Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 13.06.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД девети граждански състав в публичното заседание на дванадесети май
две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря И.В. като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 2148/2015 год. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано във връзка с постъпила искова молба от И. Станчев Г., Ц.М.Н., М.П.И.,
Б.М.Б. и М.Р.М. против П.Х.П., К.П.Х. за установява право на собственост върху
идеални части от поземлен имот /исковата молба е уточнена в открито съдено
заседание, проведено на 12.05.2016 г., като спорния имот е индивидуализиран по
действащата кадастрална карта/.
Твърди
се, че братята И.Х. Джамбазки, починал на 16.02.1944 г., Колю Х. Джамбазки,
починал на 06.01.1955 г. и Тодор Х. Колев, починал на 20.04.1991 г. притежавали
при равни права дворно място в местността „Полето“ в урбанизираната, територия
на с. Хлевене, община Ловеч, което по действащия план на селото, съставлява УПИ
X 143, кв. 25,
незастроен, отреден за жилищно застрояване, при съседи: имот 143, улица, имот
148 и имот 377. Приживе имотът бил поделен между тях. След смъртта на И.Х. Джамбазки неговите наследници поделили част от имота в
рамките на образуваното пред Околийски съд гр. Ловеч ч. гр. д. № 92/201948 г.,
като по двеста ара от него се паднали в дял втори и трети. Първите трима ищци,
като наследници на съделителите Мария Илиева Павлова и Христина Илиева Петкова
придобили по наследство от тях тези части от процесния имот. Те, заедно с
останалите двама ищци, наследници на Тодор Х. Колев, спокойно и непрекъснато от
1948 г. стопанисвали и обработвали имота.
През
2014 г. ищците научили, че за имота ответниците са признати за собственици и в
тяхна ползва е издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давностно владение и наследяване, като те започнали да го ограждат. Твърди
се, че те са собственици на съседния до него имот № 143.
Отправя
се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на отвенците, че ищците са съсобественици по наследство, делба и
давностно владение на 800/1143 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 77311.500.378, Хлевене, община
Ловеч, обл. Ловеч, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18.80/16.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на поземления имот с. Хлевене, ул. „Христо Ботев“ № 10, с площ от 1 130
кв. м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно
ползване-ниско застрояване /до 10м./ с номер по предходен план 378, кв. 25,
парцел X-378, при граници: 77311.500.143, 77311.500.478, 77311.500.148,
77311.500.377.
В
депозира по делото отговор ответниците твърдят, че са наследници на Донко
Димов, който през целия си живот е владял процесния имот. След неговата смърт
през 2008 г. и смъртта на съпругата му Динка Димова през 2013 г., имотът се
владее от тях.
В
хода на делото ищците се представляват от адв. Пантелеева, която по същество
излага становище за основателност на заявената претенция, а подробни
съображения развива в писмени бележки.
Ответниците
по делото се представляват от адв. Ушев, който по същество излага становище за
неоснователност на иска, като съображения развива в писмени бележки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид доводите,
изтъкнати от представителите им, приема за установено следното от фактическа
страна:
Наследниците на Христо К. Джамбазки- И.Х. на 48 г., Кольо Х.
на 38 г.; Тодор М. на 25 г., Цанка Х.П. на 43 г., Гена Х. Петкова на 36 г. и
Мита Х. Петкова са подали декларация, в която са заявили, че наследодателя им е
починал на 14.04.1924 г. и им е оставил наследство, размерът на което е
определен със самата декларация, като искат да им се определи данък за
придобиване на имотите по безвъзмезден начин. Казаното се установява от
постановление № 234 от 30. 12.1924 г. на Ловешки окръжен финансов инспектор. На
всеки от наследниците с постановление е определен данък.
И.Х. Джамбазки е починал на
16.11.1944 г. и е оставил за свои наследници по закон Мария Илиева Х. по мъж
Павлова-на 41 г.; Христия Илиева Х. по мъж Петкова на 36 г. и Димитър И.Х.-на
25 г., което се установява от удостоверение от 17.02.1948 г., издадено от
Хлевенско селско общинско управление.
Христина Илиева Петкова е починала на 18.08.1993 г. и
оставила за свои наследници синовете М.П.И. и И.П.И., последния почина на
28.11.2002 г. като неженен без преки наследници, за което е ангажирано
удостоверение за наследници изх. № 22/14.03.2013 г., издадено от община Ловеч,
кметство Хлевене.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 25/13.03.2015
г., издадено от община Ловеч, кметство с. Хлевене Мария Илиева Павлова е починала
на 01.10.1973 г. и оставила за свои наследници по закон дъщерите Димитра
Павлова Станева, починала на 21.02.1998 г. и остави за свой наследник сина си И.С.
Ганев и Стоянка Павлова Минчева, починала на 14.05.1983 г. и оставила за свои
наследници дъщеря си Ц.М.Н..
В образувано пред РС Ловеч ч. гр. д. № 92/1948 г. е одобрена
постигната спогодба между Димитър И.Х., Мария Илиева Х. по мъж Павлева и
Христия И.Х. по мъж Петкова Илиева за подялба на съсобствени имоти, оставени в
наследство от покойния им баща И.Х. Джамбазки, починал на 16.02.1944 г., по
силата на която в дял на Мария Илиева Х. се поставя дворно място в местността
„Полето“ от 2 ара при граници М. Атанасов, Тодор Х., Слави Х. и Христия Петкова, а в дял на Христия Илиева Х.-по мъж
Петкова, е поставено дворно място в местността „Полето“ от 2 ара при граници: Тодор
Х., М. Атанасов, Мария Павлева и Йоца Илиева. Казаното се установява от
протокол за проведено не 19.02.1948 г. открито съдебно заседание по ч. гр. д. №
92/1948 г.
Тодор Х. Колев е починал на 20.04.1991 г. и оставил за свои
наследници по закон преживяла съпруга-Тота Илиева Колева, починала на
07.11.1992 г. и дъщери Куна Тодорова Радоева и Мария Тодорова Байкова. Куна
Тодорова Радоева е починала на 13.05.1995 г. и оставила за свои наследници Радоя М. Радев-съпруг, починал на 01.05.1997 г. и син М.Р.М..
Мария Тодорова Байкова е починала на 30.10.2002 г. и оставила за свои
наследници по закон сина си Б.М.Б.. Казаното се установява от удостоверение за
наследници изх. № 83/06.07.2015 г., издадено от Община Ловеч, с. Хлевене.
Димо Георгиев Димитров е починал на 11.06.1922 г. и оставил
за свои наследници по закон синовете си Донко Димов Георгиев, М. Димов
Георгиев, Христо Димов Георгиев, Иван Димов Георгиев и Георги Димов Георгиев и
дъщеря Анка Димова Курчийса. Синовете на Димо Георгиев са починали, а сина му
Иван Димов Георгиев /починал на 18.10.1927 г./ е оставил за свои наследници по
закон син Донко Иванов Димов и дъщеря И. Иванова Цанкова. Донко Иванов Димов е
починал на 28.03.2008 г. и оставил за свои наследници по закон съпруга- Динка
Дочева Димова, починала на 14.07.2013 г. и дъщеря Атанаска Донкова П.. Последната
е починал на 16.07.2009 г. и оставила за свои наследници съпруг П.Х.П. и деца
Кристиан П.Х. и Д.П.Х.. Казаното се установява от удостоверение за наследници
изх. № 37/17.03.20061 г. и 53/30.04.2015 г., издадени от община Ловеч, с.
Хлевене.
П.Х.П., Кристиан П.Х. и Д.П.Х. са признати за собственици по
давностно владение и наследяване при следното съотношение на права: 2/12 ид.
части за П.Х.П. и по 5/12 ид. части за К.П.Х. и Д.П.Х. на следния недвижим
имот: поземлен имот № 378 по подробния устройствен план на с. Хлевене, одобрен
със Заповед № 1335/10.08.1990 г. на Общински народен съвет Ловеч, за който е
отреден УПИ X- 143 от кв. 25 с площ на имота 1 143 кв. м. и площ
на УПИ X- 143 от 1 132 кв. м., незастроен, отреден за жилищно
застрояване при съседи: ПИ 143- двор на П.Х. *** , ПИ 148- двор на наследниците
на Колю Х. Джамбазки, ПИ 377-двор на Димо Георгиев,
за което е издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 124, том VI рег. № 4368, дело № 526/2014 г.
Имот с идентификатор 77311.500.378 в регистъра към приетата
КК на с. Хлевене е записан на името на П.Х.П., Кристиан П.Х. и Д.П.Х. на основа
нотариален акт № 157/2014 г. Той е идентичен с УПИ X-269, в кв. 47 до действащия план на
с. Хлевене от 1927 и с УПИ X-143 в кв. 25 съгласно регулационни план на с. Хлевене от
1990 г. В разписния лист към плана от 1927 г. УПИ X-269, в кв. 47 е записан на наследници
на Димо Георгиев /не е посочено основание на което е извършено записването/, а
като съсед от юг е вписан УПИ XI-267, в кв. 47 на И.Х. /задраскан/ и на негово място
записани Милка Димова Франгова и П.Х.П. с основание за промяна на
записването-нотариален акт № 32/03.03.1975 г.; като съсед от запад е записан
УПИ IX-268,
в кв. 47 на М. Атанасов /задраскан/ и на негово име е записан Донко Димитров
Георгиев /имота е отразено, че е закупен с акт от 20.12.1900 г след което е
прехвърлен, като последващото основание за записване не се чете/. Като съсед от
север е записан УПИ VI-274, в кв. 47на Иван Б. /задраскан/ и на негово място е записан М. Димитров
Георгиев. От изток имота е граничил с улица. По плана от 1927 г. улицата от
изток е била предвидена, но не е била реализирана.
В разписния лист към плана от 1990 г. УПИ X-378 в кв. 25 е записан на името на
наследници на Донко Димов и Танко Стоянов, а по плана въз основа на нотариалн
акт № 147/2014 г. на П.Х.П., К.П.Х. и Д.П.Х.. По разписния лист съсед на имота
от юг е УПИ XI-143, кв. 2, записан на името на П.Х.П.. Съсед от запад е УПИ XVII-37, записан на името на Димо
Георгиев. Съсед от север е имот УПИ IX-148, записан на наследниците на
Колю Х. Джамбазки, а от изток имота по разписен лист е отразено, че граници
улица. В разписния лист не са отразени основания за записванията. Изложеното се
установя от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
които се подкрепят от записванията в разписните листове към плановете от 1927
г. и 1990 г.
Имотите по одобрената спогодба по гражданско дело на РС
Ловеч от 98 г. не може а се установи категорично, че са идентични с процесния
имот, тъй като само един от описаните съседи по разписен лист е идентичен този
по съдебната спогодба, а и площта е различно. Казаното се установява от
заключението на вещото лице, като при разпита му то допълва, че възложените на
Мария и Христия имоти по спогодбата са съседни.
От проведения на 12.05.2016 г. оглед на място на процесния
имот се установява, че от изток дворното място е оградено с телена
ограда и бетонни колони. Към оградата на имот № 143 има широка порта от винкел
и тел. От северната страна имота не е ограден. В ъгъла между източната и
северната граница има орех. От запад имотът е ограден с телена ограда с дървени
колове. От юг имотът е частично ограден с телена ограда на бетонни стълбове. По
южната граница посока от изток на запад имотът е ограден с телена ограда с
дължина 10-
Земите, в които се намира процесния имот, живущите в с.
Хлевене наричат местността „Полето”. На запад от процесния имот се намирали имотите
на Димовците, от които е рода на съпругата на
ответника П. и майка на ответниците К. и Д.. На изток от имота на св. Йовков
имот имал Тодор Х., а след това били имотите на Мария и Христия.
Те били маломерни, за това ги давали на хората да ги работят. Около 15 години
част от процесното място се ползвало от свидителя
Трифонова. Тя престанала да ползва мястото преди около три години. Мястото
ѝ разрешил да ползва Б.Б.. Преди това то се обработвало от Мария Баева.
Части от мястото го ползвали и Гюла и Селвера. На тях
да ползват място разрешили М.И. и И.С.. Отново те разрешили на свидетеля
Недялков. Части от място св. Недялков обработвал със съпругата си до 2015 г.
През същата година той засял имота с царевица и след като през есента събрал
реколтата спрял да го ползва. В последните две-три години Недялков и съпругата
му изцяло обработвали имота. Имотът от север на процесния е на ответника Пенка.
Преди 1990 г. той построил вила в него и оградил мястото с бетонни колове и
телена ограда. Процесният имот от западната страна граничил имота на св. Йовков
и от там също е ограден с колове и телена ограда. Откъм улицата свидетеля
Недялков оградил имота с телена ограда. От юг имота граничил с имот, който се
обработвал Владимир-сина на Пенка Джамбазка. От тази
страна имота не е ограждан, а на границата на двата имота, под орех, който се
намира на нея, свидетеля Недялков направил пейка. Ответникът П. рядко посещавал
мястото си южно от процесния имот, като земята зад вилата той предоставил на
съпругата на свидетеля Недялков да го ползва, като там тя си пасяла кравите.
Ответникът, както и тъст му Донко Димов, не са оспорвала на свидетелите
Трифонов и Недялков, на Силвера и Гюла, както на Мария Боева, че обработват
мястото до 2014 г. През 2014 г. ответникът П. казал на свидетеля Недялков, че ще
маха коловете откъм южната страна на имота, защото мястото е негово. През 2015
г. ответникът П. махнал бодливата тел откъм улицата на имота и поставил на
нейно място ограда от бетонни колове и тел, както и порта. През пролетта на
2016 г. той засял в имота картофи. Казаното се установява от показанията на
свидетелите Недялков, Йовков, Трифонова и Томчева. Съдът дява вяра на
показанията на тези свидетели, тъй като част от тях лично са си служили с имота
в определи времеви отрязък изцяло или от части. Показанията им са
последователни и се подкрепя взаимно. Свидетелите не се намират в родство с
ищеца, които да даде основание да се направи извод за тяхна предубеденост, а
двама от тях /св. Йовков – внук на Тодор Донков Димов, син на Димо Георгиев
Димитров и св. Томчева/ са роднини на ответниците.
Същевремонно съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Мичев, Мустафов и
част от тези на свидетеля Томчева. Последната твърди, че процесния имот е
работен от Донка и Динко /тъст и тъща на ответника П./, които починала преди
три, респективно пет години, но наред с това казва, че място няколко години го
работила Рада, а на нея го дала Мария Баева, която не знае дали е от Димовия
род. Казва също, че преди 2007 г. мястото се работило от Мария Голчанката-съпруга на свидетеля Недялков. Освен тези
съществени противоречия в показанията на свидетеля Томчева досежно лицата,
ползвали имота тя твърди, че спорадично е посещавала района, в който се намира
имота. Там тя казва, че има място, но го е дала на други хора да го работята.
Покрай имота минава, когато си събира орехи, а това се случва в края на лятото
и начало есента. При тези редки посещения не може да са приеме, че тя има лични
впечатления относно това кой и кога е ползвал имота.
По същите съображения съдът не дава вяра на показанията на
свидетеля Мичев. Той не живее в района, в който се намира имота. Посещава го в
последните две години, като си спомня, че преди 1989 г. е карал тор на имота.
Казва, че тъста на ответника П. го е обработвал, но не може да каже с какво го
е засявал, а излага само предложения. Посочва, че след смъртта на Донко Димов
Мария Голчанката е поискала от П. да ѝ разреши да ползва имота, но от
показанията на останалите свидетели става ясна, че тя е започнала да го ползва
преди това-някъде около 2005 г. Наред с това, от показанията на останалите
свидетеля се установява, че да ползва имота са и разрешили И.Г. и М.И..
Ответникът П. се е съгласил Мария Голчанката да ползва само него имот в частта
зад вилата му, където тя си е пасяла кравите.
Поради противоречия с останалия доказателствен материал
/показания на свидетелите на ищеца и на св. Томчева/ съдът не дава вяра и на
показанията на св. Мустафов. Той твърди, че мястото до смъртта на Донко Димов
се ползвало от него, но в обратна насока са показанията на свидетелите
Трифонова и Недялков, които лично са си служили с него. Мустафов твърди, че
Мария Голчанката е поискала от ответника П. да работи имота, на което той е
отговорил да работи неговия и този на дядо му. Останалите свидетеля твърдят, че
процсения имот се ползвал от Голчанката с разрешението на част от ищците,
поради което следвада се приеме, че съгласието е касаело имота на ответника П..
Показанията на свидетеля Мустафов не се подкрепят и доссежно момента, в който
мястото се е ползвало от Гюла. В показанията на останали свидетели това ползва
не е отнесено толкова далеч във времето – 1986 г. до 1989 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи.
Съдът е сезиран с иск за установява не право на собственост
върху идеални части от недвижим имот с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищците основават претенцията са за собственост на
упражнявано от тях давностно владение. Твърдят, че имотът се е намирал във
фактическа власт на техните наследодатели и тяхно след 1948 г., когато части от
имота, са били предмет на делба.
По делото е установено по несъмнен начин, че ищците са
наследници на двама от синовете на Христо К. Джамбазки-Тодор Х. и И. Джамбазки, починал 1924 г. Оставеното от него наследство
те са декларирали след смъртта му. По делото не се събраха доказателства Христо
Джамбазки приживе да е имал имоти в местността „Полето“, с. Хлевене, сред които
и процесния, които синовете му да са поделили след смъртта му. В местността
„Полето“ имоти е имал И. Джамбазки, като те, заедно с оставено от него други
имоти, са били предмет на делба в образувано пред РС Ловеч гражданско дело през
1948 г. Сред имотите, предмет на делба, е било и дворно място в местността
„Полето“, което е поделено между дъщерите му Хрисия и Мария. В хода на делото
не се събраха доказателства, които по несъмнен начин да установяват, че
поставените в дяла на сестрите Мария и Хрисия имоти са идентични с процесния
имот. Към датата на извършване на делбата за урбанизираната територия на с.
Хлевене е имало действаш устройствен план. Той е приет още през 1927 г. и ако
части от процесния имот бяха включени в производството по делба то те следваше
да са индивидуализиран според актуалния им статут. Допълнително основание за
формиране на този извод дава и ангажираните по делото документи за собственост
на съседи на дворното място в м. „Полето“, в които идентификацията им е
извършена по действащия устройствен план. Идентичност на имотите, поставени в
дял на сестрите и Мария и Хрисия не се установява от вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза. То установява идентичност само в съседите по
една от границите. Това не е достатъчно да са направи категоричен извод за
идентичност на процесния имот с имоти, включени в делба от 1948 г., още повече,
че тежест на доказване за установява на този факт се носи от ищците
/наследниците на сестрите Мария и Хрисия/, за което те трябва да проведат пълно
и главно доказване. Такова доказване не може да почива само на индиции за
идентичност, в каквато насока е направеното обсъждане от адв. Пантелеева в писмените
ѝ бележки по делото, още повече, че те взети заедно не формират непрекъсната
верига, която да навежда на единствения възможен извод за идентичност.
Изложеното до тук дава основание на съда да приеме за
недоказани твърденията на ищците, че процесния имот е принадлежал на Христо К.
Джамбазки, че по наследство той е преминал към неговите синове, поделен между
тях, а части от него са били предмет на делба в образувано пред РС Ловеч
гражданско дело през 1948 г. Тези факти имат отношение към началния момента, от
който наследодателите на ищците, респективно те, са започнали да своят имота.
В хода на делото не се установи наследодателите на ищците да
са владяли имота от 1948 г. насетне, но се събраха доказателства за упражнявано
от тях лично или чрез другиго владение в по кракът от твърдения период.
Петнадесет години части от имота са ползвани от св. Трифонова, като тя е
престанала да го ползва около три години преди началото на процеса /ползването
трябва да е започнало окло 1998 г./. Около десет
години преди началото на процеса имота е ползван от св. Недялков /от 2005 до
2015 г./, като през последните три години той го обработвал сам. По времето, по
което двамата свидетели / Трифонова и Недялков/ са ползвали имота него са го
обработвали и Гюла и Силвера. В имота ползващите го лице са допускани от част
от страните или техните наследодатели. Свидетелят Недялков е допусканат от И.Г.
и М.И., свидетеля Трифонова от Мария Байкова- майка на ищеца Б.Б.. Преди да
даде имота на св. Трифонова Баева е
обработвала лично части от имота, а него тя има от Тодор Х. Колев.
Имотът е ползван лично от част от страните или техни
наследодатели или от лица, които те са допускали в него със знанието на
ответника П.. От седемдесетте години на минали век той е придобил имот на юг от
процесния. В него преди 1990 г. той е изградил вила. Посещавал го е спорадично.
При тези си посещения той никога не е спорил, че спорния имот се обработва от
кого и не заявявал, че той или негови родственици имат права върху него. На
хора от селото той е давал да ползват неговия имот зад вилата. Едва след
снабдяването му с констативен нотариален акт ответникът П. е дал изява, че
счита себе си за собственик на процесния имот. Той е премахнал част от
оградата, откъм своя имот и е оградил спорния имот откъм улицата.
Приживе на наследодателите на ответниците-Димо
и Димка Димови, имотът също се е ползвал от наследодатели на част от ищците или
от лица, които те са допускали в него, като правата им да си служат с имота
никога не са били спорени.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че в рамките на
повече от осемнадесет години-от деветдесетте години на миналия век, процесния
имот е владян от ищците лично или чрез лица, на които те са осигурявали достъп.
Владението е осъществявано явно и до 2015 г. то не е оспорено от ответниците
или техните наследодатели. Този извод по никакъв начин не се разколебава от
записванията в разписните листове към плановето от 1927 г. и 1990 г. На тези
записвания съдът не може да даде вяра, тъй като те не се ползват с никаква
доказателствена сила, а събраните в хода на делото доказателства не ги
подкрепят. Напротив от събраните гласни доказателства се установява, че имотите
на Димовци се намират на запад от процесния.
В действащия към момента Закон за кадастъра и имотния
регистър /ЗКИР/ законодателят е въвел оборима презумция за тяхната вярност на
записванията в картата и регистрите към нея /чл. 2, ал. 5 ЗКИР/. Аналогично
правило в действалите в години закони за устройство на територията не е имало. Записванията,
които са се правили са почивали на твърдения на заинтересовани лица, а титули
за собственост не са отразявани, което е видно от направеното по горе обсъждане
на фактите. Разписните листове не са имали доказателствено значение за това
кому е принадлежало правото на собственост, а те са обслужвали нуждите на
административните процедури във връзка с промени в плановето. На база данните в
разписните листове общините са провеждали процедурите по промяна на плановете,
уведомявайки заинтересованите лица. Доколкото отразеното в разписните листове
не се подкрепя от останалите доказателства и те не ползват с никаква
доказателствена стойност, съдът не приема, че те оборват направения по горе
извод за принадлежност правото на собственост на ищците /основание за този
извод дава и отразеното в бележките на ответника П.П., в които той потвърждава,
че записването в разписния лист към плана от 1990 г. е станало на база
показания на трима свидетели пред кмета/.
В рамките на установения по горе период ищците са владяли
лично или чрез други лица имота, като са придобили права върху него. С оглед
принципа на диспозитивното начало искът може да се уважи в рамките на заявения
обем от права, а именно за 800 идеални части от общата площ на имота /1 130
кв.м./ или 800/1130 /знаменателя на дробта е намален, той като площта на имота
по действащата карта е 1 130 кв. м., а не 1 148 кв. м./.
Събраните в хода на процеса доказателства по несъмнен начин
оборват извода на нотариуса, обективиран в нотариален акт за собственост № 124,
том VI, рег. № 4368дело № 526/2014 г., че процесния имот е собственост на
ответници по давност и наследяване, който на основание чл. 357, ал. 2 ГПК
следва да се отмени до 80/1130 ид. части.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че доводите
на ответника П., изложени в писмени бележки, за придобиване на имота чрез
дарение, както и за прекъсване владението на ищците от него страна чрез
установяване фактическа власт върху имота през 2015 г. не могат да са обект на
обсъждане. Те не се наведени в отговора на исковата молба. За доказването им не
са събирани доказателства и тяхната основателност или не съдът не може да
изложи становище.
Ищците са заявили искане за разноски. По делото са
ангажирани доказателства за сторени разноски в размер на 385,70 лв.
Доказателствата сочат, че разноските са направени от един от ищците-М.И., като
на ответниците при изхода на делото следва да се възложи да му ги заплатят.
Ответниците също са заявили искане за разноски, които при
изхода на делото следва да се отхвърли.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Х.П. с ЕГН **********,
К.П.Х. с ЕГН ********** и Д.П.Х. с ЕГН **********, всички с адрес гр. Ловеч, ж.
к. „Здравец“, бл. 206, вх. В, ет. 2, ап. 3, че И.С.Г. с ЕГН ********** ***, Ц.М.Н.
с ЕГН ********** с адрес ***, М.П.И. с ЕГН ********** с адрес ***, Б.М.Б. с ЕГН
********** с адрес *** и М.Р.М. с ЕГН ********** с адрес *** са собственици по
давностно владение, упражнявано от 1998 г. насетне на 800/1130 ид. части от поземлен имот с идентификатор 77311.500.378,
Хлевене, община Ловеч, обл. Ловеч, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-80/16.11.2015 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот с. Хлевене, ул.
„Христо Ботев“ № 10, с площ от 1 130 кв. м., с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м./
с номер по предходен план 378, кв. 25, парцел X-378, при граници: 77311.500.143,
77311.500.478, 77311.500.148, 77311.500.377.
ОТМЕНЯ на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение и наследство № 124, том VI, рег. 4368, дело № 526/2014 г., с
който П.Х.П. с ЕГН **********, К.П.Х. с ЕГН ********** и Д.П.Х. с ЕГН **********
са признати за собственици по давностно владение и наследяване на поземлен имот
378, по устройствения план на с. Хлевене, за който е отреден УПИ X-143 за 800/1130 ид.
части.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.Х.П. с ЕГН **********, К.П.Х. с ЕГН ********** и Д.П.Х.
с ЕГН **********, всички с адрес гр. Ловеч, ж. к. „Здравец“, бл. 206, вх. В,
ет. 2, ап. 3 да заплатят на М.П.И. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от
385,70 лв./триста осемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/ сторени разноски
по делото.
ОТХВЪРЛЯ
искането на П.Х.П., К.П.Х. и Д.П.Х. с горните данни за присъждане на сторените
разноски.
Решението
може да бъде обжалвано пред Ловешки окръжен съд в 2 – седмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
решението до ищците Б.М.Б., И.С.Г. и М.П.И. да се връчи чрез адв. Пантелеева. До ищците Ценка М.Н. и М.Р.М. препис от
решението да се връчи на адресите по исковата молба. До ответниците препис от
решението да се връчи на адреса по исковата молба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: