№ 3551
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110155264 по описа за 2021 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439
ГПК.
Производството е образувано по искова молба от ............ срещу „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД за признаването за установено по отношение на ответника,
че не му дължи сумите по издаден против него изпълнителен лист от 21.03.2013 г. по
ч.гр.д.№ 9876/2013 г. по описа на СPC, 31. с-в. Твърди, че посоченият изпълнителен
лист е издаден за сумите от: 4191,90 евро главница, ведно със законната лихва за
периода от 06.03.2013 г. до окончателното заплащане на задължението,
възнаградителна лихва в размер на 1401,90 евро за периода 02.11.2010 г. до 05.03.2013
г., както и сумата в размер на 687,62 лв. – разноски по делото. Общо отричаната като
дължима сума е в размер на 18849,90 лв., претендирана по последното запорно
съобщение от 11.10.2019 г. по образувано срещу ищеца изпълнително дело №
6200/2017 г. по описа на ЧСИ М Б.
Твърди се в исковата молба и уточнението към нея, че въз основа на
горепосочения изпълнителен лист, издаден в полза на „Банка Пиреос България“ АД, на
18.02.2016 г. е образувано изпълнително дело № 6538/2013 г. при ЧСИ М Б. В периода
между издаването на изпълнителния лист и образуването на изпълнителното дело
вземанията срещу ищеца били прехвърлени на ответника „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. Счита, че към датата 21.03.2018 г. е бил изтекъл период от повече от 5
години от влизането в сила на заповедта за изпълнение, поради което процесното
вземане е било погасено по давност, с което се погасила и възможността за
принудителното му събиране. Моли да бъде признато за установено в отношенията му
с ответника, че не дължи процесните суми.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва допустимостта и основателността
на предявения иск. Посочва, че с настъпване на давността не се погасява вземането, а
само възможността за принудителното му осъществяване. Счита, че вземането не е
погасено поради изтекъл давностен срок, тъй като въз основа на издаден изп. лист по
1
ч.гр.д. 9876/2013 г. по описа на СРС, 31. с-в. е образувано изп. дело № 6538/2013 г. по
описа на ЧСИ М Б, като по това изп. дело на 01.10.2013 г. е бил наложен запор на
банкови сметки на длъжника, което действие е прекъснало давността. С постановление
на ЧСИ Б от 08.08.2017 г. изп. дело № 6538/2013 г. е прекратено поради настъпила
перемпция. С молба на взискателя от 18.08.2017 г. със същия изпълнителен лист е
образувано ново изп. дело № 6200/2017 г. по описа на ЧСИ М Б. Твърди, че по изп.
дело № 6200/2017 г. М Б е бил упълномощен по чл. 18 ЗЧСИ да предприема
изпълнителни действия за събиране на вземанията: на 01.12.2017 г. и на 14.06.2018 г. са
били налагани запори на банкови сметки на длъжника, на 10.10.2019 г. е налаган запор
върху вземания по трудови договори и т.н., с които действия давността многократно е
била прекъсвана. Навежда твърдения, че по второто изпълнително дело (изп.д. №
6200/2017 г. на ЧСИ М Б) на 07.09.2017 г., заедно с изпратената покана за доброволно
изпълнение, до длъжника са изпратени и Заповедта за незабавно изпълнение и
Изпълнителен лист, които са получени от длъжника на 22.10.2017 г. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с
оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на
ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както
и настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който
законът свързва погасяване на вземането по давност.
Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране
на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са отделени обстоятелствата, че: 1/ответникът е кредитор
по процесното вземане поради извършено прехвърляне на вземането с договор,
сключен с първоначалния кредитор „Банка Пиреос България“ АД; 2/ че същите са
страни по образувано изпълнително дело № 6538/2013 г. и изп.д. № 6200/2017 г. по
описа на ЧСИ М Б въз основа на изпълнителен лист от 21.03.2013 г., издаден по ч.гр.д.
№ 9876/2013 г. по описа на СPC; 3/ че изп. дело № 6538/2013 г. по описа на ЧСИ М Б е
прекратено с Постановление на ЧСИ М Б от 08.08.2017 г. на основание чл. 433, ал.1,
т.8 ГПК – поради настъпила перемпция.
Изпълнителният лист срещу ............ е издаден въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 9876/2013 г. по
описа на СРС в полза на „Банка Пиреос България“ АД.
