Номер 19324.07.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 15.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
Секретар:ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело №
20201700500342 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273, вр. чл. 317 ГПК /Глава двадесет и пета
Бързо производство от ГПК/.
Образувано по въззивна жалба от В. З. против решение № 428/20.02.2020г. по гр. д.
№ 05143/2019г. на РС – Перник в частта, в която е уважен предявеният от малолетната ***,
чрез нейната майка и законен представител К. О., срещу В. З. иск с пр. осн. чл. 150, вр. чл.
143, ал. 2 СК като е увеличен месечният размер на дължимата издръжка от 500 лв. на 650 лв.
месечно и В. З. е осъден на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, да заплаща на дъщеря си
***, чрез нейната майка и законен представител К. О., месечна издръжка в размер на сумата
от 650 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2019 г. до настъпване на
основания за нейното изменение или отмяна, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска от деня на забавата до окончателното й изплащане.
В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението в тази му обжалвана част. Изградено е на
неправилни правни изводи, като не са обсъдени обективно всестранно и пълно всички
съществени обстоятелства и доказателства по делото. РС е приел, че детето *** живее във
*** заедно с майка си К. О.. Не е доказано, че детето ***, чиято издръжка се претендира да
бъде увеличена, има обичайното си пребиваване в друга държава (в случая - ***), както и
че през учебната 2018 г. - 2019 г. малолетната *** е записана като ученичка в училищна
група в детска градина. Цитираните от РС разпоредби на чл. 371-2 от Гражданския кодекс
на *** са неотносими към процеса - относно приложимото право към задълженията за
издръжка, а оттук - и решението на съда се базира на грешни правни изводи, произтичащи
от неустановени по надлежния процесуален ред факти. Изложени са и подробни доводи, че
при преценката на доходите на родителите районният съд е допуснал неточно изчисляване
на ежемесечния доход на майката на детето в посока на неговото занижаване. В
действителност този размер е почти 9 (девет) пъти по-висок от възприетия от съда размер от
684.36 евро, или 1337.70 лева, а това би следвало да наложи краен извод за липса на
основание за увеличаване месечния размер на дължимата от ответника издръжка. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част, като въззивният съд постанови друго, с което
искът за издръжка бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски пред въззивната
инстанция.
Против първоинстанционното решение е постъпила и насрещна въззивна жалба от
ищеца, в която по подробно изложени съображения оспорва доводите и възраженията на
жалбоподателя В. З.. Моли въззивния съд да присъди издръжка в размер на 870 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на насрещната въззивна
жалба на ищцата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за
нейната неоснователност. Излага доводи, че насрещната въззивна жалба е немотивирана
относно наличието на законови предпоставки за увеличаване на издръжката над присъдения
размер от 650 лв. и до претендирания размер от 870 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ищцата не е подала отговор на въззивната жалба на
ответника.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Пернишкият окръжен съд изцяло възприема мотивите на районния съд в
обжалваното решение, че явяването на ответника в първото по делото съдебно заседание -
чрез пълномощника му и изричното изявление на последния, че не възразява делото да се
гледа от българския съд, в частност от Районен съд – Перник и съобразно чл. 5 от Регламент
(ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г., именно българският съд и в частност
Районен съд – Перник е компетентния съд да се произнесе по предявения иск за увеличаване
на издръжка за детето.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките,
поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата първоначално присъдената
издръжка може да бъде изменена. По делото безспорно се установява, че с Решение № 759
от 09.07.2015 г. по гр. дело № 02636/2015 г. на Районен съд – Перник,влязло в законна сила
на 24.11.2015 г., настоящият ответник В. З. е осъден да заплаща на своята ненавършила
пълнолетие дъщеря *** ежемесечна издръжка в размер от 500 лв. Въззивният съд, като взе
предвид продължителността на изминалия оттогава период от време – повече от 4 години,
настоящата възраст на детето – *** години, намира, че е налице трайно изменение на
обстоятелствата, при които издръжката е била присъдена, дори и само предвид
обстоятелството, че детето е преминала в по-висока възрастова група, обуславяща по-високи
разходи за облекло, храна, учебни пособия, ежедневни нужди, за задоволяването на които са
необходими повече средства, както и с оглед голямата динамика на социално-икономическа
обстановка.
Във връзка с нуждите на детето от събраните в първоинстанционното производство
доказателства се установява, че малолетната *** живее със своята майка в ***, където детето
учи, като през учебната 2018 г. -2019 г. година е записана като ученичка в училищна група
„***" в Детска градина „***" в ***. Също така детето е записано като ученичка, като за
обучението му в началното училище за периода от 02.09.2019 г. до 30.09.2019 г. е дължима
такса в общ размер от 67,45 евро, а за периода от 02.09.2019 г. до 04.07.2020 г. за класически
танци такса в размер от 67,88 евро. Оспорванията на жалбоподателя - ответник, че
малолетната *** е записана като ученичка в училищна група в детска градина и че има
обичайното си пребиваване във *** не са подкрепени с доказателства, поради което не могат
да опровергаят горепосочените писмени доказателства. В потвърждение на горното е и
изразеното в първоинстанционното и въззивното производство становище на социални
работници от отдел „Закрила на детето" при Дирекция „Социално подпомагане" — гр. П. за
невъзможността да се осъществи контакт с детето и родителите, тъй като те не пребивават
на територията на страната. По същия начин въззивният съд преценява и приетото пред
въззвината инстанция Пълномощно per. № *** г. на Нотариус per. № *** на НК на РБ - Е. П.,
доколкото въпросът дали бащата е давал или не съгласие постоянното местоживеене на
детето да бъде извън Република България е неотносим в настоящия казус.
С оглед на горепосочените писмени доказателства се установява, че детето е момиче
и се намира във възраст – *** години, в която расте и се налага всеки сезон да се купуват
нови обувки, дрехи, учебни материали и пособия, и въобще всичко необходимо за нуждите
на деца на нейната възраст – освен от материално-битови, така и от развлекателни и
културни прояви. От определяне на първоначалния размер на издръжката е изминал над 4
годишен период, през който период детето е пораснало и по дефиниция постепенно се е
разширил обхватът на обществените и лични отношения, в които то участва, нараснал е
интензитетът и наситеността на ежедневните му занимания в персонален и образователен
аспект. Така, с оглед възрастта и факта, че детето е ученик в *** етап на обучение, следва да
се имат предвид нуждите както от средства за съществуване – храна, облекло, обувки, които
на тази възраст обичайно се подменят всеки сезон поради израстването на децата, а също и
за обучение – посещение на училище, закупуване на пособия и помагала, които се закупуват
от родителите, в случая от майката, извънкласни мероприятия, за духовно и интелектуално
развитие. Съдът намира, че желанието на детето и посещаването на извънкласни занимания -
класически танци ще развие способностите на детето и е необходимо за неговото развитие,
за които е необходимо заплащането на такси. Тези разходи, които са насочени единствено
към развитието на детето се отчитат от съда, ведно с всички останали обстоятелства по
делото, при определяне на конкретните му нужди. Ето защо разходите за тези дейности
следва да се вземат предвид при определяне на нуждите на детето от издръжка. На тази
възраст се увеличават и спортните, културните и социалните потребности, което също е
свързано с отделянето на повече парични средства. Освен това и икономическата обстановка
във всички страни е динамична, като е налице повишаване на цените на стоките и услугите.
Същевременно по делото не се установява наличие на допълнителни разходи, обусловени от
изключителни способности на детето или от специални потребности. Представеното
медицинско удостоверение, свидетелстващо за извършен медицински преглед на момичето
през *** г., не е достатъчно, за да обоснове извод за постоянно влошено здравословно
състояние на *** или някакво хронично заболяване, което да изисква специфично лечение и
съответно допълнителни разходи за детето. По същия начин въззивният съд преценява и
представените от ищцата и приети пред въззвината инстанция нови писмени доказателства,
които не установяват трайни разходи за детето ***, а инцидентни такива, поради което
съставът приема, че изменение не се установява да е настъпило и относно така твърдените
разходи на детето. Съдът, след съвкупна преценка на установените по делото обстоятелства
относно възрастта на детето, социално-икономическата обстановка, в която тя живее и учи,
както и стандарта й на живот, намира, че необходимата цялостна месечна издръжка за
задоволяване на нуждите на детето възлиза на сумата от 750 лева. Така определеният размер
на издръжка по гореизложените съображения съответства на нуждите на детето, като
настоящият въззивен състав изцяло възприема мотивите на районния съд, че в случая е
неприложима Таблица Дюселдорф, доколкото същата отразява месечната необходима
издръжка, но в ***, а и по данните, вписани в същата, няма задължителен характер.
Обстоятелството, че ответникът по делото от години живее и работи в тази държава не
обуславя извод за приложимост на законодателството на *** при определяне размера на
издръжката на дете, чийто родители са български граждани и което живее в друга държава.
При това положение, въззивният съд намира, че размерът на определената от
първоинстанционния съд цялостна месечна издръжка на детето в размер на 750 лв. е
съобразен с потребностите на детето. В този смисъл възраженията и доводите на страните за
неправилно прилагане на материалния закон /размерът на цялостна месечна издръжка на
детето е завишен, респ. занижен/ са неоснователни.
Относно възможностите на бащата, от събраните в първоинстанционното
производство удостоверение на работодателя за Касата за семейни надбавки от *** г.,
издадено от ***, се установява, че от 01.06.2014 г. бащата-ответник по делото В. З. е нает
без прекъсване в дружеството и се осигурява в ***. Изяснява се, че през месец октомври
2019 г. същият е получил нетно трудово възнаграждение в размер от 2 691,82 евро. За
възможностите на майката се установява, че през периода месец юни 2019 г. - месец
октомври 2019 г. майката К. О. е заемала длъжността *** в *** в ***, за който период
изплатеният й нетен трудов доход възлиза на сумата от 1 331,24 евро за месец юни 2019 г., 1
535,95 евро за месец юли 2019 г., - 49,80 евро /липса на отработени часове/ през месец
август 2019 г., 150,58 евро за месец септември 2019 г. и 354,23 евро за месец октомври 2019
г. Същевременно данните, отразени в приетото по делото удостоверение от *** г., сочат, че
към момента на издаването му майката К. О. е бременна с близнаци с начална дата на
бременността *** г.
При преценката каква част от следващата се за детето издръжка да бъде поета от
двамата родители, съдът съобразява, че тази сума не следва да се разпределя поравно между
родителите. Ноторен факт е, че родителят, отглеждащ детето полага ежедневни грижи за
неговото изхранване, хигиена и възпитание, влага ежедневно средства в тази насока за
закупуване на храна, хигиенни средства и материали, заплащане на битови сметки и др.
Поради това на този родител-майката следва да бъде възложен по-малък дял в издръжката.
С голяма тежест следва да се цени и обстоятелство, че на майката е предоставено
упражняването на родителските права, което е свързано с полагане на непосредствени и
ежедневни грижи и извършването на множество разходи за задоволяване на всестранните
нужди на детето. Обстоятелството, че майката има още две малолетни, новородени деца,
спрямо които за нея съществува задължението за издръжка, както към малолетната ***; че
майката е в отпуск по майчинство. С оглед на това, съдът освен месечния доход на всеки от
родителите отича обстоятелството, че след постановяване на развода между родителите през
месец ноември 2015 г. и към настоящия момент малолетното дете живее със своята майка.
Обратно – другият родител-бащата няма тази ежедневни ангажименти и разходи.
Същевременно по делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че
ответникът полага реални грижи за отглеждането и възпитанието на дъщеря си /извън
плащаната издръжка/. Поради това той следва да участва в по-голям дял от издръжката.
Бащата е в трудоспособна възраст. По делото няма данни той да има здравословни
проблеми, които да препятстват възможността да работи и да реализира доходи. Няма данни
да има задължения за издръжка и спрямо други деца. Представените в производството
доказателства за доходите му сочат, че той живее и работи в чужбина и поддържа висок
стандарт на живот, а получаваните от бащата доходи му позволяват да отделя по - голям
размер за издръжка на детето.
В тази връзка за неоснователни се приемат доводите на жалбоподателя В. З. за
неточно изчисляване от РС на ежемесечния доход на майката на детето, защото и да се
приеме, че доходите на майката са по-високи от приетото от РС, то това би довело до
резултат изравняването им с тези на бащата-ответник. Дори обаче еднаквите доходи на
родителите, не водят автоматично и до равенство на участието на всеки един родител в
изплащането на издръжката, защото както се посочи на отглеждащия родител-майката
следва да бъде възложен по-малък дял в издръжката. В тази насока следва да се подчертае,
че разликата между размера на първоначално определената цялостна месечна издръжка на
детето от 600 лв. и настоящата издръжка от 750 лв. дава увеличение със 150 лв., което не
дава основание да се приеме, че размерът на издръжката е прекомерно завишен.
Съотношението на дължимата от двамата родители първоначално определена издръжка от
600 лв., от които бащата заплаща 500 лева, а майката – 100 лева, и настоящата издръжка от
750 лв. от които бащата заплаща 650 лева, а майката – 100 лева също дава като абсолютна
стойност увеличение със 150 лв. за бащата. В крайна сметка като процентно съотношение
участието на всеки един родител в изплащането на първоначално определената цялостна
месечна издръжка на детето и това на настоящата издръжка се запазва, което не дава
основание да се приема, че делът на бащата в издръжката е прекомерно завишен или че на
отглеждащия родител-майката следва да бъде възложен по-голям дял в издръжката.
Неоснователни са и оплакваният на жалбоподателя В. З. за неправилно приложение
на чл. 371-2 от Гражданския кодекс на ***, доколкото с цитирането му РС е обосновал
единствено изводът си, че задължение да посреща ежемесечните разходи на малолетната
*** има както нейният баща - ответникът В. З., така и нейната майка К. О., който принцип е
общовалиден по искове за задължения за издръжка в държавите-членки на ЕС, независимо
от другите специфики на приложимото право за съответната държава.
С оглед на изложеното относно конкретните нужди на детето и конкретните
възможности на всеки от двамата родители, съдът намира, че от необходимата месечна
издръжка за задоволяване на нуждите на детето в размер на 750 лева, бащата следва да
заплаща 650 лева, а майката – 100 лева. Съдът счита, че този размер на издръжката е
съобразен с възможностите на бащата, които бяха обсъдени по-горе и тази издръжка може
да се предоставя от ответника, без особени затруднения.
Ето защо предявеният иск за изменение на дължимата от ответника издръжка се явява
основателен до размера от 650 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 1140 лв.
следва да бъде отхвърлен.
Що се отнася до доводите и възраженията на жалбоподателя В. З. и искането му за
отмяна на решението на районния съд и връщането на делото на друг състав, който да
разгледа както първоначалния иск за увеличение на издръжката, така и насрещния иск на В.
З. за намаляване размера на първоначално определената издръжка от 500 лв. на 200 лв.,
Пернишкият окръжен намира, че същите са неоснователни. Районният съд не се е
произнесъл и не е бил длъжен да се произнесе по такъв насрещен иск на ответника, тъй
като с определение от 12.12.2019г. е постановил, че не приема за съвместно разглеждане в
производството по гр. д. № 5143/2019г. насрещната искова молба от В. З.. След като такъв
иск не е приет за разглеждане и не е разглеждан от районния съд, то и въззивния съд няма
по какво да се произнесе.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентични правни изводи и
краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта
за разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78,
ал. 1 и 3 на ГПК. И двете въззивни жалби са неоснователни.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя *** и жалбоподателя В. З. не се
дължат разноски по въззивното производство.
Като въззиваеми *** и В. З. не доказват разноски по въззивното производство
(липсват доказателства за заплатено адв. възнаграждение от страните във въззивното
производство и списъци по чл. 80 ГПК), поради което такива не им се дължат.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 428/20.02.2020г. по гр. д. № 05143/2019г. по описа на
Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2, пр.
първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________