРМ, приети с Протоколно решение № 94/25.06.2010г. Цената на електроенергията
съгласно ЗЕ се формира от всички нейни компонентни: цена за снабдяване с ел.
енергия и цена за разпределение на ел. енергия. Цената за достъп, както и
цената за пренос са част от цената за разпределение на ел. енергия и
представляват съответно цена за ползване на ЕРМ и цена за поддръжка,
реконструкция и разширяване на мрежата. Заплащането на цена за достъп и на цена
за пренос, като неделими компоненти от стойността на доставяната ел. енергия е
задължително от крайните клиенти с нормативната регулацията на отношенията
между страните. Ето защо заплащайки исковите суми ищцата е изпълнила свое
договорно задължение, а в изпълнение на нормативно вменено му задължение
крайният снабдител е фактурирал ел. енергията по зададени от ЕРПС параметри.
Отправил искане на тази плоскост за постановяване на решение, с което искът
бъде отхвърлен с извод за неоснователност.
По
искане на ответника, в качеството на трето лице помагач на негова страна е
конституирано „Електроразпределение Север“ АД. В депозирано по делото становище
третото лице помагач оспорило допустимостта на иска с довод за липса на правен
интерес от провеждането му, доколкото по силата на възникналите между страните
облигационни отношения, самата ищца е поела задължение за заплащане цената на
консумираната от нея ел. енергия, с всички нейни компоненти, така както е
утвърдена от държавния регулатор – КЕВР за нуждите на обекта си на потребление,
в който консумира ел. енергия. С Решение на ДКЕВ № Ц-021/26.06.2008г. са
утвърдени цените на ел. енергията, а задължението за заплащане на мрежови
услуги, каквито са достъпът и преноса е уредено в чл. 104, ал. 3 от ЗЕ и чл.
29, ал. 1 и ал. 3 от ПТЕЕ в сила от 26.07.2013г. Единственото условие за
дължимост на тези компоненти е снабдяването на обекта с електроенергия, който
факт в случая е безспорен по делото. Посочил, че обекта на ищцата се
електрозахранва чрез поредица от електроразпределителни съоръжения по цялата
мрежа от точката на закупуване на ел. енергия от ЕРП Север до обекта на ищцата,
които служат за пренасяне и трансформиране на ел. енергията.
Електрозахранването се осъществява от подстанция /ПС/ „Лазур“ /високо
напрежение/ през въздушен електропровод /ВЕЛ/ „Г.“ 20 kV /средно напрежение/ и мачтов
трафопост 1547 /МТП/. ПС „Лазур“ е собственост на лицензирания оператор на
мрежата, а ВЕЛ, както и МТП са собственост на ЕРП Север. Развил доводи и за
надлежно определяне мястото на монтиране на СТИ съобразено с правилото на чл.
29, ал. 5 от Наредба № 6/2014г., а именно електромерното табло да се монтира до
границата на имота на клиента, определено от оператора на РМ. Отправил искане в
заключение за отхвърляне на иска.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
От писмените
доказателства представени с исковата молба се установява, че съоръженията
за електрозахранването на вилите в района, в който попада поземления имот и
обект на потребление на ищцата са изградени въз основа на проект за изграждане
на мачтов трафопост въз основа на договор строителство между група собственици,
като инвеститори и ПИД-Варна от 18.01.1988г. с предмет изграждане на кабелна
линия НН по проект ел. захранване на вилни места в местността. Ел. съоръженията
били изградени и въведени в експлоатация към 1988г.
Н.М.Г. придобила правото
на собственост върху място с площ от 502 кв.м., представляващо имот с пл. №3310
в землището на кв. Г., м. З.на основание договор за замяна от 10.04.1996г.,
обективиран в НА № 38/1996г.
Въз основа на
заявление на ищцата от 11.06.2018г. между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор при общи условия за продажба на ел. енергия. На
същата дата между ищцата и „ЕРП Север“ АД е възникнало и правоотношение по
договор при общи условия за пренос на ел. енергия по ЕРМ на дружеството.
В издаваните от
ответника фактури за доставена електроенергия на посочения обект за процесния
период е била начислявана като част от цената и такса за пренос и такса за
достъп през разпределителна мрежа "ниско напрежение".
От заключението на
проведената пред ВРС СТЕ се установява следното: собствения на ищцата обект в
гр. В., СО „З.“, ул. „З.**“ № * се захранва с електроенергия от МТП 1547 20/0.4
kV на ниво НН. МТП 1547 е прикачен към електропровод 20 kV
захранващ съществуващия срещу Бензиностанцията трафопост ТП 1659 20/0.4 kV,
който от своя страна е захранен от ВЕЛ Г. на ПС 110/20 kV
Лазур. Изпълнението на захранването на вилните места в местността е предприето
по инициатива и за сметка на група собственици. Осъществено е въз основа на
Заповед № 13/12.01.1987г. и писмо № 2312/06.08.1987г. на Електроснабдителен район
– Варна от вилни касети, тип ВК-6 и ВК-9, съответно с възможност за монтиране
на 6 или 9 броя монофазни електромери за всеки консуматор. Групирането на
консуматорите към вилните касети е направено само за тези вилни места, които
инвеститорът е дал. Меренето на консумираната ел. енергия в процесния обект и
период е извършвано от ОК6 в ЕМТ 14м1т, което отстои от имот 3310 през два
имота видно от приложен чертеж на л. 132 /снимка 6 към заключението/.