Въз основа на изпълнителния лист на 20.09.2013 г. е образувано изпълнително
дело № 6538/2013 г. по описа на ЧСИ М Б с район на действие СГС, по което са
предприети различни изпълнителни действия. Видно е от представеното копие на
делото, че съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до действащите на
територията на Република България търговски банки, като от получените на осн. чл.
508 ГПК отговори е видно, че длъжникът О.М. е имал разкрити банкови сметки в три
2
от тях - „Банка ДСК“ ЕАД, „Централна кооперативна банка“ АД и „Банка Пиреос
България“ АД. Изпълнителното действие се счита извършено с достигане на запорното
съобщение до третото задължено лице – съответно на 02.10.2013 г. по отношение на
„Банка ДСК“ ЕАД /л. 46 и л. 73 от ИД/, на 02.10.2013 г. по отношение на „Централна
кооперативна банка“ АД /л. 51 и л. 75 от ИД/ и на 03.10.2013 г. по отношение на „Банка
Пиреос България“ АД /л. 79 и л. 78 от ИД/.
С молба от 07.09.2015 г. взискателят „Банка Пиреос България“ АД е направил
искане за извършване на имуществено проучване на длъжника и налагане на
запор/възбрана върху него /л. 86 от ИД/, вследствие на което е извършено ново
проучване на имуществото на длъжника.
С молба от 22.04.2016 г. от „Агенция за събиране на вземания“ АД, ответникът в
настоящото производство уведомява ЧСИ за извършена цесия на вземанията по
изпълнителния лист, като моли да бъде конституиран като взискател в производството
на мястото на „Банка Пиреос България“ АД /л. 107 ИД/.
С молби до ЧСИ от 27.05.2016 г. и 28.07.2017 г. „Агенция за събиране на
вземания“ АД прави искане за ново проучване имуществото на длъжника /л. 108 и л.
114 ИД/.
На 01.08.2017 г. длъжникът ............ депозира молба до съдебния изпълнител за
прекратяване на производството на осн. чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК, която е уважена от
ЧСИ, който прекратява ИД № 6538/2013 г. с постановление от 08.08.2017 г., влязло в
сила на 29.08.2017 г. /л. 115 – 116 ИД/.
След прекратяване на изпълнителното дело, въз основа на изпълнителния лист на
18.08.2017 г. е образувано ново изпълнително дело с № 6200/2017 г. по описа на ЧСИ
М Б с район на действие СГС, по което са предприети различни изпълнителни
действия. Видно е от представеното копие на делото, че съдебният изпълнител е
изпратил запорни съобщения до действащите на територията на Република България
търговски банки, като от получените на осн. чл. 508 ГПК отговори е видно, че
длъжникът О.М. е имал разкрити банкови сметки в три от тях - „Банка Пиреос
България“ АД, „Райфайзенбанк“ ЕАД и „Първа инвестиционна банка“ АД.
Изпълнителното действие се счита извършено с достигане на запорното съобщение до
третото задължено лице – съответно на 08.01.2018 г. по отношение на „Банка Пиреос
България“ АД /л. 38 и л. 41 от ИД/, на 11.10.2019 г. по отношение „Райфайзенбанк“
ЕАД /л. 51 и л. 52 от ИД/ и на 14.10.2019 г. по отношение на „Първа инвестиционна
банка“ АД /л. 46 и л. 54 от ИД/.
С молба от 28.10.2019 г. „Агенция за събиране на вземания“ АД прави искане за
предприемане на нови изпълнителни действия спрямо длъжника, като видно от
данните по изп. дело, на 29.10.2019 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху
недвижим имот на длъжника /л. 77 от ИД/, а на 02.04.2021 г. е наложил запор върху
вземанията на ............ при „Айкарт“ АД /л. 93 и л. 95 от ИД/.
Не се установява да са извършвани други изпълнителни действия.
Видно от данните по ч. гр. дело № 9876/2013 г., изпълнителният лист срещу
............ е издаден на основание чл. 417 ГПК, т. е. въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение, поради което актът на съда се ползва с изпълнителна сила, но
не и със сила на пресъдено нещо. Правните последици на акта не се приравняват на
съдебно решение, постановено в исков процес. Давността за вземането се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415,
ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.
415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението – в този смисъл е
3
приетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК на ВКС. В случая по делото не са налице данни след издаването на заповедта
за изпълнение да е предявен иск за установяване съществуването на процесното
вземане, поради което се налага изводът, че след настъпване изискуемостта на
вземането, давността не е била прекъсна с депозирането на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ако длъжникът не подаде възражение срещу
заповедта за изпълнение в срок, тя придобива характеристика на изпълнително
основание, но с нея не се разрешава спор между страните и вземанията не се
установяват със сила на пресъдено нещо. Производството по чл. 410 и сл. ГПК има за
цел да се разреши принудителното изпълнение, а не да се разрешават спорове относно
граждански права. Съдът в това производство признава права, но това не става въз
основа на пълна проверка на фактическия състав, а само въз основа твърденията на
заявителя. Извод, основан на ограничената проверка по чл.411 ГПК, не може да се
ползва със сила на пресъдено нещо.
По делото не се доказва оспореното вземане да е било установено със съдебно
решение, напротив – видно от разпореждането на СРС, 31 състав, от 21.03.2013 г.,
изпълнителният лист е бил издаден въз основа на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, поради което по отношение на него е
неприложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и същото се погасява с изтичането на
общия за вземането давностен срок. В смисъл, че влязлата в сила заповед за
изпълнение се ползва с изпълнителна сила, а със сила на пресъдено нещо – едва
решението по иска по чл. 422 ГПК, са и мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, "понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. " Следователно, еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично,
като единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на понятието,
поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и
за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност – задълженията на
потребителите на предоставяните от банката финансови услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. Ето защо, оспореното вземане се погасява с тригодишен
давностен срок по реда на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Във връзка с определяне на началната дата, от която тече давностният срок за
оспореното вземане, следва да се отбележи, че в рамките на заповедното производство
длъжникът разполага с изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън
тях той няма право на друг иск за защита. Тези способи са: възражение срещу
заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските,
жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК,
както и иск по чл. 424 ГПК. Това произтича от особения характер на заповедното
производство, уредено в глава ХХХVІІ от ГПК. Касае се за специални процесуални
норми, установяващи специфични права (съответно задължения), относими само към
4
страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение.
Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на
ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и
осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът
изисква само депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо
мотивиране на това възражение), за да бъде заявителят задължен да установява
вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на
горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, но
това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените
възможности за защита в заповедното производство.
В изложения смисъл е и постановената практика на Върховния касационен съд –
напр. Определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д № 692/2009 г. на ІІІ ГО,
ГК; Определение № 244 от 12.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2010 г. на ІІІ ГО, ГК;
Определение № 194 от 08.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 772/2009 г. на ІІ ТО, ТК и
Определение № 335 от 27.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 311/2012 г., I ГО, ГК.
Възражението се прави в едномесечен срок от връчването на заповедта, който не може
да бъде продължаван, като с изтичането му длъжникът вече няма възможност да
оспорва заповедта и заповедта за изпълнение се стабилизира. Нейното атакуване може
да се извърши само при условията на чл. 424 ГПК, като в исковата молба следва да се
посочи наличието на новооткрити обстоятелства или нови факти, които са от
съществено значение и които не са могли да бъдат известни до изтичането на срока за
възражение. Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени и по реда
на чл. 439 ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в случая на заповедното производство – факти, настъпили
след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение. В
този смисъл, възражението за изтекъл давностен срок преди изтичане на двуседмичния
срок /съгласно действащата норма на ГПК към момента на развитие на заповедното
производство/ по чл. 414 ГПК е преклудирано, ако не е направено в рамките на
заповедното производство, като е недопустимо същото да се разглежда като основание
на предявен впоследствие отрицателен установителен иск за недължимост на
вземанията. Следователно, за основателността на претенцията в настоящото
производство следва да се установи дали след влизане в сила на заповедта за
изпълнение (с изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК) е
изтекъл изискуемият давностен срок за вземането, без да са настъпили обстоятелства,
водещи до неговото спиране или прекъсване.
Видно от книжата по приложеното изп. д. № 6538/2013 г. по описа на ЧСИ Б,
заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление.
Уведомлението е поставено на 21.10.2013 г., като заповедта се счита за връчена от
04.11.2013 г. Срокът за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е изтекъл на 18.11.2013
г., като от 19.11.2013 г. заповедта за изпълнение е влязла в сила. Видно от данните по
делото, след залепването на уведомление, длъжникът по изп. дело е депозирал молби,
от което може да се направи извод, че същият реално е узнал за предприетото срещу
него изп. производство въз основа изпълнителния лист, издаден на осн. заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
Следователно, изтеклият до този момент давностен срок не може да бъде
релевиран от ищеца като основание за недължимост в настоящото производство, като
следва да се извърши преценка дали считано от 19.11.2013 г. са изминали три години,
без да са настъпили обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
погасителната давност.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на
публична продан и т. н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело и изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение. Видно от данните по делото, въз основа на процесния
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 6538/2013 г. по описа на ЧСИ М
Б, с район на действие СГС. По време на висящността на изп. дело № 6538/2013 г. по
описа на ЧСИ М. Б не е било изрично отменено тълкуванието на закона, дадено в
Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г., според което давност не
тече в хода на започнало изпълнително производство. Макар и това тълкувание да е
преодоляно с приетото в т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд (ВКС) за изпълнителното производство, постановено на
26.06.2015 г., в случая тълкуванието на ВКС не може да има обратно действие. Това е
така, доколкото съгласно чл. 5, ал. 3 от Конституцията Република България е правова
държава, а един от основните принципи на правовата държава е защита на
легитимните правни очаквания на гражданите. Доколкото през 1980 г. е било
възприето задължително за съдилищата тълкуване на закона, че давност не тече,
докато трае изпълнителния процес за вземането, то гражданите са имали очакване това
да е така и са съобразявали поведението си с изразеното от Върховния съд. Поради
това и следва да се приеме, че за периода от образуване на изпълнителното дело №
6538/2013 г. по описа на ЧСИ М. Б до 26.06.2015 г. давност не е текла по време на
изпълнителния процес. С оглед възприетото в т. 10, Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, след 26.06.2015 г. давността
за вземанията по време на изпълнителния процес не е спряла да тече. След тази дата по
изп. дело № 6538/2013 г. на ЧСИ Б не са предприемани изпълнителни действия до
неговото прекратяване с влязло в сила на 29.08.2017 г. постановление на съдебния
изпълнител. Първото предприето изпълнително действие след 26.06.2015 г. е по
новообразуваното изп. дело № 6200/2017 г. и е от дата 08.01.2018 г., когато е наложен
запор върху вземанията на длъжника при „Банка Пиреос България“ АД /л. 38 и л. 41 от
ИД/. Считано от 26.06.2015 г. до прекъсването на давността на 08.01.2018 г. не е
изминал период по-дълъг от три години. Следващото предприето изпълнително
действие също е в период, по-кратък от три години, а именно наложен запор върху
вземанията на О.М. при „Райфайзенбанк“ ЕАД /л. 51 и л. 52 от ИД/ на 11.10.2019 г. и
при „Първа инвестиционна банка“ АД /л. 46 и л. 54 от ИД/ на 14.10.2019 г. С
последващите изпълнителни действия, предприети по изп. дело давността е била
прекъсвана последвателно още няколко пъти - на 29.10.2019 г., когато е наложена
възбрана върху недвижим имот на длъжника /л. 77 от ИД/ и на 02.04.2021 г., когато е
наложен запор върху вземанията на ............ при „Айкарт“ АД /л. 93 и л. 95 от ИД/. От
последното известно извършено изпълнително действие през м. април 2021 г. до
приключване на съдебното дирене в производството по делото /24.03.2022 г./ също не е
изтекъл срок от три години, поради което оспореното вземане не е погасено поради
изтекла погасителна давност. Предявеният отрицателен установителен иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал.
1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско
6
възнаграждение в полза на ответника в размер на 100,00 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ............, ЕГН ********** срещу „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правно основание
по чл. 439 ГПК за недължимост на сумите по изпълнителен лист от 21.03.2013 г. по
ч.гр.д.№ 9876/2013 г. по описа на СPC, 31 с-в, издаден за сумите от: 4191,90 евро
главница, ведно със законната лихва за периода от 06.03.2013 г. до окончателното
заплащане на задължението, възнаградителна лихва в размер на 1401,90 евро за
периода 02.11.2010 г. до 05.03.2013 г., както и сумата в размер на 687,62 лв. – разноски
по делото, а по запорно съобщение от 10.10.2019 г. по образувано изпълнително дело
№ 6200/2017 г. по описа на ЧСИ М Б - сума в общ размер от 18849,90 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ............, ЕГН ********** да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100,00 лв.
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7