Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/ 09.10.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно
заседание проведено на първи октомври
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретар МАРИЯНА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 1603 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се развива по реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК.
С Решение №
150 от 06.07.2018г. по т.д. № 383/2018г. на ВКС, I ТО е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК влязло в сила Определение
№ 1627 от 20.05.2015г. по в.гр.д. № 1129/2015г. на ВОС, като делото е върнато
за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
Въззивното
производство е образувано по повод жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу
Решение № 80 от 06.01.2015г. по гр.д. № 9935/2014г. по описа на ВРС, ХХХ-ти
състав, с коeто на основание чл. 55, ал.
1, пр. I от ЗЗД дружеството въззивник е осъдено да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков” № 22 сумата от 2
128.75 /две хиляди сто двадесет и осем лв. и седемдесет и пет ст./ лева,
представляваща платена без основание от И.С.С.с ЕГН ********** сума по корекция
на сметка за електроенергия за периода 21.08.2012г. до 16.02.2013г. за обект на
потребление, находящ се в гр. Белослав,
ул. ”Люляк” № 21, с
кл. № ********** и аб. № **********, за която сума е
издадено дебитно известие № **********/21.02.2013г., като вземането е
прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 30.04.2014г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда -
31.07.2014г. до окончателното плащане на задължението.
Въззивната
жалба съдържа оплаквания за неправилност на решението, като противоречащо на
материалния закон и като постановено при допуснато съществено нарушение на
процесуални правила. Изложени са доводи, че въпреки безспорно установеното
договорно правоотношение между цедента и доставчика, както и изправността на
последния по задължението му за исковия период да доставя ел. енергия в обекта
на потребление, ВРС достигнал до неправилния извод за недоказано правно
основание за получаване на сумата. Този извод е неясен и противоречив. Правното
основание за плащане на исковата сума е именно съществуващото между дружеството
и цедента – потребител договорно правоотношение по доставка на ел. енергия. В
случая е доказано виновно поведение на потребителя, водещо до неотчитане на
потребявана ел. енергия, поради което се ангажира договорната му отговорност за
неизпълнение на задълженията по чл. 16 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Възможност за
едностранна корекция на количеството ел. енергия за минал период е уредена в
ОУ, поради което плащането на сумата е извършено на договорно основание. Неприложима
е хипотезата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, доколкото плащането на исковата сума е
извършено на валидно договорно правно основание и не е налице хипотеза на
неоснователно обогатяване. Ищецът не е носител на твърдяното вземане доколкото
договорът за цесия, на който основава правото си е нищожен поради липса на
предмет. Предявеният иск се явява поради това неоснователен и следва да се
отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде
постановено друго, с което искът бъде отхвърлен.
В отговор на
жалбата „КНМ Груп“ ЕООД оспорва доводите в нея и излага други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се
потвърди.
В писмено
становище, представителят на въззивника моли производството по делото да бъде
прекратено поради направен валиден и неоттегляем отказ от иска от представител
на ищеца, доколкото последващото решение, с което е прието за установено на
основание чл. 365, т. 3 от ГПК вр. чл. 29 от ЗТР, че вписването на Катерина
Диденко, осъществила и процесуално представителство на „КНМ Груп“ ЕООД и в това
качество заявила отказ от иска, е несъществуващо обстоятелство, няма обратно
действие и не засяга редовността на изявлението по чл. 233 от ГПК.
Представителят
на въззиваемата страна заявява, че оттегля заявения отказ от иска и претендира
присъждане на разноски.
Отчитайки
поведението на страните и факта, че на основание чл. 308 от ГПК висящността на спора
е възстановена при приложение на общите правила, доколкото оттеглянето на
отказа от иска е релевирано от въззиваемия до произнасянето на съда, то не са
налице предпоставки към настоящия момент за произнасяне по отказа от иска.
Доводите на въззивника в тази връзка, както и тезата за неоттегляемост на
изявлението за отказ от иска са неоснователни по съображения изложени в
Определение № 804 от 07.12.2012г. по ч.т.д. № 644/2012г. на ВКС, I ТО, които
съдебният състав споделя в цялост. Спорът следва да се реши по същество.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК,
съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен
от „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „Енерго-Про Продажби“ АД осъдителен иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 2 128.75 лв. - платена без правно основание от И.С.С.сума
по начислена корекция на сметка, ведно със законната лихва върху сумата считано
от предявяване на исковата молба.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете
са следните: с договор за цесия от 30.04.2014г., И.С.С., като цедент прехвърлила
на дружеството ищец вземане за исковата сума, като платена при начална липса на
основание. За цесията ответникът е уведомен от
стария кредитор с писмо, получено на 28.07.2014г. Цедентът И.С.С.е потребител
на ел. енeргия в обект на потребление с адрес гр. Белослав, а исковата сума е
платил на основание извършена корекция на сметка за минал период. Плащането е
извършено от потребителя с единствения мотив да не бъде преустановено
снабдяването с ел. енергия в обекта му на потребление, при начална липса на правно
основание. Едностранното преизчисляване на сметки за ел. енергия за минал
период е незаконосъобразно и противоречи
на принципни положения залегнали в ЗЕ. Клаузите от ОУ уреждащи възможността за
едностранна корекция на сметки за минал период са неравноправни и поради това
нищожни. Оспорва също реалната доставка и потребление на допълнителните количества,
предмет на корекцията. Платената при начална липса на основание сума следва да
се върне на ищеца, като носител на прехвърленото му вземане, поради което моли за
постановяване на положително решение по спора.
В
отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че сумата е платена от потребителя
на основание валидно обвързващо го договорно правоотношение за продажба на ел.
енергия при ОУ, поради което и плащането не е без основание. При техническа
проверка по повод подаден сигнал за кражба на ток в обекта на потребление е
установено осъществена нерегламентирана намеса в схемата за свързване на
процесното СТИ. Констатиран е поставен мост между входящ и изходящ предпазител
на електромера. Вследствие неправомерното въздействие върху правилното
свързване на електромера, част от доставяната ел. енерегия е отклонявана от
доставената преди същата да бъда отчетена от СТИ. Ето защо потребителят не е
заплащал цялата стойност на доставените количества. Изготвена е справка за
корекция, при спазване разпоредбите на чл. 38 ОУДПЕЕЕМ. На основание
констатации за неправомерно въздействие върху схемата на СТИ и по методология
на чл. 38, ал. 3, т. 3 ОУ е извършена корекция на количеството доставена и
потребена електроенергия на абоната и на основание чл. 24 от ОУ е извършена
корекция на сметката на абоната. Моли поради това за постановяване на решение,
с което искът бъде отхвърлен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
От съдържанието на
Констативен протокол № 0069203/16.02.2013г. се установява, че при контролна
проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на Банчо Маринов
Станев, в присъствие на свидетеля П. Парушев Ялъмов, в обекта на потребление е установен
поставен мост между входящ и изходящ предпазител /шунтиран електромер/. Мостът
е иззет, а правилната схема на свързване е възстановена от служители на
преносното дружество. Протоколът е подписан от служителите извършили
проверката, от потребителя и от свидетеля.
Видно от Справка от
20.02.2013г. процесната сума е начислена като корекция по чл. 38, ал. 3, т. 3
ОУ. Като основание за извършването й е посочен изготвеният констативен
протокол. Въз основа на така извършената корекция по партидата на абоната е
било начислено допълнително количество ел. енергия за периода 21.02.2012г.-
16.02.2013г., общо за 180 дни и е издадено дебитно известие № **********/21.02.2013г.
за сумата от 2 128.75 лв. От заключението на проведената пред ВРС ССчЕ се
установява, че тази сума е платена от потребителя на 22.04.2013г. – сумата от
576.28 лв. и окончателно на 07.11.2013г. съгласно разсрочено плащане на сумата
от 1 552.47 лв.
От заключението на
приетата пред ВРС СТЕ се установява, че в конкретния случай е налице
вмешателство в схемата на свързване, изразяващо се в неправомерно монтиран мост
между предпазителите. Налице е неотчитане от измервателната система на СТИ на
част от преминалата от захранващия кабел към електроконсуматорите на абоната
електроенергия, вследствие неправомерно монтирания мост. Начисленото с
корекцията количество ел. енергия е реално доставимо, а изчисленията при ползваната
от ответника методология са математически точни.
С договор за
прехвърляне на вземане от 30.04.2014г., И.С.С.като цедент прехвърлил на
цесионера „КНМ Груп” ЕООД вземането си от длъжника „Енерго Про-Продажби” АД в
размер на исковата сума - платена без основание стойност на коригирана потребена
ел. енергия за периода 21.08.2012г.- 16.02.2013г., за която сума е издадено
дебитно известие № **********/21.02.2013г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за цена от 2 028.75 лв. С пълномощно на л. 55 от делото, И.С.С.упълномощила
адв. К.Т. да я представлява пред „Енерго- Про Продажби” АД и др., както и да уведомява
от нейно име длъжника. С Уведомление, получено от ответника на 28.07.2014г.,
дружеството е уведомено за извършената цесия от потребителя, чрез пълномощника
му адв. Тодоров.
С уведомление от 26.10.2014г.
отправено от „КНМ ГРУП” ЕООД до „Енерго – Про Продажби” АД, последното е
уведомено, че спорното вземане е прехвърлено в хода на процеса от ищеца на „Интейк”
ЕООД под номер 104 в уведомлението.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Не
са спорни факта и валидността на договорната обвързаност между потребителя И.С.и
„Енерго-Про Продажби“ АД по силата на договор за продажба на ел. енергия при
общи условия, по който собственика има качеството потребител на енергийни
услуги по смисъла на § 1, т. 41б от ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран
процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което
потребителят има задължение да заплаща цената на ползваната ел. енергия. Няма
спор и по релевантния въпрос за факта и момента на плащане на исковата сума от
потребителя, който се установява и от заключението на проведената пред ВРС ССчЕ.
Спорни
са въпросите за наличие на правно основание за извършеното от потребителя
плащане, съответно за законосъобразността на извършената корекция на сметка и
за съществуване на вземането, предмет на договора за цесия, като условие за
неговата действителност.
Съдебният
състав намира, че извършената от въззивника корекционна процедура не обвързва
потребителя, а въведеният в жалбата довод за материална незаконосъобразност на
решението е неоснователен по следните съображения:
За
периода на корекцията 21.08.2012г.-16.02.2013г. отношенията между страните се
уреждат от ЗЕ и Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи. В ЗЕ и издадената въз основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ Наредба №
6/09.06.2004г. не е уредена възможност за извършване на едностранни корекции на
продадената ел. енергия и на сметките за минал период и методика за това. Не е
предвидено и право на доставчика да променя по своя инициатива вече отчетен
резултат за доставена и потребена ел. енергия. Такава възможност не е уредена и
в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, действали към този момент. Чл. 45 от
последните препраща към договора за покупко-продажба на ел.енергия, без да
урежда нарочно такова правомощие. При липса на предвидена в действащото
законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено
количество ел. енергия и сметките за минал период, не съществува законно
основание такава санкция да се уговаря в Общите условия. Съгласно постоянната
съдебна практика обективирана в множество решения на ВКС /Р № 29 от
15.07.2011г. по т.д. № 225/2010г., II ТО, Р № 104 от 5.07.2010г. по т.д. №
885/2009г., II ТО, Р № 165 от 19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г., Р №189 от
11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г./ е отречена изцяло възможността доставчикът да
обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в
приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е
мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл.
143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите
при търговия с ел. енергия. Застъпено е и разбирането, че коригирането на
сметките за вече доставена ел. енергия, само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, противоречи на
регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е
недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта, чрез монтиране и
поддържане в изправност на СТИ и назначаване на квалифициран персонал за
контрол и отчитане на измервателните средства. Съответно дори и такова да се
установи безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от
отчитане енергия не може да се определя по методика с определени отнапред
периоди, а подлежи на доказване като фактическо реално потребление.
Даденото
в този смисъл разрешение е относимо и към разглеждания правен спор и се
поддържа като уеднаквено приложение на закона и по казуси, в които предмет са
именно процесните общи условия /Решение № 29/15.07.2011г. по т.д. № 225/2010г.
на ВКС, ІІ ТО/. В случая по делото не е установено виновно поведение на
потребителя, нито реално доставяне и потребление на начисленото количество ел.
енергия. Следователно въззивното дружество е извършило корекция на сметката на
потребителя за минал период без да има право на това, поради което начислената
цена на корекцията е недължима.
Правото
на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел.
енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството
за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната
мрежа и законова възможност за преизчисление на ел. енергия за минал период е
уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, Обн.,
ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация
по смисъла на чл. 83, ал. 2, пр. II от ЗЕ с решение по т. 3 от Протокол
№147/14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Тези правила са неприложими към конкретния случай.
Извършеното
от И.С.плащане на основание неправомерна корекция на сметка поради това се
явява плащане при първоначална липса на основание. На основание чл. 55, ал. 1,
пр. I от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
Изложените от въззивника доводи, че при договорна обвързаност с абоната,
институтът на неоснователното обогатяване е неприложим са неоснователни.
Към
датата на сключване на договора за цесия от 30.04.2014г. следователно, цедентът
е бил носител на процесното вземане в размер на 2 128.75 лв., съответно валидно
е прехвърлил същото на цесионера. Ето защо следва да се приеме, че договорът за
цесия е действителен, не е лишен от предмет, в който смисъл са възраженията на
въззивника. За извършената цесия длъжникът е уведомен на 28.07.2014г. с нарочно
уведомление от цедента, за което същият е упълномощил К.Т. с правата по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД.
Доколкото
няма спор по делото, че прехвърлянето на спорното право от ищеца на трето лице
е извършено в хода на процеса, то на основание чл. 226 от ГПК делото следва своя
ход между първоначалните страни, а постановеното решение във всички случаи
съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя.
Въз
основа на горните фактически и правни констатации, съдебният състав намира, че
ответникът, в чиято тежест е било, не е установил по пътя на пълното и главно
доказване съществуването на валидно правно основание за извършеното от
потребителя плащане в размер на исковата сума. Предявеният осъдителен иск за вземане,
произтичащо от неоснователно разместване на блага, при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 от ЗЗД, цедирано от потребител на енергийни услуги е основателен
и следва да се уважи. ВРС е постановил идентичен правен резултат, поради което
обжалваното решение следва да се потвърди.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на поискани разноски по
уважената молба за отмяна /т. 4 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/, както и за
настоящото производство. Действително реализирани от страната са разноски под
формата на платена държавна такса и възнаграждение на адвокат в размер на 442.58
лв., реализирани пред ВКС. Разноските направени пред настоящата инстанция са за
адвокатско възнаграждение в размер на 380.00 лв., определен в рамките на
минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. Възражението
за прекомерност поради това е неоснователно. В този размер разноските следва да
се присъдят в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 80
от 06.01.2015г. по гр.д. № 9935/2014г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Георги
Коршия, Боряна Димитрова Пенева, П.С.С. и Яна Маринова Димитрова ДА ЗАПЛАТИ на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Бук” № 1, ет. 5, ап. 10, представлявано от
Управителя П.Н.К. сумата от 442.58 /четиристотин
четиридесет и два лв. и петдесет и осем ст./ лева, представляваща
реализирани съдебно деловодни разноски по т.д. № 383/2018г. на ВКС, както и
сумата от 380 /триста и осемдесет/ лева
– съдебни разноски през въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.