№ 6
гр. Берковица, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20211610200307 по описа за 2021
година
Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба, Серия К №
3039827 на ОД МВР Монтанаа, с който на Иванина Кирилова Г. от
гр.София,ул.“Маестро Кънев“071,ет.5,ап.21 и ЕГН **********, на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 700.00 /седемстотин/ лева.
В жалбата жалбоподателят Иванина Кирилова Г. моли ЕФ да бъде
отменен. Сочи съображения.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В съпроводителното писмо по преписката моли ЕФ да
бъде потвърден.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и служебно
провери правилността на издадения ЕФ, намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна санкция.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство не са допуснати сочените в жалбата нарушения. От формална страна
електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП
реквизити.
В издадения електронен фиш е описано точно извършеното
административно нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че МПС
1
се е движило със скорост от 114 км/ч при разрешена скорост за този участък
от пътя от 50 км/ч, с превишение от 64 км/ч. Посочено е мястото на
извършване на нарушението, посоката на движение на моторното превозно
средство.
Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал,
като същите са годно доказателствено средство.
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства,
установяващи различни от посочените факти.
Описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана с мобилна
радарна система за контрол на скоростния режим - TFR1 - М, идентиф. №
610, т.е. годна мобилна радарна система преминала
успешно последваща проверка, с отчетен толеранс.
По делото е приложен снимков материал, приет като доказателство, от
който се установява, че процесният автомобил се е движил с превишена
скорост в място, където е важало ограничение от 50 км.ч.
При използваната в случая мобилна радарна система е и приспадат 4
км.ч. толеранс, съгласно методическите указания за експлоатацията й. С
оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 114 км.ч., за която именно
е санкционирането /при измерена скорост 118 км.ч./.
Автомобилът е бил засечен с автоматизирано техническо средство
- мобилна радарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение, със срок на валидност по време на процесното нарушение.
Фиксирана е скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата
и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети
като доказателства - протокол за проверка на радарното средство, протокол за
използване на техническото средство с посочено мястото за контрол за
процесния пътен участък, от които се установява по безспорен начин
ограничението от 50 км.ч. за процесния участък от пътя – както и мястото за
контрол на скоростта и разстоянието на пътния знак до АТСС.
В хода на административно - наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, включая сочените
в жалбата. В ЕФ са описани в достатъчна степен всички елементи от състава
на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти
индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. При
издаването на ЕФ, също не са допуснати съществени процесуални нарушения,
направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, законовите
разпоредби, които са нарушени. Снимковият материал е достатъчно ясен и
четлив.
Правната квалификация по чл.21 ал.2 от ЗДвП е прецизна и в
съответствие с текстовото описание на състава на административното
нарушение.
2
По делото е представен и снимков материал, снет от паметта на
системата, от които са видни координатите, където е засечен автомобилът,
наличието на ограничение от 90 км.ч., самият автомобил и измерената
скорост.
Предвид на изложеното, правилно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП, съгласно която
разпоредба, когато стойността на скоростта която не трябва да се превишава е
различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. В случая при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак е регистрирано и установено
движение на процесния автомобил със скорост над разрешената – въведено
ограничение 50 км.ч., т.е. превишение от 64 км.ч. след приспадане на
регламентирания толеранс.
От обективна страна, процесното моторно превозно средство,
собственост на жалбоподателя, е управлявано с превишена скорост – в случая
със скорост от 114 км.ч., в място където стойността на скоростта, която не е
трябвало да се превишава е 50 км/ч.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя,че от
установената скорост не е приспаднат предвидения толеранс съгласно
методическите указания за работа с техническото средство. В случая от
приложената и приета като доказателство по делото снимка № 11230, заснета
на 17.09.2019г., в 14:08:41 часа, е видно, че измерената скорост на движение
на заснетото МПС с рег. №СВ2356НС е 118 км/час, а в обжалвания ЕФ е
посочена скорост 114км/част след приспадане на толеранс от -4км/час. Това е
извършено при съобразяване с нормата на чл.755, ал.1, т. 3 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, която
регламентира, че максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва
да бъдат 3 км/час при скорост до 100 км/час или 3% от измерената стойност
за скорости над 100 км/час. В случая е налице втората хипотеза – измерената
скорост е 118 км/час, като наказващият орган е отчел максимално допустима
грешка от 4 км/час (118 х 3% = 3.54), с които да намали установената скорост
и поради това правилно е приел за наказуема скорост на движение от 114
км/час . Предвид тези обстоятелства следва да се приеме, че доводите в
жалбата се явяват неоснователни.
Съдът намира за неоснователно възражението ,че следва да се приложи
института на давността,тъй като ЕФ е издаден на 17.09.2019год.,а е връчен на
лицето на 20.10.2021год..Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия
на ВАС уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в
административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Институтите на преследвателната давност по
НК са приложими в административнонаказателното производство не само
относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за
преследване. Специалните давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са
неприложими, доколкото те регламентират съставянето на АУАН и
издаването на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито
3
едното, нито другото. Законовата препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не се отнася
за електронните фишове. Напротив, разпоредбата на чл. 85а от
ЗАНН предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с
техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по издаване
на електронни фишове ЗАНН не съдържа.
Поради това, относно институтът на погасителната давност за
административнонаказателно преследване, по силата на препращащата норма
на чл. 11 от ЗАНН, са приложими разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ,
бр.26/2010 г./, а именно 3 години.
В процесния случай административнонаказателното преследване е било
възбудено със съставянето на ЕФ, което процесуално действие е от
категорията на прекъсващите давността по чл.81, ал.2 от НК, тъй като е
предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е. има
необходимата предметна и персонална насоченост. ЕФ срещу Г. е издаден на
17.09.2019 г., т.е. в срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК спрямо датата на
нарушението. Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на
действието, прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност.
След издаване на процесния електронен фиш ОДМВР Монтана е предприела
действия за връчването му на административнонаказателноотговорното лице,
но същият е достигнал до адресата И.Г. на 20.10.2021 г. В този смисъл, от
последното прекъсващо давността действие , до датата на връчване на
електронния фиш , не е изминал срок по-дълъг от три години. Следователно,
изтеклата към 20.10.2021год. тригодишната давност за преследване по чл.81,
ал.2, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН не е изтекла .
Предвид изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да се
потвърди, като правилен и законосъобразен.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба, Серия К
№ 3039827 на ОД МВР Монтанаа, с който на Иванина Кирилова Г. от
гр.София,ул.“Маестро Кънев“071,ет.5,ап.21 и ЕГН **********, на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 700.00 /седемстотин/ лева като з а к о н о с ъ о
б р а з е н .
4
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд в град
Монтана.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5