№ 61
гр. Н., 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Валентина Хр. Великова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20213620101391 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД, съдържаща обективно съединени искове с
правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането по
издадена заповед по ч.гр.д. № ***г. на РС Н., срещу ответника Г. В. Д. от гр. Н., както
следва: 1/ иск с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ и вр. чл.
9 ЗПК за сумата от 19833,20 лв. главница; 2/ иск с правно основание по чл. 422 от ГПК вр.
124 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ за сумата от 747,17 лв., договорна лихва за периода от *** г. до
*** г.; 3/ иск по 1 чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД за сумата от 21,79 лв.,
обезщетение за забава за периода от *** г. до *** г.; 4/ иск по 1 чл. 422 от ГПК вр. 124 от
ГПК вр. чл.92 от ЗЗД за сумата от 380,13лв. обезщетение за забава след настъпване на
изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** г. до изплащане
на вземането, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че съгласно договор от *** г.за текущо потребление е предоставил на
ответника сумата от 20 000лв.с краен срок за издължаване до *** г. (90 месечни вноски) и
при уговорени лихвени условия, начин на плащане и др.условия, подробно описани в
договора.
Ищецът сочи, че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление и тарифата за лихвите, таксите и комисионните, предлагани
от Банка ДСК.
Ищецът твърди, че е изпълнил своите задължения по договора, като сумата от 20 000лв.е
1
постъпила по разплащателната сметка на ответника.
Ищецът твърди, че ответникът е извършил плащания по договора към *** г. в размер на
300,30 лв., с което е платил изцяло задължението към тази дата и част от договорната лихва
към *** г.
Ищецът сочи, че е обявил кредита в предсрочно изискуем поради неплащане в продължение
над 90 дни, неплащане на четири последователни месечни вноски от м.юли до м. октомври
2020 г., общо 135 дни забава, и е изпратила на ответника уведомление за обявяване на
предсрочната изискуемост на вземането, което е връчено на *** г.
Поради липса на плащания, банката е предприела действия за снабдяване с изпълнителен
лист.
С оглед на това, че заповедта за незабавно изпълнение и поканата за доброволно изпълнение
са били връчени на длъжника, чрез залепване на уведомление, то ищецът е предявил
настоящите си искове, с които моли съда да постанови решение, с което да признае спрямо
ответника, че вземанията му за претендираните по заповедта за изпълнение суми
съществуват и се дължат от него.
Ищецът претендира направените по делото разноски и тези по заповедното производство.
От името на назначения по делото особен представител на ответника е подаден писмен
отговор на исковата молба, с който сочи, че исковете са допустими, но неоснователни.
Особеният представител оспорва сключването на договора, както и че същия отговаря на
изискванията на чл. 11, ал.1 от ЗПК; оспорва твърдението, че посочената в договора сума е
била предоставена на ответника; оспорва твърдението, че банката е предоставила
необходимата преддоговорна информация, конкретно тази по Приложение №2 към чл. 5,
ал.2 от ЗПК, поради липса на представен подписан от длъжника формуляр; оспорва клаузата
относно променлив лихвен процент, която била нищожна на основание чл. 146, ал.2 вр. чл.
143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП; оспорва представеното от ищеца Приложение № 2 относно условията
по програма ДСК Партньори плюс, като твърди, че на ответника не било представяно такова
приложение и то не е част от договора; оспорва представения погасителен план в
Приложение №1, като неотносим към посочения договор; оспорва твърдението за редовно
връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на договора. Оспорва всички
претенции на ищеца, извън тази за непогасения остатък от главницата и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото е приложен договор за кредит за текущо потребление от *** г., по силата на
който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на сумата от 20 000лв. със срок за
2
погасяване от 90 месеца и при уговорени лихвени условия, начин на плащане и др.условия,
подробно описани в договора.
Към договора са приложени Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, условията по кредити за текущо потребление, условията по стандартен кредит
за текущо потребление, както и тарифата за таксите, събирани от банката. Приложен е
погасителен план.
Крайната дата за погасяване на вземането по договора, съгласно погасителния план е
28.07.2027 г.
По делото е приложено копие от уведомление до длъжника за обявяване на кредита му за
предсрочно изискуем, поради забава в погасяване на задълженията по него. Поканата е от
*** г. и е получена лично от длъжника, съгласно обратната разписка по делото, на *** г.,
гърба на л. 12 от делото.
Съдът намира, че предсрочната изискуемост на вземането на кредитора е надлежно
предявена на длъжника на посочената в обратната разписка дата *** г.
В т.18.1 от ОУ, представляващи неразделна част от договора е посочено, че при забава на
плащането на месечна вноска за главница и/или лихва от седмия ден след падежната дата,
определена в договора, остатъкът от кредита се олихвява с договорената лихва, увеличена с
наказателна надбавка от десет процентни пункта. Съгласно чл. 18.2 от Общите условия е
предвидено, че при допусната забава на плащанията на главница и/или лихва над 90 дни,
целият остатък на кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10%. Посочено е, че
последиците от просрочието настъпват автоматично. Посочено е също, че след предявяване
на остатъка за събиране по съдебен ред, остатъкът по кредита се олихвява със законната
лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно посоченото в т. 18 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата,
след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Длъжникът е преустановил плащанията по
договора и съгласно погасителния план на *** г., като след тази дата и до обявяването на
предсрочната изискуемост *** г. е имало забава от 119 дни. Съдът намира, че банката, в
съответствие със закона и посоченото в т.18 от ТР е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост на кредита и това е станало на *** г. Предсрочната изискуемост на кредита е
установена преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение -
*** г.
По делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, въз основа на която, съдът
приема за установено, че към датата на обявяването на предсрочната изискуемост *** г.
3
длъжникът е бил в забава от 119 дни.
Непогасените от длъжника задължения по договора за кредит, според приетото заключение
на вещото лица са както следва: за главница в размер на 19 833,20лв., за договорни лихви за
периода от *** до *** г. в размер на 636,90 лв., за обезщетение за забава за периода от ***
до *** г. в размер на 19,05 лв. и законна лихва за периода от *** до *** г. в размер на 506,85
лв.
Относно иска с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ и
вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 19833,20 лв. главница, въз основа на приетото по делото
заключение на вещото лице, сочещо същия по размер остатък на задължението на ответника
към ищеца, произтичащо от сключения договор за кредит, то искът е изцяло основателен и
доказан и следва да се уважи.
Относно иска с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ за
сумата от 747,17 лв., договорна лихва за периода от *** г. до *** г. , въз основа на приетото
по делото заключение на вещото лице, сочещо, че дължимата договорна лихва за периода от
*** до *** г. е в размер на 636,90 лв., съдът приема, че искът е частично основателен и
следва да се уважи до размера на установеното по експертизата от 636,90 лв. и да се
отхвърли за разликата до 747,17 лв.
Относно иска по 1 чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД за сумата от 21,79 лв.,
обезщетение за забава за периода от *** г. до *** г., въз основа на приетото по делото
заключение на вещото лице, сочещо че същото е в размер на за обезщетение за забава за
периода от *** до *** г. в размер на 19,05 лв. Съдът приема, че дължимото от ответника
обезщетение за забава е в размер на 19,05 лв., поради което искът на ищеца следва да се
отхвърли за разликата до 21,79 лв.
Относно иска по 1 чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД за сумата от 380,13лв.
обезщетение за забава след настъпване на изискуемост, според вещото лице дължимата сума
за законна лихва за периода от *** до *** г. е в размер на 506,85 лв.
Поради това, че ищецът претендира само сумата от 380,13 лв., то искът му е основателен
изцяло и следва да се уважи.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и поради частичното уважаване
на исковете по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ за сумата от 636,90 лв.
4
дължима договорна лихва за периода от *** до *** г. и отхвърляне за разликата до 747,17
лв., както и по иска по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД за сумата от 19,05 лв.,
обезщетение за забава за периода от *** г. до *** г. и отхвърлянето му за разликата до 21,79
лв., то исканията за разноски следва да се преценяват пропорционално на уважените искове,
които са в общ размер на 50 869,28 лв. спрямо общия размер на предявените искове, който е
20982,29 лв.
За предявените искове ищецът е направил действителни разноски от 383,66лв.за държавна
такса, 1159,47 лв. за възнаграждение за особен представител и 300 лв. за съдебно –
икономическа експертиза.
Тези разноски са общо 1525,47лв. Ищецът претендира и разноски за юрисконсулт в размер
на 300лв. на основание чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал.1 от НЗПП.
Общо се претендират 1825,47лв. разноски.
Относно претенцията за възнаграждение на юрисконсулт съдът намира, че искането следва
да се уважи до минималния размер по чл. 25, ал.1 от НЗПП, доколкото от страна на
представителят на ищеца е депозирана единствено исковата молба и е представен списък на
разноските, ведно с писмено становище по основателността на исковите претенции. Съдът
намира, че справедливото възнаграждение е в минимален размер от 100лв. и следва да се
отхвърли за разликата до исканите 300лв.
В този смисъл уважени следва да бъдат разноски пропорционално на уважените в размер на
1625,47лв. разноски.
Поради частичното уважаване на исковите претенции, следва да се уважат претенциите за
разноски по правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.
Това означава, че следва да се уважи претенцията за разноски в размер на 1616,72лв. и да се
отхвърли за разликата до 1625,47 лв.
Ответникът не е направил разноски, същия е представляван от особен представител на
разноски на ищеца.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на
разноските по заповедното производство, които по отношение на ответника са в общ размер
на 539,65лв. Претенцията за тези разноски следва да се уважи пропорционално на уважената
част от исковете. Това прави, признати разноски в размер на 536,74лв. и да се отхвърли за
разликата до 539,65 лв.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422,ал.1 от ГПК вр. 124 от ГПК
вр. чл.430 от ТЗ и вр. чл. 9 ЗПК, спрямо Г. В. Д. от гр. Н. с ЕГН ********** от гр. Н., обл.
Шумен, ул. ***, че вземането на „Банка ДСК“ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище
гр.София, Община Оборище, ул.”Московска” № 19, представлявана от Д.Д.М., *** и Д.Н.Н.,
***, че вземането за сумата от 19 833,20 лв. главница (деветнадесет хиляди осемстотин
тридесет и три лева и двадесет ст.) главница, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - *** г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена Заповед № *** по ч.гр.д. № ***. на НПРС,
СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422,ал.1 от вр. 124 от ГПК вр. чл.
86 от ЗЗД, спрямо Г. В. Д. от гр. Н. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Шумен, ул. ***, че
вземането на „Банка ДСК“ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище гр.София, Община
Оборище, ул.”Московска” № 19, представлявана от Д.Д.М., *** и Д.Н.Н., ***, че вземането
за сумата от 636,90 лв. (шестстотин тридесет и шест лева и деветдесет ст.), договорна лихва
за периода от *** до *** г., за което вземане е издадена Заповед № *** по ч.гр.д. № ***. на
НПРС, СЪЩЕСТВУВА, като отхвърля иска за разликата до 747,17 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422,ал.1 от ГПК вр. 124 от ГПК
вр. чл. 92 от ЗЗД, спрямо Г. В. Д. от гр. Н. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Шумен, ул. ***,
че вземането на „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище гр.София, Община
Оборище, ул.”Московска” № 19, представлявана от Д.Д.М., *** и Д.Н.Н., ***, че вземането
за сумата от 19,05 лв. (деветнадесет лева и пет стотинки), обезщетение за забава за периода
от *** до ***, за което вземане е издадена Заповед № *** по ч.гр.д. № ***. на НПРС,
СЪЩЕСТВУВА, отхвърля иска за разликата до 21,79 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр.
чл.92 от ЗЗД, спрямо Г. В. Д. от гр. Н. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Шумен, ул. ***, че
вземането на „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище гр.София, Община
Оборище, ул.”Московска” № 19, представлявана от Д.Д.М., *** и Д.Н.Н., ***, че вземането
за сумата от 380,13лв. (триста и осемдесет лева и тринадесет ст.) обезщетение за забава за
периода от *** до *** г., за което вземане е издадена Заповед № *** по ч.гр.д. № ***. на
НПРС, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Г. В. Д. от гр. Н. с ЕГН ********** от
гр. Н., обл. Шумен, ул. ***,, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК *********,
със седалище гр.София, Община Оборище, ул.”Московска” № 19, представлявана от Д.Д.М.,
*** и Д.Н.Н., ***, направените и дължими по делото разноски в размер на 1616,72лв.
6
(хиляда шестстотин и шестнадесет лева седемдесет и две ст.), като отхвърля претенцията
за разликата до 1625,47 лв., претендирани по делото, съгл.списък на разноските по чл. 80 от
ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Г. В. Д. от гр. Н. с ЕГН ********** от гр. Н., обл.
Шумен, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище
гр.София, Община Оборище, ул.”Московска” № 19, представлявана от Д.Д.М., *** и Д.Н.Н.,
***, направените по заповедното производство разноски в размер на 536,74лв.
(петстотин тридесет и шест лева седемдесет и четири ст.), като отхвърля претенцията за
разликата до 539,65 лв., присъдени по Заповед № *** по ч.гр.д. № ***. на НПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи и докладва по ч.гр.д.
№ ***.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7