О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
№ ……………./16.07.2020 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ВАРНА,
7-ми състав, в закрито съдебно заседание
в състав:
СЪДИЯ: Ромео Симеонов
като разгледа докладваното от съдията адм. дело №1560/2020 г. по описа на Адм. съд – Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.27 ал.6 от Закона за закрила на детето ЗЗД/ и чл.60 ал.5
от АПК и чл.166 ал.3 от АПК.
Образувано
е по жалба с вх. № 8331/15.07.2020г. на Н.Г.Р. с ЕГН:********** чрез
пълномощник адв. Р.И. против разпореждане по чл.60 от АПК, с което е допуснато
предварително изпълнение на Заповед №
ЗД/Д-В-123/05.06.2020г. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Варна, с която заповед е било настанено детето Юлия
Недялкова Р. с ЕГН:*********** в професионалната приемно семейство на Еленка
Димитрова Григорова при условия на спешност, съгласно чл.33 ал.1 от ППЗЗД. В
жалбата се поддържат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на оспорената
заповед. Жалбоподателката счита, че не са налице предпоставките за
предварително изпълнение на заповедта, на основание на които детето й е било
настанено в професионално приемно семейство. Счита, че мотивите са общи и не
установяват наличие на предпоставките за допускане на предварително изпълнение.
Твърди, че не са посочени обстоятелства, които водят до застрашаване на живота
и здравето на детето; липсват данни детето да е останало трайно без грижите на майката;
да е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или друго нехуманно или
унизително отношение или наказание в семейството. Счита, че липсват
доказателства за системно неглижиране на нуждите на детето, а разхвърляната
къща не е доказателство за ниска хигиена, като сочи и че детето е нормален ръст
и тегло за възрастта си.
Направено е
искане за спиране на предварителното
изпълнение на оспорената заповед в интерес на детето.
Съдът,
след като прецени съдържащите се в административната преписка писмени
доказателства, представена в цялост на днешна дата, установи следното:
Със Заповед № ЗД/Д-В-123/05.06.2020г. на Директора на
Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна, е било настанено временно
детето Юлия Недялкова Р. с ЕГН:**********
с майка жалбоподателката и баща, посочен в заповедта като неизвестен, а според
приложената до АСП- Дирекция социално подпомагане Варна молба № 0301-94Н-00-171
от 23.06.2020 г.-Боян Ангелов Тодоров, в професионалното приемно семейство
на Еленка Димитрова Тодорова, на основание чл.27 ал.1, във връзка с чл.25 ал.1 т.3 и чл.4 ал.1 т.5 от Закона за закрила на детето, до
произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето. На осн.чл.60 от АПК било
разпоредено предварителното изпълнение на заповедта.
За да постанови тази мярка, административния орган след наблюдение на детето от самото му
раждане и осъществявани контакти с
майката, документирани в приложени по делото протоколи е приел следното:
Майката Н.Г.Р., като непълнолетна също е била с
предприета мярка за закрила и настанена в ДДЛРГ „Княгиня Надежда“
Спрямо Юлия Недялкова Р. е предприета мярка за закрила
„Съдействие, подпомагане и услуга в семейна среда“, като повод за това са не добрите
жилищни условия при които се отглежда детето и чести конфликти между родителите
в негово присъствие. Поради липсата на постоянни и стабилни доходи Н. и Боян
често сменят местоживеенето си в различни населени места, заедно с бебето.
Двамата системно неглижират нуждите на детето. Последното няма изграден режим
на отглеждане, съобразен с възрастовите потребности.
С цел подкрепа на семейството при отглеждането на
Юлия, през месец ноември 2019 г. майката и детето са насочени да ползват
социална услуга в общността към ЦОП Аспарухово. На 05,06,20 г. Н.Р. съобщава на
служител от Центъра, че тя и Боян отново са в конфликтни взаимоотношения.
Последният я изгонил с детето от семейното им жилище без дрехи и средства.
Боян Ангелов твърди, че работи в сферата на
строителството, но доходите му не са постоянни. Единствените такива са на
основание чл. 7 от ЗСПД в размер на 40 лв. за Юлия. Н. няма завършена
образователна степен и професионална квалификация, никога не е работила.
В деня, когато е получена информацията за кризисната
ситуация в семейството, социален работник от ЦОП е посетил адреса, разговарял е
с Н.Р. и Боян Ангелов. Констатирано е, че квартирата, където се отглежда
детето, отново е със силно занижена хигиена, има разхвърлени дрехи вътре. За
детето няма приготвена храна, по информация на майката не е хранено от
сутринта.
Поради невъзможността родителите да се грижат
адекватно за Юлия, която е в ниска възраст/през месец август ще навърши 2
години/, системното неглижиране на основните й потребности, както и липсата на
роднини, които да поемат грижите за нея е потърсено свободно приемно семейство.
Майката на Н. живее в чужбина, поради което Н. е била с предприета мярка за
закрила още в ниска възраст - отначало е била настанена при баба си, но след
израстване и невъзможност баба й да овладее поведението й, е преместена в
ДДЛРГ. Самата Н. е търсила майка си за подкрепа в с. Боринци, общ. Котел както и други роднини в град Белослав и гр.
Провадия, където е отсядала за кратко, не е било възможно да остане трайно.
След обсъждане на свободните
приемни семейства е взето решение детето да бъде настанено в семейството на
Еленка Димитрова Тодорова, която е утвърдена и включена в Регистъра за приемни
родители със Заповед №СО-ЗДПГО 1/0054/17,06,2014 г. (Протокол от проведена среща
в ОЗД на 05,06.2020 год.). Целта на настаняването е да се осигури на момичето
семейна среда, възможно близка до неговата биологична, като се предотврати
настаняването му в специализирана институция и се осигури индивидуална грижа за
детето.
След настоящия случай, предвид изведения висок риск,
било взето решение детето да бъдат настанени в приемно семейство.
Видно от представената административна преписка, от
страна на социалните работници са осъществявани многобройни срещи с родителите
на детето.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на
оспорване в настоящото производство е предварителното изпълнение на първоначалният
административен акт-Заповед №ЗД-Д-В-123/05.06.2020 г., издадена от Директора на
Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна с която детето Юлия
Недялкова Р. е настанено спешно в професионалното приемно семейство на Еленка
Димитрова Тодорова на осн.чл. 27, ал.1 вр. с чл. 25, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето и чл. 33 от ППЗЗДт.
Оспорваната
заповед е валиден акт. Издадена е от административен орган с териториална и
материална компетентност-Директор на Дирекция "Социално подпомагане".
Обжалваната
заповед е издадена в надлежна писмена форма и в нея се съдържат всички
реквизити по чл. 59, ал.2 АПК. Видно от самата заповед в мотивите и се съдържат подробни фактически
основания за издаването разпореждане на предварителното и изпълнение. Посочени
са и правните такива.
Директорът на Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Варна обосновано е приел, че са налице предпоставките за
спешно настаняване на детето в професионално приемно семейство и разпоредил
предварително изпълнение, като по този начин се изпълняват целите на закона. При
спешната административна мярка единствено водеща цел е защита здравето и живота
на детето. Органите за закрила на детето са съобразили действията си изцяло с
прогласените от закона цели и принципи, според които са длъжни да осигурят на
детето закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като
предприемат своевременно всички необходими законодателни и административни
мерки.
Неоснователни
са възраженията на оспорващата за незаконосъобразност на допуснатото
предварително изпълнение на постановената заповед. По делото не са представени
доказателства, от които да се установи , че родителите имат възможност да
полага грижи за детето и до осигурява потребностите му. Нещо повече от
събраните по делото доказателства: социални доклади и протоколирани срещи се
установява, че родителите не разполагат с финансова възможност, за да се грижи
за детето. Социалните работници са предоставили възможност на майката чрез
предоставяне на социална услуга "Майка и бебе", които са останали без
резултат и промяна не е настъпила.
Заявеното от Н.Р. и Боян Тодоров намерение за
преместване в гр. Провадия, където Боян Тодоров
да започне работа, като по този начин осигурява постоянни доходи не е
доказано с реални действия в тази насока.
Според чл.60 ал.1 от АПК в административният акт се
включва разпореждане за предварителното му изпълнение при лимитативно изброени
предпоставки. Съгласно чл.60 ал.5 от АПК разпореждането, с което се допуска или
се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния
орган пред съда в тридневен срок от
съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. В
конкретния случай, обжалването на разпореждането е извършено извън срока по
чл.60 ал.5 АПК. Видно от представеното копие на Заповед № ЗД/Д-В-123/05.09.2020г.,
в същата липсва дата на връчване на
жалбоподателката, но от данните по делото следва категоричен извод, че
предварителното изпълнение е извършено на 05.06.2020 г., видно от молбата на Н.Г.Р.
