№ 18956
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110100613 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания на съответно за
сумата в размер на 1 298,74 лв. – главница, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: /АДРЕС/6, аб. № ******, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 16.08.2022 г., до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на
196,44 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 08.08.2022 г., сумата
от 35,17 лв., представляваща цена на извършена услуга за
1
дялово разпределение, за периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.08.2022 г., до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 6,61
лв., за периода от 31.08.2019 г. до 08.08.2022 г., и за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 02.09.2022 г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 44371/2022 г. по описа на СРС,
45-ти състав.ищеца спрямо ответника,
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който ответникът оспорва предявените
искове. Твърди, че от 1998 г. не използва топлинна енергия
в процесния имот, като в него изцяло са премахнати
отоплителните тела. Посочва, че използва единствено
услугата по предоставяне на топла вода.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт К., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
2
В съдебно заседание ответникът М. Б. Х., редовно
призован, явява се лично.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от
него правни разпоредби в рамките на процесния период,
ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи
начислената главница за ТЕ и периода и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, както и положителният
3
факт на плащането.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 44371/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК при подадено в срока по чл. 414 от
ГПК възражение от ответника.
Установява се, че имот, представляващ апартамент №
36, ет.5, вх.Б, находящ се в /АДРЕС/ е придобит от Б.В.К. по
силата на Заповед № ИГ-3798/06.09.1976г. на СГНС – ИК,
като с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 73
от 14.11.1980г., Б.К. е прехвърлил имота на ответника – М.
Б. Х.. От приетото по делото удостоверение за идентичност,
издадено от ГИС – София, се установява, че адрес в
/АДРЕС/ се отнася за жилищна сграда с шест входа,
попадаща в кв.36, м. „***********“, находяща се на
територията на район ***** – СО.
От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от
16.09.2002г., се установява, че собствениците на
самостоятелни обекти в сградата на ***, находяща се в ж.к.
„*****“, са взели решение за сключване на договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като за
целта са упълномощени конкретни лица да подпишат
договор с /ФИРМА/. Като необжалвано решението е влязло
в законна сила и обвързва собствениците на
самостоятелните обекти в СЕС, включително и техните
4
правоприемници. От името на ЕС е сключен договор №
367/20.09.2002г. с /ФИРМА/, като обстоятелството, че
именно /ФИРМА/ извършва услугата „топлинно
счетоводство“ се потвърждава и от изслушаната СТЕ.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна
енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването й от потребителя. Потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Предвид тези разпоредби
5
облигационната връзка по договора за доставка на
топлинна енергия възниква ex lege от момента на
възникване на вещното или облигационно право на
ползване. В съответствие със Закона за енергетиката
страна по облигационното правоотношение за продажба на
топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия,
какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата
на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в
град София според която „купувач може да бъде физическо
лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на
горните разпоредби води до извода, че собственикът на
топлофицирания недвижим имот е длъжник към
топлопреносното предприятие за доставената в имота
топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките
три елемента от правото на собственост- право да владее, да
ползва и да се разпорежда с вещта. В конкретиката на
случая, съдът приема, че ответникът има качеството
„потребител“ на топлинна енергия, доколкото е собственик
на имота, а и осъществяването на този релевантен за спора
факт не се оспорва от него.
6
Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена и съотносима на останалия по
делото доказателствен материал, установява, че третото
лице - помагач е извършвало дялово разпределение в имота
след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода. По данни на ФДР експертизата е
установила, че в процесното жилище не е имало монтирани
отоплителни тела, съответно топлоразпределители. В
имота има щранг лира за отопление в банята, за която се
изчислява служебно ТЕ отдадената от щранга. Установява
се, че в имота се ползва топла вода и е начислена топлинна
енергия за подгряване на топла вода в периода 01.05.2019г.
до 30.04.2021г., след отчет на водомерите в имота, като по
време на отчетите са попълнени документи за главен отчет,
подписани от потребител. Вещото лице е посочило, че
процесния имот има отопляем обем по проект от 160 м3,
съгласно Акт за разпределение кубатурата в жилищната
сграда, предаден от Председателя на домсъвета на ищеца,
като за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е
изчислено по реда на чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № 16-334.
Съгласно експертизата, общият топломер, монтиран в АС
на СЕС е бил годно за измерване средство по смисъла на
ЗИ, в рамките на процесния период.
Изслушаната ССчЕ установява, че няма извършени
плащания за дължимите за периода 01.05.2019г. до
30.04.2021г. суми. Вещото лице е установило, че дължимата
7
главница за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. е в размер
на 1298,74 лева, като за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г.
на абоната са начислявани и такси за дялово
разпределение в размер на 35,17 лева. Вещото лице е
посочило, че мораторната лихва върху главницата от
1298,74 лева е в размер на 196,44 лева, за периода от
15.09.2020г. до 08.08.2022г., а върху главницата от 35,17
лева, в размер на 6,61 лева, за периода от 31.08.2019г. до
08.08.2022г.
Съдът приема, от заключението на вещото лице, което
кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с
така поставените задачи, че предмет на спора на практика
са суми за сградна инсталация и БГВ. Съгласно
разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ -
топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и
топлинната енергия за отоплението на общите части на
8
сградата се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Вещото лице е посочило, че АС е присъединена
към топлопреносната мрежа и че обема на процесния имот
е включен в общия обем на сградата, поради което
съотношението на начислената топлинна енергия на
абоната спрямо общата топлинна енергия на сградата е
правилно. Съдът намира, че от изслушаната СТЕ се
установиха горепосочените обстоятелства, поради което
приема, че сумите за сградна инсталация са правилно
начислени. Съдът приема и че сумите за БГВ са правилно
начислени, поради и което приема, че ищецът е доставял в
имота топлинна енергия на претендираната стойност.
Установи се че сумите са начислени след реален отчет,
удостоверен с подпис на потребител. Отчетите съдържат
данни за дяловите единици такива, каквито са отчетени от
дружеството осъществяващо дяловото разпределение. Те са
частни свидетелстващи документи и са подписани от
собственик на самостоятелни апартаменти в СЕС. При
липса на доказателства за неавтентичността им, те
обвързват съда с материална доказателства сила по
отношение на установените в тях неизгодни за издателя им
факти - чл. 180 от ГПК. Не се установяват данни за
неавтентичност. Следва да се отбележи също така, че
ответникът не твърди и не установява да е заявявал
надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите,
и следователно е обвързан от удостоверените в тях
9
неизгодни факти. На практика с оглед възраженията му
действително се установи, че суми за отопление на имота не
са начислявани, а само такива за БГВ и за сградна
инсталация, които, както се установи са дължими от
ответника. Ответникът не отрича че ползва отдадена
топлоенергия за подгряване на вода.
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
чл.10 от Общите условия на договорите между /ФИРМА/ и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената
за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение. Сумата е доказана по размер, съгласно
заключението на вещото лице. Следователно този главен
иск следва да бъде уважен изцяло за пълно предявената
сума от 35,17 лева, за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г.
Иска за мораторна лихва върху тази главницата за
такси за дялово разпределение следва да бъде отхвърлен
изцяло. По отношение на цената за услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане и в ОУ,
одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
10
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част
за посочения период се явява изцяло неоснователна.
Акцесорният иск върху главницата за отопление на
имота следва да бъде уважен изцяло. С оглед периода за
който се претендира лихвата и доколкото тогава вече са
действащи ОУ на ищеца, приети с решение № ОУ-
01/27.06.2016г., то в ОУ е установен падеж за плащане на
месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен
дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/- в 45 дневен срок след изтичане
на периода за който се отнасят. Така ответникът е изпаднал
в забава, поради срочността на задължението, което
обосновава извод, че не е нужна покана, поради което
следва да отговаря и за заплащане на дължимата
мораторна лихва, върху главницата. Сумата е станала
изискуема с изтичане на 45 дневен срок от издаване на
фактура № **********/31.07.2019г., тоест от 15.09.2019г., а
ищецът я претендира от 15.09.2020г. с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес. Така съобразно
заключението на вещото лице по ССчЕ акцесорният иск
върху главницата за отопление на имота следва да бъде
уважен до размера на пълно предявената сума от 196,44
лева, дължима за периода от 15.09.2020г. до 08.08.2022г.
11
Искане за присъждане на разноски е направил ищецът.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от
ГПК право на разноски се поражда в полза и на двете
страни. На ищеца в заповедното производство следва да му
бъдат присъдени разноски в размер на 80,39 лева, съобразно
уважената част от исковете. В исковото производство
ищецът е заплатил разноски за държавна такса в размер на
30,74 лева, сумата от 650,00 лева за експертизи, като на
ищеца на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ следва да му се присъди и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200,00 лева. Или общо
разноски в размер на 880,74 лева, като на ищеца съобразно
уважената част от исковете следва да му бъдат присъдени
разноски в исковото производство в размер на 876,95 лева.
Ответникът не е сезирал съда с искане за присъждане
на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявените от /ФИРМА/, ЕИК *********
срещу М. Б. Х., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, че М. Б. Х. дължи на /ФИРМА/, сумата в
12
размер на 1 298,74 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия през периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: /АДРЕС/6, аб. № ******, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 16.08.2022 г., до
окончателното плащане, сумата в размер на 196,44 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за
доставена в имота топлинна енергия, за периода от
15.09.2020 г. до 08.08.2022 г., сумата в размер на 35,17 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение, за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 16.08.2022 г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва върху главницата за такси за дялово
разпределение за сумата в размер на 6,61 лв., за периода от
31.08.2019 г. до 08.08.2022 г., и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 02.09.2022 г. в производството по ч.гр.д. №
44371/2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА М. Б. Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 80,39 лева,
деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
13
ОСЪЖДА М. Б. Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 876,95 лева,
деловодни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в
качеството му на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14