№ 48
гр. Разград, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20233300500041 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Топлофикация – Разград“ АД гр. Разград чрез
пълномощник против Решение № 769/ 25. 11. 2022 г. по гр. д. № 880/ 22 г. по описа на
Районен съд Разград, с което се приема за установено по отношение на Топлофикация-
Разград ЕАД, ЕИК *********, представлявана по пълномощие от юк.И. Ю., че задължението
на И. К. З. за заплащане на сумата 3462.87лв./три хиляди четиристотин шестдесет и два лева
и осемдесет и седем стотинки/, представляваща неплатена и ползвана топлинна енергия за
времето от 01.12.2011 г. до 30.04.2014 г., за обект в ***, партида №***, сумата от
701.54лв./седемстотин и един лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща общ сбор
за мораторна лихва върху главницата общо за периода 01.02.2012г. до 17.02.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
24.02.2015г. по ч. гр. д № 392/2015г. до окончателното й плащане, сумата в размер на
83.29лв./осемдесет и три лева и двадесет и двете стотинки/ разноски по заповедно
производство, сумата 402.90лв./четиристотин и два лева и деветдесет стотинки/ съдебни
разноски пред първата инстанция и сумата 590лв./пестотин и деветдесет лева/ съдебни
разноски пред въззивната инстанция, за които суми е издаден изпълнителен лист
№10066/27.01.2017г., въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№10127/2015г. на
РС-Варна е погасено по давност. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано
и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът
неправилно е преценил събраните по делото доказателства. Жалбоподателят моли съда да го
1
отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявената от И. К. З. молба изцяло.
Въззиваемата страна чрез повереника си е депозирала писмен отговор, като оспорва
въззивната жалба, като неоснователна.
Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след проверка на обжалвания
акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява основателна.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че по молба от 27.
03. 2017 г. на „Топлофикация-Разград“ ЕАД, на 27. 03. 2017 г. е образувано изп. дело №
20179120400210 на ЧСИ, рег. № 912 с район на действие ОС Разград по издаден
изпълнителен лист №10066/27.01.2017г. за сумата 3462.87лв., представляваща неплатена и
ползвана топлинна енергия за времето от 01.12.2011 г. до 30.04.2014 г., за обект в ***,
партида №***, сумата от 701.54 лева, представляваща общ сбор за мораторна лихва в/у
главницата общо за периода 01.02.2012г. до 17.02.2015 г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.02.2015 г. по ч. гр. д №
392/2015 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 83.29 лв. разноски по заповедно
производство, сторени по ч. гр. д № 392/2015 г., както и 402.90 лв.съдебни разноски пред
първата инстанция и 590 лв. разноски пред въззива. Този изпълнителен лист е издаден въз
основа на влязло в сила решение на 13. 10. 2016 г. по гр.д.№10127/15 г. по описа на РС
Варна в производство по иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
От този момент в който е влязло в сила съдебното решение, е започнала да тече нова
давност за вземането.
С образуване на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил да се извършат справки, да
се наложи запор на банкови сметки на длъжника и да се връчи покана за доброволно
изпълнение на длъжника. Извършени са справки за имуществото и банковите сметки. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Давностният срок се прекъсва, с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, било в изпълнение на молба на взискателя или
предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. По този начин е уреден въпроса с т. 10 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. По смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД
2
погасителната давност се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, на датата, когато е поискано или когато е
предприето последното валидно изпълнително действие. От този момент започва да тече
нова погасителна давност.
На 31.03.17 г. ЧСИ е присъединил като взискател Държавата за сума 1886.20лв.
публични задължения. На 31.03.2017 г. ЧСИ е наложил запор на МПС, изпратил е запорни
съобщения до банката и до работодателите, както и ПДИ-невръчени на длъжника. С това
действие на ЧСИ е прекъсната давността и е започнала да тече нова давност.
На 06.04.2017г. ЧСИ е наложил възбрана върху 1/2ид.ч. от два апартамента /№61 и
№78/, като е изпратил възбраната с искане за вписване. Искането е вписано в Служба по
вписванията гр. Варна на 11. 04. 2017 г. Давността е прекъсната и е започнал да тече нов
давностен срок от този момент.
С Молба , изх. № 146/ 21. 02. 2019 г. на взискателя, вх. № 2476/ 22. 02. 2019 г. на
ЧСИ, взискателят е поискал да бъде присъединено вземането му срещу длъжника по
изпълнителни листи от 07. 11. 2018 г. и от 13. 11. 2018 г. , издадени от РС Варна въз основа
на решение по гр. д. № 16259/ 2017 г. На осн. чл. 18 от ЗЧСИ взискателят е възложил
правомощия на ЧСИ за проучване имущественото състояние на длъжника и да предприеме
необходимите изпълнителни действия. Вземанията на взискателя по двата изпълнителни
листа са присъединени и на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, изх. №
2977/ 25. 02. 2019 г. Тъй като новата погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие,
подадената Молба вх. № 2476/ 22. 02. 2019 г. от взискателя е прекъснала давността и е
започнала да тече нова давност. С молбата се възлага от взискателя на ЧСИ правомощията
по чл. 18 от ЗЧСИ. При което, в случая, следва да се приеме от въззивния съд, че тази молба
за присъединяване на задължения, с която се възлагат правата по чл. 18 от ЗЧСИ, като
възлагането спрямо ЧСИ да определя начина на изпълнение представлява и съставна част от
изграждане на самото принудително изпълнение е редовна, /съгл. чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК/ и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. В случаите, когато
искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие / в това число и в
хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл. 426, ал. 4 ГПК и чл. 18 ЗЧСИ/, е
направено своевременно, но то /изпълнителното действие/ не е предприето от надлежния
орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на
кредитора, давността се счита прекъсната с искането. Давност не тече, ако кредиторът е
поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това
число и когато при нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК. /В този смисъл
Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК/.
Видно от приложената Покана за доброволно изпълнение, изх. № 22618/ 04. 12. 2019
г. , на осн. чл. 456 от ГПК е присъединено вземането по изп. лист № 642/ 21. 10. 2019 г. на
друг взискател В. С. С.. Според приетите правни постановки с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015
3
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, присъединяването на кредит е изпълнително
действие, което прекъсва давността. С това действие на ЧСИ отново е прекъсната давността,
която към датата на подаване на исковата молба – 16. 05. 2022 г. не е изтекла по отношение
на вземането на ответника по изп. лист от 27. 01. 2017 г.
Перемирането на изпълнителното дело е ирелевантно по отношение на давностния
срок за вземането. Перемирането и погасителната давност са различни правни институти
(перемирането е институт на процесуалното право и не изключва принудителното
изпълнение, а погасителната давност е институт на материалното право, като именно тя
изключва принудителното изпълнение), както се приема в съдебната практика. Поради това
перемирането няма правно значение за погасителната давност за изпълняемото вземане.
При тези данни, съдът приема, че въззивната жалба е основателна. Обжалваното
решение на районния съд следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78 от ГПК въззиваемият следва да заплати на
въззивника разноските пред въззивната инстанция в размер на 104, 80 лева за заплатена
държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция,
100 лева юрисконсултско възнаграждение пред районния съд.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на осн. чл. 439 от ГПК от И. К. З. ЕГН ********** да се
приеме за установено по отношение на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК *********, че
задължението на И. К. З. за заплащане на сумата 3462.87лв./три хиляди четиристотин
шестдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща неплатена и ползвана
топлинна енергия за времето от 01.12.2011 г. до 30.04.2014 г., за обект в ***, партида №***,
сумата от 701.54лв./седемстотин и един лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща
общ сбор за мораторна лихва върху главницата общо за периода 01.02.2012г. до 17.02.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
24.02.2015г. по ч. гр. д № 392/2015г. до окончателното й плащане, сумата в размер на
83.29лв./осемдесет и три лева и двадесет и двете стотинки/ разноски по заповедно
производство, сумата 402.90лв./четиристотин и два лева и деветдесет стотинки/ съдебни
разноски пред първата инстанция и сумата 590лв./пестотин и деветдесет лева/ съдебни
разноски пред въззивната инстанция, за които суми е издаден изпълнителен лист
№10066/27.01.2017г., въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№10127/2015г. на
РС-Варна не се дължи, тъй като е погасено по давност, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. К. З., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация – Разград“ АД гр.
Разград разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 104, 80 лева за заплатена
държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция,
100 лева юрисконсултско възнаграждение пред районния съд.
4
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5