и Боян Ангелов Тодоров до АСП-Дирекция „Социално подпомагане“ Варна 1 с вх. №
0301-94Н-171 от 23.06.2020 г. Липсват данни, кога жалбата е входирана при
административния орган- датата на подаване на жалбата по пощата, видно от
клеймото на пощенския плик е 08.07.2020 г., а на получаване от 10.07.2020 г.
Предвид твърдяното от жалбоподателката извършено предварително изпълнение на
05.06.2020 г., 3-дневният преклузивен срок е изтекъл на 08.06.2020 г.,
понеделник- работен ден. Съгласно чл.60 ал.5 ГПК, срокът, който
се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече
срока и изтича в края на последния ден, а ал.6 разпорежда, че когато последния
ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В
настоящия казус, жалбата за отмяна на Заповедта в частта, с която е разпоредено
предварително изпълнение е просрочена, следователно недопустима и това
обстоятелство представлява основание за прекратяване на делото в тази му част.
Тъй
като допуснатото на основание чл.60 ал.1 от АПК предварително изпълнение на
заповедта не е обжалвано пред съда в тридневен срок от съобщаването на акта,
съдът приема, че направеното искане следва да бъде разгледано по реда на чл.166
ал.2 от АПК. Съгласно нормата на чл.166 ал.2 от АПК, при всяко положение на
делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да
спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на
органа, издал акта по чл.60 ал.1 от АПК, ако то би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само
въз основа на нови обстоятелства.
Разпоредбата на чл.60 ал.1 от АПК предвижда възможността да се разпореди
предварително изпълнение на административния акт в няколко хипотези, една от
които е защита живота или здравето на гражданите, която е хипотезата мотивирала
органа да допусне предварително изпълнение на заповедта, доколкото по делото са
налице данни, че се касае за дете, по отношение на което има данни, че е било
обект на неглижиране в семейна среда, недобрите жилищни условия, чести
конфликти между родителите в негово присъствие и липса на постоянни и стабилни
доходи, водещи до честа смяна на местоживеенето в различни населени места,
заедно с бебето. Законът за закрила на детето регламентира специфични
обществени отношения, при които интересите на децата са от водещо значение.
Съгласно т.1 на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, висшите интереси на
детето са с приоритет при всички
действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени
или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните
или законодателните органи. Чл.10 ал.1 от ЗЗД, прогласява правото на всяко дете
на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие
и на защита на неговите права и интереси. В административната преписка в
настоящия казус, се съдържат множество данни, че поведението на родителите на
малолетното дете Юлия Недялкова Р. създава вероятна опасност от увреждане на
неговото физическо и психическо развитие и тя е "дете в риск" по
смисъла на §1 т.11 б. "в" от ДР на ЗЗДетето. Следователно,
посредством разпореденото предварително изпълнение на мярката за закрила, при
която детето е било настанено в професионално приемно семейство, се постига
целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото физическо
здраве. Следва да се отбележи, че настаняването е с временно и с
административен характер, до постановяване на съдебен акт от компетентния
районен съд, в което производството участието на родителите е обезпечено.
Предвид изложеното, съдът прецени, че предварителното изпълнение на заповедта е
постановено от административният орган за защита на живота и здравето на детето
и искането за отмяната на
предварителното изпълнението е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
По
изложените съображения и на основание чл.159 т.5 от АПК, и на основание чл. 166 ал.3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на Н.Г.Р. с ЕГН:********** чрез пълномощник
адв. Р.И. против разпореждане по чл.60 от АПК, с което е допуснато
предварително изпълнение на Заповед № ЗД/Д-В-123/05.06.2020г. на Директора на
Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна, издадена от Адриана
Григорова- Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна. с която е било
настанено детето Юлия Недялкова Р. с
ЕГН:*********** в професионалната
приемно семейство на Еленка Димитрова Григорова при условия на спешност,
съгласно чл.33 ал.1 от ППЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д №1560/2020г. по описа на
Административен съд гр. Варна.
Определението, може да се обжалва с частна жалба пред ВАС на Република
България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на
чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: