Р Е Ш
Е Н И E
гр.Б.С., 31.12.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично заседание на 03 декември, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР
ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гр.д. № 510/2019 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С., сграда 6, представляван от Оле Бьорн Шулстъд – Изпълнителен директор, чрез адв.Н.Ш.,***, с правно основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника М.Я.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за следните суми: 49,16 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.09.2016г- 14.11.2016г. и 307,82 лв. неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********/04.05.2016г.; 48,47 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.09.2016г- 14.11.2016г. и 579,23 лв. неустойка по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********/26.09.2016г.; 107,81 лв., представляващи лизингови вноски за период 15.09.2016г.-14.12.2016г. по Договор за лизинг от 26.09.2016г. за устройство HUAWEI Y3 II Black; 70,15 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.09.2016г- 14.12.2016г. по Договор за мобилни услуги от 26.09.2016г. с предпочетен номер ++359*********; 121,46 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.09.2016г- 14.12.2016г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********/30.09.2016г.; 92 лв., представляващи лизингови вноски за период 15.09.2016г.-14.02.2017г. по Договор за лизинг от 30.09.2016г. за устройство SONY Xperia E5 Black, както и съдебни разноски по заповедното производство и разноските по исковото производство.
Ищецът твърди, че между него и ответника са
възникнали облигационни правоотношения по силата на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********/04.05.2016г. Твърди,
че ответникът не е изпълнил своите задължения по договора в размер на 49,16лв.-
месечни такси и потребени услуги, поради което дължи и неустойка за
предсрочното му прекратяване в размер на 307,82лв. На 04.05.2016г. между страните е сключен и Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********/04.05.2016г. за срок 24 месеца. На 26.09.2016г. между същите
страни по повод посочения договор е сключено Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********/26.09.2016г. Твърди, че ответникът не е изпълнил своите
задължения по договора в размер на 48,47лв.- месечни такси и потребени услуги,
поради което дължи и неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на
579,23лв. Поддържа,
че съгласно допълнителното споразумение между страните е сключен и Договор за лизинг от 26.09.2016г. за
устройство HUAWEI Y3 II
Black. Поддържа, че ответникът
не е изпълнил своите задължения по договора за лизинг в размер на общо
107,81лв. На 26.09.2016г. между
същите страни е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********/26.09.2016г. за срок 24
месеца. Твърди, че ответникът не
е изпълнил своите задължения по договора в размер на 70,15лв.- месечни такси и
потребени услуги. На
30.09.2016г. между същите страни е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********/30.09.2016г. за срок 24 месеца. Поддържа, че ответникът не е изпълнил своите
задължения по договора в размер на общо 121,46лв. На същата дата по повод
посочения договор между страните е сключен и Договор за лизинг от 30.09.2016г. за устройство SONY Xperia E5 Black.
Поддържа, че ответникът не е изпълнил своите задължения по договора за лизинг в
размер на общо 92,00лв.
Поддържа, че за неизпълнените задължения са
издадени 4 броя фактури (№**********/15.10.2016г.; №**********/15.11.2016г.;
№**********/15.12.2016г.; №**********/15.02.2017г.).
В едномесечния срок указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
В с.з. чрез назначения особен
представител оспорва единствено предявените искове на задължението за
неустойка.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Исковете за
установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 ГПК са
подадени в законоустановения месечен срок и са допустими. За ищеца-кредитор е
налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК.
По иска с правно
основание чл 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на месечни такси и потребени услуги:
При така релевираните твърдения
възникването на спорното право по иска за заплащане на месечни такси и
потребени услуги се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение
между страните по делото по Договор за мобилни услуги и сключените към него
Допълнително споразумение със съответното съдържание, вкл. уговорките за цена и
срок на издължаването й; 2) съответствието на клаузите на договора с правилата
на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните,
както и че същите не са във вреда на потребителя; 3) потребените мобилни услуги
и стойността им. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В
тежест на ответника е при установяването на горните факти да докаже
положителния факт на плащане.
От Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********/04.05.2016г. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********/04.05.2016г. Допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********/26.09.2016г. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********/26.09.2016г., Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********/30.09.2016г.,
Общи условия, Договор за лизинг от 26.09.2016г. и Договор за лизинг от 30.09.2016г. се установява, че страните са били в облигационни отношения по
посочените договори с предмет предоставяне на мобилни услуги. Всички
договори и допълнителни споразумения са подписани лично от ответника.
В доказателствена тежест на
ищеца е да установи изпълнение на задължението си по договора да предостави
съответните услуги за претендираната стойност. 3а установяване на това
обстоятелство са представени фактури, в които са описани подробно потребените
услуги- брой разговори и с кой оператор, брой изпратени текстови съобщения,
пренос на мобилни данни, месечни такси и др.
Доставената мобилна услуга не
оставя във времето материална или веществена следа за съдържанието си, остава
единствено дигитална следа за самото ѝ осъществяване. Местата, където се
регистрира информацията, че определена услуга е осъществена /извън устройството
на потребителя/, са сървърите на телефонната клетка и логсървърите на оператора
– тоест – само при съответния доставчик на мобилните услуги.
В момента на доставянето на
услугата тя автоматично се регистрира, тоест за осъществяването ѝ остава
електронна следа, отчетена от оператора и нанесена в съответния дигитален
информационен носител, от който тя се трансформира в лингвистичния си аналог,
за да се материализира информацията, примерно, на хартиен носител – фактури,
справки, таблици и т.н. Това е единствената информация /създадена идентично в
посочените сървъри/ и тя по принцип не може да бъде променяна или подправена
при отпечатването ѝ впоследствие.
Следователно, ако е отбелязано
такова регистриране, това означава, че услугата с описаните параметри е
доставена, а информацията за нея се залага едновременно в различните системни
програми, чрез които се извършват калкулациите, фактуриранията, справките,
отчетите и т.н.
Може да се отбележи в насока
надеждността на доказателственото средство и това, че то, макар да е
представено от ищеца, моментът на издаването му предшества завеждането на
исковата молба – тоест, към датата на отпечатването на справката операторът не
е имал качеството „страна“ в съдебен процес и е издал документа не по повод
висящо дело. Освен това не може да се предполага и последваща материална,
графична подправка на документа, именно понеже след издаването му той се е
намирал в държане и на ответника, поради което съдът приема, че е във вида, отпечатан
от ищеца.
Ответникът не е оспорил
дължимостта на сумите нито след издаване на процесните фактури, нито в
настоящото производство, в което единствено е направил общо възражение по
размера на дължимите суми, не и относно тяхното основание. Не е изложил никакви
конкретни възражения относно размера на начислените суми, като не е посочено
дали счита, че некоректно е отчетено потреблението му.
С оглед всичко гореизложено
съдът приема, че искът за заплащане на месечни такси и потребени услуги по
фактура № **********/15.10.2016г. за период от 15.09.2016г. до 14.10.2016г.;
фактура № **********/15.11.2016г. за
период от 15.10.2016г. до 14.11.2016г., фактура №**********/15.12.2016г.
за период от 15.11.2016г. до 14.12.2016г., фактура №**********/15.02.2017г. за
период от 15.01.2017г. до 14.02.2017г. е основателен до размера на
претендираната сума: 49,16 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 15.09.2016г- 14.11.2016г.; 48,47 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.09.2016г-
14.11.2016г.; 70,15 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 15.09.2016г- 14.12.2016г. по Договор за
мобилни услуги от 26.09.2016г. с предпочетен номер ++359*********; 121,46
лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 15.09.2016г- 14.12.2016г. по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********/30.09.2016г.
По иска с правно
основание чл 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лизингови вноски:
Възникването на спорното право
по иска за заплащане на лизинговите вноски се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действителен Договор за лизинг, 2) точното изпълнение на задълженията на
лизингодателя; 3) настъпване на предвидената в договора предсрочна изискуемост.
Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В тежест на ответника е
при установяването на горните факти да докаже положителния факт на плащане.
Договорът за лизинг представлява
консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при
неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени
насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора
и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включва в неговия
фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни
задължения. За да възникне изискуемостта на задължението за заплащане на
уговореното лизингово възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на
лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия договор.
Основното задължение на
лизингодателя е да предаде лизингованата вещ на лизингополучателя, да му
предостави свободното ползване на обекта на лизинга в рамките на уговорения
срок и да прехвърли правото на собственост върху вещта, предмет на договора, а
за лизингополучателят се пораждат следните правни задължения: да заплати
уговореното лизингово възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно
обичайното или уговореното предназначение, да заплаща всички разходи, свързани
с ползването и поддържането на вещта, като и да я върне след изтичане на
уговорения срок на ползване, в случай че не упражни своето право да придобие
правото на собственост върху нея.
От Договор за лизинг от 26.09.2016г., подписан от страните по делото, се установява, че лизингодателят се е
задължил да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване
устройство HUAWEI Y3 II
Black, а лизингополучателят се е
задължил да заплати лизингова цена в размер на общо 128,57лв., платима на 23
лизингови вноски по 5,59лв. Посочено е, че неразделна част от договора са
Общите условия и Запис на заповед за 100% от цената на договора.
От Договор за лизинг от 30.09.2016г., подписан от страните по делото, се установява, че лизингодателят се е
задължил да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване
устройство SONY Xperia E5 Black, а
лизингополучателят се е задължил да заплати лизингова цена в размер на общо
92,00лв., платима на 23 лизингови вноски по 4,00лв. Посочено е, че неразделна
част от договора са Общите условия и Запис на заповед за 100% от цената на
договора.
От чл. 4 на Договора се
установява, че с подписването му лизингополучателят декларира, че устройството
му е предадено от лизингодателя. Следователно се установява и точното
изпълнение на задълженията на лизингополучателя.
В чл.12 от Общите условия на
договорите за лизинг е регламентирано правото на лизингодателя да обяви
месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в
договора за лизинг като дължими и платими, в случай на неизпълнение на
задължението за плащане от страна на Лизингополучателя.
Упражняването на правото на
кредитора да обяви цялото (или частично) вземане за предсрочно изискуемо,
изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай че не е
достигнало – кредиторът следва да установи, че е положил усилия за откриването
на длъжника (В този смисъл Решение №176/31.10.2017 по дело №2299/2016 на ВКС,
ТК, II т.о. и Решение №40/17.06.2015г. по т.д.№601/2014г. на ВКС, І т.о).
С определението по чл. 140 ГПК
съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи настъпване на
предвидената в договора предсрочна изискуемост. Единственото доказателство в
тази насока е чл. 12 от Общите условия, но както вече беше посочено това не е
достатъчно. По делото липсват данни за уведомяване на длъжника за предсрочната
изискуемост съгласно горецитираната съдебна практика. Поради това съдът приема,
че не са установени предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на
остатъка от лизинговите вноски в размер на 107.81 лв. и 92.00 лв.,
представляващи обявени за предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 15.09.2016г. до 14.12.2016г. и за периода от 15.09.2016г.-14.02.2017г. Независимо
от горното претенцията следва да бъде уважена за тези вноски, които според
обективирания в Договора за лизинг погасителен план са с настъпил падеж до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда- 01.02.2019г.
Следователно претенциите за
заплащане на сумата от 107,81
лв., представляващи лизингови вноски за период 15.09.2016г.-14.12.2016г. по
Договор за лизинг от 26.09.2016г. за устройство HUAWEI Y3 II Black, и сумата от 92 лв., представляващи
лизингови вноски за период 15.09.2016г.-14.02.2017г. по Договор за лизинг от
30.09.2016г. за устройство SONY Xperia E5 Black,
следва да бъдат уважени.
По иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнителното споразумение:
При така релевираните твърдения
възникването на спорното право за заплащане на претендираната неустойка се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на
договора, 2) съответствието на клаузата с правилата на добросъвестността,
равновесието между правата и задълженията на страните, както и че същата не е
във вреда на потребителя; 3) предсрочно прекратяване на договора по вина на
ответника. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В тежест на
ответника е при установяването на горните факти да докаже положителния факт на
плащане.
Неустойката е акцесорно
съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да
престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е
необходимо същите да бъдат доказвани.
Съгласно Тълкувателно решение
№7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на двустранен договор, който е за
продължително или периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще,
уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в случай на неточно,
вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от
сделката, чието действие се запазва (до развалянето). Съответно кредиторът ще
може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в
бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за другата част от сделката,
ако такава неустойка реално е била уговорена. В рамките на настоящия спор се
претендира компенсаторната неустойка - за частта от договора, която се
прекратява.
В решение № 228 от 21.01.2013 г.
по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има
и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния
длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на
неустойка обаче, уговорката за дължимостта ѝ не трябва да противоречи на
императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като
неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност
в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с
добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1,
пр.1 и пр.3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за
неустойка.
Предпоставките и случаите, при
които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите
нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали
една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във
всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които
има същата правна последица като противоречието със закона - нищожност на
договора. Следва да се отбележи, че константната практика, формирана по повод
искове, с предмет вземания за неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да
следи служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за
съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за
действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността ѝ – в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по
т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д.
№ 1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О.
В тази връзка при разпределяне
на доказателствената тежест касателно иска по чл. 422 ГПК, във вр. чл. 92, ал.
1 ЗЗД съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи
съответствието на клаузата за неустойка с правилата на добросъвестността,
равновесието между правата и задълженията на страните, както и че същата не е
във вреда на потребителя.
В
раздел IV, т. 4 е уговорено,
че в случай на прекратяване на ползваните услуги през срока на договора по вина
или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на този срок.
Съдът намира, че така
уговорената неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният
размер, формиран от месечните такси до изтичането на срока на договора нарушава
принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските отношения. Така например в решение № 219 от
09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е разяснено, че
уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя, последният има задължение да заплати
лизинговите вноски за периода от прекратяването (развалянето) до края на срока
на договора има характер на неустойка за вредите от развалянето, но
неустоечната клауза е нищожна, поради противоречието ѝ с добрите нрави,
тъй като съвпада напълно с обема на главното задължение, което обезпечава.
Процесната уговорка за заплащане
на неустойка в размер на месечните такси за таксуващите периоди, оставащи до
изтичането на срока на договора, преценена към възникване на задължението,
обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй
като съвпада с обезпеченото главно задължение. Следва да се посочи, че размерът
на вредата на мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената
на услугата) до края на срока на действие на договора, създава само илюзорно
право на прекратяване на договора от страна на ответника – потребител, т.е.
същата е неравноправна и поради това нищожна.
Затова клаузата за компенсаторна
неустойка не е породила валидно задължение в тежест на ответника и предявеният
иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
ѝ относно разноските отпада.
На ищецът следва да бъдат
присъдени съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените от него в настоящото производство разноски в размер на 573,24
лева, както и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 387,52
лв., от които 27,52 лв. заплатена държавна такса и 360,00 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по отношение на М.Я.М., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, че „Т.Б." ЕАД,
ЕИК *********, с адрес: *** 4, Бизнес парк С., сграда 6, е носител на право на
парично вземане в размер на следните суми: 49,16 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 15.09.2016г- 14.11.2016г. по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********/04.05.2016г.; 48,47 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.09.2016г-
14.11.2016г. по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********/26.09.2016г.; 70,15 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.09.2016г-
14.12.2016г. по Договор за мобилни услуги от 26.09.2016г. с предпочетен номер
++359*********; 121,46 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 15.09.2016г- 14.12.2016г. по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********/30.09.2016г.; 107,81 лв., представляващи
лизингови вноски за период 15.09.2016г.-14.12.2016г. по Договор за лизинг от
26.09.2016г. за устройство HUAWEI Y3 II Black; 92,00 лв., представляващи лизингови вноски за период
15.09.2016г.-14.02.2017г. по Договор за лизинг от 30.09.2016г. за устройство SONY
Xperia E5 Black, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 01.02.2019г., до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по
отношение М.Я.М., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, че „Т.Б."
ЕАД е носител на право на парично вземане в размер на сумата от 307,82
лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********/04.05.2016г.; 579,23 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********/26.09.2016г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК М.Я.М., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, да
заплати на "Т.Б."
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 389,30 лева представляваща разноски по делото,
както и разноски в заповедното производство в размер на 387,52 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № 122/2019г.по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: