ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№224
01.07.2020г.,
гр. Стара Загора
Административен съд – Стара Загора,
седми състав, в закрито заседание на първи юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Кремена Костова-Грозева
разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева адм. дело №348 по описа за 2020 година.
Образувано
е по повод на искова молба, подадена от П.Х.Х., в момента настанен в ЗООТ „Стара
Загора“, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София за присъждане
на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева
за претърпени неимуществени вреди, като ищецът претендира същите да са резултат
от незаконосъобразно бездействие на
длъжностни лица при ГДИН /поименно посочени/ във връзка с наложени
дисциплинарни наказания на ищеца по реда на ЗИНЗС, което съставлявало нечовешко
и унизително отношение към него. Наложени му били две наказания, а бил спрян от
отпуск за срок от две години. В допълнение към исковата молба ищецът Х. сочи,
че периодът на търпене на вредите бил 16.01.2019г. до настоящия момент. Не
оспорвал самите наложени му наказания, а продължителността от времето от близо
две години, в което той бил лишен от право на домашен отпуск и така се
нарушавал чл.101, т.6 от ЗИНЗС.
С разпореждане от 15.06.2020г.
Съдът остави без движение първоначалната искова молба, като даде изрични
указания на ищеца в срок 7 дни от получаване на преписа от разпореждането да отстрани
посочените му нередовности, а именно:
да отграничи в
кой периодът са търпени твърдените неимуществени вреди, както и да посочи ясно
в какво точно се изразяват неимуществените вреди – болки, страдания и/или др.;
да посочи ясно дали вредите са резултат на административен акт, издаден от
длъжностно лице при ответника, който да е отменен като незаконосъобразен или се
претендира, че вредите са пряк и непосредствен резултат на бездействие на
поименно посочените длъжностни лице. Ако се претендира, че вредите са резултат
на административен акт, то следва да се посочи кой е той и дали е отменен като
незаконосъобразен или се иска неговата отмяна, ако се претедират вреди, като
резултат от бездействие на длъжностни лица при ответника, то следва да има ясно
изразена воля дали се иска отмяна на това бездействие като незаконосъобразно,
както и следва ищецът ясно да отграничи кое/кои точно бездействие/я и от кого
извършени, в какъв период, са довели до настъпване на неблагоприятния за
оспорващия емоционален резултат; да внесе ДТ в размер на 20 лв., в случай че
вредите, чиято обезвреда се претендира, се явяват резултат на
незаконосъобразно/и действие/я на длъжностно лице /лица/. Ако вредите, чиято
обезвреда се търси, са резултат на незаконосъобразен административен акт,
следва да се внесе ДТ в размер на 10лв. и в същия срок да се приложи платежен
документ за това по делото. Със същото разпореждане ищецът е предупреден, че
при неизпълнение в срок и изцяло на дадените му указания исковата молба ще бъде
оставена без разглеждане, а производството ще се прекрати.
Съобщението за разпореждането от 15.06.2020г. е
връчено лично на ищеца на 22.06.2020г., а на 29.06.2020г. под вх. № №3425 в
деловодството на съда е депозирано допълнение към искова молба, в която се
сочат времеви рамки на търпене на претендираните неимуществени вреди, че не се
оспорва конкретен административен акт, а само продължителното време, в което
освен наложените му по посочени две заповеди наказания, ищецът бил лишен от
право на домашен отпуск, гарантиран му в чл.101, т.6 от ЗИНЗС и поради това от 16.01.2019г.
до настоящия момент той бил лишен от ползването на такъв и именно за тези
бездействия от страна на двете посочени длъжностни лица при администрацията на
ГДИН същият претърпял вреди – страдания, болки, малоценност, уронено човешко
достойнство, страх и заплахи. Към допълнителната искова молба се представя
заверено копие от платежен документ за сумата от 10 лева, като се твърди, че
той бил приложен още към първоначалната искова молба.
Съдът намира, че
в указания на подателят на исковата молба срок, същият не отстранява в пълнота
дадените му разпореждания, като съобрази следното:
Няма
спор, че с първоначалната искова молба се претендира определено по размер
имуществено обезщетение от ЮЛ – ГДИН, което обезщетение е за репариране на
търпени неимуществени вреди в периода 16.01.2019г. до настоящия момент.
Съдът
в разпореждането си от 15.06.20г. изрично дава указания на г-н Х., че следва да
посочи, дали тези вреди са следствие на конкретен административен акт, който
следва да е отменен като незаконосъобразен, или те са следствие на
незаконосъобразно действие/бездействие на длъжностни лица при администрацията
на ГДИН, като ако се претендира второто, следва ищецът да внесе общо 20 лв. ДТ.
Видно
от допълнението към исковата молба от 29.06.2020г., г-н Х., макар и да
претендира, че вредите за него са резултат на бездействие на две длъжностни
лица при ГДИН, в следствие на което същият е лишен за срок от почти две години
от правото да ползва домашен отпуск, то не съдържа по никакъв начин искане до
съда за отмяна като незаконосъобразно на соченото бездействие, нито се внася
допълнително ДТ от 10лв.
Основната
искова претенция за заплащане на обезщетение, предявена по реда на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ се обуславя от изискването за предварителна отмяна на конкретен
административен акт на административен орган, действие и/или бездействие на
длъжностни лица при администрацията на органа, като по арг. на член 204, ал.4,
вр. с ал.1 от АПК, отмяната може да се иска едновременно с предявяване на иска.
В тази хипотеза обаче са налице две самостоятелни производства, макар и
съединени в едно, като отмяната на действието/или бездействието като
незаконосъобразно е предпоставка за допустимостта на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл.203 от АПК.
В
случая, първо няма никакво ясно изразено искане от ищеца до съда, че иска да се
постанови отмяна като незаконосъобразно на конкретно бездействие от страна на
двете сочени длъжностни лица от администрацията на ГДИН, а на второ място и
доколкото се касае до самостоятелно производство с предмет чл.128, ал.1, т.1 от АПК, вр. с чл.21, ал.1 от АПК, за него се дължи отделна ДТ от 10 лв., която
такса е различна от дължимата се такава за исковата молба, по която се образува
съдебно производство на осн. чл.128, ал.1, т.6 от АПК. Такава допълнително няма
внесена въпреки дадените изрични указания в тази насока, поради което настоящият
съдебен състав намира, че е налице неизпълнение в цялост на дадени изрични
указания за отстраняване нередовностите на подадените искова молба и жалба от П.Х.,
което е основание същите да се оставят без разглеждане, а производството да се
прекрати.
Допълнителен
аргумент в тази насока е и обстоятелството, че допустимостта на производството
по чл.128, ал.1, т.6 от АПК се обуславя от предхождаща го отмяна като
незаконосъобразно на действието/бездействието, от които се претендира, че
произтичат неимуществените вреди за ищеца, а това следва да се постанови по
едно редовно образувано производство, каквото тук не е налице.
Водим
от горното и на осн. чл.158, ал.3 от АПК, Съдът:
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадена от П.Х.Х.,
понастоящем настанен в ЗООТ „Стара Загора“ искова молба за присъждане на
обезщетение в размер на 10 000лв., против ГДИН, ведно с инкорпорирана жалба
против бездействия на длъжностни лица при администрацията на ГДИН-София,
изразяващи се в лишаване от право на домашен отпуск на ищеца П.Х. за периода от
16.01.2019г. до настоящия момент.
ПРЕКРАТЯВА производството
по подадена от П.Х.Х., понастоящем настанен в ЗООТ „Стара Загора“ искова молба
за присъждане на обезщетение в размер на 10 000лв., против ГДИН, ведно с
инкорпорирана жалба против бездействия на длъжностни лица при администрацията
на ГДИН-София, изразяващи се в лишаване от право на домашен отпуск на ищеца П.Х.
за периода от 16.01.2019г. до настоящия момент.
Определението
подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВАС в срок 7 дни от
съобщаването му на страната.
Административен
съдия :