Р Е Ш
Е Н И Е
№ 181/28.11.2016г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на 02.11.2016г. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при протоколист П.С., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №148/2016 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от Министъра на земеделието и храните
Д Т, представляваща Държавата, искове против Р.С.К., ЕГН **********, Г.С.К. ,
ЕГН ********** и Ш.С.И., ЕГН **********, с правно основание чл.422 от ГПК.
Обстоятелствата, от които произтичат твърденията на
ищеца са:
На
17.08.2004г. между Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и
храните М.Д., чрез Директора на ОДЗ Варна съгласно пълномощно №К001-6/05.02.2004г.,
като арендодател, и С К.К.,
ЕГН **********, като арендатор, е сключен Договор за аренда №РД
51-2036/17.08.2004г. за срок от 10 стопански години. Договорът е вписан в
Агенция по вписванията, СВ – гр. Девня под №115, том 4, вх.рег.№2041/02.09.2004г.
По силата на този договор арендодателят предоставя на
арендатора за временно възмездно ползване земеделска земя от държавния поземлен
фонд в землището на гр. Суворово, общ. Суворово, в размер на 23, 999 дка,
представляваща имот №014031, НТП-нива, 5-та категория по картата на землището,
срещу задължение на арендатора да създаде и отглежда трайни насаждения –
лавандула и да извършва годишно арендно плащане в
договорен размер от 20 лв/дка за съответната
стопанска година, като за първите 4 години / гратисен
период/ арендатора не дължи арендно плащане.
Плащането по договора се индексира с коефициент на инфлация на НСИ за
съответния 12-месечен период. Арендните плащания от
петата стопанска година, след изтичане на гратисния
период, се дължат не по- късно от първия работен ден след изтичане на
стопанската година / 11 октомври/. При неизпълнение на задължението за заплащане на
вноската по аренда е предвидена неустойка в размер на 0.3 % на ден от дължимата
сума и законната лихва върху нея. След изтичане на гратисния
период не са били заплатени дължимите вноски за стопанските години 2007/2008, 2008/2009, 2009/2010, 2010/2011, 2011/2012 и последната
2012/2013 години. Понастоящем договорът е прекратен поради изтичане на
10-годишния период, за който е сключен.
На 11.06.2006 г. арендаторът С К.К. е починал. Негови наследници са ответниците
по делото Р.С.К. - съпруга, Г.С.К. –син и Ш.С.И. -дъщеря. Със заявление от
30.08.2006г. чрез общия пълномощник Р.С.К. сънаследниците
на починалия арендатор заявяват желание да продължат договорните отношения
относно наетите под аренда държавни земи с договори №№ РД 51-2035 и РД 51-2036
от 17.08.2004г., подписани на същата дата. С писмо №66-1565/12.12.2007г. на Министерството на земеделието и храните е
изразено съгласие за заместване на С К.К. от неговите
наследници. До настоящият момент не са постъпили суми, поради което ответниците не са изпълнили задълженията си по
договорите.Ищецът е предявил претенцията
си по съдебен ред по реда на чл.410 ГПК. По образуваното ч.гр.д.№ 757/2015
година на РС Девня е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
препис от която е връчен на длъжниците. Същите са
подали възражение в срока по чл. 414 ГПК
Моли се, съдът да приеме за установено, че ответниците Р.С.К., Г.С.К. и Ш.С.И. дължат сумата от
6241.41 лв. /шест хиляди двеста четиридесет и един лева и четиридесет и една
стотинки/, представляваща сбора на сумите както следва:
- сумата от 2576.30 лв. /две хиляди петстотин
седемдесет и шест лева и тридесет стотинки/, представляваща арендно
плащане за стопанските 2007/2008 г. в размер от 65,04 лв,
2008/2009 г. в размер от 533,74 л, 2009/2010 г. в размер от 486,22 лв, 2010/2011 г. в размер от 492,94 лв,
2011/2012 г. в размер от 499,96 лв и 2012/2013 г. в
размер от 498,70 лв по Договор за аренда №РД
51-20136/17.08.2004 г.
- сумата от
2821.06 лв. /две хиляди осемстотин двадесет и един лева и шест стотинки/,
представляваща договорени неустойки за периода от 02.10.2008 г. до 01.10.2009
г. в размер от 71,22лв, от 02.10.2009 г. до 01.10.2010 г. в размер от 584,45 лв, от 02.10.2010 г. до 01.10.2011 г. в размер от 532,41 лв, от 02.10.2011 г. до 01.10.2012 г. в размер от 539,77 лв, от 02.10.2012 г. до 01.10.2013 г. в размер от ,547,13 лв и от 02.10.2013
г. до 01.10.2014 г. в размер от 546,08 лв,
- сумата от 844.05 лв. /осемстотин четиридесет и
четири лева и пет стотинки/, представляваща общ сбор на мораторна
лихва за периоди както следва: от 02.10.2009 г. до 11.11.2015
г. в размер от 40,86 лв, от 02.10.2010 г. до 11.11.2015 г. в размер от 279,32 лв,
от 02.10.2011 г. до 11.11.2015 г. в размер от 204,23 лв, от 02.10.2012 г. до 11.11.2015
г. в размер от 156,07 лв, от 02.10.2013 г. до 11.11.2015 г. в размер от 107,23 лв
и от 02.10.2014 г. до 11.11.2015 г. в размер от 56,34
лв,
Претендира се и законната лихва върху главницата,
считано от 12.11.2015 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане, както и сторените в настоящето и в заповедното
производство разноски. За установяване на твърденията си ищеца ангажира писмени
доказателства.
В съдебно заседание чрез процесуален представител
ищеца поддържа така предявените искове и моли съда за положително произнасяне
по тях.
Обстоятелствата, от които произтичат възраженията
на ответниците са :
В едномесечният срок за отговор, ответниците, чрез процесуален представител адв. И. Д. от ВАК, заявяват, че оспорват основателността и
размера на иска. Навеждат твърдения, че всички претендираните
суми са погасени поради изтекла
погасителна давност., както следва: 1. сумата от 2576,30 лв
, представляваща сбор от дължими арендни вноски по
Договора за стопански години 2007/2008, 2008/2009, 2009/2010, 2010/2011, 2011/2012 и 2012/2013;
2. претендираната сума като неустойка в размер от
2821 лв; и 3. претендираната
сума като обещетение за забава в общ размер от
844,05лв за период , както е посочен в исковата молба. Оспорват твърденията на ищеца, че са
заместили своя наследодател като страна по договора за аренда с оглед разпоредбата
на чл. 17, ал.1 от ЗАЗ и разпоредбата на чл.2, ал.1 от ТЗ. Твърдят, че реално
не са използвали земята след смъртта на своя наследодател. С оглед изложеното
молят за отхвърляне на иска. Ангажират гласни доказателства чрез разпита на
двама души свидетели.
В съдебно заседание чрез процесуален представител ответната
страна поддържа изложеното в отговора на исковата молба и моли съда за
отхвърляне на така предявените искове.
По делото е изслушана и приета ССчЕ
и допълнителна такава, неоспорена от страните.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено
следното:
Предявени са искове, намиращ правното си основание
в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Същите са недопустими по следните
съображения.
Видно от приложените материали по гр. д. №757/2015г.
на ДРС на 16.11.2015г. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
против ответниците по делото за заплащане на процесните суми. Съобщенията по делото, с които длъжниците са били уведомени за издадената заповед за
изпълнение с приложен препис от същата и възражение - формуляр са връчени
всичките на дата 24.11.2015г. на адресите, посочени в заявлението за издаване
заповед за изпълнение на длъжника Г.С.К. лично и със задължение да предаде за
останалите двама длъжници. Видно от извършените
справки по реда на Наредба №14/2009г. посочените в заявлението за издаване
заповед за изпълнение адреси са и постоянните
и настоящи такива на длъжниците Р.С.К. и Ш.С.И.. Настоящият адрес на Г.С.К. е в
гр. София, но доколкото същия е получил изпратеното до него съобщение лично,
налице е редовно връчване спрямо това лице.
Съдията–докладчик по заповедното производство е
приел, че Г.С.К. е заинтересовано лице по смисъла на чл.46, ал.3 ГПК и е разпоредил повторно връчване на
съобщенията по заповедното производство на лицата Р.С.К. и Ш.С.И.. Този извод
за приложение разпоредбата на чл. 46, ал.3 ГПК не се споделя от настоящия
съдебен състав. Разпоредбата на чл. 46, ал.3
от ГПК има предвид,че се изключват от кръга на другите лица тези,
които имат противоречиви интереси по делото и са заинтересовани от
непризоваването на другата страна с оглед изхода на делото. За казуса длъжниците в заповедното производство с оглед наведените
твърдения по фактите от заявителя са обикновени другари и изхода от спора може да бъде различен спрямо всеки един от
тях. Налице е редовно връчване на изпратените по делото съобщения до длъжниците Р.С.К. и Ш.С.И. по смисъла на чл. 46, ал 2 ГПК.
Ако същите считат, че Г.С.К. не е изпълнил задължението си да ги уведоми за
издадената против тях заповед за изпълнение, разполагат с възможността да
оспорят същата по реда на чл. 423, ал.1 , т.1 ГПК поради ненадлежно
уведомяване.
С оглед изложеното така подадените възражения от длъжниците по делото на дата 12.01.2016г. се явяват
просрочени по смисъла на чл. 416 ГПК вр. чл. 414, ал
2 ГПК . За ищеца не е налице интерес от предявяване на установителен
иск за вземанията, доколкото интереса му е удовлетворен вследствие наличието на
влязла в сила заповед за изпълнение и
производството по делото следва да бъде прекратено.
Настоящият съдебен състав намира, че производството
следва да бъде прекратено и на още едно съображение.
Ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК против няколко лица, които са обикновени, не
солидарни длъжници, без да уточни какъв размер от
сумата претендира от всяко едно от тях. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба,
като бъде конкретизирано както по основание, така и по размер – така мотиви към
т.2б от ТР 4 /2013г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият съдебен състав счита, че
заявителят е следвало да подаде три броя заявления против всеки един от тримата
длъжници за претендираните
от всеки от тях суми, а не едно заявление за всички претендирани
суми против всички длъжници. Така би следвало да бъде
издаден изпълнителен лист за всички суми по заповедта за изпълнение с оглед
нейния диспозитив спрямо единия от длъжниците предвид обстоятелството, че същия е бил лично уведомен
за издадената заповед за изпълнение, а спрямо останалите след приключване на
исковия процес отново за всички претендирани суми ако
се приема, че същите са били нередовно уведомени предвид разпоредбата на чл.
46, ал.3 ГПК. Налице е нередовно образувано заповедно производство, което
опорочава и следващия го исков процес, явяващ се част от заповедното
производство по аргумент от разпоредбата на чл. 422 , ал.1 ГПК, тъй като съда
не може да се произнася по нещо различно извън вече предявения петитум в заповедното производство и нови факти с оглед
размера на дълга, против които длъжниците не са
упражнили правото си на възражение.
С огелд изхода на спора
на ответниците следва да бъдат присъдени сторените от
тях разноски в размер на 30 лв възнаграждение за в.л.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №148 /2016г. на
ДРС , като оставя без разглеждане предявените от Министъра на земеделието и
храните Д Т, представляваща Държавата, искове против Р.С.К., ЕГН **********,
Г.С.К. , ЕГН ********** и Ш.С.И., ЕГН **********, с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване съществуванията на вземания, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК поради липса на оспорване на
заповедта в предвидения от закона двуседмичен срок от датата на уведомяването
за това
ОСЪЖДА Министъра на земеделието и храните Д Т,
представляваща Държавата ДА ЗАПЛАТИ НА Р.С.К., ЕГН **********, Г.С.К. , ЕГН
********** и Ш.С.И., ЕГН **********, сторените по делото разноски в размер на
30 / тридесет / лева за възнаграждение на вещо лице.
Решението с характер на определение може да се
обжалва с частна жалба пред Окръжен съд Варна в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ..........