Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Казанлък, 10.01.2020г.
Казанлъшкият
районен съд,наказателно отделение,четвърти състав, в публично заседание на единадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
председател:Михаил Михайлов,
при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов АН дело №957/ 2019 год. по описа на същия съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №К-0047918/ 28.03. 2019г., издадено
от Директора на Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със
седалище ***. „М.“ ООД останало недоволно от наложеното му административно
наказание и моли съда да отмени горното наказателно постановление. В жалбата се
твърди, че дружеството не е извършило вменените му нарушения.
Въззиваемата страна не
изпраща представител и не изразява становище по делото.
Въз основа на събраните
по делото доказателства АНО е установил следното: На 12.02.2019г. в с.Я., общ.М.,
обл.С. З., служители на КЗП извършили проверка на лоби бар в семеен хотел
„Терма“.
Констатирана била липсата
на категорийна символика, поставена на видно място и включваща табела с вида и категорията
на обекта, както и Удостоверение за определена категория или временно
удостоверение за открита процедура по категоризация на обекта. Документ за
категоризация на обекта не бил представен и след поискване от управителя на
семейния хотел. Прието е, че е налице
административно нарушение на чл.114,т.1 от Закона за туризма.
Установено било и че в обекта липсвал
предварително изготвен и не се предлагал на туристите ценоразпис карт-меню за
предлаганите напитки, макар такива да се предлагали топли и студени
безалкохолни напитки, бира, алкохолни напитки и фрешове. Прието е, че е налице
административно нарушение на чл.117,т.1 от Закона за туризма.
Съставен е АУАН. С
подаденото писмено възражение са оспорени констатациите по акта. Приемайки
възраженията за неоснователни, въз основа на съставения акт, административно-наказващият
орган издал процесното наказателно постановление №К-0047918/ 28.03.2019г.
Видно от санкционната
част на атакуваното наказателно постановление, на въззивника е наложено
административно наказание за нарушение по чл.114,ал.1 от ЗТ. Цитираната разпоредба
е бланкетна /препращаща/, т.е. в диспозитива й липсва конкретно и пълно
описание на признаците от състава, налагащо по необходимост запълването й със
съответните нарушени други правни норми, в които се регламентира дължимото
поведение или неизпълненото предписание. По силата на изричната законова
препратка на чл.114,т.1 от ЗТ бланкетът на разпоредбата се изпълва с конкретно
съдържание от правните норми на Наредбата за изискванията към местата за
настаняване и заведенията за хранене и развлечения/Обн., ДВ, бр.65 от
25.08.2015г./. Именно с този подзаконов нормативен акт се определят конкретните
изисквания към видовете места за настаняване и заведения за хранене и
развлечения, както и минималните задължителни изисквания, на които трябва да
отговарят местата за настаняване, прилежащите към тях заведения за хранене и
развлечения и самостоятелните заведения за хранене и развлечения, за определяне
на категорията им, както следва за: изграждане; обзавеждане и оборудване;
обслужване; предлагани услуги в туристическия обект; образование или
професионална квалификация, стаж в туризма и езикова квалификация на управителя
и за професионална и езикова квалификация на персонала на туристическия обект. Поради
това при цифровото посочване на нарушената законова разпоредба- чл.114,т.1 от Закона
за туризма, последната задължително е следвало да бъде обвързана със
съответната норма от този подзаконов нормативен акт. Само по този начин би
могло да се гарантира в пълен обем възможността на сочения като нарушител да
разбере в какво точно е обвинен, така че адекватно да организира и упражни
правото си на защита. В настоящият случай това не е сторено. Както в акта, така
и в НП, липсва конкретно цифрово посочване на нарушената норма от визираната
Наредба за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и
заведенията за хранене и развлечения/отм. с ДВ, бр.65 от 25.08.2015г./, което
съдът намира за съществено процесуално нарушение и по-конкретно- на нормите на чл.42,т.5
и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, изискващи точно и ясно посочване, както словесно така
и цифрово, на конкретната законова разпоредба, която е нарушена.
Допуснатите нарушения
от актосъставителя и наказващия орган не могат да бъдат санирани в хода на
съдебното производство и представляват съществени нарушения на процесуалните
правила, т.е. абсолютна процесуална предпоставка и самостоятелно основание за
отмяна на атакуваното НП в коментираната част.
Съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, която препраща към
чл.14,ал.2 от НПК, по силата на който доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила, разгледа делото по
същество и констатира следното:
Актосъставителят В.Г.Д. в с.з. категорично потвърди отразената от него в
АУАН обстановка. Показанията на този свидетел са убедителни и са послужили като
основа за формиране на извод за виновно
осъществяване състава на вмененото на дружеството- жалбоподател административно
нарушение, но същите касаят само част от фактическата обстановка и не
кореспондират с тези на свидетеля В.Д.В., които са изчерпателни и дават
отговори на въпроси, засегнати в жалбата, както и в писмено възражение против АУАН
№ К-0047918 от 06.03.2019г. Там, от дружеството-жалбоподател, е била посочена
причината за липса на отделно меню за предлаганите напитки, а именно- че бара,
който е бил обект на проверка от проверяващите, бил част от ресторанта на
хотела, а не отделен самостоятелен търговски обект и от този именно „мокър“ бар
се доставяли напитките за ресторанта. Асортиментът на напитките, заедно с
техния ценоразпис(карт-менюто по см. на чл.117, ал.1 от ЗТ) се съдържали в общото
меню, съчетаващо карт-меню и лист-меню, изготвено за ресторанта в проверявания
обект, за който имало издадено съответното удостоверение за категоризация и в
което меню са били включени всички предлагани общо в обекта продукти-
храни(лист-меню) и напитки(карт-меню). Още с въпросното възражение дружеството-жалбоподател
се е позовало разпоредбите на Закона за туризма, съгласно които не се изисква
за напитките да има отделно меню и допуска менюто за напитките и за храната да
е едно общо такова. Възраженията в посочения смисъл, срещу съставения акт, са
били депозирани до административно-наказващия орган, но последния изобщо не е
ги съобразил, нито дори е обсъдил в процесното НП, което демонстрира едно
тенденциозно отношение към жалбоподателя. Напротив- по настояване на
процесуалния представител на „М.“ ООД в с.з. бе изслушан свидетеля В.Д.В.,
който потвърди изложените от въззивника обстоятелства в жалбата му и подробно
описа фактическа обстановка, доста по-различна от тази, изложена в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление, а именно: „Дойдоха
служители от КЗП и поискаха от рецепцията и от отговорника там документи.
Искаха някакъв документ, който е изтекъл, сертификат или нещо такова. Има
сертификат за категоризация на хотела. Аз правя рамките на сертификатите и ги
поставям на място, където да се вижда като влизат клиентите. Имаше документ за
звездите на хотела. Ние нямаме отделно ресторант и лоби бар. То е едно.
Сертификатът беше временен. Аз вземам сертификата от Общината. Аз живея в гр.М.
и съм на гърба на Общината и затова аз го взех. Звънна ми В. от Общината. Аз го
оставих на рецепцията сертификата, за да му сложих рамка. Предния ден го
направих, но шефовете ги нямаше. Те не идват всеки ден на работа шефовете. Ако
проверяващите са го искали този сертификат, колежките щяха да ми кажат. Ако са
го поискали, аз щях да им го дам. Управителят не беше по време на проверката.
Управителят дойде на другия ден, аз му го дадох сертификата и мисля, че оттам
нататък е задвижил нещата. Едно е менюто. От централния вход се влиза във
фоайето. Веднага вдясно е ресторанта на една линия с него, рецепцията и вляво е
мокър бар. Сервитьорът е един. Това е бара на ресторанта. Няма как да се
направят отделно. Ресторантът и барът са едно цяло. В ценоразписа на ресторанта
има позиции за алкохола. Не знам дали е един и същ касовия апарат за ресторанта
и бара. Сервитьорът маркира дали е храна или напитка от едно място.
Ценоразписите стоят в ресторанта на две места и в лоби бара за напитките и
храната. Менюто е едно и също. Има хора, които сядат във фоайето и искат да им
сервират принцесите примерно там. Менюто е в няколко екземпляра- 13,14 папки.
Точната бройка не мога да Ви кажа.“
Показанията на свидетеля В. не противоречат по никакъв начин на тези на
актосъставителя Д.. Те са депозирани от незаинтересован свидетел и съдът ги кредитира,
тъй като същите са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.Не се
установиха и обстоятелства, които да сочат предубеденост у този свидетел, както
и други основания за подлагане на критика на казаното от него.
От изложеното дотук се налагат следните фактически и правни изводи: Чисто
формално погледнато информация за категоризацията на заведението е съществувала,макар
да е стара,тъй като тя е непроменена и дори при констатиране на изтеклия
срок клиента не би могъл да се заблуди.
По този начин той би получил информация за статута на обекта и същата информация
сама по себе си е коректна.
По отношение на факта, че лоби бара не е имал отделен ценоразпис за
ресторанта, следва да се отбележи, че това е тъй наречения „мокър“ бар на самия
ресторант, който е негова неразделна част и туриста няма как да бъде заблуден,
защото ако поиска меню, ще получи такова, със съдържание на цените на напитките
и храните, макар същото да е общо, съчетаващо карт-меню и лист-меню.
Горното дава
основание на настоящия състав да приеме, че в хода на
административно-наказателното производство не бе доказано по безспорен и
категоричен начин „М.“ООД да е осъществило вменените му с обжалваното
наказателно постановление нарушения на ЗТ.
С оглед на гореизложеното,
настоящата инстанция намира жалбата за основателна,поради което същата следва
да бъде уважена, а атакуваното наказателното постановление- отменено, като незаконосъобразно
и неправилно, поради което и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №К-0047918/ 28.03.2019г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция на Комисията за защита на
потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,Кърджали и Стара
Загора,със седалище ***, с което на „М.“ООД ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Ч.Р.Ч., с ЕГН **********,
е наложена имуществена санкция общо в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението, че самото то
и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: