Р Е Ш Е
Н И Е
№ ………/……….
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд – Варна- четвърти тричленен състав, в публично
заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Калина
Ковачева и с участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа
докладваното от съдията Мария Ганева к.адм.дело № 168 по описа на
Административен съд гр. Варна за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, подадена от ст. юриск. Б Н, срещу
решение № 66/17.11.2021 година, постановено по анд № 116/2021 год. по описа на
Районен съд - Девня, с което е отменено наказателно постановление /НП/ №
03-012820/16.09.2020г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“
– Варна.
Заявеното касационно основание за
обжалване е по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/ вр.
чл. 63в от ЗАНН - допуснато нарушение на
закона. Касационният жалбоподател счита за неправилен извода на районния съд ,
че санкционираният работодател „БКК Превози“ ЕООД не е извършил административното
нарушение, във връзка с което е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност, защото в приложена към
преписката ведомост за заплати за м. юни 2020 г. няма подпис на работника А Н. Отправеното искане към съда и за отмяна
на атакувания съдебен акт.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от пълномощник , който поддържа касационната жалба на изложените в
нея основания. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното
от противната страна адвокатско възнаграждение, ако се уважи жалбата.
Касационният ответник „БКК
превози“ ЕООД -редовно призован, не
се представлява в съд. заседание, но
депозирана писмено становище за
неоснователност на подадената касационна жалба. Отправя се искане за присъждане на разноски .
Участващият по делото прокурор
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне
в сила на решението на РС - Девня.
Съдът, като прецени доводите на
страните, мотивите на обжалваното решение и фактите, които районният съд е
извел от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението. Разгледана по същество е неоснователна
предвид следното :
Производството пред Районен съд -
Девня е образувано по жалбата на „БКК превози" ЕООД, ЕИК *********, срещу НП № 03-012820/16.09.2020 г., издадено от Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Варна, с което на за нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 2
вр. чл. 270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.
1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1600 /хиляда
и шестстотин/ лева.
ВРС е приел от фактическа страна,
че санкционираното дружество е имало качество на работодател спрямо работника А Н,изпълняващ длъжността
„шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона „ за м. юни 2020 г.
Правоотношението е било прекратено на 03.07.2020 г. Работодателят е начислил
трудовото възнаграждение за м. юни 2020 г. на
А Н Н в размер 488,88 лв. , изплатено предвид показанията на
разпитания като свидетел А Нтри седмици след прекратяване на трудовия договор
.
При съобразяване със
събраните доказателствени източници
ДРС е преценил липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза на процеса, но
е счел административнонаказателното обвинение за недоказано с оглед
показанията на работника А Н .
Касационната инстанция счита
атакувания съдебен акт за правилен, като при неговото постановяване са спазени
относимите материалноправни разпоредби. Констатациите на районния съд от
фактическа страна и правните му изводи, са достатъчно изчерпателни и
задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Изводите на РС-Девня за
несъставомерност на деянието имат своята обосновка откъм доказателствени
източници, а касационният съд гради своите изводи относно правилно приложение
на правото съобразно възприетите факти от предходната съдебна инстанция / арг.
чл. 220 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН/. От
приложения към административнанаказателната преписка трудов договор №
09.30.2020 г., сключен между работодателя „БКК превози" ЕООД и работника
А. Н. Н, е видно, че страните са
уговорили помежду си трудовото възнаграждение на работника да се изплаща „от
20-то до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася“, което
означава дължимост на заплата за м.юни 2020 г. през периода 20-25.07.2020 г.
Във ведомостта за заплати за м. юни 2020 г. няма подпис на работника А Н, който
е прекратил трудовия си договор на 03.07.2020 г. и има вписан информация за
размера на начислено му трудово
възнаграждение за този календарен месец от 488.88 лв. От разпита в
производството пред РС-Девня работникът Н не отрича , че е получил заплата за м. юни 2020 г. три седмици след
напускането си , но счита, че е следвало да получи възнаграждение от 730 лв. ,
а не около 420 лв.
Административнонаказателното
обвинение на работодателя е за бездействие по изплащане на трудово възнаграждение на работника Н за м.
юни 2020 от 488.88 лв. , а не за 730 лв.
Спорът между работник и работодател
относно размер на дължимото трудово възнаграждение следва да се разрешава
по общия исков ред. Именно поради тази причина в АУАН и НП не е вписана информация за дължим размер на възнаграждението от 730 лв.,
а е посочена сумата според ведомостта за
заплати за м. юни 2020 г.
Изложеният едва в касационната
жалба довод, че на работника А. Н не е изплатен пълния размер на дължимото му
трудово възнаграждение за м. юни 2020 год. представлява изменение на
административнонаказателното обвинение, което е недопустимо да се реализира
едва в съдебната фаза на процеса.
В обобщение подадената касационна жалба съдът счита за лишена от
основание и следва да се остави без
уважение .
Предвид изхода на делото
съдът дължи произнасяне по своевременно направеното искане на касационния ответник за присъждане на съдебно-деловодни разноски
за две съдебни инстанции, които с оглед събраните доказателства са договорен и
платен брой адв. хонорар от по 400 лв. за всяка от инстанциите. Предвид факта,
че се касае за производство по обжалване на НП и последващ инстанционан контрол , както и
поради отсъствие на фактическа или правна сложност на делото възражението за
прекомерност на насрещната страна е основателно . В тази връзка на основание
чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл. 36 от ЗА следва да се присъди адв. възнаграждение на ответника общо от 642
лв.
Водим от горното и на
основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 и 63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
66/17.11.2021 г., постановено по НАХД № 20213120200116/2021 г. по описа на
Районен съд – гр. Девня.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „ Главна инспекция по труда „ да
заплати на „БКК Превози“ ЕООД с ЕИК ***сума в размер на 642 /шестотин
четиридесет и два/ лева.
Решението е окончателно.
Председател
:
Членове: 1.
2.