Електромерното табло, в което е монтиран електромера, измерващ и отчитащ
консумираната от ищцата ел. енергия в парцел 3310 е разположено на определено
от оператора на РМ място съгласно представения и одобрен проект за изграждане
на кабелна мрежа НН за обекта на потребление, съобразено и с предвидените
задачи за изпълнение от Работния проект на обект „Ел. захранване на вилни места
в м. „Б.т.“ – Г.“. В хода на изслушването му, експертът посочил, че таблото, в
което се помещава електромера се намира през един имот съгласно проектно
решение – електромерите на отделните обекти да се съберат на едно място за
по-евтино изграждане на съоръженията. Не е на границата на имота, но е до
границата на имота и е поставен достатъчно близко, за да може абоната достъпно
да го вижда. Техническото изпълнение е съобразено с проекта за изграждане към
момента на реализиране на съоръженията, които с времето не са изменени. В
последната си част заключението е оспорено от ищцата.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане е претенция за неоснователно обогатяване в хипотеза на чл. 55,
ал. 1, пр. I от
ЗЗД за връщане на сумата от 122.47 лв., сбор от платени при липса на основание
в периода от 13.06.2018г. до 07.02.2019г. такси за пренос и такси за достъп
ниско напрежение.
Фактическият
състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД предполага да се установи извършено
от едната страна даване, в случая, плащане, както и начална липса на основание
за това плащане. Доказването на факта на плащането е в тежест на ищеца, а в
тежест на ответника е да докаже осъществяването на валидно основание за
получаване на платените суми.
Установено
е, че страните са обвързани от договор, по силата на който ответникът продава,
а ищецът закупува, електрическа енергия за битови нужди.
Доставката
на електроенергията се осъществява чрез съоръжения /захранване с кабели и трафопост/,
изградени от група собственици в местността през 80-те години на миналия век и
свързани с електропровод средно напрежение /20 kV/, собственост на
електроразпределителното дружество – ЕРП Север, трето за настоящия спор лице и
помагач на ответника.
Измерването
на доставените количества електроенергия се извършва посредством СТИ, разположено
в електромерно табло тип касета през два имота, на определено от оператора на
РМ място съгласно представения и одобрен проект за изграждане на кабелна мрежа НН за обекта на потребление, съобразено и
с предвидените задачи за изпълнение от Работния проект на обект „Ел. захранване
на вилни места в м. „Б.т.“ – Г.“.
Не
е налице спор между страните относно количеството електроенергия, доставено за
процесния период, както и относно заплащането на цената за пренос и достъп ниво
ниско напрежение от ищцата. Спорът се свежда до дължимостта на компонентите
"цена за пренос" и „цена за достъп“, доколкото мрежата ниско
напрежение и трафопоста преди нея не са собственост на разпределителното
дружество, както и че мястото на измерване не е съобразено с нормативните
изисквания по теза на ищцата.
Изградените
съоръжения, в частност трафопост 1547, се намират в местност, в която се намира
и поземления имот на ищцата, като изграждането и въвеждането им в експлоатация е
осъществено въз основа на съответните строителна документация и разрешение за
ползване през 1988г., и служат за снабдяване с електроенергия на групата
собственици инвеститори на обект „Ел. захранване на вилни места в м. „Б.т.“ – Г.“
за битови нужди. Съобразно момента на изграждане на съоръженията и по силата на
чл. 8 от Закона за електростопанството /1975г.-1999г./, общите енергийни обекти
/уредби/, какъвто е и трафопост, който захранва няколко потребители, са
държавна собственост, не могат да бъдат частна собственост и като такива са
изключени от гражданския оборот – налице е правна невъзможност за тяхното
деривативно придобиване. Залегналият в следващите Закон за енергетиката и
енергийната ефективност /1999г., отм./ и в действащия Закон за енергетиката /обн.
2003г./, принцип е енергийните обекти да бъдат собственост на лицата, получили
лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката /§ 67, ал. 2 и
ал. 6 от ПЗР на ЗИД на ЗЕЕЕ и § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ предписват в тази връзка
енергийните обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните
енергийни предприятия, а са собственост на трети лица, да бъдат изкупени от тях
в определен от закона срок/. В този смисъл Р № 440/23.12.2011г. по гр.д. №
1605/2010г. на ВКС IV ГО и цитираните в него, както и Р № 144/25.10.2017г. по в.гр.д. № 346/2017г. на
ВАпС.
Поради
това и доколкото МТП 1547 е осчетоводен като актив в капитала на лицензираното
разпределително дружество, то доводите срещу правото на собственост в исковата
молба са неоснователни.
Отделно,
няма спор, че съоръженията захранващи обекта на потребление на ищцата са
присъединени към разпределителната мрежа, собственост на
електроразпределителното предприятие и следователно обектът се захранва чрез
нея, а не само чрез изградените в местността съоръжения, които сами по себе си
/без присъединяване към разпределителната мрежа/ са безполезни.
А
въпросът за собствеността с оглед предмета на разглеждания спор е от значение
единствено във връзка с определяне на границата на собственост при доставката
на електроенергията.
Съгласно
чл. 104, ал. 3 от ЗЕ вр. чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ПТЕЕ /Обн., 2013г./ битовите
и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови
услуги за съответния ценови период на крайния снабдител, а доставчикът от
последна инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителна
мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период
за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика от последна инстанция
количество електрическа енергия. Клиентите, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа
и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези
клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за
пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие
на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13 /чл. 29,
ал. 3 от ПТЕЕ/.
С
оглед тези правила и доколкото е безспорно, че закупуваната електроенергия ищцата
получава през електроразпределителната мрежа, към която изградените в района съоръжения
са присъединени, същата ползва услугите "пренос през и достъп до електроразпределителната
мрежа" и следователно дължи и цената на тези услуги. Няма правна норма,
която да изключва за ищцата нормативно установеното нейно задължение да заплаща
на ответника цена за пренос и за достъп на електрическа енергия. Затова
начисляването на тази цена в издаваните от ответника фактури и плащането й от
ищцата е извършено на валидно правно основание и не е налице плащане без
основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД.
Обратен
извод не се обосновава от нормата на чл. 29, ал. 5 от Наредба № 6/04.04.2014г.
за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната и разпределителните ел. мрежи.
Съгласно последната, електромерните табла се монтират до или на
границата на имота на клиента на място, определено от оператора на
разпределителната мрежа. Установено е по делото, че мястото на измерване на ел.
енергия в обекта е било определено към момента на присъединяване на обекта към
80-те години на миналия век и то е до границата на имота на ищцата. Техническото
изпълнение е съобразено с проекта за изграждане към момента на реализиране на
съоръженията, които с времето не са изменени.В този смисъл е и кредитираното
като обективно, подкрепено с писмени доказателства по делото и компетентно
дадено експертно заключение на вещото лице по СТЕ.
Следователно
елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване в хипотеза на
чл. 55, ал. 1, пр. I
от ЗЗД не са установени по делото, поради което предявеният на това основание
иск е неоснователен и следва де отхвърли.
Обжалваното
решение е неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго в обратен
смисъл.
При
този изход, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът има право на поискани
разноски. Действително реализирани от страната пред двете инстанции съгласно
представени списъци са разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в
размер на по 300 лв. за всяка инстанция. В този размер разноските следва да се
възложат в тежест на въззиваемата.
На
основание чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице помагач разноски не се
присъждат.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
4688 от 04.11.2019г. по гр.д. №
3664/2019г. по описа на ВРС, XXV-ти състав, с
коeто на основание чл. 55, ал. 1, пр. I
от ЗЗД „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Н.М.Г. с ЕГН ********** и с
адрес: *** сумата от 122.47 /сто двадесет и два лв. и четиридесет и седем ст./ лева, представляваща
сбор от платена без основание такса за достъп и пренос на ел. енергия ниско
напрежение за периода от 13.06.2018г. до 07.02.2019г. по фактури, както следва: № **********/19.07.2018г.; № **********/20.08.2018г.;
№ **********/20.09.2018г.; № **********/19.10.2018г.; №
**********/20.11.2018г.; № **********/20.12.2018г.; № **********/21.01.2019г. и
№ **********/ 20.02.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.03.2019г. до окончателното
плащане на задължението, както и относно разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД предявените от Н.М.Г. с ЕГН ********** и с адрес: ***
срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* искове за осъждане на дружеството
ответник да й заплати сумата от 122.47 /сто двадесет и два лв. и четиридесет и седем ст./ лева, представляваща
сбор от платена без основание такса за достъп и за пренос на ел. енергия ниско
напрежение за периода от 13.06.2018г. до 07.02.2019г. по фактури, както следва: № **********/19.07.2018г.; №
**********/20.08.2018г.; № **********/20.09.2018г.; № **********/19.10.2018г.;
№ **********/20.11.2018г.; № **********/20.12.2018г.; № **********/21.01.2019г.
и № **********/ 20.02.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.03.2019г. до
окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н.М.Г. с ЕГН **********
и с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК ********* сумата от 600.00
/шестстотин/ лева, представляваща реализирани по делото съдебни разноски за
две инстанции.
Решението е постановено при участие на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, в качеството му на трето лице
помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.