№ 567
гр. ***, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430104368 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 691,46 лева и
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 75,31 лева.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
"***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу БЛ. ИВ. П.,
ЕГН**********, ***, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение
по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№591/21 по описа на РС-***, която
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че
претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е
поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- ***,
находящ се на адрес , ***, с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/
на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл.
150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
1
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен
труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г.
Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен
реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането
на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като
на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период и не е погасил задължението си. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния
период са начислявани от “*** - ***” ЕАД по изготвяни отчети от
фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването. Посочва, че претенди-раните суми за процесния
период са: сума за отопление с ИРУ- 0,00 лв., енергия за отопление без ИРУ-
289,21 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 334,02 лв., сума за
битово горещо водоснабдяване – 0 лв., услуга дялово разпределение- 68,23
лв. Твърди, че сумите са начислени на база на реалния отчет на уредите за
2
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в имота на
ответника 1 бр. водомери и 3 бр. индивидуални разпределителни уреди и един
брой щранг-лира в баня. Отправя се искане, за постановяване на решение, с
което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за
сумата 691,46 лева за главница за периода 01.11.2018г. – 30.11.2020 г. и лихва
върху главницата в размер на 75,31 лева за периода 04.03.2019 г. до
15.03.2021 г. и законната лихва върху главницата от 23.07.2019 г. до
изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в
производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 591/2021г. по описа на ПлРС.
Претендират се и направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ответника.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който взема становище за допускимост,
но неоснователност на предявените претенции. Оспорва същите по основание
и по размер. Счита, че не се установява качеството потребител на ответника
за целия процесен период. По делото е представен н.а. №131 том XI per. №
11646 дело № 1557 от 2007г., видно от който е, че на ответника е учредено
право на ползване на 1/2 идеална част от процесния имот. От друга страна от
представените фактури се установява, че партидата е открита на името на
Вероника Благовестова П.а, която съм настоящият момент е пълнолетна и е
собственик на процесното жилище. Не са представени доказателства,
партидата да е прехвърлена на ответника за процесния, както и декларация за
солидарна отговорност. Счита, че от представените доказателства е
недоказано качеството на потребител/клиент на топлинна енергия на
ответника. От представените доказателства, не става ясно, дали ответника е
потребител на собствено основание-като съсобственик на топлоснабдения
имот. От издадената заповед в приложеното ч. гр.д. не е ясно дали ответника
е ползвател или съсобственик с оглед приложения нотариален акт. При това
положение счита, че по делото не е доказано качеството на потребител/клиент
на топлинна енергия на ответника и за него не е възникнало задължение да
заплащане на претендираните суми на ищеца по делото. Счита, че не е
доказано, дали ответника е носител на всичките три елемента от правото на
собственост, а именно право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.
Излага аргументи, че съгласно чл.56 и чл.57 от Закона за собствеността,
3
които определят съдържанието на правото на ползване, в т.ч. правата, както и
задълженията на носителя на това ограничено вещно право, ползвателят е
длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. Счита, че тези
норми, обаче имат пряко значение за отношенията между самия собственик и
носителя на ограниченото вещно право на ползване, а не и за облигационните
отношения, които възникват по силата на посочения по-горе чл.153 ал.1 във
вр. с чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката между топлопреносното
предприятие и клиента на топлоенергия. Нормата на чл.57 ал.1 от ЗС има
диспозитивен, а не императивен характер в отношенията между собственика и
ползвателя, доколкото няма пречка носителят на „голата собственост" да
поиска откриване на партида на свое име, независимо, че друго лице е
носител на правото на ползване за същия имот, в какъвто случай
облигационните отношения ще възникнат между топлопреносното
предприятие и носителят на „голата собственост . Няма пречка носителят на
„голата собственост" на имота на чието име е открита партида за отчитане на
ползвана топлоенергия , след като заплати ползваната топлоенергия за този
имот, да търси при условията на неоснователно обогатяване платената сума
от носителя на вещното право на ползване, ако той действително е ползвал
имота през прецесния период.Посочва съдебна практика в този смисъл.
Оспорва влизането в сила на общите условия. Независимо от твърденията на
ищцовото дружество за влизане в сила на общите условия в 30-дневен срок
след публикуването им в горепосочените всекидневници, този факт не може
да се приеме за общоизвестен по смисъла на чл. 155 от ГПК и съответно за
неподлежащ на доказване. Липсата на надлежни писмени доказателствени
средства за публично известяване на потребителите на топлинна енергия за
Общите условия за продажба на топлинна енергия от *** на потребители за
битови нужди в гр.***, одобрени с Решение на ДКЕВР, и изтичането на
съответния законов срок след публикуването им по посочения от
законодателя ред води до извод за неоснователното позоваване на клаузи от
общите условия като източник на претендираното вземане. Счита, че това е
достатъчно, за да се приеме, че вземането на ищцовото дружество за сумата е
изцяло недължимо, което води до неоснователност на предявения по
отношение на същото установителен иск /вж. в т. см. Решение
№104/05.07.2010г. на ВКС по т. д. №885/2009г., II т. о., ТК и Решение
№29/15.07.2011г. на ВКС по т. д. №225/2010г., II т.о., ТК, постановени по чл.
4
290 от ГПК/ и същият следва да бъде отхвърлен. Посочва, че съгласно
чл.139б от ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице,
регистрирано по реда на чл.139а, за извършване на услуга дялово
разпределение. Според императивната разпоредба на чл.139б, ал.2 от ЗЕ,
изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи
най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост и
съгласно ал.3 за резултатите от избора писмено да уведомят топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. Твърди, че е видно от
представения договор на Холидей и райзен е с изтекъл срок и няма
доказателства за продължаването му. Няма представен протокол за проведено
общо събрание на етажните собственици на имота описан в ИМ, ползващи
топлинна енергия от ***, и представения списък на броя на живущите в
апартаментите не се доказва, че изборът на фирма за извършване на услугата
дялово разпределение е извършен съгласно изискванията на чл.139а ЗЕ. С
оглед изложеното, счита че ищецът не е доказал, че изборът на фирма за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия е в
съответствие с чл.1396 от ЗЕ. При това положение, отчитането на
топлоенергията не е извършено надлежно, не се установява доставената
топлинна енергия и предявеният иск следва да се отхвърли. Прави
възражение по см. на чл. 111 от ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от НА за дарение на *** на *** С.И., БЛ. ИВ. П. си е запазил
вещното право на ползване върху целия процесен топлоснабден имот- ***,
находящ се в гр.***, б***, ет.6.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***-***”ЕАД на потребители в гр.***, приети с
протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***-***”ЕАД и
одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени
от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “*** ***”
ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани
“купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми
5
писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или
вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите
условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право
на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да
подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или
закриване на партида, към което са приложени копия от документи
удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собственост или вещно право на ползване на имота. Съгласно чл.31, ал.1 от
Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза
като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се
установява, че неплатеното задължение по партидата на процесния
топлоснабден имот за периода от 01.11.2018г. до 30.11.2020г. е в общ размер
от 691,46 лв. / 0 лева топлоенергия за отопление с ИРУ, 289,21 лв.
топлоенергия за отопление без ИРУ, 334,02-ТЕ за сградна инсталация, 0 лева
топлоенергия за битово горещо водоснабдяване и 68,23 лв.- такса услуга
дялово разпледеление/. Лихвата за върху горепосочената незаплатена
главница за периода от изпадане на ответника в забава до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 26.01.2021г. е в размер на
82,14 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 691,46 лв.:
Видно от НА за дарение на *** на *** С.И., БЛ. ИВ. П. е запазил
вещното право на ползване върху целия процесен топлоснабден имот- ***,
находящ се в гр.***, б***, ет.6.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от
17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В
съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
6
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите
правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на
тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на
облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.
150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава
възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ.
С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което
е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква
по силата на закона с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на доплоснабдения
имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването
на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване.
Не е спорно между страните и се установи, че процесния топлоснабден
имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване. В
качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми
за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от
сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово разпределение. Клиента на
топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на отделената от
сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с оглед
разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ.
Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна
собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на
7
чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на
тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на
РБ,заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и
носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е
обща част по предназначение,от която никой не може да се откаже,поради
което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по
проект.В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ,в които потребители в сграда-етажна
собственост прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават
потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
Съгласно горецитираните норми и развити правни съображения, съдът
намира, че за процесния топлоснабден имот се дължи заплащане на
разпределената топлоенергия. Заплащането на същата е дължимо от клиента
на топлинна енергия съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ- собственика на топлоснабдения
имот или носителя на вещно право на ползване. По делото се установи, че
ответника е носител на вещното право на ползване за целия имот, което е
учредено безсрочно и безвъзмездно. Няма твърдения, нито ангажирани
доказателства, така учреденото вещно право на ползване да е погасено. В
Решение № 14 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5426/2014 г., II г. о., ГК е
прието следното: „Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото вещно
право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта
според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да
се променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е
противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в
т. ч. и на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим имот
учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по
предвидения за това ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта.
Аналогично е положението, когато собственикът на недвижим имот се
разпорежда със собствеността по силата на надлежно сключена
разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на
ползване за себе си и/или за друг чл. на семейството си. Запазеното право на
ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да
упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна
8
на новия собственик/ съгласил се да сключи сделката при тези условия/
поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, който
не влизат в противоречие с закона и добрите нрави. Законодателят е уредил
хипотезите на прекратяване на правото на ползване на чужд имот с
разпоредбите на чл. 59 ЗС – правото на ползване се погасява със смъртта на
ползвателя- физическо лице или с прекратяването на ползвателя –
юридическо лице респ. с изтичане на срока, ако е уговорен такъв; правото на
ползване се погасява при погиване на вещта или ако не се упражнява за
период по дълъг от 5 години, както и при сливане на качеството на ползвател
и това на собственик. По съдържание упражняване на вещното право на
ползване от ползвателя не се различава от това на собственика на имота,
учредил правото и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на
жилището /недвижимия имот/, а като всяка форма на фактическо и правно
използване на имота като: постоянно или временно пребиваване, място за
съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с
ежедневния бит, стопанска дейност и др. Не може да има спор, че
ползвателят може да се предостави ползването на имота на друго лице под
формата на наем /арг. чл. 60 ЗС/ както и под формата на заем за послужване и
съответно да се упражнява правото си чрез другиго.
Видно е от гореизложеното, че при учредено ограничено вещно право
на ползване в полза на друго лице, собственикът се лишава от всяка
възможност да ползва вещта. Качеството на клиент на топлинна енергия се
свързва именно с лицето, което има право да ползва топлоснабдения имот.
Макар редакцията на чл.153, ал.1 ЗЕ да предвижда, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, използвайки съюза „и“, при
логическото тълкуване на същата се стига до извода, че закона не предвижда
едновременно двама клиенти на топлинна енергия- собственик и носител на
вещно право на ползване, а придава качеството на клиент на топлинна
енергия на собственика или носителя на ограничено право на ползване като
държи сметка за това, че клиента е лицето, което може реално да ползва
имота и да потребява топлинна енергия. При наличите на вещно право на
ползване, както е посочено по-горе, собственика е лишен от правомощието да
ползва имота, поради което няма качеството на клиент на топлинна енергия. §
9
1, т.42 ДР ЗЕ (в редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния
период от време) определя като потребител на енергия или природен газ за
битови нужди – физическо лице собственик или ползвател на имота, което
използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. От изложеното е видно, че потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на
облигационно право на ползване. (В този смисъл е и решение
№35/21.02.2014г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д.№ 3184/2013 г.) При учредено
ограничено вещно право на ползване, собственикът е лишен от правомощието
да ползва имота, тъй като това правомощие е прехвърлено на ползвателя. (В
този смисъл Решение №14/20.03.2015г. по гр.д.№5426/2014г. на ВКС, ІІ г.о.).
В посочения смисъл са и мотивите на т.1 от Тълкувателно решение № 2/2017
на ОСГК на ВКС, от където е видно, че се приема, че при учредено вещно
право на ползване не са клиенти на топлинна енергия едновременно и
собственика и носителя на вещно право на ползване, а само ползвателя.
Приема се, че е възможно едновременно клиенти на топлинна енергия да
бъдат собственика или носителя на вещното право на ползване наред с
носителя на облигационно право на ползване на имота примерно по договор
за наем, съобразно договорната свобода. По силата на ЗЕ обаче, клиент на
топлинна енергия е собственика на топлоснабдения имот или носителя на
ограничено вещно право на ползване, но не и двамата едновременно.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с
ангажираните по делото доказателства предявената искова претенция с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по
основание. От приетата по делото съдебно-счетоводна се установи, че
дължимата и незаплатена сума за доставена до собствения на ответника
топлоснабден имот, топлоенергия е в размер на 691,46 лв. за периода от
01.11.2018г. до 30.11.2020г. Направено е възражение за погасяване на
вземането по давност. Вземането е периодично и на основание чл.111, б.Б
ЗЗД се погасява с изтичането на 3-годишна давност. Съгласно чл.31, ал.1 от
Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Изискуемостта на първото вземане е настъпила на
10
03.01.2019г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено
на 26.01.2021г., поради което възражението се явява неоснователно. Предвид
изложеното, искът се явява основателен и доказан в целия си предявен размер
от 691,46 лв., за която сума следва да бъде уважен.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 75,31 лв.:
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се
явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед установеността на
претендираните задължения на ответника по делото за заплащане на главница
за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им изплащане в
размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че
заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи най-
късно до 30 дни след изтичането на месеца, за които се отнасят те. Това се
установява и от чл.31 от Общите условия. Поради уговорения от страните
начин на плащане на главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за
изпадането на потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок,
не е необходима изрична покана. С изтичането на определения в договора
срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за
забава. Размерът на претендираната лихва за забава се установи от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и след самостоятелни
изчисления от съда на основание чл.162 ГПК, че лихвата за забава за периода,
считано от дата на изпадането в забава 04.03.2019г. до 15.03.2021г. е в размер
на 75,31 лв., за която сума следва искът да бъде уважен.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден
11
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 75,00 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената
част на исковата претенция. Съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Съдът намира, че
фактическата и правна сложност на делото не обуславя по-висок размер на
юрисконсултското възнаграждение. Предвид изложеното следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100,00
лв. С оглед горното следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 445,00 лв. /75,00 лв.+100 лв.+120 лв.+150 лв./ за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, депозити за ВЛ и за особен представител.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на БЛ. ИВ. П., ЕГН**********,
***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***,със седалище и
адрес на управление: гр.***, *** сумата 691,46 лева, представляваща
стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от
01.11.2018г. до 30.11.2020г., в едно със законната лихва от 26.01.2021г. за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 412/27.01.2021г. по ч.гр.д.
№********** 0591/2021 по описа на РС-***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415
ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника БЛ. ИВ. П., ЕГН**********,
***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ***, сумата 75,31 лева, представляваща лихва за
забава върху 691,46 лв. за периода 03.01.2019г. – 20.01.2021г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 412/27.01.2021г. по ч.гр.д.№**********
0591/2021 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК БЛ. ИВ. П., ЕГН**********,
12
*** ДА ПЛАТИ на “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ***, сумата от 75,00 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д.********** 0591/2021 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.И.Д., ЕГН**********, гр.***,
*** ДА ПЛАТИ на “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ***, сумата от 445,00 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
13