М
О Т И В И към
присъда № 53/23.03.2018 год. по Н.О.Х.Д. № 800/2017 год. по описа на Старозагорски
районен съд
Повдигнато е обвинение против подсъдимия П.П.К., роден на *** ***, българин,
български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН
********** за това, че на 08.03.2018 год. в град Стара
Загора отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка ”Самсунг”,
модел ”Галакси J 7” със сериен номер
357125079533729/01, на стойност 391,20 лева от
владението на собственика Г.С.К., с ЕГН **********,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да го
присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
В пледоарията си прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимия обвинение, като счита, че по
време на съдебното следствие са събрани доказателства, които изцяло подкрепят
описаната фактическа обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния акт.
По отношение на наказанието
предлага на подсъдимия П.П.К. да бъде определено наказание съобразно
разпоредбата на чл.58а от НК, а именно наказание лишаване от свобода с
приложение разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК
Адв.Р. ***, в качеството на защитник на подсъдимия П.П.К. пледира на подзащитния
му да бъде наложено наказание в минималния размер предвиден в закона.
Подсъдимият П.П.К. при
условията на чл.371, т.2 от НПК признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, поддържа пледоарията на защитника си, в последната си
дума изразява съжаление за извършеното и моли за определяне на наказание в
минималния размер предвиден в закона за извършеното деяние.
Съдът намери за установена
следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Безспорно установено е, че
подсъдимият П.П.К. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен,
осъждан, с ЕГН **********.
Пострадалата – Г.С.К. работела като крупие в
казино ”Монте Карло“, намиращо се в кв.”Лозенец” на град Стара Загора. Подсъдимият
често посещавал горепосоченото казино, като бил редовен клиент там и се
познавал с охраната – св.К.Г.С.. Св.С. знаел къде се намира къщата, в която
живеел подс.К..
Постр.К. притежавала мобилен телефон, марка: ”Самсунг”, модел: ”Галакси J 7”, със сериен номер 357125079533729/01, на стойност 391,20 лева,
който била закупила преди около една година.
За времето от 19,00 часа на 07.03.2018 год. –
до 07,00 часа на 08.03.2018 год. пострадалата К. била на работа в казиното,
посочено по-горе. Около 03.00 часа на 08.03.2018 год. сутринта свидетелката К.
за последно използва мобилния си телефон, посочен по-горе. Св.К. оставила
горепосочения мобилен телефон на масата, където стояла /работната й маса/,
която се намирала в средата на залата. По това време в казиното бил единствено подс.П.К., както и св.К. и св. С., като нямало други хора в
казиното. Подсъдимият забелязал, че свидетелката К. е оставила мобилния си
телефон на служебната маса и решил да се възползва от отсъствието на други
клиенти в заведението и да отнеме мобилният й телефон, посочен по-горе. За
целта подс.К. помолил свидетелката К. да му направи
кафе, като знаел, че същата трябва да напусне залата, за да приготви кафето. Подсъдимият
забелязал също, че охраната на казиното – св.С. е задрямал на стола си, като
решил да се възползва и от това обстоятелство и да отнеме противоправно
мобилният телефон, собственост на постр. К..
В изпълнение на заръчаното й от подсъдимия,
свидетелката К. отишла в съседното помещение, за да приготви кафе на подс.К., като се забавила не повече от минута – две. Докато
отсъствала, възползвайки се от обстоятелството, че св.С. е заспал, подсъдимият
грабнал мобилният телефон и избягал от залата.
Когато св.К. отново влязла в залата видяла,
че мобилният й телефон липсва от масата, както и че подс.К.
също бил напуснал казиното. Свидетелката започнала да вика, като събудила
охранителя – св.С. и му обяснила какво се е случило. Св.С. незабавно тръгнал
след подс.К., но не успял да го настигне и го изгубил
в уличките.
След това св.К. и св.С. сигнализирали за
случилото се в полицията. Когато полицаите пристигнали, св. С. ги завел до
къщата, в която живеел подсъдимия, тъй като знаел къде се намира – в кв.”Лозенец”
в град Стара Загора, който обаче не бил в дома си.
Междувременно подс.К.
незабавно отишъл в заложна къща, намираща се в хотел ”Железник“ в град Стара
Загора. Същият имал нужда от пари, тъй като имал дълг към друг човек, който го
притискал, поради което искал да заложил мобилния телефон. По това време на
работа в заложната къща бил св.М.И.. Подсъдимият К. представил своята лична
карта пред св.И. и му заявил, че мобилният телефон е негова лична собственост.
Св. И. попълнил заложния билет, в който вписал личните данни на подс.К.. Подсъдимият собственоръчно подписал договора и
декларацията и оставил мобилния телефон в залог. Срещу мобилния телефон подс.К. получил сумата от 100 лева, след което си тръгнал.
Тъй като парите, които взел за мобилния
телефон, се стрували малко на подсъдимия и не били достатъчни, за да покрият
неговия дълг, същият решил да се върне в заложната къща, за да поиска още пари
за телефона.
Около 05,00 часа на 08.03.2018 год. сутринта
полицаите получили сигнал от свои колеги, че мобилен телефон, отговарящ на
описанието, посочено по-горе бил заложен в заложна къща, находяща
се в хотел ”Железник” град Стара Загора. Полицейските служители отишли до
заложната къща и заварили подс.К. там, който се бил
върнал, за да поиска още пари за телефона. Полицаите попитали подсъдимия откъде
е мобилният телефон и пред тях той си признал всичко. Полицейските служители
разговаряли и със св.И., който им съобщил, че преди около час подс.П.К. бил заложил мобилният телефон при него. Полицаите
задържали подс.К. и го отвели до Второ РУ МВР Стара
Загора.
Впоследствие, св.М.И. предал с протокол за
доброволно предаване инкриминираният мобилен телефон, както и копие на заложния
билет.
В хода на разследването бил извършен оглед на
ВД – на инкриминирания мобилен телефон и бил изготвен
снимков материал към него.
Впоследствие, в хода на разследването
мобилният телефон, предмет на престъплението, бил върнат с приемо-предавателен
протокол на собственика – постр. Г.К..
В хода на разследването била
назначена съдебно-оценителна експертиза, съгласно която се установява, че стойността
на отнетия мобилен телефон е в размер на 391,20 лева към момента на извършване
на инкриминираното деяние.
От обективна
страна, подс.П.П.К., е осъществил
деянието с това, че на
08.03.2018 год. в град Стара Загора, отнел чужда движима вещ – мобилен телефон,
марка ”Самсунг”, модел ”Галакси
J 7” със сериен номер 357125079533729/01, на
стойност 391,20 лева, от владението на собственика Г.С.К., с ЕГН **********,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои.
Характерно
за кражбата е, че тя е довършена след като се преустанови досегашното
владение и се установи собствено такова
върху инкриминираните вещи /ТР № 54/1989г., ОСНК на ВС/. Изпълнителното деяние се изразява в отнемане
на чужди движими вещи. Отнемането става въпреки несъгласието на
владелеца/държателя на вещта. Предметът на престъплението следва да бъдат чужди
вещи /неизключителна собственост на дееца/, притежаващи някакъв вид стойност и
да има материална субстанция /изключението е за енергията/.
От субективна страна, подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал /пряко е цялял/ тяхното настъпване.
Деянието е извършено при форма при форма на вината ”пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 НК. Подсдимият е
съзнавал, че отнема чужда движима вещи, като няма право на това, но въпреки
това е целял да установи собствена фактическа власт върху предмета на
престъплението.
Изложената фактическа
обстановка и обвинението се доказват от събрания в хода на разследването доказателствен материал: обясненията на подс.П.П.К.,
показанията на постр.Г.С.К., св.К.Г.С., св.М.И.И. и К.Х.Л.,
протокол за оглед на веществени доказателства, на ВД
ведно със снимков материал, справка за съдимост, протокол за доброволно
предаване, копие на заложен билет, приемо-предавателен
протокол, от заключението на изготвената и приложена по делото
съдебно-оценителна експертиза и други писмени доказателства по описа на делото
събрани на досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.283 НПК, като следва да се отбележи, че не се събраха
доказателства, които да си противоречат, поради което не се налага отделното им
обсъждане.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така установените
обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин,
че с деянието си подсъдимият П.П.К. е осъществил от обективна и от субективна
страна всички признаци от състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимият за
виновен по повдигнатото му обвинение, съдът прие, че той е извършил престъпното
си деяние виновно под формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
На този извод, междувпрочем, навеждат и
самопризнанията на подсъдимия П.П.К. по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като
същите обхващат всички факти в обстоятелствената част на обвинителния акт,
както тези, които касаят обективните признаци на престъплението, така и тези,
които се отнасят до неговата субективна страна.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и
размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали
в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната превенция,
визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание
за извършеното престъпление – лишаване от свобода до осем години;
изразеното от подсъдимия
критично отношение към извършеното, младата му възраст и изразеното му
съжаление по отношение към извършеното, които съдът отчете като смекчаващи
отговорността му обстоятелства (направените самопризнания не биха могли да
бъдат отчетени като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като обуславят
провеждането на процедурата по глава двадесет и седма от НПК и в този смисъл са
взети предвид от законодателя при определяне на наказанието при условията на
чл.373, ал.2 във връзка с чл.58 от НК – намаляване на размера му с една трета; не
би могло да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство и тежкото
материално положение на подсъдимия според приложената към досъдебното
производство декларация в тази насока, тъй като това му положение няма никаква
връзка с вида и характера на извършеното от него деяние);
предходното
осъждане на подсъдимия съобразно справката му за съдимост, приета като писмено
доказателство в хода на съдебното следствие, което съдът отчете като отегчаващо
отговорността му обстоятелство;
разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително
приложение на чл.58а от НК, като в случая съдът намери, че са
налице условията на чл.58а, ал.4 от НК, при наличие
на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, т.е. за определяне на
наказание под минималния размер, предвиден в закона, с приложение разпоредбата
на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като замени наказанието ”лишаване от свобода”
с наказание ”Пробация”, като определи на подс.К. следните пробационни
мерки:
-”задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от една година и
- ”задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като
такива следва да се посочат ниска правна култура на подсъдимия и стремеж за
облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: