Р Е Ш Е Н И Е № .........
20.07. гр. П.,,2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение,
на седемнадесети
юни ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА година, в
публично заседание ,в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Анелия
Докузова
като разгледа
докладваното от съдията МЪЛЧИНИКОЛОВА
ТД № 234 по описа за 2019 година , за да се
произнесе взе предвид следното:
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ по чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 318 от ТЗ .
В П.ски Окръжен съд е
постъпила ИСКОВА МОЛБА Вх. рег. № 11756/14.10.2019г., подадена от адвокат Г.Б.,
като пълномощник на „***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. *** № 2А гр., съдебен адрес:***, срещу:
ЗКПТУ „***", ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: село ***, община Д.М., обл. П.,
Цена на иска 83 295 лева.
Моли
окръжния съд да осъди ответното
дружество да изпълни сключения с ищеца
договор,като предаде на т.д.„***" ООД, ЕИК *** , 333,18 тона пшеница -
остатък от общото количество в размер на
1800тона. Иска се присъждане на деловодните разноски.
Твърденията на страните:
Твърди
се в исковата молба(ИМ), че между страните “*** ООД ,като купувач и ЗКПТУ“***“
ЕИК***, като продавач е бил сключен в устна форма договор за доставка на
селскостопанска продукция – 1800 тона пшеница, с договорена цена по 250 лв. за
тон. Посочва се също, че в потвърждение на сделката, продавачът е издал и
изпратил на купува фактура № ***/ 02.09.2019г.,за договореното количество при
посочената цена.
Твърди
се също така от ищеца, че страните са се съгласили договореното количество да
бъде извозвано на части след предварително заплащане на цената за съответната
част. В изпълнение на тази уговорка и поетите от страните ангажименти, ищецът
твърди ,че е извършил две плащания, на
основание издадената фактура: първото в размер на 225 000 лева на 02.09.2019г., а второто на 121 160
лв. на 16.09.2019г. Сочи се от ищеца, че в изпълнение на поетите задължения,
продавачът – ответната кооперация, предал на купувача само 1051.46 тона
пшеница, въпреки,че са му били заплатени предварително 1 384.64 тона.
Посочва се също, че ответното дружество, като продавач не е изпълнило
задължението си по договора да предаде на ищеца
остатъка в размер на 333.18 тона пшеница, което предварително му е било
заплатено.
С
оглед така изложените обстоятелства, ищецът счита, че за него е налице правен
интерес от завеждането на настоящия иск с правно основание по чл. 82 ЗЗД, вр.
чл. 79 ЗЗД, за осъждане на ответника да изпълни задължението си по договора,
като предаде на ищеца 333.18 тона пшеница .
С отговора на исковата
молба ответникът изразява становище, че предявения иск е допустим, но
неоснователен.
Посочва
се в отговора на исковата молба, че при договарянето, ищецът
е уведомен , че трябва да плати и по най -бързия начин и да експедира
продукцията ,тъй като при съхраняването й се нанасят вреди . На 02.09.2019г.
ищецът се обадил и същия ден е фактурирано договореното количество. Повторно
уведомили купувача, че следва по най -бързия начин да заплати и извози договорената продукция, тъй
като при закъснение ще се свърши наличното
количество пшеница от реколта 2018г в склада, защото му е необходима
складовата площ за реколтата от царевица.
Твърди
се също така с отговора на ИМ, че с изпратено уведомително писмо № 479 от
24.09.2019г., ищецът потвърждава, че договорената продажба на пшеница е от
реколта 2018 г. Освен това, купувачът бил предупреден , че ще получи пшеница
след предварителното и заплащане и по най -бързия начин следва да я експедира
от складовете на кооперацията- продавач.
Сочи
се също така в отговора на ИМ, че в деня
на издаване на фактурата(02.09.2019г.) ищецът привел по сметка на продавача
сумата от 225 000 лева. В изпълнение на задължението си, към тази дата
продавачът е бил готов веднага да му предостави
пшеница, съответстващо на за преведената сума.
Ответникът възразява, че
ищецът е изпаднал по своя вина в забава, тъй като не се явил в складовете на
кооперацията близо 20 дни след първото плащане, за да получи платеното на 02.09.2019г. количество зърно в деня на
издаване на фактурата. Сочи също така от ответника ,че в средата на
месец септември , ответното дружество е
уведомило ищеца да не прави повече преводи тъй като не разполагат повече с
налична продукция от реколта 2018г. и са
му предали наличното количество от пшеница реколта 2018г. до нейното
свършване в склада.
Въпреки това предупреждение, на следващия ден
след предупреждението, ищецът направи
превод от 121 600 лева.
С отговора на ИМ , ответникът
възразява, че за периода от
02.09.2019г. до 25.09.2019г- датата на последната товарителница, ищецът не е
организирал навреме получаването на
платената пшеница и сам се е поставил в забава в изпълнението на устния
договор. Според ответника, останалото количество заплатена пшеница е било
възможно да се експедира нормално за 1
до 2 дни, но тъй като ищецът се е забавил с извозването й, по обективни причини
миналогодишната пшеницата, която се съхранява трудно и се причиняват
вреди, е била изчерпана от склада на кооперацията.
Твърди
се от ответника ,че поради изчерпване на цялото
налично количество пшеница от договорената реколта 2018 г. ответникът
предложил на ищеца за останалата сума в размер на 83 295 лева, ответното
дружество да предаде на ищеца количество
от новата реколта ,но по цена 270 лв./тон. С поканата помолили ищеца да уведоми
ответника дали желае да закупи пшеница от новата реколта ,по новата цена, но
отговор не бил получен. Поради това, на
24.09.2019г, ответникът е върнал на ищеца. по банковата му сметка сумата 83 295.00 лева – стойността на останалото
неполучено от него количество пшеница. Също така, с писмо с изх. №
551/02.10.2019г. е предложена пшеница
от новата реколта 2019 г., която поради
по-високи показатели и е с нова цена - по 270.00 лева за тон.
Сочи
се също, че между същите страни има сключен договор, обективиран във ф-ра № ***/
12.09.2019г. за продажба на пшеница от новата реколта 2019г. но вече по цена
280 лв. за тон.
С допълнителната искова
молба (ДИМ), ищецът оспорва доводите и
възраженията на ответника, относно виновна забава от страна на купувача, които
счита за неоснователни . Сочи се от
ищеца, че извозването на договореното и предварително заплатено количество
пшеница е започнало по- късно, не по негова вина като купувам. Твърди ,че в
качеството си на купувач е положил необходимата грижа да фумигира/обезпаразити
цялото налично количество пшеница в склада на продавача, което е било нападнато
от гъгрица. За целта по възлагане и за сметка на „***” ООД лицензирана фирма -
„***” ООД, ЕИК:*** е извършила фумигация/обгазяване на 2000 тона пшеница в
склада на ответника в с. ***, за което е съставен протокол № ***/02.09,2019г.
за извършена обработка. С оглед на тези твърдения, ищецът категорично оспорва,
продавачът към дата 02.09.2019г. да е имал готовност да престира договореното
количество пшеница, отговарящо на санитарните изисквания за качество на
стоката.
Твърди се с ДИМ, че на десетия ден - 12.09.2019г, след манипулацията,служител на
фирма „***” ООД, ЕИК:*** е посетил на място, заедно с представители на купувача
и продавача склада на ответника в с. *** и е констатирал на място, че складът е
отварян, а част от обработената с газ стока, липсва. До момента на тази
констатация на продавача са били заплатени 225 000 лв. с платежно от дата
02.09.2019г.. С оглед установената липса на количества пшеница от склада на
ответника, представител на ищеца преценил
какво е налично в склада за изпълнение, макар и по - малко от
първоначално договореното, поради това по сметката на ответника е преведена сумата от 121 160 лв. с платежно от
дата 16.09.2019г. Така, с извършените
две плащания на продавача са заплатени 1384,64 тона пшеница на цена 250
лв./тон, доколкото само толкова са били налични в склада на продавача при
отварянето му след процедурата по обезпаразитяване.
Ищецът твърди, че има карантинен срок
45 дни след обгазяване на зърното, в който пшеницата не е годна за консумация и
преработка. Сочи,че този карантинен срок има решаваща роля в транспортирането,
търговията и употребата по предназначение на продукцията. Въпреки това, в
рамките на карантинния срок дружеството купувач е предприело действия по
извозването на пшеницата в периода 19.09 — 25.09.2019г. ,с
което е направил всичко възможно, за да получи цялото договорено количество от
1800 тона от стоката в максимално кратки срокове, предвид състоянието й.
Твърди се от ищеца ,че по вина на
продавача, който се е разпоредил с
продадената на ищеца пшеница в полза на трети лица , последният се е поставил в
невъзможност да предаде на купувача договореното и заплатено количество
пшеница, в резултат на което е налице частично изпълнение от 1051,46 тона
пшеница въпреки че са му били заплатени 1384,64 тона. Поради това и претендира
да му бъде предадена разлика от 333,18 тона, което количество е било надлежно
заплатено, но не е било предадено на купувача.
Оспорва
възражението на ответника ,че ищецът , като купувач е изпаднал в забава да
получи договорената стока. Сочи, че не е имало срок, след изтичането на който
ищецът-кредитор да е в забава за получаване на количествата пшеница. Напротив
- кредиторът е направил всичко възможно
да получи стоката в уговорения годен за търговия вид възможно най-скоро.
Сочи се от ищеца,че
като купувач, все още има интерес от
изпълнение по договора, тъй като пшеницата е родово определена вещ, поради
което дали продавачът към момента разполага с договорената стока или не е
абсолютно без значение, защото може да я придобие във всеки един момент и да
изпълни задължението си към купувача., а именно да получи заплатените при цена
250лв./тон – ЗЗЗ,18 тона. Счита ,че възстановената от продавача сума по
банковата сметка на ищеца, не означава, че той я е приел и е съгласен с
частичното неизпълнение на сключения между страните по делото договор. Предвид
особеностите на търговията на едро със зърно, ищецът посочва, че за него, като
страна, е важно не да си върне парите, а
да придобие договорената пшеница, защото
в противен случай той ще дължи сериозни неустойки, поради изпадането си
в забава по отношение на други контрагенти, с които има търговски отношения.
С отговора на допълнителната искова молба (ДИМ), ответникът
поддържа твърденията си ,че страните по делото са договорили покупка на пшеница
от стопанската година 2017/ 2018г.,
което ищецът потвърдил с писмо № 479/ 24.09.2019г. Посочва се в допълнителния отговор, че твърдяното в исковата молба
неизпълнение да предаде останалото претендирано количество пшеница се дължи на
забава на ищеца по негова вина, който
близо двадесет дни след първото плащане не е извозил количеството. Възразява се също така ,че в средата на м.
септември 2019г. ответникът е уведомил купувача, да не прави повече преводи,
тъй като пшеницата от договорената реколта е изчерпана от склада му, но въпреки
това ,още на следващия ден, ищцовата страна е превела сумата 121 600 лева.
Поради това , на ищеца е върната сумата 83 295 лева – стойността на
останалото непредадено количество пшеница.
Сочи се също така с
отговора на ДИМ, че върнатата сума 83 295 лв. е приета от ищеца, поради
което ответникът счита ,че претенциите му за неизпълнение са неоснователни.
Оспорва твърденията на
ищеца ,че пшеницата била заразена с гъгрица и се наложило той ,като
купувач да я обгазява в склада на
продавача и да се изчаква карантина.
Оспорил е съдържанието и датата
на съставянето на протокол № ***/ 17.09.2020г., за фумигация на пшеницата,
представен с допълнителната искова молба, с възражението ,че е съставен за да
се оправдае и оневини забавата на
купувача да вдигне зърното незабавно след сключване на договора.
С определението си по
реда на чл.374 от ГПК, съдът се е произнесъл по допустимостта на предявения иск
и по доказателствените искания на страните. Изготвил е проект за доклад, който
е съобщен на страните, като им е дадена възможност да изразят писмени становища
по доклада , като им е дал указания и възможност да ангажират доказателства във
връзка с доклада.
В първото по делото
заседание, ищецът чрез пълномощника си е заявил ,че поддържа предявения иска,
както и обстоятелствата ,на които се
основава претенцията му за реално изпълнение, изложени в исковата молба
и допълнителната искова молба.
Ответникът ЗКПТУ“***“,представляван
от председателя Х.Б. и пълномощника- адв. В.К. оспорва иска по основание.
Поддържа възраженията си , изложени с отговорите на исковата молба ,че
договорът за продажба на пшеница е с предмет – реколта 2018г., както и ,че
същият е частично развален от ответника ,поради виновна забава на ищеца да
вдигне и извози незабавно, договореното и заплатено количество пшеница , на
датата на сделката - 02.09.2019г.
обективирана във ф-ра ***/ 02.09.2019г.
Изготвеният проект за
доклад по делото е приет за окончателен ,с направеното в съдебното заседание
уточнение, относно разпределянето на доказателствената тежест по
чл.146,ал.1,т.5 от ГПК.
Съдът е допуснал и
разпитал посочените от страните свидетели, като е изслушал и приел заключението
на допуснатата съдебно –счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице В.В..
Страните не спорят, че на 02.09.2019 г. са сключили устен договор за
продажба на 1800
тона пшеницаа,
за който ответникът е издал представената фактура № ***/02.09.2019г
г. (л. 7), приета като писмено
доказателство по делото. По силата на този договор ответникът се задължил да прехвърли
собствеността и предаде на ищеца 1800 тона пшеница ,
а ищецът се задължил да му плати на същата дата по банков път цената й от 250
лева за тон или 450 000
лева.
Не се спори също така
и това се установява от издадената ф-ра ***/02.09.2019г., и от авизо (л.8) ,че
на датата на сключване сделката 02.09.2019г., ищецът е привел по банков път сметката на ответника само сумата 225 000 лв.- цената на 900 т.
пшеница, съгласно договорената цена.
Спори се между страните относно следното: Съществува ли при
подаването на исковата молба, валидно облигационно отношение между страните по
делото, на основание устен договор , обективиран във фактура № № ***/02.09.2019г.; договорена ли е между страните, пшеницата
предмет на договора от коя годишна реколта се дължи; договорен ли е срок за приемане- извозване на закупената от
ищеца пшеница от склада на ответника; налице ли е виновно неизпълнение на
задълженията на ответника по сключения с ищеца договор да му предаде
заплатеното количество от 333.18 тона пшеница по цена 250 лв./тон ; изпаднал ли е ищецът в забава, относно
задължението си да заплати и получи - извози пшеницата;
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с твърденият, възраженията и доводите на страните, взе
предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за
спорното право, намери за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 02.09.2019г. страните
по делото ЗКПТУ“***“ представлявана от председателя Х.Б. и ищцовото дружество „
***“ ООД, представлявано от св. С.Ц. – търговски представител на Холдинг „***“,в
който влиза ищцовото дружество, са сключили устно
договор за продажба на 1800 тона пшеница от реколта 2018г. по цена 250 лева за
тон.,
за който ответникът е издал представената по делото и приета като писмено
доказателство фактура № ***/ 02.09.2019 г. Относно договорената
реколта, като предмет на процесната сделка, съдът намира за установено по
делото, че страните са се съгласили договореното количество пшеницата да е
реколта 2018 г. Видно от съдържанието на фактурата, неоспорена от страните , ищецът се
е задължил да плати цената 450 000 лева на закупената пшеница в деня на
сключване на договора 02.09.2019г., която дата е посочен в нея като падеж на
плащането, както и да вдигне и извози договореното и заплатено количество пшеница на 02.09.2019г.
посочената дата на данъчното събитие.
Представителят на ответната кооперация се съгласил ,че вдигането и извозването
може да се забави, но най –много с два
–три дни от датата на сключване на договора, тъй като му била необходима
складовата площ, на която да съхранява реколтата от царевица. Освен това, пшеницата от стара реколта 2018г. се съхранявало трудно , поради влошаване
качеството й, поради което ответната кооперация имала интерес да се освободи от
нея възможно най- бързия начин.
На 02.09.2019г, ищецът
превел по сметката на ответната кооперация в *** АД сумата 225 000 лв.- само част от
дължимата цена на договорената пшеница, съответстваща на 900 тона пшеница от
реколта 2018г., съгласно договорената цена от 250 лв. за тон. Това е видно от приетото като писмено
доказателство, копие от „***“(л. 8).
Ищецът не предприел товарене е извозване на
заплатеното количество пшеница 900 т., нито на датата на сключване договора
02.09.2019г, нито в следващите два три дни, а едва на 19.09.2019г.
Към средата на
м.септември, председателят на кооперацията се свързал с представител на ищеца,
като го предупредил, да не превежда други суми, тъй като в склада на ответника не останало
достатъчно количество пшеница от реколта 2018 г. Въпреки това на 16.09.2019г.
на 16.09.2019г. ищецът превел по сметката на ответника в „***“АД сумата
121 160 лева, представляваща цената на 484.69 тона пшеница от договорената
реколта, с посочено основание „ф-ра
10288“, видно от приетото като писмено д-во копие от ***(л. 9).
Ищецът предприел товарене и извозване на пшеница
от договорената реколта на 19.09.2019 г.
, като до 25.09.2019г. приел и извозил
общо 1051.46 тона пшеница реколта 2018 г. с цена 262 210 лева,
което се установява от приетите като писмени доказателства: кантарни бележки,
товарителници и пътните прехвърлителни разписки( л. 19- л.118) .
Поради изчерпване на
пшеницата от реколта 2018 г. в базата на ЗКПТУ“***“ ***, ответникът на
24.09.2019г. съставил кредитно известие № 235/ 24.09.2019г. към ф-ра № ***/
02.09.2019г. на получател“***“ ООД, за неполучените от ищеца 333.180 тона
пшеница от договорената реколта, и за незаплатените от ищеца, но фактурирани
415.360 тона на стойност общо 187 135 лева.
На датата на издаване
кредитното известие № 235/ 24.09.2019г., ответникът възстановил с превод по сметката на ищеца
в „***“ АД сумата 83 295 лева-
стойността на заплатеното на 16.09.2019г , но неполучено от ищеца количество
333.180 т. пшеница, с посочено в кредитното нареждане основание „кредитно
към фактура № ***“.,видно от „*** от 2409.2019г. с получател „***“ ООД(л.
133) и видно от заключението на съдебно
счетоводната експертиза(л.189,190)
Ищцовото дружество
претендирало, че ответникът не е изпълнил задължението си по сключения устен договор от 02.09.2019г. и настоява
ответникът да му предаде още 333,18 тона от новата реколта, но по цена 250
лв.:тон., което е видно от приетото като писмено доказателство и неоспорено
Уведомително писмо Изх. № 479/ 24.09.2019г.(л.14) ,изпратено от ищеца до
Председателя на ответната кооперация.
С писмо Изх. №
551/02.10.2019г., изпратено с препоръчана пратка до ищеца, доставено на
04.10.2019г.,(л. 131) Председателят на ЗКПТУ“*** предложил да достави на ищеца
333 тона пшеница от новата реколта 2019г., която поради високите си качествени
показатели предложил по цена 270 лв. за тон. В писмото се съдържа молба ищецът
да уведоми своевременно кооперацията, ако неприема това предложение, за да
пусне количеството на пазара. На това
предложение ищецът не отговорил. На 14.10.2019г.
„***“ ООД подало настоящата искова молба в Окръжния съд, с която предявил срещу ответната кооперация , претенцията си ,предмет
на делото.
Така възприетата от
съда фактическа обстановка се установява , от писмените доказателства по
делото, представени от страните при размяната на книжата, както и от
заключението на назначената от съда съдебно- счетоводна експертиза, което съдът
приема като пълно, обосновано и
компетентно.
По спорното между страните обстоятелство, относно годишната реколта на пшеницата, предмет на договора ,сключен между страните на 02.09.2019г:
Съдът намира ,че ответникът е доказал пълно и главно твърдението си, че предмет на
устния договор между страните, отразен във ф-ра ***/02.09.2019г. е именно пшеница от реколта 2018 година.
Горното обстоятелство
се установява от писмените доказателства по делото и от заключението на
съдебно- счетоводната експертиза.
От приетото като писмено доказателство ,
представено с исковата молба копие от „ Уведомително писмо Изх № 479/
24.09.2019“(л. 14), адресирано от ищеца чрез законния представител до
ответната кооперация, е видно ,че в него
изрично е посочено ,че пшеницата предмет на процесния договор – 1800 т. по цена
250 лв. за тон е договорена именно от реколта 2018 година.
На следващо място, от
съдържанието на представената по делото фактура
№ ***/12.09.2019г.(л. 132), отразяваща друга сделка между същите страни, е
видно ,че в нея изрично е посочен за
предмет на договора 10.850 т. пшеница от
реколта 2019 г. с договорена по- висока цена – 280 лв. за тон. За разлика от
нея ,във ф-ра***/ 02.09.2019г. издадена за процесната сделка не е посочена
изрично реколтата, а цената е значително по- ниска – 250 лв. за тон, което сочи
,че предмет на тази сделка не е пшеница от реколта 2019 г.
Видно от заключението на съдебно счетоводната
експертиза , в
констативно съобразителната й част, в табличен вид (р. 186), вещото лице е
отразило, че при проверка в счетоводството на ответната кооперация , в“ Дневник
сметка на извършените продажби“ в периода 01.01.2019 – 31.12.2019г., въпросната
фактура 10288/2019г. с купувач „***“ ООД е вписана като продажба на пшеница от
реколта 2018г. На л. 3 от заключението( л.187) вещото лице е отразило в
табличен вид, че ответната кооперация в периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. е
продала пшеница от реколта 2019 г. общо
3 746.400 тона по цена 270 и 280 лева за тон.
От представеното с отговора на ИМ и прието като
писмено д-во по делото заверено от страната копие на ф-ра № ***/26.09.2019г., отразяваща продажба на
пшеница от реколта 2019 г. от ответника на друг купувач е видно, че в нея също
е посочена „пшеница реколта 2019г.“ с цена 270 лв. за тон. Видно от същото
заключение, за третото тримесечие на 2019г, меката пшеница от реколта 2019г. се
е продавала по цени от 283.15 л. –
309.70 лв. за тон.
Следователно, предмет
на сделката между страните поделото от 02.09.2019г- е пшеница от реколта
2018г., чиято договорена цена 250 лв./тон обяснимо е значително по- ниска от цената на пшеницата от реколтата 2019 г.
Предвид горното ,съдът не дава вяра на
показанията на св. С.Ц., която твърди ,че с председателя на ответната кооперация – Х.Б.
са договорили като предмет на сделката от 02.09.2019г. пшеница от реколта 2019 г.
Тази свидетелка е заинтересована, тъй като при сключване на процесната сделка е
действала като търговски представител на ищеца, в качеството му на част от
холдинг“***“, в който влиза и ищцовото дружество. В това си качество, тя се
явява заинтересована от изхода на делото в полза на ищеца. Освен това,
показанията й се опровергават и от констатациите на вещото лице, изготвила
съдебно- счетоводната експертиза и от
горепосочените, неоспорени писмени доказателства.
На 02.09.2019 г. ответникът продал пшеницата от старата
реколта 2018г. и на друг клиент – „***“ ЕООД, видно от приетата като писмено
доказателство ф-ра № ***/02.09.2019г, за общо 869.040 т. по цена 240 лв./тон.
поради опасност от влошаване качеството, и за да освободи необходимата за царевицата складова площ. Това количество, видно от
заключението на вещото лице купувачът „***“ ЕООД вдигнал и извозил от склада на
ответника в периода ,съгласно уговорката в периода 02-04 септември 2019г.
От представените и
приети като писмени доказателства по делото кантарни бележки , товарителници и
прехвърлителни разписки(л. 19 – л.118), както и от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, се установява ,че ищецът е започнал да извозва
договорената пшеница на 19.09.2019 г. което извозване е продължило до 25.09.2019г.,като
така е получил от склада на продавача
общо 1051.460 тона.
От заключението на съдебно
счетоводната експертиза , в констативно съобразителната му част, в табличен вид
(р. 186), вещото лице е отразило, че при проверка в счетоводството на ответната
кооперация , в“ Дневник сметка на извършените продажби“ в периода 01.01.2019 –
31.12.2019г., въпросната фактура 10288/2019г. с купувач „***“ ООД е вписана
като продажба на пшеница от реколта 2018г.
По спорното обстоятелство уговорен ли е между страните срок, в който ищецът
– купувач, следва да получи и извози заплатеното количество пшеница от реколта 2018г.,както и
относно обстоятелството, имало ли е необходимост от обработване на пшеницата
(фумигация) в склада на ответника и извършена ли е такава фумигация/ :
Съдът намира ,че ищецът не е доказал пълно и
главно твърдението си, че страните по делото не са договорили срок за
получаването на закупената на 02.09.2019г пшеница, както и че е изпълнил
своевременно и точно задължението си да заплати в деня на сключване сделката
договорената цена от 450 000 лева за 1800 тона пшеница от посочената
реколта. Не е доказано също и твърдението на ищеца, че се забавил в
получаването пшеницата, предмет на
договора, от склада на ответника тъй като тя била заразена с гъгрица и се
наложило да я фумигира в склада на ответника ,като изчака карантинен срок.
Сключеният на
02.09.2019г. договор между ЗКПТУ“***“
с. *** и „*** „ ООД, отразен в издадената ф-ра № ***/02.09.2019г. представлява
търговска сделка (чл. 286 ТЗ). По силата на договора ответникът се
задължил да прехвърли собствеността и предаде на ищеца 1800
тона пшеница от реколта 2018 г.
на 02.09.2019г., а ищецът се
задължил да му плати на същата дата по банков път цената й от 250
лева за тон или 450
000
лева,
както и да получи на стоката на датата на издаване фактурата.
Уговорката относно датата на получаване
заплатената пшеница се установява от посочената в тази фактура дата 02.09.2019г г., в която за падеж на плащането, така и на
данъчното събитие е вписана дата 02.09.2019г., а последното е именно
доставката/получаването на стоката (чл. 25, ал. 1 ЗДДС).
Поради това, като противоречащи на вписаната в
тази фактура дата 02.09.2019
г. на
доставката/получаването на продадената с нея пшеница, съдът не кредитира в
тази им част показанията на разпитаната по делото като свидетел С.Ц. ,
че нямало уговорен от страните срок за извозването на пшеницата
от ищеца от склада на ответника в с.*** „ на секундата“(л. 242-гръб)
където се намирала на
02.09.2019г. Също така съдът не кредитира с доверие показанията на св. Ц. в
частта им, с която тя твърди ,че съобщила на председателя на кооперацията, че
могат да вдигнат пшеницата на 15-ти или
20-ти септември, поради необходимостта
от обгазяване и карантина(л.242-гръб). Относно промяна в срока за вдигане на
пшеницата, различен от отразения в издадената ф-ра ищецът не е представил
писмени доказателства, а с показанията на
св.С.Ц. , при това заинетеросован представител на холдинга, в който членува
ищцовото дружество, не може да се опровергае съдържанието на документ(ф-ра № ***), който не е надлежно
оспорен от него.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че можел да изчака забавяне
вдигането на пшеницата най-много един два дни след издаване на фактурата, което
е технологичното време за получаването й от ищеца.
Съдът намира това възражение за доказано, от приетото като
писмено доказателство копие от ф-ра № *** / 02.09.2019г.,(л. 192) издадена на
купувача „***“ ЕООД и от показанията на св. Т.И.(л. 243) .
Свидетелят Т.И. дава показания, че има
редовни търговски отношения с ответната кооперация, като с горепосочената ф-ра
на 02.09.2019г. е закупил от ответника,
отразеното в нея количество пшеница от същата реколта 2018г. Свидетелят установява ,че преди да сключи
договора видял житото , не е взел проби за изследване ,тъй като на вид
изглеждало добро. Получил и извозил цялото закупено количество на пристанище
гр.В., където стоката е преминала успешно през международния контрол за
качество, тъй като не са установени никакви вредители или други пречки за товаренето
й. Св. И. дава показания, че с
председателя на кооперацията Бързашки се разбрали, купувачът да вдигне много
бързо пшеницата, защото складът му е бил необходим.
Съдът кредитира с
доверие показанията на св. И., тъй като достоверността им се установява от
писмените д-ва по делото. Видно от фактура № ***/ 02.09.2019г., в нея е
отразена продажбата на 859.40 тона
пшеница ,реколта 2018г. с цена 240 лв./ тон на
„***“ ЕООД, с падеж на плащане и срок за получаването й – 02.09.2019г.
От приетите като
писмени доказателства по делото копия от кантарни бележки(л. 193-206) , се
установява, че в периода 02 -04
септември 2019 г. е вдигнато и извозено цялото количество закупена от „***“
ЕООД пшеница, по ф-ра ***/02.09.2019г.,т.е. в много кратък срок само два дни
след датата на получаване, посочена във фактурата както е договорил с
председателя на кооперацията.От показанията му се установява ,че пшеницата
от закупената реколта 2018г. не е имала нужда от фумигация, нито пък е
извършвана такава в периода 2-4 септември.
Съдът намира ,че ищецът не е успял да докаже
пълно и главно, твърдението си,че вдигането и извозването на пшеницата ,предмет
процесния договор се е забавило, поради нуждата да се извърши обеззаразяване(
фумигация) на закупената от него пшеница, намираща се в складовата база на
ответника.
По делото е разпитани
като свидетели с Й. И. А.- доведен от ищеца и св. Я.М.В. , посочен от
ответника.
Св. Й. А.(л.240-241) дава показания,че работи от пет години
в „Агро газ консулт“,която се занимава с обработване на складове за зърно.,с
дезинсекция и фумигация. Твърди ,че през м. Септември 2019г. му било казано ,че
трябва да обгази пшеница в с. *** по искане на фирма „***“. Пристигнал на обекта
, където ги посрещнала служителка на кооперацията – Т.Н., представила се за
домакин и установил ,че в склада,където му казали ,че е пшеницата на „***“,
имало 2000 тона пшеница, разпределена в два купа. Със сонди поставили хапчета с газ в куповете със
зърното. След което опръсквали пространството в склада и поставили найлони
върху куповете. Твърди ,че след като
приключили, на вратите на склада поставили табели ,че зърното е обгазено и
складът не трябва да се отваря 45 дни,тъй като зърното вътре е отровно.
Свидетелят твърди, че когато отишли на десетия ден да отворят склада установили ,че найлоните вече са навън, вратата на склада
била отворена , а куповете пшеница ги нямало.
Св. Я.М.(л. 242-гръб-243) дава показания, че работи като охрана във фирма“***“, която
охранява стопанския двор на Кооперация“***“ с. ***. На 02.09.2019г. бил на смяна от 08:00ч-до 20:00ч. Свидетелят твърди ,че на
тази дата в стопанския двор не са идвали външни хора да обгазяват зърното , тъй
като това е сложна процедура и когато идват външни хора, охраната преди да ги
пусне разговаря с ръководството на кооперацията- председателя. Посочва се от свидетеля ,че кооперацията има
четири склада за зърно, като на 02.09.2019г. там не са допускани външни хора,
които да обгазяват зърното. Св. М. сочи в показанията си ,че пшеницата на „***“
била в напречния склад, докато в останалите била складирана „прясната пшеница“.
Свидетелят твърди,че когато клиент идва да товари закупено зърно, домакинът дава предварително на охраната
номерата на камионите ,с които ще се товари. Когато домакинът каже да се
допуснат други лица в базата на кооперацията, тогава допускат външни лица, в
зависимост от целта на посещението ,но тогава винаги охраната придружава
посетителя.
Съдът
приема показанията на св. Я.М. за достоверни. Видно от писмените доказателства-
списък на охранителите в базата на кооперацията с. *** и график на смените
им,(л. 208 и 207) св. Я.М. е охранител към АС“***“ ЕООС, нает от ответника да
охранява складовете в с. ***. Видно от графика,
на 02.09.2019гсв. М. е бил дежурен на дневна – 12 часова смяна, като охранител
в складовата база на ответника.
Достоверността на показанията му, че никакво обгазяване и запечатване на
склад не е извършвано по време на смяната му на 02.09.2019г. се установява от представените
кантарни бележки: № *** , № ***, №***, №*** и №*** от
02.09.2019г;, №*** № №***, №***, №*** и № *** от 03.09.2019г.; №***, №***, №***
и №*** от 04.09.2019г., установяващи,на същата
дата – 02.09.2019г. е започнало извозването
на пшеницата закупена от „***“ ЕООД, от същия склад, съхраняващ пшеницата реколта
2018г., който безспорно нито е бил обгазяван нито запечатван и отбелязван с
табели, както твърди св. М..
Съдът не дава вяра на показанията на св. Й. А.,
по следните съображения: Свидетелят не е в състояние да
посочи на коя дата е извършил твърдяното от него обгазяване на пшеница в склад
на ответника. С оглед на това от показанията му не става ясно ,защо е отишъл на
10-тия ден да разпечатва склада ,след като имало 45 дни карантина. Показанията му се опровергават от писмените
доказателства по делото- кантарните бележки за товарене и извозване пшеницата
реколта 2018г, закупена от фирма „***“ ЕООД (л.193-206), от които е видно ,че в
периода 02.09. – 04.09.2019г. въпросният склад нито е бил запечатан като
обгазен, нито е имало някакви табели отбелязващи фумигация. През посочения
период, от посочения склад са натоварени и извозени от „***“ ЕООД 859.40 тона пшеница ,реколта 2018г., отразен
във ф-ра ***/02.09.2019г.
Не отговоря на
истината и твърдението на св. А., че на 10-тия ден от обгазяването, той открил
,че в склада няма никаква пшеница. Това твърдение се опровергава от безспорно
установеното по делото обстоятелство, че ищецът е започнал да товари и извозва
пшеница от същия този склад на
19.09.2019г., като приключил извозването на 25.09.2019г.,т.е. там е имало
пшеница.
С допълнителната
искова молба по делото е представено
копие от Протокол № *** / 02.09.2019г. издаден от „***” Ltd, ,чието съдържание
и дата са оспорени от ответника с допълнителния отговор на исковата молба. От
съдържанието на протокола, който е частен документ, е видно ,че той не е
подписан нито от вписаната в него за“ възложител“ М.Б.,, като представляваща ищеца
, нито от представител на ответната кооперация. В протокола е отбелязан подпис
на лице Т.Н., за „Съхранител“, каквото и да означава това. Въпросното лице Т.Н. не е законен представител на ответната кооперация,
нито са представени доказателства, тя да е била надлежно упълномощена да
представлява ответника и да подписва документи от негово име. Поради което съдът
приема ,че посоченият частен документ не е подписан от законен представител на
ответната кооперация.
При това положение, в
тежест на ищеца е да докаже с всички допустими средства, че протоколът има
достоверна дата и съдържание, съответстващо на действителността, което той не е
успял да стори пълно и главно. На първо място, протоколът няма достоверна дата,
която да е установена от ищеца по реда на чл.181 от ГПК. Достоверността на
съдържанието му му също е опровергана.
Видно от показанията на св. Я.М., на 02.09.2019г. в
складовата база на ответната кооперация в с. *** не са допускани външни хора,
не е вършено обгазяват посочения склад с пшеница, нито е бил запечатван и
отбелязван с табели. Както вече се посочи, видно показанията на св.
Т. И. и от кантарните бележки с които е извозена от същия склад, закупената от
„***“ ЕООД пшеница, от 02.09.2019г.- 04.09.2019г., в зърното не са открити
вредители, налагащи обгазяването, нито е имало такова обгазяване и запечатване
на склада, което би попречило да се експедира зърното.
С оглед тези изводи, съдът изключва от
доказателствата по делото оспорения от ответника Протокол № *** / 02.09.2019г.
издаден от „***”
Ltd.
Не следва да се взема
предвид и представеното от ищеца „Анализно свидетелство от 28.08.2019г., съставено от ищеца, в което
е отбелязано ,че във взета проба от 1 200 т. пшеница, собственост на
„ЗКПТУ“ ***“ е установено наличие на „жива зараза много“. По делото не са представени
доказателства от ищеца кога е взета пробата и дали това е станало в присъствието
на представител на ответника. Освен това документът е издаден от ищеца, като с
него той цели да установи обстоятелства, които са изгодни за него и се оспорват
от ответника .
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
На основание така
установените факти, съдът приема за безспорно установено по делото че на
02.09.2019г. страните по делото са сключили договор за продажба
на 1800
тона пшеница
от реколта 2018г, с цена 250 лв. за тон, за който
ответникът е издал представената фактура № ***/ 02.09.2019г(л. 8).
Този договор представлява търговска сделка съгласно разпоредбата на чл.
286 ТЗ.
По силата на
процесния договор ответникът ЗКПТУ“***“ с. *** се задължил да
прехвърли собствеността и предаде на ищеца 1800 тона пшеница от реколта 2018г.
на 02.09.2019г
г., а ищецът се задължил да му плати на същата дата 02.09.2019г
по банков път договорената
цена по 250 лева за тон или всичко
450 000
лева,
както
и получи на същата дата тази закупената пшеница .
Това обстоятелство се установява от посочената в тази фактура дата 02.09.2019
г., както на плащането, така и на данъчното събитие, което съгласно чл.
25,ал.1 от ЗДДС е именно дата на получаването
на стоката .
Неоснователни са при това положение и доводите на ищеца,
че нямало уговорен от страните срок за получаване от него на тази пшеница. Издадената от ответника за тази продажба фактура по чл. 321 ТЗ, доказва задълженията, поети от страните по търговската сделка. Като дата на данъчното събитие по тази
фактура е уговорена именно е датата 02.09.2019 г., от което следва, че именно на тази дата страните
са уговорили предаването на пшеницатаот ответника и получаването й от ищеца . Съгласно твърденията на ответника в отговорите на исковата молба, той се
е съгласил да допусне минимална забава при получаването от ответника на
количеството заплатена пшеница в рамките на един- два дни, след 02.. 09. 2019г.
Задължението
си по чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да плати цената от 450 000 ищецът е изпълнил неточно, тъй като на падежа на
плащането - 02.09.2019г. е превел по банков път на ответника, видно от представеното
платежно нареждане (л. 8) само част от дължимата
цена – 225 000 лв., с която заплатил само 900 тона от договореното с ответника
общо 1800 т. зърно. Едва на 16.09.2019г.
ищецът привел по сметката на ищеца сумата 121 160 лв., с която също
не покрива цената на цялото договорено количество пшеница, а само на още 484.64
тона, но след като вече в склада не е имало достатъчно пшеница от старата
реколта.
Задължението си по чл. 200, ал. 1, пр. 2 ЗЗД ,
да получи заплатената на падежа 02.09.2019г. пшеница, ищецът също е изпълнил
неточно, тъй като е изпаднал в забава. Не е получил тази пшеница от
договорената реколта 2018г. на
уговорената от страните във фактурата дата за получаването й, нито в следващите един – два дни. Извозването на пшеницата ищецът предприел
с голямо забавяне едва на 19.09.2019г., което продължило до 25.09.2019г.
включително.
Неоснователни при това положение са доводите на
ищеца, че ответникът не му бил предал цялото закупено от него количество пшеница, тъй като по делото
няма доказателства забавеното й получаване от ищеца да се дължи на причина,
която да не може да му се вмени във вина, респективно да се дължи на забава на
ответника да изпълни задължението си по чл. 187, изр. 1 ЗЗД и му предаде цялото
договорено количество пшеница от 1800 тона на уговорената във
фактурата дата 02.09.2019г. и най късно един –два дни след тази дата. Тъкмо напротив. От
кредитираните показанията
на свидетелите Т.И. се установява точно обратното, че всъщност
ответникът е настоявал за по-бързото й получаване от купувачите ,тъй като складът му бил необходим.
По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че ищецът е договорил краен срок за
извозването й, дори и след молбата на
управителя на ответника , за по-бързото й вдигане от склада
му. Също така ,не се
доказаха от ищеца твърденията му ,че забавил с повече от две седмици
получаването на пшеницата , тъй като се наложило да я обеззаразява със съгласие
на ответника и да изчака да изтече карантинен срок от 45 дни.
При това
положение, именно на ищеца следва да се вмени във вина, установеното по делото негова страна неточно
изпълнение да заплати на падежа пълната цена на закупената пшеница , както това
,че е изпаднал в забава да
изпълни задължението си по чл. 200, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и да получи цялото продадено му и заплатено на падежа количество пшеница ,
на уговорената във фактурата дата за получаването й на 02.09.2019г или най- късно два дни
след тази дата. (чл. 81, ал. 1 ЗЗД).
При това положение, както
предвижда нормата на чл. 328 ТЗ, ответникът е следвало да предаде заплатеното на падежа и неполученото от ищеца, поради забавата му, количество
пшеница р. 2018г от 900 тона, за
пазене или да я продаде по
пазарни цени, или на публичен търг, от свое име, но за сметка на ищеца, след
като го извести за това и му съобщи времето и мястото на продажбата й.
По делото се установява ,че ответникът продал на 02.09.2019 г. на „***“ ЕООД гр. С. 859.040 тона от
същата пшеница срещу цена от 240 лева за тон или за 206 559.60
лева, видно от съставената за тази продажба фактура ф-ра***/02.09.2019г.(192) и видно от заключението на вещото лице.
От номера на фактурата е видно ,че
сключеният с „***“ ЕООД договор за продажба макар и от същата дата, предхожда
договора за продажба сключен с ищеца. В периода 02 -04 Септември 2019г,
купувачът натоварил и извозил закупената пшеница. Като установил, че останалото
в склада количество пшеница от реколта 2018г. е по- малко от 1800 тона,
ответникът уведомил ищеца да не привежда
други суми. Въпреки това, ищецът на 16.09.2019г. превел по сметката на
ответника още 121 160 лв., която стойност съответства на 484.64 лева по
договорената цена 250 лв. за тон.
От доказателствата по делото и от
заключението на съдебно счетоводната експертиза
се установява ,че след 02.09.2019г., ответникът не е продавал на други
клиенти пшеница от реколта 2018г.
Продажби на пшеница след 02.09.2019г ответникът е
осъществил но със зърно от новата реколта 2019 г., включително и с ищцовото
дружество, в изпълнение на други
договори и с цена на тази пшеница от 270
и 280 лв. за тон.
Така установените обстоятелства дават
основание за извод, че още при сключване на
02.09.2019 г. на договорите между ответника и „***“ ЕООД, както и между
„*** -***“ ООД и ответника, в
склада на ЗКПТУ“ ***“ с. С. , към 02.09.2019г. където е съхраняване
пшеницата от старата реколта 2018г не е имало
в наличност 2696.040т. зърно, колкото е продадено и фактурирано на ищеца
и на „***“ ЕООД. Тъй като купувачът „***“ ЕООД е изпълнил задълженията си да
заплати и получи цялото количество закупеното зърно в договорените срокове, то
към 19.09.2019г., когато ищецът е предприел със забава да товари и извозва
зърното, в склада при ответника са били останали 1051,46 тона пшеница, колкото е вдигната до
25.09.2019г от ищеца.
При това положение е видно ,че ищецът
е получил 1051.46 т. пшеница ,но не защото ответникът е продал пшеница от
същата реколта и на други клиенти след забавата на ищеца и не е изпълнил задължението си по чл. 328,ал.1 т.2 от ТЗ, а
защото още при сключването на договора, предвид спецификата на стоката –зърно
пшеница, страните не са могли точно да преценят какво количество от нея има в
наличност в склада към 02.09.2020 г. По
делото е установено ,че едва на 16.09.2019г. ищецът по банков път е превел по
сметка на ответника още 121 160 лв.
с което със значителна забава и по своя преценка е заплатил за още 484.64 т. от договорената
пшеница, вместо 215 000 лв. до пълната фактурирана цена. Както вече се
посочи към тази дата и към датата предприемане товаренето на пшеницата от
ищеца, в склада е имало наличност от 1051.46 т., а не 1354.64 тона, колкото се
претендират от ищеца, на по причини , за
които ответникът не отговаря .
Съдът намира ,че поради виновното неизпълнение от страна на ищеца да заплати на падежа цялата цена на договорената
пшеница, както и да получи закупеното и
заплатено количество в договорения кратък срок, за ответника е възникнало
правото по чл.87,ал.2 от ЗЗД. да развали
договора изцяло или частично, без да дава срок за изпълнение на ищеца. Това е
така, тъй като изпълнението задължението на ищеца да заплати цената на
закупената пшеница е следвало да стане на 02.09.2019г.,а задължението да получи и извози зърното е следвало да стане на датата на издаване
фактурата 02.09.2019г. или най късно два дни след тази дата, според устните
уговорки.
Тъй като по причина
неизпълнението на договора от 02.09.2019г. от страна на ищеца, ответникът доставил само част
от договореното и
частично заплатено
количество пшеница от реколта 2018г. , видно от заключението на ЗЧЕ (л.189)
ответникът издал
към
фактура № ***/ 02.09.2019г. на основание чл. 115, ал. 1, пр. 2 ЗДДС кредитно
известие № 235/24.09.2019г,
на стойност 187.135 лева, с предмет
„пшеница -748.540 с единична цена 250 лв./тон. Видно от заключението
на вещото лице и от приетото като писмено доказателство преводно нареждане за
кредитен превод от 24.09.2019г.(л. 133), ответникът е възстановил по банковата
сметка на ищеца в „***“ АД сумата 83 295 лева – стойността на заплатени и
недоставени 333.18 т. пшеница от реколта 2018г.
С това кредитно известие ответникът е направил изявление за частично разваляне на договора от 02.09.2019г. ,в
неизпълнената му
част, за недоставените по нея по вина на ищеца и незаплатени изцяло пшеница
от реколта 2018 г. Това частично разваляне на договора
има обратно действие в развалената му част, защото той не е за продължително или
периодично изпълнение (чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Именно поради това
ответникът е върнал на ищеца по банков път на 24.09.2019г, получената по
същия договор на отпаднало основание, с оглед частичното му разваляне - цена от
83 295
лева на недоставеното количество 333.18 т. пшеница от
реколта 2018г.
От заключението на
съдебно- счетоводната експертиза, което страните по делото не са оспорили и се
възприема от съда като компетентно и обективно се установява ,че след като
ответникът е развалил частично устния договор са ищеца, отразен във фактура
10288/ 02.09.2019г. и е възстановил стойността на заплатеното и недоставено
количество 333.180 т. пшеница от р. 2018.,- 83.2985.00 лв., ищецът не е
възстановил тази сума по сметка на ответника, а
съгласно тълкуването на договора, той може да претендира изпълнение само
ако е заплатил изцяло и в договорения срок.
След като ищецът,
поради неточно и забавено изпълнение е неизправна страна по двустранния
договор, сключен с ответника, той няма право да претендира изпълнение на същия този договор, в частично
развалената му от ответника част.
Виновното
неизпълнение на договорно задължение поражда за изправната страна правата по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД да иска изпълнение заедно с обезщетение или обезщетение за
неизпълнение, и потестативното право да развали договора по реда на чл. 87 ЗЗД
изцяло или частично, когато поради забава на длъжника е станало невъзможно или
е трябвало да се изпълни непременно в уговорения срок. Съгласно чл. 95 ЗЗД кредиторът е в
забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или
не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си. Когато кредиторът е в забава,
рискът преминава върху него, а ако и длъжникът е бил в забава, той се
освобождава от нейните последици. Поради това неизправният кредитор няма право да търси изпълнение задължението на длъжника по двустранния
договор, както и
в случаите на развалянето му пълно или частично, при наличие и на
негово виновно
поведение.
Когато
договорът не е за продължително или за периодично изпълнение, с развалянето му
се заличават с обратна сила, към момента на сключването му, всички породени от
него права и задължения. След развалянето му не може да има, както изпълнение, така и неизпълнение
на договора, нито
възникване поради това на последиците по чл. 79 ЗЗД от неизпълнението му.
Обратното
действие на развалянето освобождава страните от облигационната им обвързаност,
възникнала в резултат на сключването му и създава за всяка от тях само
вторичното задължение по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на разменените по
същия престации, поради отпадане с обратна сила на основанието, което е
оправдавало получаването им (Р 102-2015-II т.о. и Р 17-2010-I т.о. на ВКС).
Неизправна страна е не само неготовата да изпълни и неизпълнилата своето
задължение по договора, но и тази, която не е дала на другата необходимото съдействие за
осъществяване на нейната престация и/или е осуетила изпълнението й (аргумент от
чл. 95 ЗЗД).
При
двустранните договори обаче, е възможно и двете страни да не са изпълнили
своето задължение. Тогава всяка една от двете еднакво неизправни страни може да
иска развалянето му, в който случай договорът ще се развали в обща вреда и полза. В този
случай "двустранната вина на страните" не ще бъде пречка за
упражняване на правото по чл. 87 ЗЗД за неговото разваляне, от която и да е от
тях, защото всяка
страна е, както длъжник на виновно неизпълненото от нея
задължение, така и кредитор на виновно неизпълненото от другата страна
задължение по същия договор. В такъв случай обаче,
наличността на двустранното неизпълнение на договора ще има при развалянето му
само тази последица, че никоя от страните по него не ще може да иска от другата
обезщетение заради неизпълнението й, защото и тя самата не е изпълнила своето
задължение, следователно, също е неизправна.
В настоящия случай, за
непредаденото на ищеца количество пшеница по процесната фактура ***/02.09.2019г.
ответникът-продавач е издал към същата горепосоченото кредитно известие № 235/ 24.09.2019г. и на
същата дата възстановил на ищеца стойността на неполучената 333.18 т. пшеница
от реколта 2018г. и по този начин е развалил частично договора на основание
чл.87,ал.2 ЗЗД. При
това положение, макар ответникът - продавач, към датата на издаването му да не е разполагал с
333,18 т. пшеница от р.2018г., заплатена 16.09.2019г., която да достави на
ищеца, той не носи отговорност, тъй като ищецът, виновно е
забавил изпълнението на задължението си по чл. 327 ,ал.1 ТЗ да заплати цената на
неполученото количество на падежа 02.09.2019г. ,както и задължението си по чл. 200, ал. 1, пр. 2 ЗЗД по същия договор, да
получи
цялото количество заплатена пшеница в уговорения срок.
В случая е без значение обстоятелството дали
законният представител на ищеца е подписал или не издаденото от ответника за частичното му
разваляне кредитно известие, защото и тогава този договор щеше да се яви
едностранно развален от ответника със същото, в неизпълнената му част, дори ако
и той бе неизправна страна. Това е
така, защото неизправна страна към този
момент е и ищецът, който виновно не е
изпълнил точно и със забава, своите насрещни задължение да заплати и да получи
недоставеното му от ответника количество пшеница по този договор.
Съдът намира за
доказано по делото ,че ответникът, като изправна страна, е използвал правото си по чл.87,ал.2 ЗЗД
и на 24.09.2019г.е развалил частично
процесния договор, сключен с ищеца, който не е изпълнил насрещните си
задължения в уговорените срокове. Предвид обратното действие на развалянето в
неизпълнената му част , видно е че към датата на подаване исковата молба, между
страните по делото вече не съществува облигационна връзка на основание договора
за покупка на 1800 т. пшеница реколта 2018г по цена 250лв./тон. Договорът е
прекратен, тъй като е изпълнен частично за 1051.46 т. пшеница, а в останалата му част
за 333.18 т. е развален. При това положение ищецът неоснователно претендира
реално изпълнение, на вече отпадналото основание.
При
тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният
иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1, ЗЗД, за
недоказан по
основание. Поради това, като неоснователен следва да се отхвърли
изцяло така, както е предявен, без преди това да бъде
обсъждан и по отношение на неговия размер, защото
това се явява безпредметно.
При
този изход на делото, само ответникът има право да му се присъдят сторените по
делото разноски за
възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение, общо в размер 8254,24
лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и представените документи.
Мотивиран от горното ,П.ският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен ИСКА, предявен от „***" ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *** № 2А гр., съдебен адрес:***,
срещу: ЗКПТУ „***", ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: село ***, община Д.М., обл. П.,
за осъждането на ответника „***", ЕИК: ***, с. С., да предадена
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД на ищеца „***“ ООД, 333.18 тона пшеница с цена 250
лв. за тон, на основание устен договор
за доставка на селскостопанска продукция – 1800 тона пшеница, отразен в
издадена фактура № ***/02.09.2019г.
ОСЪЖДА ищеца „***" ООД,
ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,ал.3 от ГПК на ответника ЗКПТУ „***",
ЕИК: ***, направените в тази инстанция деловодни разноски в размер на общо
8254.24лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативния съд гр. Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: